Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.05.2021г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 121 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ВИНАРИС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Света
Троица“ № 75, 77, ет.1, представлявано от управителя П.Г.Г., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-31-0079821 от 02.02.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената
заповед на
„ВИНАРИС“
ЕООД,
гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин „Винарска изба Свобода“, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Света
Троица“ № 75, 77 и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила; при неспазване на изискванията за форма и съдържание
на акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че доколкото налагането на
принудителната административна мярка се свързва с извършване на административно
нарушение, издаването на оспорената заповед и прилагането на ПАМ преди издаването
на наказателното постановление, е незаконосъобразно. Твърди, че с налагането на
ПАМ преди влизането в сила на наказателно постановление, доказващо извършването
на нарушение, недопустимо и незаконосъобразно фактически се привежда в
изпълнение наказание по чл.13, б. „в“ от ЗАНН -
временно лишаване от право да се упражнява дейност в обекта за определен
срок. Поддържа, че нито е мотивирано от фактическа страна, нито е доказано
съществуването на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС, с която законът свързва налагането на принудителната
административна мярка „запечатване на обект“. Счита, че определената продължителност на срока на приложената
ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и
основани на недопустимо презюмирани вредни последици за фиска от обуславящото налагането на ПАМ
нарушение,
като тези мотиви не се свързват нито с тежестта на конкретно установеното
нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства. По подробно изложени в жалбата съображения
е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-31-0079821 от 02.02.2021г., да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на
обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-31-0079821 от
02.02.2021г., при определяне продължителността на срока на мярката съобразно
тежестта на нарушението и последиците от него, за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
29.01.2021г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив,
са извършили проверка на обект – магазин „Винарска изба Свобода“, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Света
Троица“ № 75, 77,
стопанисван от „ВИНАРИС“ ЕООД, гр. Стара Загора. Съгласно Протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер. АА № 0079821/ 29.01.2021г., съставен
на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена
контролна покупка на 1л наливно вино на стойност 3.90 лева, която е била
заплатена в брой от проверяващия служител С.Ч., преди легитимация, на М.Т.С. –
продавач консултант, за която покупка не е издаден фискален касов бон от наличното,
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан
с ръчни касови бележки.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-31-0079821 от 02.02.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ВИНАРИС“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
„Винарска изба Свобода“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 75, 77 и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със
заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от
извършената на 29.01.2021г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла
§1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „Винарска изба Свобода“, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Света
Троица“ № 75, 77,
стопанисван от „ВИНАРИС“ ЕООД, при която е установено, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в търговския обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба. Нарушението е установено при извършената на 29.01.2021г. в 11.10ч контролна
покупка на 1 литър наливно вино на стойност 3.90 лева, платени в брой от С.Ч. –
проверяващ преди легитимация, на М.С.– подавач-консултант, за която продажба не
е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство с ИН на ФУ ЕD314546 и ИН на ФП 44314546, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано от отпечатана справка от
контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ и от установената разлика в
размер на 103.91 лева между разчетената касова наличност /регистрираните във ФУ
суми към момента на проверката – 16.04лв./ и установената фактическа такава в
касата – 119.95лв. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на
основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0079821/ 29.01.2021г. Въз основа на констатациите е направен
извод, че „ВИНАРИС“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл.118
от ЗДДС. Извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за налагане със
заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС на принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-31-0079821/ 02.02.2021г., в т.ч ПИП сер. АА № 0079821/ 29.01.2021г., Акт
за установяване на административно нарушение № F589086 от 10.02.2021г. и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с
която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени началниците на отдели
"Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ №
ФК-31-0079821/ 02.02.2021г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано
фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на
ограничителната административна мярка, с обосноваване от фактическа и правна
страна на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото
извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на
мярката. С оглед на
което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, като
възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явяват неоснователни.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство. Не представлява такова нарушение обстоятелството, че обжалваната
заповед е издадена преди съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, съотв. преди издаването на
наказателното постановление, във връзка с което нарушение е приложена ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От
посочената норма следва извода, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е
самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на
административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни
санкции по реда на ЗАНН. Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС
възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, при заплащане
на следващата се за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция, не
поставя изисквания към издаването на заповедта за налагането на ПАМ, а се
отнася до изпълнението на мярката. Анализът на нормативното правило по чл.187,
ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на наказателно постановление за налагане на административна
санкция е релевантно за действието на наложената принудителна административна
мярка, като заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически
факт, настъпил след налагането на ПАМ. Ето защо неоснователно се поддържа в
жалбата, че налагането на ПАМ е обусловено от издаването, респ. от влизането в
сила на наказателно постановление. Трайна е съдебната практика, че образуването
на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За
издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС е достатъчно да е установено, че не е издаден съответния
документ за продажба по чл.118 от ЗДДС в търговския обект. В приложимия
специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН
и съотв. издаването на наказателно постановление не са предвидени като
изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата
за налагане на административни санкции /по реда на ЗАНН/
и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото. В този смисъл са Решение № 14640 от 31.10.2019г. на ВАС
по адм. дело № 7350/2019г.; Решение № 13879 от 17.10.2019г. по адм. дело №
6693/ 2019г. по описа на ВАС; Решение № 14566 от 30.10.2019г. на ВАС по адм.
дело № 5200/ 2019г.; Решение № 16788 от 10.12.2019г. на ВАС по адм. дело №
8531/ 2019г.; Решение № 15657 от 19.11.2019г. по адм. дело № 7006/ 2019г. по
описа на ВАС; Решение № 2330 от 13.02.2020г. на ВАС по адм. дело №
11013/2019г.; Решение № 6496 от 02.06.2020г. на ВАС по адм. дело № 1421/
2020г.; Решение № 7242 от 11.06.2020г. по адм. дело № 1419/ 2020г. по описа на
ВАС; Решение № 9137 от 08.07.2020г. на ВАС по адм. дело № 13578/ 2019г.;
Решение № 8985 от 07.07.2020г. на ВАС по адм. дело № 13181/ 2019г. и др. Ето
защо обстоятелствата, че АУАН № F589086 от 10.02.2021г. е съставен след
издаването на обжалваната заповед, респ. че въз основа на съставения АУАН все
още не е издадено наказателно постановление, са ирелевантни за преценката за
материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената със заповедта
принудителна административна мярка. Абсолютно несъстоятелно е възражението на
жалбоподателя, че ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС представлява
административно наказание по чл. 13, б. „в“ от ЗАНН, съотв. че с налагането на
ПАМ се осъществява недопустимо и незаконосъобразно предварително /преди влизане
в сила на наказателното постановление/ изпълнение на административно наказание,
в нарушение на чл.7 от ЕКЗПЧОС.
Преди издаването на оспорената заповед са изяснени всички
релевантни факти и обстоятелства за произнасянето на решаващия административен
орган от гл.т съществуването на възприетото материалноправно основание за
налагане на ПАМ, като възраженията на жалбоподателя, че органът „не е извършил
задълбочено проучване и изследване на обстоятелствата и фактите по случая и не
е направил преценка за приложение на съответната материалноправна норма“, са
изцяло бланкетни. Очевидно с посочването в заповедта, че в обекта не се
използва СУПТО, е извършена и преценка от гл. наличието на основание за
прилагането на чл.186а от ЗДДС. А връчването на ЗНПАМ на лице, което не е било
надлежно упълномощено за нейното получаване, не може да се разглежда като
съществено нарушение на административно-производствените правила при издаването
на оспорената заповед.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
На
оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ
за продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените
от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Редът и начинът за
издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената
въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия
състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, а именно че на 29.01.2021г. при извършена от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „ОД” – Пловдив, оперативна проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „Винарска изба
Свобода“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 75, 77,
стопанисван от „ВИНАРИС“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му
на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в търговския обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство – за извършена контролна покупка на 1 литър наливно вино на
стойност 3.90 лева, платени в брой от проверяващия служител С.Ч., не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Посочените обстоятелства са удостоверени
в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0079821/ 29.01.2021г., който
протокол, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Отделно от това фактът
на нерегистрирането и неотчитането на продажбата се доказва и от представената
отпечатана справка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/, от която
е видно че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален
бон от ФУ. По изложените по-горе съображения за липса на преюдициалност на производството
за налагане на административни санкции по реда на ЗАНН,
по отношение на производството за налагане на ПАМ по реда на АПК,
доказването на наличието на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС не
е обусловено от влизане в сила на издадено наказателно постановление за
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ. С оглед на което възражението на жалбоподателя за
недоказано съществуване на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС за налагането на принудителната административна мярка, се явява
абсолютно неоснователно.
Правилно установеното
при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена в обекта
продажба на стока чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка/, е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.118,
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и
съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно
с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта. Следва да се отбележи че при установено нарушение -
неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, правоприлагащият
административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване
на търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната
деятелност – т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. Законът
не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва
преценка дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да
наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Доколкото законът не обвързва и налагането
на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съотв.
наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на
чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
твърдяната от жалбоподателя липса на вредни последици не изключва налагането на
ПАМ. Наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на възможност за тяхното
настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на
налагане на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване на административното
правомощие по прилагането на мярката. Неотносими, от гл.т на материалноправното
основание за прилагане на ПАМ по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, са и обстоятелствата дали се касае за първо
нарушение и дали спрямо лицето има издадени наказателни постановления за други
нарушения на данъчното законодателство.
Предвид така установените по делото факти съдът намира,
че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с
чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съставлява основание за издаване
на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и в
условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-31-0079821/ 02.02.2021г., принудителна административна мярка
запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и
ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложена на дружеството-жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- магазин „Винарска
изба Свобода“, е за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на
наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка
обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на
дружеството. Неоснователни са оплакванията в
жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на
мярката (срока, за който същата е приложена). Определената продължителност
на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал с тежестта на
извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за
реализираните продажби и при съобразяване, че това нарушение има за последица
неотчитане на приходи. Определянето продължителността на срока на ПАМ като
такава от 14 дни /т.е около предвидения
среден размер/, е обосновано и от гл.т на целите на налаганото ограничение -
промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане
вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Като релевантно за определяне продължителността на
срока на ПАМ, правилно е преценено и обстоятелството, че при извършената
проверка е констатирана и разлика в размер на 103.91 лева между установената
фактическа наличност в касата в размер на 119.95 лева и разчетената касова
наличност /регистрираните във ФУ суми към момента на проверката/ - 16.04 лева
по дневен отчет. Тази констатация сочи,
че към момента на проверката над 85 % от оборота в търговския обект е формиран
от нерегистрирани и съотв. неотчетени чрез ФУ продажби на стоки, което
прави вероятно да са извършени и други нарушения, свързани с неиздаване на
отчетен документ за извършените продажби и сочи на потенциална възможност
реализирани приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност
и да не могат да бъдат установени действителните задължения на търговеца за
данъци респ. да не се внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се
свързва с вреда за републиканския бюджет. В този смисъл възприетата от
правоприлагащия орган индикация за възможност /вероятност/ за настъпване на
вреди за фиска в резултат на нерегистрирането и неотчитането чрез ФУ на
реализирани в обекта обороти от продажби на стоки и нарушаването на фискалната
дисциплина, не представлява недопустимо презюмиране на вредни последици. А от установеното
при проверката съотношение между регистрираните във ФУ по дневен отчет суми и
фактическата касова наличност, очевидно не може да се приеме за достоверно
твърдението на жалбоподателя, че „продажбите в обекта се извършват по
установения за това ред при отчетност на приходите“. Действително част от
изложените мотиви не са относими за срока на ПАМ, а са свързани по-скоро с
целите на упражнената административна принуда, но доколкото са посочени и обсъдени
конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране
срока на ПАМ, определената със заповедта продължителност на срока на действие
на мярката, се явява обоснована. Следва да се отбележи че срокът, за който се
налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената
продажба, а със самият факт на нерегистрирането й в контекста на другите
констатирани при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно извършване
на констатираното нарушение, имащо за последица
укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани,
също и определени по размер в тяхната съвкупност. Ето защо съдът приема, че
продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на
охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в
търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в
законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на
правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата на
обществения интерес от гл.т спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде
за срок от 14 дни. Оспореният административен акт се явява постановен при
правилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на „ВИНАРИС“
ЕООД на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено
обосновано от гл.т наличието на законово регламентираната материалноправна
предпоставка по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на
необходимост от налагането на мярката за постигане на предвидената в закона
цел. В този
смисъл обжалваната заповед не налага необосновани и неоправдани ограничения на
данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
актът се издава.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „ВИНАРИС“
ЕООД, гр. Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на разноски за
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИНАРИС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 75, 77,
ет.1, представлявано от управителя П.Г.Г., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-31-0079821 от 02.02.2021г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„ВИНАРИС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Света Троица“ № 75, 77, ет.1, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: