№ 42
гр. гр.Несебър, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150201162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. А. О. срещу наказателно
постановление № 22-0304-000341 от 17.06.2022г. на началник сектор към ОД
на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и
„Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят
излага, че при проверката не му е осигурен превод на разбираем за него език.
Развива съображения в тази насока. С тези доводи моли да се отмени
обжалваното НП. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли
НП да бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претенцията
за разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
На 13.05.2022г., около 01:55 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главна алея
до бензиностанция „*****“, с посока на движение към гр. Несебър,
жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „******”, с рег. №
*******. С него пътувала съпругата му – св. Л.О.. Автомобилът бил спрян за
проверка от полицейски служители, сред които св. Д. – младши
автоконтрольор в РУ Несебър, който притежавал удостоверение за
актуализация на езиковата квалификация (на л. 27 от делото) с владеене на
руски език, приложено към досието му. Полицейските служители установили
самоличността на водача и го приканили да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с алкотест дрегер 7150 № 0008. Комуникацията с О. била
1
провеждана от св. Д. на руски език, като на жалбоподателя било обяснено по
ясен начин как се работи с Дрегера и как следва да бъде извърши тестът, вкл.
колко въздух трябва да се вкара, но той категорично отказал да бъде тестван.
При тези обстоятелства от другия полицейски служител – Захари Даменлиев,
бил съставен талон за изследване № 131341, с който на жалбоподателя се
предписвало да се яви до 45 минути във ФСМП Несебър, за да даде кръв за
анализ. Това му било обяснено, но О. отказал да получи талона, което било
удостоверено с подписа на един свидетел. Св. Д. му съставил АУАН №
005648 от 13.05.2022г. (на л. 5 от делото) за отказ да бъде тестван с
техническо средство алкотест – нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да получи екземпляр от АУАН и да го подпише,
поради което връчването било удостоверено с подписа на един свидетел.
Непосредствено след проверката – на 13.05.2022г., в 02:49 часа,
жалбоподателят се обадил на ЕЕН 112, като разговорът бил записан. От
предявеното по реда на чл. 284 НПК веществено доказателство – 1 бр. диск от
записан разговор на телефон 112, отразен в съдебния протокол от 27.02.2023г.
(на л. 39 – л. 41 от делото) с помощта на преводач, се установява цялостното
съдържание на разговора. В разговора с оператор на телефон 112 О.
потвърдил, че бил спрян за проверка, заподозрели го в употреба на алкохол,
но той отказал да подпише всякакви документи, които му били връчвани.
Установява се, че О. отказал проверката с Дрегер, защото бил готов да си
направи медицински изследвания, като разбрал, че следва да се яви до 45
минути, за да даде кръв, но не се явил, тъй като нямал документи. От
оператор на телефон 112 му било обяснено да се яви на другия ден в сградата
на РУ Несебър и да предяви претенциите си.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото писмени доказателства: АУАН № 005648 от
13.05.2022г., талон за изследване № 131341, заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, писмо от „Районен център
112“ – Бургас към дирекция „Национална система 112“ към МВР, писмо от
РУ Несебър, ведно с удостоверение за езикова квалификация на св. Д..
Посочените писмени доказателства се потвърждават от изслушваните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Д..
Същите се кредитират от съда като съответни на всички други събрани по
делото доказателства, вкл. писмените, веществените. В тази връзка съдът
кредитира частично показанията на О.а. Същите не могат да бъдат
кредитирани в частта, в която се твърди, че полицейските служители са
комуникирали с жалбоподателя на български език, както и, че е искал да даде
кръв, а полицейските служители не са му отговорили на това искане. От една
страна тази свидетелка е съпруга на жалбоподателя и у нея е налице
заинтересованост от изхода на делото. Освен това показанията й (в тези
части) се различават от показанията на св. Д.. Няма и логична причина след
като св. Д. има (и то в служебното досие) документ за владеене на руски език,
да не използва познанията си в комуникацията с проверяваното лице. Нещо
повече – от разговора на жалбоподателя с оператор на ЕЕН 112, се
установява, че той е разбрал каква проверка му се прави, какво се изисква от
него, но изрично е отказал, като е разбрал (т.е. било му е обяснено) до колко
време трябва да даде кръв. Ето защо изнесеното от самия жалбоподателят
като твърдения пред служител на ЕЕН 112 е в противоречие с показанията на
св. О.а.
2
За установяване на фактите по делото допринася вещественото
доказателство – 1 бр. диск за проведени разговори между жалбоподателя и
оператори на ЕЕН 112, приобщено по надлежния ред на чл. 284 от НПК, чрез
изслушването му в открито съдебно заседание, в присъствието на
процесуалния представител на жалбоподателя и снемането на разговора с
помощта на преводач в съдебния протокол.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл. 59, ал. 2
ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП
със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Не се установяват сочените от жалбоподателя нарушения на
процесуалните правила при издаване на АУАН и НП. По делото безспорно се
установява, че О. е с украинско гражданство. Установява се обаче, че същият
владее руски език (от проведен разговор с оператор на ЕЕН 112). Т.е. по
делото безспорно се установява, че към момента на проверката
жалбоподателят не е знаел български език, а е владеел руски език. В ЗАНН
липсва уредба за процесуалните действия, които следва да се предприемат в
хода на административнонаказателното производство в ситуация, при която
наказаното лице не разбира български език. В чл. 84 от ЗАНН се препраща
към правилата на НПК, но единствено относно производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Същевременно в чл.
395а и сл. от НПК са предвидени специални правила, които следва да се
спазват при участието в наказателното производство на лица, които не
разбират български език. Глава Тридесета „а” от НПК е приета със ЗИД на
НПК, ДВ, бр. 21 от 08.03.2014г., като видно от ДР, пар. 5 към ЗИД с
посочената глава са въведени изискванията на Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство. В пар. 16 от преамбюла на
директивата е прието, че в някои държави-членки орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага
санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да
бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не
може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно
настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е
предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно
3
транспонирането на директивата с приемането на Глава Тридесета „а” от
НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по ЗАНН (арг.
от чл. 84 ЗАНН) е напълно в унисон с цитираната норма. Налага се извод, че
когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните
контролни органи, компетентни да установяват пътнотранспортна проверка,
правилата на директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се
съблюдават стриктно. Това не означава, че в административнонаказателното
производство не следва да се спазват никакви права на лицата, които не
владеят български език. Глава Тридесета „а” следва да се прилага по аналогия
(арг. от чл. 46, ал. 2 ЗАНН), но в съответствие с предвиденото правило от
директивата, че не може да се изисква от компетентния орган да гарантира
всички права по тази директива. Т.е. според настоящия съдебен състав дори и
част от правилата на чл. 395а – чл. 395з НПК да не са спазени, това не следва
да се приема за съществено процесуално нарушение, стига за наказаното лице
да е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В
тази връзка няма пречка действията, които следва да предприеме, да му бъдат
обяснени на разбираем от него език. Няма пречка също така при
констатирането на нарушение от страна на проверяваното лице да му се
състави АУАН по ЗАНН, който да му бъде преведен и разяснен на разбираем
от него език. При спазването на тези правила за лицето ще е станало напълно
ясно за извършването на какво нарушение срещу него се образува
административнонаказателно производство и правата му по никакъв начин
няма да са нарушени. При такава ситуация и в съответствие с пар. 16 от
преамбюла на директивата не е необходимо да му се назначава преводач или
да му се извършва писмен превод на АУАН. Достатъчно е да му се направи
устно резюме, което впрочем е напълно допустимо според чл. 395а, ал. 3
НПК, като с оглед спецификата на производството по проверка и при
съблюдаването на директивата е допустимо това резюме да се направи и без
присъствието на защитник.
В светлината на изложеното следва да се има предвид, че
компетентните да образуват производството служители (арг. от чл. 37 ЗАНН)
са установили, че лицето, на което се извършва проверка, не разбира
български език. Въпреки това на лицето е осигурен устен превод за това
какви действия следва да извърши по време на проверката, а впоследствие
устен превод и на съставения АУАН. Преводът е извършен от полицейски
служител, владеещ руски език, поради което проверката е извършена по
разбираем за наказаното лице начин. Както се посочи не е било необходимо
да се назначава преводач на лицето с оглед липсата на изискване за стриктно
спазване на правилата от директивата при пътнотранспортни проверки. Св. Д.
е обяснил на жалбоподателя какво се изисква от него. Следователно
процедурата по образуване на производството е спазена в цялост и не са
допуснати цитираните от жалбоподателката нарушения. Касационната
инстанция също е имала повод да се произнесе в тази насока – напр. с
Решение № 843 от 12.05.2015г. по КНАХД № 367/2015г. по описа на
Административен съд Бургас и Решение № 897 от 19.05.2015г. по КНАХД №
368/2015г. по описа на Административен съд Бургас, а така също и Решение
№ 1112 от 06.06.2018г. по КНАХД № 671/2018г. по описа на
Административен съд Бургас, в което е прието, че назначаването на преводач
не е самоцелно и щом служителят на Районно управление Несебър, който е
превеждал, е имал съответния набор от знания, на необходимия за
комуникацията език, то липсата на нарочно назначен преводач не е
4
опорочила правото на защита на лицето.
Нещо повече – от направени изявления лично от жалбоподателя пред
оператор на ЕЕН 112 става ясно, че той е разбрал какво се изисква от него и
каква проверка му се прави, но е отказал проверка с дрегер, а е имал
намерение да даде кръв за анализ, която процедура също му е била обяснена
по разбираем и ясен начин и той е разбрал, че следва да се яви в рамките на
45 минути в медицинско заведение. Той сам е отказал да получи документа –
талон за медицински изследване, с който да даде кръв, поради което не може
да се приеме, че е налице нарушение на процедурата от полицейските
служители.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията
за този извод са следните:
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за
съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване
на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или да изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото
съдействие за установяване на количеството алкохол или наличието на
упойващи вещества в кръвта му. Такова съдействие може да бъде дадено по
два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо
средство, или чрез изпълнение от негова страна на медицинско предписание
за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Това са били и
методите за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС, предвидени във все още действалата към
момента на нарушението Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да
удостовери дали съответният водач е употребил алкохол. Следователно ако
водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от двата метода,
той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на
съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено
количеството алкохол в кръвта му. Независимо от методите, които водачът е
отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. От фактическа
страна по делото се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употребата на алкохол. Отказал е и да
даде кръвна проба за химичен анализ (който отказ е заявен с отказа да се
получи талон за това). Съдът достигна до извод, че той е разбрал какво
съдействие следва да окаже на контролните органи, поради което
възраженията в обратната посока са неоснователни.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1
от Наредбата установяването на употребата на алкохол (при отказ от
проверка с техническо средство) се извършва с медицинско и химическо
лабораторно изследване. В случая безспорно О. е отказал да бъде тестван за
алкохол по предложения от св. Д. начин – с Дрегер Дръгтест 7510 № 0008.
Това се потвърждава и лично от жалбоподателя в проведените от него
разговори с оператори на ЕЕН 112. При това положение самото изследване се
5
извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна
предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на
чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по
чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15,
ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички
реквизити по чл. 6 от Наредбата. Съдържанието на този талон е разяснено на
жалбоподателя (той е разбрал, че следва да се яви в срок от 45 минути в
медицинско заведение, което става ясно от разговора му се оператор на
телефон 112), но сам се е поставил в невъзможност да даде кръв за анализ
като е отказал да получи екземпляр от талона и не се е явил във ФСМП
Несебър. Налага се извод, че за жалбоподателя е станало ясно, че следва да се
яви във ФСМП Несебър, но въпреки това е отказал да получи талона и не се е
явил в даденото време, за да даде кръв за анализ. Последното обстоятелство
се установява от факта, че в периода след 02:49 е провеждал разговори с
оператори на ЕЕН 112, от които е продължил да изисква информация за това
къде може да се яви да бъде тестван, но е демонстрирал ясно съзнание, че
знае правилата и е наясно, че липсата на документ е пречка да даде кръв.
Следователно неявяването му във ФСМП Несебър в дадения му срок е
резултат на неговите действия, а не на обективни фактори.
Не могат да се приемат и доводите, че жалбоподателят е бил подведен
относно процедурата за даване на кръв. След като е отказал да получи талон,
той е препятствал възможността да даде кръв по реда на Наредбата и е бил
насяно с това, като го е заявил пред оператора на ЕЕН 112. При това
положение не се приема тезата, че за него не е било ясно какви действия
следва да извърши. Впрочем изобщо не е било необходимо по-късно той да
провежда разговори с оператори на ЕЕН 112, от които да иска информация за
това какви действия следва да предприеме. Видно от чл. 2 от Закон за
националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
„Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република
България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно
реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на
живота, здравето, сигурността и имуществото им“. Т.е. в рамките на
правомощията на националната система влизат спешни ситуации, при които е
необходимо да се осъществи защита на живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите. Операторите на този телефон не са оторизирани
и оправомощени да дават информация на лицата за начините, по които следва
да им бъде извършвано тестване за употреба на наркотични вещества. От
установените по делото факти става ясно, че жалбоподателят не е имал и
нужда от допълнителни сведения за това как следва да процедира. Не е имало
пречка той да получи талона за медицинско изследване, да се яви във ФСМП
Несебър в предвиденото време и даде кръв за анализ пред съответните
медицински лица. Последните не са част от системата на МВР и дори О. да е
имал разногласия с полицейските служители, изследването на кръвната му
проба е щяло да бъде осъществено от съвсем други органи. С оглед
изложеното не се приемат за основателни доводите, че жалбоподателят е
искал да съдейства, но е бил подведен от различни органи.
Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП има характер и на санкционна, като
наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не съществува
възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация
на извършеното от О. административно нарушение наказващият орган й е
6
наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора на жалбоподателят не се дължат разноски, а на
наказващия орган не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0304-000341 от
17.06.2022г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на С. А. О.,
ЛНЧ **********, с адес в гр. *********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от
право” да управлява МПС за 24 месеца.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя чрез
пълномощника му – адв. К..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7