РЕШЕНИЕ № 260081
Гр.Хасково, 25.11.2020г.
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като
разгледа докладваното от мл.съдия Вражилова В.гр.д. № 898 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство то е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от длъжника в изпълнителното
производство «Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане»АД ЕИК
*********, представлявано заедно от А* П* Л* и Р* К* Д*, действащи чрез
процесуалния си представител адвокат Свилен Евгениев Стоянов- при САК, против
Постановление с изх.№ 47692/ 07.10.2020 г. по и.д. № 20209290401336 по описа на
ЧСИ Н* К* с рег.№929 на камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано
от взискателя, по изпълнителното дело до сумата от 200 лева, както и
определения по изпълнителното дело размер на дължимата пропорционална такса по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В частната жалба се релевират доводи за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение поради несъответствието му с
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело. Правят се изводи за
неприложимост на чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед обема и естеството на извършените по изпълнителното дело
процесуални действия от страна на процесуалния представител на взискателя. В
подкрепа се цитира практика на различни съдилища в страната, касаещи сходни
случаи.
Едновременно с това се излагат и съображения за
незаконосъобразност на определения от ЧСИ размер на пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата за таксите е разноските към ЗЧСИ. Твърди се, че адвокатското
възнаграждение, с оглед характера му на вземане за разноски, не следва да се
включва към размера на събраната по делото сума, представляваща основа за
определянето на таксата по изпълнителното дело. При условията на евентуалност и
във връзка с твърдението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
прави искане за коригиране размера на определената от ЧСИ пропорционална такса по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Претендират се сторените в настоящото производство
разноски, за което към частната жалба се прилага Списък по чл.80 ГПК и платежно
нареждане.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното за
настоящото производство адвокатско възнаграждение от процесуалния представител
на насрещната страна, като се прави искане същото да бъде определено съобразно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С частната жалба моли въззивния съд да отмени
Постановление с изх.№ 47692/ 07.10.2020г. по и.д. № 20209290401336 по описа на
ЧСИ Н* К* с рег.№929 на камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя, по изпълнителното дело до сумата от 200 лева, след
което да коригира определения по изпълнителното дело размер на пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило възражение от
процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело- адв. Александър Емилов Марков- при САК. В
същото се излагат доводи за неоснователност на частната жалба с оглед
правилното приложение разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изводът се аргументира с
твърдения за извършени и други процесуални действия от страна на адвоката,
насочени към събиране на вземането, различни от изготвянето и подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело.
С възражението се твърди и неоснователност на
претенцията на длъжника за намаляне на таксата, събрана по т.26 от ТТРЗЧСИ, при
определянето на която е било включено и претендираното адвокатско
възнаграждение.
На последно място се възразява срещу размера на
заявените от длъжника разноски за въззивното производство, като се акцентира
върху несъответствието между размера на тези, посочени в представения към частната
жалба списък, и реално изплатената сума по представеното платежно нареждане.
Моли за присъждане на сторените във въззивното
производство разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение
за прекомерност на претендираното за настоящото производство адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на длъжника, като моли същото да
бъде намалено до предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер.
С възражението моли въззивната инстанция да остави без
разглеждане или евентуално без уважение частната жалба.
В мотивите на ЧСИ Н* К*, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата с оглед
материалния интерес на носителите на изпълняемото право и действията извършени
по изпълнителното дело от процесуалния представител на взискателя, чийто
хонорар съответствал на минималния съгласно чл.10 т.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от
НМРАВ. Излагат се и аргументи за правилното определяне размера на
пропорционалната такса съобразно т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съдът, като
се запозна с материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК,
от процесуално легитимирано лице- длъжникът и против акт на съдебния
изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
От приложените преписи на документите,
съдържащи се в изпълнително дело № 20209290401336 по описа на ЧСИ Н* К* с
рег.№929, се установява че изпълнителното производство е образувано срещу длъжника
«Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане» АД, по молба на И.П.Г.,
депозирана чрез ангажирания процесуален представител - адв.Александър Емилов
Марков- при САК, въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2020г., издаден въз
основа на Решение №4628/30.07.2020г. по гр. дело № 8745/2018г. по описа на СРС,
ГО, 11 състав, с който длъжникът е осъден за сумата от 15 000 лв.-
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, както и
сумата от 1 090.12 лева- разходи за лечение, ведно с лихва за забава върху
посочените главници, считано от 22.05.2018г. до окончателното плащане.
На 18.09.2020г. пред ЧСИ Н* К* с рег.№929 е
депозирана от процесуалния представител на взискателя молба за образуване на
изпълнително производство. В молбата е формулирано изрично искане за присъждане
на разноските в изпълнителния процес, съставляващи размера на дължимото
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАВ-
упълномощителят представлява материално затруднено лице. Молбата се придружава
от пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между И.П.Г. и
адв. Александър Емилов Марков, където изрично е отразено, че адвокатски хонорар
не е заплатен, поради което процесуалният представител е оправомощен да
получава депозираните по изпълнителното дело суми за разноски.
С отделни молби от 23.09.2020г. процесуалният
представител на длъжника е посочил като способи за изпълнение по отношение на
длъжника налагането на запори върху притежаваните от него МПС и банкови сметки,
като на ЧСИ е възложено по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника.
До
длъжника «Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане» АД е
изпратена на 18.09.2020г. покана за доброволно изпълнение, в която същият е
приканен да осъществи доброволно изпълнение на задълженията си по изпълнително
дело № 20209290401336, както и да заплати 700 лева разноски и 1 810.92 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020г.. Макар от приложените по
делото материали от изпълнителното производство да не е видно на коя дата
длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение, от представените от ЧСИ
Н* К* мотиви по повод частната жалба се установява, че на 28.09.2020г. по
банков път е постъпила дължимата сума по делото в общ размер на 22 489.10
лева. Последното на практика означава, че длъжникът е погасил задължението си в
предоставения му с поканата в двуседмичния срок за доброволно изпълнение.
Своевременно още на 01.10.2020г. длъжникът по
изпълнението се възползвал от процесуалната си възможност да подаде възражение
срещу приетото като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото
намаляване до размера от 200 лева, както и срещу определения размер на таксата
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС.
На 05.10.2020г. процесуалният представител на
взискателя по изпълнителното дело депозирал своя отговор на възражението на
длъжника, излагайки аргументите за правилното определяне размерите на
претендираното адвокатско възнаграждение и дължимата пропорционална такса.
С Постановление
изх.№47692 от 07.10.2020г. ЧСИ – Н. К* оставила искането на длъжника без
уважение, като отказала да намали приетите в изпълнителното производство
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева,
поради съобразяването им с нормативно определения минимум съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, като атакуваното произнасяне на
съдебния изпълнител относно отговорността за разноските е неправилно.
Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. по
гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и Решение № 82/08.5.2012 г. по
гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство.
В настоящия случай следва да се отбележи, че
жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва
техния размер.
В молбата за образуване на изпълнително дело
процесуалният представител на взискателя е делегирал на съдебния изпълнител на
основание чл. 18 ЗЧСИ
определянето на начина и предмета на изпълнението, като с отделни молби е
посочил и конкретен изпълнителен способ, който да бъде приложен във връзка със
събирането на допуснатата до принудително изпълнение парична сума.
Действително в молбата си за образуване на
изпълнителното дело, процесуалният представител на носителя на правото на
принудително изпълнение не е манифестирал изрично искане за налагане на запор,
което представлява необходим реквизит от съдържанието на молбата по чл. 426 ГПК.
Обстоятелството, че последното е било сторено с две отделни молби от различни
дати, хронологично следващи тази за образуване на изпълнителното производство,
не може да се разглежда, като предприемане на допълнително действие от страна
на процесуалния представител, насочено към удовлетворяване на вземането. Такова
действие би било налице, ако първоначално поисканото не е дало очаквания
позитивен резултат във връзка със събирането на вземането, което е предмет на
принудително изпълнение. Следователно в пределите на провелия се изпълнителен
процес отсъстват самостоятелни действия по процесуално представителство, което
да обуславя пораждане на право на допълнително адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл. 10. т. 2 от НМРАВ.
