Решение по дело №5833/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3601
Дата: 17 май 2019 г.
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20191100505833
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 17.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в състав:

 

                                                         Председател: МАРИЯ РАЙКИНСКА

                                                        Членове:МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                       ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желязкова, ч. гр. дело № 5833 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

           Образувано е по жалба, вх. номер 57185/25.04.2019 по описа на СГС, депозирана  от О.б.б. АД срещу постановление на ЧСИ В.М. по изп. д. № 576/2019 с което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 260 лева.

       Намира, че адвокатското възнаграждение е завишено и не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, нито че процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви действия по събиране на вземането. Сочи се, че взискателят по изпълнително дело сам е адвокат, поради което в конкретния случай не се налага да упълномощава друг адвокат. Подобно действие представлява злоупотреба с право. Моли да бъде изменено разпореждането за разноски за възнаграждение за адвокат, като евентуално се  моли адвокатският хонорар да бъде намален.

       Взискателят адв. П.К. не е депозирала отговор по жалбата.

          Частният съдебен изпълнител В.М. е изложила мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

 

Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства, намира следното:

 

Изпълнително дело д. № 20198600400426 е образувано на 22.03.2019 г. по молба на П.Д.К., представлявана от адв. А.Б. срещу ОББ АД въз основа на изп. лист по гр.д. № 15511/2012 г. на СРС 28 състав. С молбата е възложено на ЧСИ да направи пълно проучване на длъжника, да се направи сметка за дълга, да се изпрати ПДИ и други подлежащи на връчване актове. На ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително определяне начина на изпълнение.

Към молбата са приложени пълномощно за адв. Б.и договор за правна помощ и съдействие, според който на адвокат Б.са платени в брой 260 лева – адвокатско възнаграждение.

По изпълнителното дело е изготвена сметка за размера на дълга, която включва и 260 лева – адвокатско възнаграждение (стр. 7 по изпълнителното дело).

На длъжника е връчена ПДИ на 28.03.2019 г., в която са посочени сумите от изготвената сметка за дълга.

На 25.03.2019 г. е постъпила молба от адв. Б.с искане за справка по налчи9ните банкови сметки на длъжника в БНБ и да се наложи запор върху същите.

На 26.03.3029 г. е поискано да се направи справка в КАТ и НАСП за регистрирани МПС на длъжника. На 27.03.23019 г. е поискано да се извърши опис на движимите вещи на длъжника ББ АД.

На 03.04.2019 г. е постъпило възражение от длъжника – ОББ АД до ЧСИ с твърдения за недължимост на адвокатския хонорар и уведомяване съдебния изпълнител за пълно погасяване на дълга.

С ръкописно постановление от същата дата върху възражението, ЧСИ го е оставила без уважение. Н а05.04.2019 г. е издадено и разпореждане ,с което ЧСИ В.М. е оставила без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар.

 

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения срок и е редовна, поради което е допустима.

Следва да се приеме, че се обжалва отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в  чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му. Разпоредбата на  чл. 78, ал.5 ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.

По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е основателно. Взискателят адв. П.К. е представляван от друг адвокат, като същият е депозирал молба за образуване на изпълнително производство, в която ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ, както и три други молби, в три последователни дена, непосредствено след образуване на изпълнителното дело. Длъжникът ОББ АД е банкова институция, което разполага с публично известни банкови сметки и наличност, много по-голяма от дълга, поради което и последвалите молби за издирване на сметки в БНБ, на движими вещи, запор на сметки и опис на движими вещи, и предвид оправомощаването по чл. 18 ЗЧСИ не може да обоснове извършване на необходими действия по събиране на дълга. Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, каквото съдът към момента на образуване на изпълнителното дело се определя по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 200 лева. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага на длъжника. Това налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в ръкописно постановление от 03.04.2019 г. върху възражението на длъжника от 03.04.2019 г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 260 лева на 200 лева.

 

Воден от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ОТКАЗА на ЧСИ В.М. да намали приетото от нея адвокатско възнаграждение по изп.д. № 576/2019 по описа на ЧСИ В.М. и ВМЕСТО НЕГО и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК постановява:

НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение по изп.д. № 576/2019 по описа на ЧСИ В.М. от 260 лева на 200 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

        ЧЛЕНОВЕ:         1.  

                           

                                     2.    

ОСОБЕНО МНЕНИE ПО Ч.ГР. ДЕЛО 5833/2019 Г. НА СГС от съдия Цвета Желязкова

 

Намирам, че е конкретния случай, претенцията на взискателя по изпълнителното дело за присъждане на разноски в размер на адвокатски хонорара, не само следва да бъда намалена до минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но следва да бъде оставена изцяло без уважение, т.е атакуваният отказ следва да бъде изцяло отменен.

Основното задължение на страните при разглеждане на техните спорове пред съда е „добросъвестното“ упражняване на процесуалните права, съгласно чл. 3 от ГПК. „Добросъвестността“ е основен принцип на процеса, както в отношенията спрямо насрещната страна в процесуалното правоотношение, така и по отношение на правораздаващия орган.

В конкретния случай, по делото се установява, че самият взискател е адвокат. Без да се оспорва правото на всяко лице да упълномощи представител, тогава когато това е необходимо за защита на правата му, това право следва да се упражнява „добросъвестно“, каквото е и изискването на ГПК – чл. 3. Касае се за изпълнително дело, образувано срещу длъжник – банка, поради което и необходимите действия за събиране на вземането не изискват специални знания, допълнителни усилия от страна на взискателя.

С депозирането на молбата за образуване на изпълнителното дело от 22.03.2019 г., в която има и упълномощаване по чл. 18 от ЗЧСИ, и три последователни молби за конкретни действия (от25./03.2019 г., 26.03.2019. ги от 27.03.2019 г.), които да се извършат от ЧСИ, се цели да създаде привидност за осъществявана реална защита на интересите на възложителя (адвокат) от страна на  упълномощения адвокат, без да има реална необходимост за това.

С оглед изложеното намирам, че сключването на договора за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г., за действия, за които не са необходими особени правни знания, от лице, което не само е с юридическо образование, но е и адвокат по сходен тип дела, е извършено от взискателя  с цел неоснователно обогатяване за сметка на длъжника – т.е. налице е очевидна злоупотреба с процесуални права в нарушение на чл. 3 от ГПК.

 Следва да се отбележи, че на съда е служебно известно наличието на други такива дела, от които е видно, че се извършват съзнателно действия, с цел да бъдат увредени търговски  дружества, за които е ноторно известно, че вземанията срещу тях са лесно събираеми (напр. ч. гр. дело 5387/2019 г. по описа на СГС, по което взискател също е П.К., а упълномощен адвокат  - адв. А.Б.).

Поради това, искането в конкретния случай да се присъдят разноски за осъществено представителство на взискателя от адвокат по изпълнителното дело, представлява пример за „злоупотреба с право“ и недобросъвестно упражняване на права от страна на  взискателя.

По изложените съображения, намирам, че искането да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат по изпълнително дело 576/2019 г. по описа на ЧСИ В.М., следва да бъде оставено изцяло без уважение, т.е атакувания отказ на ЧСИ следва да бъде отменен изцяло.

Мотивирана от горното, подписах решението по ч. гр. дело 5833/2019 г. с особено мнение.

 

 

Съдия ЦветаЖелязкова