Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
21.06.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Д.
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Д. АНД (К) № 410 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Д.Х.Ч. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260046/02.03.2021г., постановено по АНД № 1199/2020г. по описа на Районен съд – Хасково в частта му, с която е бил потвърден пункт 3 от Наказателно постановление № 19-1253-002333/15.10.2019г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липса на изчерпателно и ясно формулиране на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. В АУАН било посочено, че водачът „отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 740 №0010“, а в НП „отказва проверка с техническо средство за установ. употр. на алк. в кръвта и не изпълнил предпис. за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. за изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта му“. Така, за първи път с НП на нарушителя били предявени факти, свързани с твърдението, че като водач не изпълнил „предпис. за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. за изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта му“. Поради това, правото му на защита било нарушено.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението в оспорената му част и отмяна на наказателното постановление в часа му по пункт 3 от същото. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът, ОД на МВР – Хасково, редовно призован не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна и пледира проверяваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С Наказателно постановление № 19-1253-002333 от 15.10.2019г. издадено от Началник Група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково на касационният жалбоподател за осъществяването на 4бр. административни нарушения са наложени 4 административни наказания, както следва: 1.за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП –„Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец; 2. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 300 лева; 3. за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, предл.1-во „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца; 4. за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил оспореното наказателно постановление в частта на наложените на Д.Х.Ч. наказания „Глоба“ на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в размер на 300 лева(пункт 2-ри от НП) и „Глоба“ на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП „Глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ (пункт 4-ти от НП), изменил същия санкционен акт, в частта на наложеното на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 100 лева(пункт 1-ви от НП), като намалил размера на му от 100 на 50 лева и потвърдил НП в останалата част – по пункт 3-ти от същото, по отношение наказанието по чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. Същият отговарял и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от компетентен орган. Спазени били формата и редът за издаването му.
За да потвърди т.3 от НП въззивният съд е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства се доказва осъществяването от обективна и субективна страна на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП поради което и правилно е реализирана административнонаказателна отговорност на касатора по чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, а вида и размера на наложеното наказание съответстват на законоустановения такъв.
Касационната жалба е допустима, но по същество неоснователна.
Настоящата
инстанция намира, че решението е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети
от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства.
В случая, с процесното наказателно постановление Д.Х.Ч.
е санкциониран за извършено
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДВП и на
основание чл. 174, ал.3, пр.1-во от
ЗДвП му е наложено административно
наказание”Глоба” в размер на 2000.00 лева
и ”Лишаване от право да управлява
м.п.с.”за срок от 24 месеца.
Нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП в приложимата към датата на осъществяване
на деянието редакция предвижда водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя
са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
Не се
споделя оплакването, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление били
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи, като съдържат
всички необходими реквизити, визирани в чл. 57
от ЗАНН. Ясно са посочени датата на нарушението и мястото на нарушението,
както и в какво се изразява същото, а също и нарушените разпоредби. Правилно
е определена нарушената правна норма – като правната квалификация съответства
на тази, дадена и от актосъставителя, както и на словесното описание на
нарушението. Обратно на
изложеното в касационната жалба не е налице противоречие между АУАН и НП
при описание на съставомерните елементи
на деянието, като видно от съдържанието на тези два акта, с НП не са въведени
нови обстоятелства, които да не са били
посочени в АУАН.
Между страните не спорно, че на посочената в АУАН и НП дата и място, именно касаторът Д.Х.Ч. е
управлявал посоченият в тях лек автомобил и съответно е имал качеството на
„водач” по смисъла на пар.6, т.25 от ДР
на ЗДвП. Безспорно от събраните в хода
на въззивното производство гласни доказателства, чрез разпита на св.К.и
св.Д., които са преки свидетели - очевидци на
нарушението се установява, че въпреки изричната покана отправена от
полицейски органи касационният
жалбоподател е отказал да бъде тестван
за употреба на алкохол със съответно техническо средство. Ето защо се установява безспорно наличието на нарушение
по чл. 174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП.
Предвид така установената от
въззивният съд фактическа обстановка
и при липса на ангажиране на оборващи я
доказателства ангажирани от санкционираното лице, то при така въведените
касационни основания, единственият извод
до който може да се достигне в случая е,
че се доказва осъществяването на
нарушение по чл. 174, ал.3 предл.1во от ЗДвП, за което законосъобразно на касатора
е била наложена санкция в предвидения
и фиксиран в същата разпоредба размер.
Предвид
изложеното, решението в обжалваната му част се явява валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260046/02.03.2021г., постановено по АНД № 1199/2020г. по описа на Районен съд
– Хасково, в обжалваната му част.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.