Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1049/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.П.П.,
ЕГН: **********,***, чрез адвокат П.М., срещу Решение № 406/22.03.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 20213110204138/2021г. по описа на Районен съд гр.
Варна, двадесет и осми състав. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се
съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Заместник кмета на Община
Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С НП № 334/29.07.2021г., издадено от
Заместник кмета на Община Варна, на жалбоподателя за извършено нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от същия закон е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева. Производството пред
районния съд е образувано по жалба на П. срещу наказателното постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
е установил от фактическа страна следното: На 20.05.2021г. около 13.20 часа
било установено, че лек автомобил „БМВ“ с рег. № *****е паркиран срещу
ресторант „Чучура“ в гр. Варна, върху тротоар, с което пречил на преминаването на
пешеходците. На собственика на автомобила Г.П. била наложена глоба с фиш, която
той оспорил, поради което срещу него бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, а в последствие въз основа на съставения акт било
издадено процесното наказателно постановление. Съдът е приел още, че мястото,
на което автомобилът е бил паркиран, действително не е било на ул.“Драгоман“,
но видно от картата на гр. Варна, не се сочи там да има улица, а е пространство
между ул.“Драгоман“ и ул.“Шумен“. Видно от справка по кадастрална карта,
ресторант „Чучура“ е в имот с административен адрес на ул.“Шумен“, като
автомобилът е бил паркиран срещу ресторанта, както е изрично посочено в наказателното
постановление.
С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил
наказателното постановление. В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел,
че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и възраженията на жалбоподателя
в тази връзка се явяват несъстоятелни. Приел е, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП са спазени изискванията, визирани в императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, описани са съставомерните признаци на нарушението и фактите,
относими към извода за осъществяването му.
Така постановеното решение е правилно.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния
си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя.
От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не
други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично
противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението
е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Позовавайки
се на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, правилен е извода на съда, че паркирането и
престоят по аргумент на противното, не са позволени върху тротоар. Законът
предвижда изключение от това правило, като допуска престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В настоящия случай
извършеното от П. административно нарушение е категорично доказано. Предвид
това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена
сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството
пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива,
каквито са установени от контролните органите в хода на административнонаказателното
производство, каквато е и преценката на
първоинстанционния съд. Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
като въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени в
решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като в изпълнение
на чл.339, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН съдебното решение съдържа
подробни мотиви защо не се приемат изложените в жалбата доводи, които мотиви
настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря съобразно
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Установените данни от страна на районния
съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което
законосъобразно административнонаказващият орган e ангажирал административнонаказателната
му отговорност.
Неоснователно е и възражението за необоснованост на
оспореното решение. Касационните жалби се разглеждат съгласно чл.63в от ЗАНН от
административния съд по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията,
предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК решението подлежи на отмяна или
изменение по касационен ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е
явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може
да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да
обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
С оглед горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406 от 22.03.2022г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110204138/2021г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: