№ 7623
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110106174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Т. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по изп. дело № *************** по
описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № **** от РКЧСИ, дал лично обезпечение като поръчител
по договор за потребителски кредит с № **************/12.06.2015г., сключен между
главния длъжник и кредитополучател М. А. М. и кредитодателя /фирма/, като от
страна на съдебния изпълнител му е наложен запор върху всички налични вземания
/парични средства/ по банковите сметки, открити при ответника. Счита, че служител на
ответното дружество извършил противоправно деяние, изразяващо се в признаване и
налагане на запор върху разкритите на ищеца банкови сметки по време на
извънредното положение в страната и по-точно в периода от 13.12.2021г. до отмяната
на извънредното положение, която според ищеца е настъпила на 01.04.2022г. - арг. от
чл. 5, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП), обявено с Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците (загл. поп. - ДВ бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
Твърди, че с Определение № 186 от 31.01.2022г., постановено по ч. гр. дело №
552/2022г. по описа на Районен съд - В. Търново, влязло в законна сила на 15.02.2022г.,
съдът уважил молбата на главния длъжник за спиране на допуснатото в заповедното
производство по реда на чл. 418 ГПК незабавно изпълнение на заповед №
236/19.02.2021г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 от ГПК. Посочва, че по този начин се ограничава частично приложното поле на
наложения запор върху вземания по банкови сметки, като единствено не могат да се
правят удръжки върху трудовите доходи, други възнаграждения за труд или
обезщетения. Твърди, че с постановление от 10.02.2022г. на осн. чл. 432, ал. 1, т. 7 от
ГПК във вр. с чл. 420, ал. 1 от ГПК било спряно производството по изп. дело №
581/2021г., но не било изпратено съобщение до банките и финансовите институции,
т.е. не били уведомени, че наложеният запор върху парични суми не следва да се
изпълнява, единствено за постъпващи по банковата сметка парични суми за трудовото
възнаграждение, обезщетение или пенсия и следва да бъдат предоставени на длъжника
за разпореждане с тях.
1
Ищецът посочва, че упражнявал свободна професия като адвокат, вписан при АК
– Велико Търново. Поддържа, че с неоснователно наложения запор през време на
пандемията ответникът го лишил изцяло от възможността да се издържа, нормално да
посрещне коледните, новогодишните и великденските празници. Причинен му бил
перманентен стрес при работа с клиенти, които след научаване на стореното започнали
да избягват ищеца. Това положение морално го дискредитирало пред колеги, роднини
и приятели. Ищецът бил лишен от свободно боравене с парични средства по
разкритата при ответника банкова сметка за покриване на текущите нужди и
медицинските разноски във връзка с лечението му, дори му начислявали такси за
обслужване на банковата сметка и запора.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Признава, че на 13.12.2021г. при него е постъпило запорно съобщение от
ЧСИ И. Ц., с което е наложен върху всички левови и валутни сметки, открити на
ищеца. Посочва, че ищецът е разполагал с възможността да обжалва действието на
съдебния изпълнител, ако счита, че е засегнато негово несеквестируемо имущество.
Твърди, че приложимостта на ЗМДВИП е за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. и е
неприложим към датата на налагане на запора. Изтъква, че за процесуална
незаконосъобразност на изп. производство отговорност носи съдебния изпълнител.
Също така посочва, че по запорираните сметки не е имало наличност нито към
момента на налагане на запорите, нито след това са постъпвали средства.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 19.02.2021г. са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп.
лист срещу длъжниците М. М., К. Т., М. О. и К. З. за солидарно заплащане в полза на
/фирма/ на парични суми, произтичащи от договор за банков кредит от 12.06.2015г. С
молба от 25.11.2021г. и въз основа на издадените заповед по чл. 417 ГПК и изп. лист
банката е поискала от ЧСИ И. Ц., рег. № **** от РКЧСИ, с район на действие: ОС –
Велико Търново, образуване на изп. дело спрямо длъжниците, което е образувано под
№ 581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц.. С молбата за образуване взискателят е поискал
извършване на справки за длъжниците и налагане на обезпечителни мерки,
включително запори на банкови сметки. Съдебният изпълнител е извършил справка в
РБНБ по отношение на ищеца в настоящото производство К. Т. и е установил наличие
на открити банкови сметки в няколко банки. Със запорно съобщение изх. №
016012/08.12.2021г. /л. 52 от изп. дело/, съдебният изпълнител е наложил запор върху
всички левови и валутни банкови сметки, открити на името на К. Т. в /фирма/ до
общия размер на дължимите суми по изп. дело. В съобщението е посочено, че на
основание чл. 446а във вр. чл. 446 ГПК запорът не следва да се изпълнява по
отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение на
несеквестируемата част от трудовото възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид
доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди
налагане на запора. Запорното съобщение е получено в банката на 13.12.2021г., като
именно от този момент запорът се счита наложен – арг. от чл. 507, ал. 3 ГПК. Със
2
съобщение изх. № 17-10-184658/14.12.2021г. банката е уведомила съдебния
изпълнител, че длъжникът има открити 2бр. разплащателни и 1бр. спестовна банкови
сметки в /фирма/, запорът е наложен по наличните сметки и върху вземането на
длъжника по сметките няма други претенции. Съобщението е постъпило при съдебния
изпълнител на 21.12.2021г. /л. 226 от изп. дело/. На 14.12.2021г. на К. Т. е връчена
покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен за наложените запори. С
Определение № 186/31.01.2022г., постановено по гр. д. № 552/2021г., РС – Велико
Търново е спряло изпълнителното производство, образувано срещу длъжниците, до
приключване на спора с влязло в сила съдебно решение. С молба от 07.02.2022г. /л. 279
от изп. дело/, определението е депозирано пред съдебния изпълнител, като с
постановление от 10.02.2022г. последният е спрял изпълнителното производство по
изп. дело № 581/2021г. на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 вр. чл. 420, ал. 2 ГПК. По
делото няма данни да е водена друга кореспонденция между съдебният изпълнител и
ответната банка.
При горните факти, съдът извежда намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За
да се породи в патримониума на ищеца право на обезщетение, по делото следва да
бъде установено чрез провеждане на главно и пълно доказване от негова страна, че
служител на ответника е извършил деяние при или по повод изпълнение на
служебните си задължения, което се явява противоправно – в нарушение на действаща
и приложима правна норма, като с оглед твърденията на ищеца – че към датата на
налагане на запора и впоследствие е съществувала нормативна забрана за запориране
на вземанията по банковите му сметки и в резултат от това противоправно поведение е
претърпял неимуществени вреди.
Както се посочи по-горе, по делото е безспорно, че със запорно съобщение от
08.12.2021г., получено в ответната банка на 13.12.2021г., е наложен запор от съдебния
изпълнител по банковите сметки на ищеца. Банката се явява трето задължено лице по
смисъла на чл. 507 и сл. ГПК и е длъжна да блокира сметките на ответника до размера
на дължимата сума, посочена в запорното съобщение. Не е спорно, че служител на
ответното дружество е извършил именно това – блокирал е сметките на ищеца до
размера на дължимата сума. Ищецът твърди, че това действие на служител на
ответното дружество е незаконосъобразно, тъй като към този момент е действала
нормативна забрана за запориране на банкови сметки, като е в негова тежест да докаже
това обстоятелство. Същият се позовава на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване
на последиците. Съгласно чл. 5, ал. 2 от закона (изм. - ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г.) по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна
не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения,
запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху
медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи
и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка,
за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Не се
налагат запори на банкови сметки на общини два месеца след отмяната на
извънредното положение. Ал. 5 на същия член (нова - ДВ, бр. 14 от 2021г., в сила от
17.02.2021г.) предвижда, че обезпечителни мерки не се налагат и действия по
принудително изпълнение не се извършват до два месеца след отмяната на
извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на работници
и служители като компенсации въз основа на акт на Министерския съвет във връзка с
преодоляване на настъпилите последици от COVID-19. Не подлежат на изпълнение
запорни съобщения върху вземанията на работниците и служителите по изречение
3
първо, включително постъпили по банковите им или други платежни сметки.
В случая запорът се счита наложен от момента на получаване на запорното
съобщение от банката - 13.12.2021г., на която дата са и блокирани сметките на ищеца.
Видно от представените от ищеца и от ответника извлечения от банковите сметки на
ищеца, както към датата на налагане на запора, така и в следващ момент същият не е
имал никаква наличност по блокираните сметки /л. 702-704, л. 719, л. 732/. Също така
чл. 5, ал. 2 от закона е неприложим, тъй като към датата на запора – 13.12.2021г. са
изтекли повече от два месеца от отмяната на извънредното положение и не е имало
нормативна пречка за запориране на сметките. Към 13.12.2021г. Република България се
намираше в извънредна епидемична обстановка, която отпадна на 01.04.2022г. Чл. 5,
ал. 5 от закона обаче урежда една строго специфична хипотеза - обезпечителни мерки
не се налагат и действия по принудително изпълнение не се извършват до два месеца
след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху парични средства,
изплатени на работници и служители като компенсации въз основа на акт на
Министерския съвет във връзка с преодоляване на настъпилите последици от
COVID-19. Не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на
работниците и служителите по изречение първо, включително постъпили по
банковите им или други платежни сметки. Тоест, за да намери приложение посочената
хипотеза и запорът да не бъде наложен и изпълнен, следва по банковата сметка на
ищеца да са постъпили суми, които да са му изплатени в качеството на работник или
служител като компенсация въз основа на акт на МС във връзка с преодоляване на
настъпилите последици от Ковид-19. Както се посочи, по блокираните банкови сметки
в периода на блокирането им не е имало налични и не са постъпили никакви парични
средства. Отделно от това, ищецът признава, че е адвокат и упражнява свободна
професия, с оглед на което няма качеството работник/служител. Ето защо, тази
специална хипотеза не намира приложение спрямо него и блокирането на сметките му
в изпълнение на наложения от съдебния изпълнител запор е законосъобразно. Не се
твърди и доказва да е налице друго правно и фактическо основание, за да бъде приет
запорът за неоснователен от банката и да не бъде пристъпено към блокиране на
сметките. При тези данни, служител на банката, имаща качеството на трето задължено
лице, е изпълнил задълженията, произтичащи от ГПК, и правилно и в съответствие с
нормативните правила е блокирал сметките на ищеца. От това следва, че липсва един
от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно проявено
противоправно поведение, което е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователно
на претенцията.
По отношение на твърдението, че изпълнителното производство било спряно,
съдът намира, че ръководещ изпълнителния процес орган е съдебният изпълнител и
именно той носи отговорност при процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Третото задължено лице, без да бъде уведомено от съдебния изпълнител с
нарочен акт за вдигане на наложения запор, не може да пристъпи към подобно
действие. Но за пълнота следва да се посочи, че доколкото запорът представлява
обезпечителна мярка, дори при спряно производство не се пристъпва към неговото
вдигане, в който смисъл е практиката на ВКС. Същият пък изначално не се счита
наложен върху несеквестируеми средства /виж съдържанието на запорното
съобщение/, а както многократно бе посочено, нито към момента на налагането му,
нито в последващ момент е имало налични парични средства по банковите сметки, за
да се приеме, че е нанесена някаква неблагоприятна вредоносна последица върху
ищеца.
По изложените съображения, предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
4
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, иск с правно основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника за
сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от признаване и запориране от служител на банката
на банковите му сметки, открити при ответника, в изпълнение на запорно съобщение,
изпратено от ЧСИ И. Ц., рег. № **** от РКЧИ, по изп. дело № *************** по
неин опис.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 ГПК К. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 100,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5