Констатира се също така, че дългът по
изпълнителния лист е бил погасен изцяло в срока на доброволно изпълнение - на
28.09.2020г., поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се
възложи репарирането на разноските за адвокатско възнаграждение единствено за
действието по образуване на изпълнителното дело. В този смисъл в производството
е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т.1 НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на «Застрахователно
акционерно дружество ОЗК- Застраховане» АД следва да се възложи единствено
минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат,
като при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че
няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Отговорността за длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение
по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес
недвусмислено се установи, че ангажираният адвокат е осъществявал допълнителни
процесуални действия, свързани с постигане на преследвания резултат–
удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане. В този
контекст адвокатското възнаграждение, което подлежи на репариране от длъжника
по изпълнението е единствено това, заплатено във връзка с действието по
образуване на изпълнителния процес, чиито минимален размер е установен на
сумата от 200 лв., като това трябва да бъде и границата, до която да се
ангажира отговорността на «Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане»
АД, а за горницата до 700 лв. разноските следва да бъдат редуцирани.
Що се касае до претенцията на жалбоподателя
за начислените разноски по т. 26, б. "в" ТТРЗЧСИ и разписаната методика за тяхното формиране,
настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 26, б. „в“ от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, както следва - от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто
за горницата над 1000 лв..
Таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника
съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния
лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от
взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, се включват, както в понятието "материален интерес" по
смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по
смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед изложеното тези разноски за адвокатско възнаграждение следва
да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ / в този смисъл е Решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело №
414/2012 година на ВКС, ІV ГО/.
Видно от Разпореждане на ЧСИ Николета
Кавакова по изпълнително дело №20209290401336 по делото са приети такси и
разноски, включително и тези по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 746.42 лева.
С оглед всичко гореизложено, касаещо дължимия размер на адвокатското
възнаграждение от страна на взискателя по делото, основата, върху която трябва
да се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ,
следва да бъде редуцирана с разликата между претендирания от процесуалния
представител на взискателя размер на адвокатското възнаграждение от 700 лева и
действително дължимото му такова по чл. 10, т. 1 НМРАВ в размер на 200 лева. В заключение определената пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ
размер на 1 746.42 лева трябва да бъде също намалена с посочената разлика
между двете суми.
По изложените съображения, Постановлението на
съдебния изпълнител, датиращо от 07.10.2020г., с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в изпълнителното
производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лева, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това
възнаграждението за се намали до сумата от 200, 00 лева, която съставлява
минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Начинът и условията за разпределение на разноските е уреден в чл.78 ГПК, според
който отговорността за разноски се носи от загубилата спора страна. Цитираната
разпоредба е израз на разбирането, че страната, която е предизвикала съдебното
производство с неоснователното си оспорване, следва да заплати направените от
насрещната страна разноски. Проявление на това разбиране е правилото на чл.78,
ал. 2 ГПК, според която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В конкретният случай взискателят по никакъв начин не е
станал причина за образуването на настоящото производство, поради което и не
следва в негова тежест да бъдат възложени разноските, сторени от жалбоподателя
в настоящото производство. В случая се касае за
проверка действията на ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по делото не
носят отговорност, поради което и не могат да бъдат отговорни и за разноските в
настоящото производство. Ето защо направените във въззивното
производство разноски следва да останат за сметка на страната, която ги е
направила/ евентуално би могла да ги претендира за заплащане по реда на чл.441
от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление с
изх.№47692/07.10.2020г. на частен съдебен изпълнител Н* К* с рег.№929 на
камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, по изп. дело № 20209290401336,
с което е отказано да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯ приетите в тежест на длъжника разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 700 лв. на 200 лв., както и определената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер от 1 746.42 лв. на 1 246.42 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.