Решение по дело №116/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

С Решение № 188 от 16.10.2024 г. постановено по АНД № 998 по описа на Районен съд – Монтана за 2024 г. е потвърдено Наказателно постановление № НП-51/26.07.2024 г. на Заместник Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Витоша строй“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], район Лозенец, [улица],бл бизнес център „Витоша“, представлявано от Ч. Б. М. – Изпълнителен директор, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200.00 лева, на основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 58, ал. 2 от Закон за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, за извършено административно нарушение на чл. 7а, т. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/, като законосъобразно.

Горното решение е обжалвано от касатора „Витоша строй“ АД, представлявано от Ч. Б. М. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат С. Д. от САК, като се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се твърдения за липса на индивидуализация на извършеното административно нарушение, без точна конкретизация за каква точно неизправност става въпрос. Не е посочено в НП колко е продължило нарушението, кога е следвало да бъде отстранено и как, не е установено по какви причини и откога гъвкавият кабел под кабината на асансьора е напукан, колко е продължило нарушението и кога е следвало да бъде отстранено, като липсват детайли в тази насока.Твърди се, че не е установена степента на напукване на гъвкавия кабел на асансьора и дали в случая не се касае за обикновено овехтяване на кабела. Като съществено нарушение на административно-производствените правила е посочено, че проверяващата П. П. няма компетентност да извършва проверка на асансьора, тъй като по длъжностна характеристика е специалист по плувни басейни. Отделно се твърди, че липсва компетентност на издателя на НП и основния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Излагат се доводи и за неправилност на изводите за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание касаторът „Витоша строй“ АД, представлявано от Ч. Б. М. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат С. Д. от САК поддържа жалбата си.Иска се да бъде отменено въззивното решение и издаденото НП.

Ответникът- заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован,не се явява,но в писмено становище, чрез ст. експерт П. П.-юрист развива подробни доводи по същество на спора,като моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и недоказана, като бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ДАМТН и депозира възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 16.01.2024 г. около 11,30ч. , С. Т. - инспектор в РО „Инспекция за държавен технически надзор“ Северозападна България (РО „ИДТН“ СЗБ) – офис Враца и П. П. - инспектор в РО ИДТН СЗБ, въз основа на Заповед № 2/09.01.2024 г. на Главен директор на ГД „ИДТН“, извършили внезапен преглед на пътнически асансьор монтиран в [населено място], [жк], [адрес]. На място бил извикан свидетелят П. Л. – служител на обслужващата асансьора фирма „Витоша строй“ АД, ЕИК *********, вписана в регистъра на ДАМНТ, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗТИП, притежаваща удостоверение № С952/22.12.2020 г. по силата на сключен договор № 67/01.02.2021 г. с етажната собственост.

При извършената проверка е установено, че асансьорът е в експлоатация по това, че е бил с включено ел. захранване, движел се е и е приемал заявки от кабинната и етажните бутониери. Описаният пътнически асансьор представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от ЗТИП и попада в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл. 31, ал. 1 от ЗТИП. Асансьорът се поддържа от „Витоша строй“ АД с ЕИК *********. В хода на проверката е установено, че съоръжението работи с напукана външна изолация на гъвкав кабел, водещ към кабината на асансьора което представлява неизправност съгласно чл. 10, ал. 1, т. 16 от НБЕТНА.

АУАН№32/23.02.2024г. е връчен на упълномощено лице на „Витоша строй“ АД с ЕИК *********, който го е подписал, като е посочил, че не е съгласен с констатациите. Конкретни възражение по АУАН не са депозирани в законоустановеният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 26.07.2024 г. зам.-председателят на ДАМТН [населено място] е издал процесното НП.

За установяване на извършеното административно нарушение въззивния съд е събрал относими гласни доказателства чрез устно и непосредствено изслушване на свидетелите – актосъставителя, свидетеля при съставяне на АУАН и свидетеля при констатиране на нарушението и при съставяне на АУАН, както и присъстващия при проверката асансьорен техник на „Витоша строй“ АД с ЕИК *********. Въззивният съд е събрал и писмени доказателства от ДАМТН, а именно Заповед № 2010-349/17.05.2024 г. с която е предоставено правомощие на зам.председателя на ДАМТН да издава НП, Заповед № 2/09.01.2024 г. на Главен директор на ГД ИДТН, с която е наредено да се извърши проверка на асансьори, монтирани в жилищни сгради на територията на цялата страна, както и длъжностни характеристики на С. Т. и П. П. – инспекторите, извършили процесната проверка.

От правна страна въззивния съд е приел за доказано вмененото нарушение на чл. 7а, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от НБЕТНА. Установил е, че в административнонаказателното производство са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Посочил е, че АУАН и обжалваното НП са издадени изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. от ЗАНН

Районният съд е приел, че е установен фактът на напукването на изолацията на гъвкав кабел. Технически подробности в тази насока не са необходими, тъй като напукването на изолацията на този кабел само по себе си представлява неизправност на асансьора, представляваща основание за незабавното му спиране от експлоатация и уведомяване на ползвателите, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 16 и чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА. Съобразно цитираната разпоредба „Витоша строй“ АД с ЕИК ********* е било длъжно да извършва всички действия, необходими за правилната и безопасна експлоатация на асансьора. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7а от НБЕТНА при наличието на неизправност от категорията на процесната, за лицата, които поддържат асансьори, възникват две задължения - да уведомят писмено ползвателите и да не допускат експлоатацията на асансьора. Посочил е, че доказателства в тази връзка не са ангажирани от жалбоподателя, като представените писмени доказателства относно извършен периодичен технически преглед не променят правните изводи, тъй като на 16.01.2024 г. е установено процесното нарушение, като същото е доказано от представените доказателства.

Въззивният съд сочи, че е налице и надлежно оправомощаване и на АНО съгласно представената Заповед № 2010-349/17.05.2024 г. на Председател на ДАМТН, при спазване изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗТИП. Като отегчаващо обстоятелство районният съд е обсъдил факта, че са установени при извършената проверка 8 нарушения от страна на „Витоша строй“ АД, за които са съставени 8 отделни АУАН, съответно НП. Посочено е и предходно издадено на касатора НП № НП-271/30.09.2022 г. за същото нарушение, влязло в сила на 14.12.2023 г., поради което и на основание § 1, ал. 1, т. 32 от ДР на ЗТИП, процесното нарушение е явява повторно, извършено в едногодишен срок от влизане в сила НП за предходно такова. Съдът сочи, че тъй като в чл. 55 от ЗТИП липсва предвидена имуществена санкция за повторно нарушение, то правилно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. Въззивният съд излага мотиви и за неприложимост института на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на извършеното нарушение, тъй като се отнася до експлоатация на съоръжение с повишена степен на опасност.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателствени средства, обсъдени по отделно и в своята съвкупност от страна на въззивния съд. При правилно установени факти въззивният съд е формулирал мотивите на решението си при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е извел правните изводи в съответствие с материалния закон.

Касационната инстанция приема, че съгласно мотивите на оспореното решение е посочено, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Заместник – председател на ДАМТН съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗТИП и приложената по делото Заповед № 2010-349/17.05.2024 г., така също и АУАН е съставен от инспектор в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ Северозападна България, който на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗТИП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане, съобразно приложената Заповед № 2/09.01.2024 г. на Главен директор на ГД ИДТН, което сочи наличието на териториална и материална компетентност на административните органи в ГД ИДТН, и от своя страна води до неоснователност на твърдението в касационната жалба за липса на компетентност на органите.

Имуществената санкция е наложена на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Съгласно цитираната разпоредба за други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв., като конкретно определената от АНО клони към минимума.

При констатирано нарушение при ползването на асансьор, разпоредбите на НБЕТНА са тези, които следва да запълнят бланкетната диспозиция на нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. В разглеждания спор, АНО е посочил, че нарушението е по чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от НБЕТНА. Въззивният съд е анализирал разпоредбите на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА и чл. 10, ал. 1, т. 16 от НБЕТНА и е извел извод за установените в тях задължения, съответно съставомерните признаци на нарушението при неизпълнение на разписаните в тях задължения, които настоящата инстанция намира за правилни.

Съгласно разпоредбата на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА лицата, които поддържат асансьори са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА. Констатира се от съдържанието на цитираната норма, че задължението на лицата, които поддържат асансьори кумулативно да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, при наличието на някоя от дадените в алтернативност предпоставки – 1. асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или 2. за безопасна експлоатация и/или 3. са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА. От изложеното следва, че изпълнителното деяние включва в състава си неизпълнението едновременно на двете задължения от лицата, които поддържат асансьори – както на задължението по уведомяване писмено ползвателите на асансьора, така и да не допускат експлоатацията на асансьора.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 16 от НБЕТНА лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности - т.16. напукана външна изолация на гъвкавите кабели към кабината на асансьора.

Именно това бездействие на лицето поддържащо асансьора води до неизпълнение на задълженията му за писмено уведомяване на ползвателя на асансьора и за спирането на асансьора.

При проверката е установено липса на предоставено писмено уведомление от страна на „Витоша строй“ АД с ЕИК ********* до ползвателя на асансьор във връзка с констатираната неизправност. Тези фактически констатации са описани и в АУАН, че към 16.01.2024 г. около 11:30 часа в [населено място], [жк], [адрес], „Витоша строй“ АД с ЕИК ********* не е уведомило писмено ползвателя и е допуснало експлоатацията на асансьор пътнически електрически с регистрационен № 680АС9522, заводски № 25037, скорост 0,71 м/с, товароподемност 320 кг., производител „Завод за асансьори“ [населено място], с напукана външна изолация на гъвкав кабел към кабината на асансьора, в качеството му на лице, поддържащо асансьора, при което е извършило нарушение на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА вр. с чл. 10, ал. 1, т. 16 от НБЕТНА

Неизпълнението на задълженията на лицата, осъществяващи поддръжката на асансьорите по писмено уведомяване на ползвателите на асансьорите и спирането на последните при наличието на неизправност измежду посочените в чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА, следва да е налице към момента на проверката от контролиращия орган. Не е поставено изискване в НБЕТНА или в ЗТИП, неизпълнението на задълженията по чл. 7, ал. 1 или по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА да е било осъществено в предходен момент (за което да е подаден сигнал до контролния орган) и да не е отстранено към момента на проверката.

Налага се извод, предвид установените от въззивния съд факти, съгласно които в хода на внезапната проверка извършена от служители на ДАМТН, работещи в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ Северозападна България (РОИДГН СЗБ), в жилищен блок в [населено място], [жк], [адрес] е констатирано, че поддържането на асансьора се е извършвало от„Витоша строй“ АД с ЕИК *********, че асансьорът е в експлоатация, движи се и изпълнява зададените му от бутоните за управление команди и, че асансьорът е експлоатиран с напукана външна изолация на гъвкавите кабели към кабината т.е. осъществен е състав на нарушение по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от НБЕТНА във вр. чл. 7а, ал. 1 от НБЕТНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 7 от НБЕТНА органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на асансьорите: внезапни. От цитираната разпоредба следва, че за контролният орган е предвидена възможност да извърши внезапна проверка, като тази извършена в обекта на жилищния блок в хода, на която е констатирано административното нарушение.

Описаното административно нарушение противно на твърдението в касационната жалба е индивидуализирано, както с адрес на монтиране, така и с неговия регистрационен номер. Посочена е установената неизправност, като е описан начина на нейното установяване „след повдигане на кабината на асансьора над първа спирка…с видимост към гъвкавия кабел, водещ до кабината“. Посочената неизправност в чл. 10, ал. 1,т. 16 от НБЕТНА е определена от законодателя, като неизправност застрашаваща безопасната експлоатация на асансьора, поради което неотносимо към съставомерността на деянието е да се извършва допълнителна оценка или да се описва характера на опасността в това число колко е продължило нарушението, кога е следвало да бъде отстранено и как, не е установено по какви причини и откога гъвкавият кабел под кабината на асансьора е напукан, колко е продължило нарушението и кога е следвало да бъде отстранено, още повече, че тази разпоредба е императивна и единственото законосъобразно поведение при тази неизправност е недопускане на съоръжението да се ползва, докато същата не бъде отстранена. Отговорността, доколкото субектът е юридическо лице, е безвиновна предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.

Касационната инстанция приема за неоснователно посочено оплакването, че не е спазен чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН , тъй като всички обостоятелства са отразени както в АУАН, така и в НП, а това е датата на проверката, на която именно е установена напуканата изолация на гъвкавия кабел, при допуснат в експлоатация асансьор. Т.е. към датата на проверката състава на административно нарушение е бил осъществен и констатиран, при което за носенето на административнонаказателна отговорност е без правно значение от колко време е било налично напукването на изолацията. Нарушението е открито на 16.01.2024 г., правилно е установено при спазване изискванията на ЗТИП и ЗАНН, от надлежно оправомощени длъжностни лица, съгласно представените Заповед № 2/09.01.2024 г., 2 бр. длъжностни характеристики относно проверяващите, в които е посочено „да извършва технически прегледи, изпитвания, проверки и други надзорни дейности на съоръжения с повишена опасност със средна сложност“, в контекста на изискванията на чл. 58, ал. 1 от ЗТИП, а незнанието от поддържащата фирма относно констатираната на 16.01.2024 г. неизправност, не е елемент от състава на установеното административно нарушение, за да има правно значение.

Задължението на касатора е така да поддържа асансьора, че във всеки един момент той да съответства на нормативните изисквания за устройство и безопасна експлоатация.

Правилно въввзивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на касатора, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, след неговата индивидуализация и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства но в законоустановените граници по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП.В този смисъл е и установената практика по тази категория дела/справка КАНД№38/2025г. по описа на АС-Монтана/.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция констатира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т.1-3 от АПК.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 /сто/ лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 188 от 16.10.2024 г. постановено по АНД № 998 по описа на Районен съд – Монтана за 2024 г.

ОСЪЖДА „Витоша строй“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], район Лозенец, [улица], бл. Бизнес център „Витоша“ представлявано от Ч. Б. М. – Изпълнителен директор да заплати на Държавна Агенция за Метрологичен и технически надзор с Булстат ********* със седалище [населено място], [улица] сумата от 100,00 лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.