Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14269 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Б.М.П. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – ексцес от претърпяно на 02.09.2011 г. ПТП, изразяващ
се в посттравматична ретенция на урината, зашипяване, отоневрологичен синдром и
лумбална спондолиза, довели до трайно намалена работоспособност, ведно със
законната лихва от 03.09.2015 г.- до окночателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 02.09.2011 г. пострадал при ПТП в гр. София, в резултат на което получил
фрактура на шийката на дясната тазобедрена става, скъсяване на десния долен
крайник и хематом на лява яблъчна кост на лицето. На П. била извършена операция
за фиксиране на счупените кости с три канюлирани винта. Така получените от
ищеца увреждания били обезщетени с присъдено застрахователно обезщетение по
гр.д. № 16865/2011 г. по описа на СГС.
В
резултат на описаните увреждания П. получил усложнения – посттравматична
ретенция на урината, за което му била определена 40% трайно намалена
работоспособност. Във връзка със счупване на шийката на дясна бедрена кост
получил посттравматична десностранна коксартроза – зашипяване и с решение на
ТЕЛК му била определена 50% трайно намалена работоспособност. Получил и
централен отоневрологичен синдром – често главоболие, световъртеж, залитане,
шум в ушите, за което му определили 30% трайно намалена работоспособност. С 30%
била намалена и работоспособността му поради установена лумбална спондолиза с
остеохондроза при дископатия Л4-Л5, Л5-С1 с двустранен лумбосакрален
радикуларен синдром.
Усложненията
били в резултат на счупване на шийката на дясна бедрена кост, предполагаща
продължително залежаване, от което възникнали новите заболявания – зашипяване и
радикуларен синдром. При счупването бил увреден и каналът, по който тече
урината от пикочния мехур. Централният отоневрологичен синдром също бил в
резултат на процесното ПТП.
Така
описаните увреждания ищецът оценява на 50 000 лева, поради което моли
ответникът З. „Л.и.“ АД, като застраховател на виновния за произшествието
водач, да бъде осъден да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва от
03.09.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
травматичното увреждане на шийката на бедрената кост и стриктура на уретрата.
Според данни в медицинската документация, приложена към исковата молба,
оплакванията на П. датирали отпреди три години, когато получил травма на
тазобедрената става.
Оспорва
причинно-следствената връзка и между зашипяването, централния отоневрологичен
синдром и лумбалната спондолиза и настъпилото на 02.09.2011 г. ПТП. Липсвали и
доказателства за датата, на която било възникнало всяко от посочените
оплаквания на ищеца.
Оспорва
размера на претенцията като завишен.
Възразява
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който пресичал на
необозначено за това място.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „ВАЗ 21099“ с ДК № СА 3084 АТ и З. „Л.и.“
АД, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
С
определението за проекта на доклад по делото от 22.03.2016 г. съдът е приел, че
е сезиран от ищеца с иск за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от
непредвидимо влошаване на здравословното му състояние след присъждане на
обезщетението от 60 000 лева с решение на САС от 05.07.2013 г. по в.гр.д. №
1209/2013 г.
По
образуваното гр.д. № 16865/2011 г. по описа на СГС ищецът Б.М.П. е бил сезиран
с иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
60 000 лева, поради получена фрактура на шийката на дясна тазобедрена
става, скъсяване на десния крак и във външна ротация, претърпяна операция за
фиксиране на счупените кости с три канюлирани винта и хематом на лява яблъчна
кост на лицето.
Съдебно-медицинската
експертиза по гр.д. № 16865/2011 г. по описа на СГС е установила, че Б.П. има
леко накуцваща походка, функционален дефицит при ротация на десен долен
крайник-в дясна тазобедрена става и извършено закрито наместване с вътрешна фиксация
с три канюлирани винта, болезненост при натоварване. Така описаните увреди са
обезщетени с решение от 24.01.2013 г., като е присъдено обезщетение от
45 000 лева, поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца. С решение на САС от 05.07.2013 г. по в.гр.д. № 1209/2013 г.,
недопуснато до касационно обжалване, искът е уважен в пълния предявен размер от
60 000 лева, поради липса на твърдяното от ответника съпричиняване.
По делото
са приети съдебно-медицински експертизи от компетентност на вещи лица
травматолог, уролог и специалист УНГ.
Установява
се, че една от късните последици от получено счупване на бедрената кост в
областта на шийката е развитието на артрозни промени в тазобедрената става и
такива са установени при Б.П.. В приложеното по делото решение на ТЕЛК от 03.09.2015
г. е установена средно тежка степен на посттравматична десностранна коксартроза
след оперативно лечение по повод фрактура на дясна бедрена кост. Получените от
ищеца артрозни промени се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП
и те представляват качествено ново заболяване, необезщетено при присъждане на
обезщетението през 2013 г. Скъсяването на десния крак е довело до неравномерно
натоварване на двете стави, в по-голяма степен при дясна бедрена кост и e
предизвикало силно окуцяване от зашипяването в травмираната област.
Не се
установи обаче да е налице причинно-следствена връзка между получените при ПТП
увреждания и възникналата стриктура на уретрата и централния отоневрологичен
синдром.
Вещото
лице д-р Х. е посочило, че данни за оплаквания от незадържане на урината имало
за първи път в амбулаторен лист от 05.07.2013 г. при извършен преглед от личния
лекар. Въз основа на медицинската документация е дадено заключение, че са
налице различни причини за стриктура на уретрата – увреждане на епитела на
пикочния канал и промяна на формата му, водеща до неговото стесняване. В случая
стриктурата на уретрата била неуточнена, което изключвало посттравматичния
характер на заболяването (съгласно направеното от д-р Х. пояснение в съдебното
заседание на 19.05.2017 г.). Даденото в този смисъл заключение води до извода,
че заболяванията на отделителната система, за което първите оплаквания са
възникнали през 2013 г., не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП на
02.09.2011 г. и не представляват подлежащи на обезщетяване вреди.
Вещото
лице д-р М. е заявила, че по делото липсва медицинска документация, от която да
се заключи, че вследствие ПТП на 02.09.2011 г. е получен централен
отоневрологичен синдром. За първи път заболяването било посочено в решение на
ТЕЛК от 03.09.2015 г., но подробен отоневрологичен статус липсвал. Не били
посочени и направени изследвания, които да потвърдят така поставената диагноза.
По научни данни синдромът можел да се получи като късно усложнение от травмите
при ПТП, но в конкретния случай нямало достатъчно документация, потвърждаваща това
заболяване. В отговор на въпрос № 3 е посочено, че централният отоневрологичен
синдром настъпвал обикновено до 6-тия месец след получена черепно-мозъчна
травма, но в случая данни за такава нямало и поради това заболяването не се
намирало в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Въз основа
на таза събраните доказателства съдът намира искът за частично основателен.
Артрозните промени са довели до зашипяване в двете тазобедрени стави, и особено
в дясната, която е била счупена при ПТП на 02.09.2011 г. Прогресивното
влошаване на състоянието, с изгледи за пълна инвалидизация следва да бъде обезщетено
от застрахователя на виновния водач. Като съобрази тежестта на увреждането и
неблагоприятните бъдещи последици за 43-годишния Б.П., съдът счита, че следва
да му бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лева. При определяне
на този размер съдът взе предвид и трудностите, които ищецът изпитва в
ежедневието, данни за което се съдържат и в показанията на св. Трохарова.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. В тази
част решението от 05.07.2013 г. по в.гр.д. № 1209/2013 г. има обвързваща съда
сила, доколкото този въпрос е изследван и не е установен принос на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат.
За
обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от
възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на
причиняването на вредата. В случая законната лихва се претендира не от датата
на проявяването на усложнението при ищеца, а от датата, на която то е било
констатирано от ТЕЛК – с решение № 2871/03.09.2015 г., поради което следва да
бъде присъдено от посочената дата.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 240 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На
ответника се дължи сумата от 183 лева от общия размер на разноските от 305
лева.
Тъй като
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по делото, ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лева.
На ищеца е
оказана безплатна правна помощ от адв. К. Н., поради което му се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 1 070.40 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.М.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца след ПТП на 02.09.2011
г., изразяващо се в коксартроза, ведно със законната лихва от 03.09.2011 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лева за обезщетяване на увреждания, изразяващи се в
стритура на уретрата и центролен отоневрологичен синдром, а на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК – сумата от 240 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 800 лева държавна такса пред първата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адв. К.И.Н., с адрес *** сумата от 1 070.40 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.М.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 183 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: