Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........10.2020 г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията,
т.д. № 210/2020 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” №2, представляван заедно от изпълнителните директори Б. И. М.и С. С.,
против И.М.И. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 32071.85 лв., включваща изплатено от фонда по щета №210042/24.02.2014г. на А.С.А.обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от предизвикано от ответника пътнотранспортно
произшествие на 28.08.2013г.,
законна лихва върху него и разноски, присъдени по влязло в сила решение по
гр.д.
№1312/2015г. на СГС, както и
заплатени такси и разноски по изпълнително
дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Б. с район на
действие СГС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /10.02.2020г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че е изплатил по заведена
щета обезщетение за неимуществени вреди, причинени на трето лице от
предизвикано от ответника ПТП при управление на МПС без сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, след установяването му по съдебен ред с
влязло в сила решение по гр.д. №1312/2015г.
на СГС, по което ответникът е бил конституиран като трето лице – помагач на
страната на Гаранционен фонд. Претенцията е формирана като сбор от заплатената
главница, законна лихва и съдебни разноски по исковото и изпълнителното
производство. Същевременно въпреки отправената покана ответникът не е изпълнил
задължението си да възстанови изплатеното от Фонда обезщетение. В тази връзка
ищецът обективира искане за положително произнасяне по предявения иск.
В срока по чл.367от ГПК ответникът не е подал отговор.
След срока по чл.367 от ГПК е
постъпило становище с вх. № 264271 на
19.08.2020 г. от ответната страна, в което изразява доводи за неоснователност
на предявения иск, поради липса на пасивна материална легитимация, недоказаност
на механизма на деянието, прекомерност на претендираното обезщетение и липса на
причинна връзка по отношение на претенциите за заплатените от ищеца разноски по
делата.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
В приетия по делото препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с №2838 от 28.08.2013г., е отразено, че на
28.08.2013г., около 14.00 часа, в с. Гроздьово, ул.“Васил Тодоров“, е настъпило
ПТП с участник мотопед „Джилера“ модел 50, рама VТBC0800000021651,
без свидетелство за регистрация и без застраховка „Гражданска отговорност“,
собственост на М.Г.И., управляван от неправоспособен водач И.М.И., при което
пострадалият А.С.А.е ЕГН ********** е получил фрактура на дясна подбедрица.
Посочено е, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване.
С постановление №13292/01.12.2014г. образуваното по случая
досъдебно производство №3257/2013г.
по описа на 04 РУП ОД МВР Варна, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.1 „б“, пр.2 от НК, е прекратено, а непълнолетният
водач на ППС И.М.И. е насочен за налагане на възпитателни мерки по ЗКБППМН.
От представената справка от Информационен
център към Гаранционен фонд, е видно, че за превозно средство с удостоверената
в протокола рама няма сключвани договори „Гражданска отговорност“.
С Решение №14-3/15.05.2014г. по заведената по искане на ответника щета №210042/24.02.2014г.
Гаранционен фонд се е произнесъл с отказ по съображения за недоказаност на
претенцията.
С влязло в сила на 17.04.2017г. решение по
гр.д. №1312/2015г. на СГС Гаранционен фонд е осъден
да заплати на А.С.А., действащ чрез своята майка и законен представител, сумата
от 20000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие травматични увреждания:
счупване на долна част на костите на дясна подбедрица, причинени в резултат на
ПТП на 28.08.2013г. около 14.00 чл в с. Гроздьово, ул.“Васил Тодоров“ по вина
на неправоспобния и непълнолетен водач И.М.И., чийто родител (баща М.Г.И. ЕГН **********
носи отговорност за настъпилите вреди съгласно чл.48 от ЗЗД), при управление на
кросов мотопед „Джилера“, 50 куб.м., който не е бил регистриран в ПП на ОД на
МВР – Варна, по отношение на което ППС към момента на произшествието е нямало
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва, считано от 15.05.2014г., до окончателното изплащане на сумата. С
решението Гаранционен фонд е осъден да заплати на адв. Н. Д. от САК на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ в размер на 732.50 лева, а по бюджета на съда – сумата от 800 лева,
държавна такса по предявените искове и сумата от 550 лева, заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда. Решението е постановено при участието
на М.Г.И. с ЕГН ********** – родител на непълнолетния водач И.М.И., като трето
лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Въз основа на издадения по гр.д. №1312/2015г. на СГС изпълнителен лист от
28.09.2016г. е образувано изпълнително дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Б. с район на действие СГС. Към
изпълнителното дело е присъединено и вземането по изпълнителен лист от
18.05.2017г., издаден по гр.д. №1312/2015г.
на СГС за сумата от 732.50 лева, представляваща адв. възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА. Видно от изготвените призовки за доброволно изпълнение изх. №193600/12.10.2016г. и изх. 167795/ 17.10.2017г.,
размерът на вземането по изпълнителното дело по пера е както следва: 20000 лева
главница, 4904.17 лева лихва за забава, 1330 лева неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение, 672 лева неолихваема сума за ТТРЗЧСИ, 2152.86 лева, дължима
сума по т. 26; 732.50 лева неолихваема сума за адв.възнаграждение, 500 лева
неолихваема сума за адв.възнаграждение, 288 лева неолихваема сума за ТТРЗЧСИ и
142.32 лева - дължима сума по т. 26.
От представеното платежно нареждане от
13.10.2016г. с получател ЧСИ Ал. Б., се установява, че наредителят Гаранционен
фонд е извършил доброволно плащане по изпълнителното дело в размер на 29059.03
лева, от които 20000 лева главница, 4904.17 лева лихва и 4154.86 лева разноски.
Представено е банково извлечение (л.63), съдържащо данни за извършени на
20.10.2017г. плащания по наложен от ЧСИ Бъзински запор по изпълнителното дело в
общ размер на 1662.82 лева, от които 1232.50 лева за адв. възнаграждение, 288
лева платена законна такса и 142.32 лева платена пропорционална такса и 4.50
лева банкови такси. С два бр. преводни нареждания от 22.05.2017г. Гаранционен
фонд е заплатил по сметка на СГС сумите от 800 лева – д.т. по гр.д. №1312/2015г. и 550 лева – възнаграждение в.л.
С регресна покана изх. № РП-540/25.11.2019 г.,
връчена лично на ответника на 11.12.2019 г., видно от приложеното известие за
доставяне, ищецът е отправил искане до последния да възстанови доброволно
изплатените като обезщетения на третото лице суми в общ размер на 32071.85
лева.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 558, ал.7 от КЗ. Регресното
вземане възниква с плащането, поради което приложим е материалният закон,
действал към момента на завършването на правопораждащия фактически състав. Отношенията между страните следва да се уредят по нормите
на действащия КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението, Фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определянето
му, а в конкретния случай това обезщетение е платено след влизане в сила на
новия КЗ.
Искът
е процесуално допустим. Процесуалната легитимация на страните се определя от
твърденията на ищеца и избора му да насочи иска срещу прекия причинител на
щетата, а не срещу лицето, носещо отговорност за действията му на основание
чл.48 от ЗЗД и участвало в това си качество в производството по иска на
увреденото лице срещу Фонда.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ в тежест на ищеца, съгласно установеното в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи при условията на пълно и
главно доказване факта на предизвикано от виновно противоправно деяние на
ответника застрахователно събитие и плащането на обезщетение на увреденото от
настъпване на застрахователното събитие лице, което не е могло да бъде
удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Субективните предели на силата на
пресъдено нещо на решението по гр.д. №1312/2015г. на СГС не се разпростират спрямо ответника И.М.И., тъй като същият не е бил конституиран като
трето лице - помагач в производството по предявения срещу Гаранционен фонд иск.
Страна в производството е бил неговият баща – М.Г.И., в лично качество на
основание чл.48 от ЗЗД, като родител, който носи отговорност за настъпилите
вреди от действията на непълнолетния му син. Доколкото решението няма
обвързваща сила спрямо ответника, в настоящото производство ищецът следва да
докаже всички предпоставки на деликта при условията на пълно и главно
доказване.
В разглеждания случай решаващият състав приема, че
ангажираните по делото доказателства не са достатъчни да обусловят извод, че
ответникът е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45
от ЗЗД. Съставеният
за процесното ПТП констативен протокол има характера на официален
удостоверителен документ само за лично установените от полицейските служители и
удостоверени в протокола обстоятелства - мястото на произшествието, участници,
месторазположението на автомобила и настъпилите по него видими щети. Същият
няма доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на участниците
непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на непосредствено формирани
впечатления на съставителя за тези факти, още повече, че в случая такива
констатации липсват. Представеният протокол установява единствено настъпило на
посочената дата деяние, но не и останалите предпоставки на деликта -
противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата. При липса
на представени доказателства за ангажирана административно наказателна или
наказателна отговорност на прекия причинител или отговорните за действията му
лица, противоправността и виновността на деянието не могат да се презумират, а
следва да бъдат доказани от ищеца. В случая по делото не е проведено доказване
в тази насока.
Недоказани се явяват и останалите
предпоставки на деликтната отговорност. По делото не са ангажирани
доказателства за настъпването на твърдяните вреди и причинната им връзка с
деянието. Констативният протокол не се ползва с доказателствена сила по
отношение на посочената в него медицинска диагноза, поради липса на материална
компетентност на съставителя да диагностицира телесни увреждания. Липсва
представена относима медицинска документация, от която да се направи извод за
вида, продължителността и интензитета на претърпените травми, като изходни
данни за индивидуализацията на размера на обезщетението.
С оглед изложеното фактът на
извършеното в полза на третото лице плащане сам по себе си не е достатъчен да
легитимира ищеца като носител на регресно вземане срещу ответника.
По отношение на включените в претенцията лихви,
такси и разноски е налице самостоятелно основание за неоснователност на иска,
доколкото същите се дължат единствено на допуснатата от Фонда забава в
произнасянето и изплащането на обезщетението, поради което следва да останат в
негова тежест.
По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл. 558, ал.7 от КЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Разноски не се присъждат в полза на ответника поради липсата на
представени доказателства за сторени такива в настоящото производство.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, представляван заедно от изпълнителните
директори Б. И. М.и С. С., против И.М.И. с ЕГН ********** *** 33, иск с правно
основание чл. 558, ал.7 от КЗ, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 32071.85 лв., включваща изплатено от
фонда по щета №210042/24.02.2014г. на А.С.А.обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от предизвикано от ответника пътнотранспортно
произшествие на 28.08.2013г., законна
лихва върху него и разноски, присъдени по влязло в сила решение по гр.д. №1312/2015г. на СГС, както и заплатени такси и
разноски по изпълнително дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Б. с район на
действие СГС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /10.02.2020г./ до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: