Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр. Русе, 07 юни 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 02 юни 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Диана
Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.н.д. №125…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от С.М.Н. ***, против
решение №260162/15.03.2021год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д. №2117/2020г.
по описа на съда. С решението е изменено наказателно постановление (НП) № 38-0001760 от 27.10.2020г., издадено от директора на
РД „Автомобилна администрация“ Русе към Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация”(ИА „АА”) гр. София, с което на С. Н., в качеството му на водач
на ППС била наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева,
за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата, вр.
с чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като размерът на глобата е намален на 1 000 лева.
С жалбата реално не се оспорва административното нарушение.
Излагат се оплаквания, свързани с нарушаване на целта на ЗАНН. Според касатора, идеята на
законодателя е не задължително налагане на административно наказание, а на
първо място предупреждение, и едва след това - наказание. В тази връзка
претендира за маловажност на деянието и приложение на чл.28 от ЗАНН. Оспорва се
и компетентността на РД АА да издава АУАН и НП за този вид административни
нарушения.
Акцентира се върху явна
несправедливост на размера на наказанието.
Иска се отмяна на оспореното
решение и съответно отмяна на наказателното постановление. Алтернативно-намаляване
на санкцията в законоустановения минимум.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната
неоснователност.
Представителят на прокуратурата предлага да се остави в сила оспорения
съдебен акт.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението си, постановено по а.н.д.
№2117/2020г. Районен съд гр. Русе е изменил
наказателно постановление № 38-0001760 от 27.10.2020г., издадено от директора
на РД „Автомобилна администрация“ Русе. Със санкционния акт на С.М., в
качеството му на водач на ППС била наложено административно наказание „глоба“ в
размер - 3 000 лева, а Районен съд Русе го намалил на 1 000 лева.
С.М., в качеството си на водач на ППС категория
N3, при неговото управление на 22.09.2020г., в гр. Русе,
КПП Русофили, международен път Е-70, изход на гр. Русе, бил спрян за проверка
от служители на РД АА гр. Русе. След преглед на
представената от водача товарителница и кантарна бележка, проверяващите констатирани
че ППС-то е с надвишения на нормите на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, с маса, надвишаваща с 2 740
кг допустимата такава, разписана в чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредбата, а
именно до 40 т., при записани в кантарната бележка 42 740 кг. Този тонаж квалифицирал
ППС като извънгабаритно.
В такива случаи, за да е допустимо движението на ППС по републиканската
пътна мрежа, е необходимо издаването на специално разрешение по реда и
условията, посочени в ЗП/ЗДвП и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Липсата на разрешение
представлява административно нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, според
която норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат „с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението“. Поради това на водача на ППС бил съставен и АУАН, бланков №279001 от 22.09.2020г.
Въз основа на този акт, подписан без възражения от приетото за нарушител лице,
е издадено и процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка, след обстоен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приложимите в случая
правни норми, Русенският районен
съд е стигнал до извода, че НП е правилно и законосъобразно, но не и по
отношение размера на наказанието. Развил е мотиви, че АНО е наложил глоба в
максималния размер - 3 000 лева, без да изложи съображения за това, нито
пък бил събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя, както и за
наличието на други нарушения по ЗДвП. С такива мотиви е изменил размера на административно
наказание „глоба“ от 3 000 лева на 1 000 лева.
С касационната жалба не се оспорва факта на извършеното нарушение.
Касаторът спори по компетентността на РД АА да налага наказания за този вид
нарушения, съответно претендира и маловажност на случая.
Касационна инстанция изцяло споделя мотивите,
изложени в проверяваното решение досежно факта на извършеното нарушение,
личността на нарушителя, необходимостта от наказание за това поведение на
водача и невъзможност да се приеме случая за маловажен по смисъла на чл28 от
ЗАНН.
АС - Русе, на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви
на Русенския районен съд относно доказаността на деянието на С.М., управляващ ППС,
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, и
представляващо административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
наказуемо по реда на чл.177, ал.3, т.1 от с.з.
По отношение на оплакванията в касационната
жалба:
Водачът Н. осъществява движение на тежко ППС,
без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя - АПИ. Това всъщност
е и фактическия състав на нарушението, което визира разпоредбата на чл.177,
ал.3, т.1 , вр. с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Аналогична норма има и в чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“ от Закон за пътищата. Деянието на водача на ППС, който се е
движел по пътищата, отворени за ползване, управлявайки ППС с натоварване надвишаващо
с 2 740 кг допустимата такава, безспорно нарушава разпоредбата на ЗДвП.
При такова натоварване е било необходимо движението да се извършва след
издадено разрешително.
По отношение компетентността на РД АА да
извършва проверки и санкционира нарушителите, управляващи ППС, извънгабаритно
по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, по реда на ЗДвП:
Съгласно чл.53, ал.1 от Закон за пътищата „Наказват
се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41…“. Съответно,
чл.26, ал.2 от същия закон забранява „За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение :“ т.1, б. „а“ - а) движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. Администрацията, отговаряща за пътищата
позволява движение на извънгабаритни и тежки ППС, но след издадено разрешително
и платена такса за него, като правилата за това са разписани в Наредба за
специално ползване на пътищата. За този вид нарушения по републиканските пътища,
компетентни да съставят АУАН са длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура" и на Агенция "Митници". Съответно, наказателните
постановление се издават от председателя
на управителния съвет на агенцията или от упълномощено от председателя на
управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на
Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията.
Движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства, без надлежно разрешително е административно нарушение и по друг закон-Закон за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2-ро от този закон задължава „Движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат…т.2- с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението“. А тези норми са
разписани именно в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства. И когато движението на ППС е в нарушение
на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата, това поведение на
водача на съответното ППС е наказуемо по чл.177, ал.3, пр. 2 от ЗДвП – „Наказва
се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това
ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството.“
При този вид нарушения, компетентността за
установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е
на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от
администрацията, която управлява пътя, съгласно чл. 19 от ЗП, за които
говорихме по-горе.
Безспорно е, че законодателят е въвел двояк
режим за установяване на административни нарушения, свързани с нарушаване на
правилата за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
съответно налагането на наказания за такива нарушения. Единият ред е по Закон
за пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, а другият по Закон за движение по пътищата и Наредбата.
Съответно, според това кой извършва проверката, се преценява и компетентността както
на актосъставителят, така и на АНО и оттам по кой закон преминава процедурата.
Заповед №РД-08-30/24.01.2020г.(л.3 от възз. дело) безспорно сочи, че РД АА са
компетентни да установяват нарушения и налагат наказания по ЗДВП, какъвто е
настоящият случай.
Възражението, направено в тази насока - за
липса на компетентност е неоснователно и не следва да бъде вземано предвид.
Няма как да се приеме и случаят за маловажен,
в какъвто смисъл са налице и мотиви във въззивното решение. Това са
административни нарушения, които се характеризират с по-висока степен на
обществена опасност именно заради техния характер. Движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства следва да е след издадено разрешително и
заплатена за него такса, именно заради по-голямата амортизация, която ППС-та
нанасят на пътищата и опасностите, които се създават при тяхното движение.
Както видяхме, дори в чл.53 от ЗП се казва – „ако деянието не представлява
престъпление“. Това означава, че законодателят е придал на тези административни
нарушения по-голяма тежест, отколкото при подобни такива /имайки предвид, че
някои деяния може да имат характеристиките на престъпление/.
По отношение размера на наложеното наказание,
намалено от РРС от 3 000 лева на 1 000 лева. Сравнителният анализ на този вид
деяния, наказуеми и по ЗП и по ЗДвП показва, че в чл.53, ал.1 от ЗП,
минималният размер на санкцията е именно 1000 лева, под която не може и да се
слезе с оглед забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН. В ЗДвП този размер е 500 лева.
Настоящата инстанция счита, че и размер от 1000 лева „глоба“ би допринесъл за
спазване на целта на административното наказване „Административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани“. Той е близо до минималния такъв
в чл.177, ал.3, пр. 2 от ЗДвП и би превъзпитал нарушителя за в бъдеще.
Ето защо оплакването за явна несправедливост
на наказанието също се отхвърля като неоснователно.
Всичко казано дотук води към единствения и
категоричен извод, че нарушението е безспорно установено, доказано и за него
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на
ППС-то.
Правилно е и решението на Русенски районен
съд, с което е изменено наказателно постановление № 38-0001760 от 27.10.2020г.,
като размерът на наложеното на касатора административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лева е определен на 1 000 лева. Съдебният акт не страда от
сочените от касатора пороци и следва да бъде оставен в сила.
Предвид на всичко изложено, Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260162/15.03.2021год. на Районен съд гр. Русе, постановено по
а.н.д. №2117/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: