Решение по дело №741/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Сънуорлд Протъртийс БГ“ ООД- в ликвидация, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к „Лазур“, бл. 123, партер, представлявано от пълномощника адв. Г. Денборов, против Ревизионен акт № Р-02000220003366-091-001/16.01.2023 г., издаден от В.Х.Радевана длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Живко Стоянов Димитров на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 35/05.04.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви. В нея се сочи, че ревизионният акт не е мотивиран със собствени констатации на приходните органи, а в съобразителната част на същия са възпроизведени констатации на приходните органи при предходни ревизии. Наред с това се сочи, че позицията на НАП не е последователна относно момента на прехвърляне на апартаменти В 39 и В 18 на трети лица. Изложено е, че всички операции по отписване и заприходяване на двата апартамента са извършвани в съответствие с третирането, прието за правилно от приходната администрация с Ревизионен акт № Р-*********-091-001/04.01.2013 г. и РА № Р-02000216003632-091-001/27.02.2017 г. По същество се иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира за установено следното:

С оспорения ревизионен акт са определени на жалбоподателя „Сънуорлд протъртийс БГ“ ООД- в ликвидация задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 7 222.90 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1 138.23 лева, както и лихва в размер на 9 609.49 лева за невнесен в срок данък върху добавената стойност. Ревизионният акт е издаден в резултат на ревизия с обхват: задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. и за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г.

На търговското дружество са извършени две предходни данъчни ревизии, приключили с РА № Р-*********-091-001/04.01.2013 г. (на л. 143 от делото) и № 02000216003632-091-001/27.02.2017 г. (на л. 263). С първия от тях е извършена корекция на счетоводния финансов резултат на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата на неотчетени приходи в размер на 104530.78 лева от продажби на апартаменти В18 и В39. С РА № 02000216003632-091-001/27.02.2017 г. са установени задължения за довнасяне в общ размер 19543.60 лева и лихви за просрочия към тях 4390.71 лева. Доказателствата, събрани в хода на посочените ревизионни производства, са присъединени към ревизионната преписка с Протокол № Р-02000222003366-ППД-001/18.07.2022 г. (на л. 126).

В хода на ревизията е връчено на ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) № Р-02000222003366-040-001/19.07.2022 г. и такива са представени от ликвидатора Мария Дошева (на л. 87). С тях последната заявява, че дружеството притежава земеделска земя, описана в приложена справка 1, находяща в с. Жълти бряг и с. Стамболово, придобита чрез замяна с нотариален акт № 53/2022 г. За вземанията от трети лица и за изискуемите задължения са приложени подробни аналитични счетоводни справки (на л. 88 и л. 89).

В отговор на връчени искания с рег. № Р-02000222003366-041-001 от 15.08.2022 г. и № Р-02000222003366-041-002 от 13.09.2022 г. са представени от Община Созопол писмени доказателства- разрешения за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация, заверено копие на декларация по чл. 17 от ЗМДТ, удостоверения за декларирани данни.

С Протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1161836/11.10.2022 г. са присъединени към ревизионната преписка събраните писмени доказателства, в т.ч. справка относно ползваното право на приспадане на данъчен кредит по издадени от доставчици на ревизираното лице фактури за периода от регистрацията на дружеството по ЗДДС до датата на дерегистрация по ЗДДС; аналитични оборотни ведомости за 2016 г., представени с опис вх. № ИТ-00-1494/18.12.2017 г., и справка относно изповяданите сделки на ревизираното дружество за периода 01.01.2006 г. - 03.10.2022 г.

По Закона за корпоративното подоходно облагане

При провеждане на ревизията е констатирано от ревизиращия екип, че с издадения срещу търговското дружество РА № 02000216003632-091-001/27.02.2017 г. са установени данъчни загуби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2015 г., които дружеството има право да пренася през следващите пет данъчни години, както следва: за отчетната 2013 г.- данъчна загуба в размер на 51 813.65 лева; за отчетната 2014 г.- данъчна загуба в размер на 21 124.88 лева и за отчетната 2015 г.- данъчна загуба в размер на 24 053 лева. За отчетната 2017 г. е декларирана данъчна загуба в размер на 17 653.05 лева, която може да пренася през следващите пет данъчни години.

Въз основа на приобщените към преписката в настоящото ревизионно производство доказателства, е прието от приходния орган, че е налице несъответствие между отчетените от ревизираното лице приходи и разходи с данните от ГДД по чл. 92 от ЗКПО за всички отчетни години, както следва:

1) За финансовата 2018 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с която е деклариран счетоводен финансов резултат- счетоводна загуба в размер на 5 537.57 лева; данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер 5 537.57 лева; корпоративен данък и авансови вноски в размер на 0.00 лева. Декларирани са приходи за периода в размер на 19 804.31 лева и разходи- 25 341.88 лева. Установено е от ревизиращия екип, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 188/03.10.2018 г. (на л. 194), е прехвърлена на лицето Н.Л. Николовсобствеността върху апартамент В39, находящ се в гр. Созопол, в местността „Буджака“, комплекс „Грийн Хил“, бл. 2, ет. 2, за сумата от 25 000 лева. За продажбата е издадена фактура № **********/28.09.2018 г. (на л. 204) и същата е отчетена като приход. При тези данни е прието от ревизиращия екип, че за периода 2018 г. не са отчетени от дружеството приходи в размер на 5 195.69 лева (представляващи разлика между продажната цена от 25 000.00 лева и декларираните приходи от 19 804.31 лева). На основание чл.78 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат за 2018 г. в посока увеличение с неотчетените приходи в размер на 5 195.69 лева.

От представената оборотна ведомост е установено, че разходите за периода възлизат на 7 987.57 лева. Прието е, че не е документално обоснован декларираният разход в размер на 17 354.31 лева (разлика между декларираните с ГДД разходи от 25 341.88 лева и установените такива- 7 987.57 лева), поради което на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО тези разходи не са признати за данъчни цели и с тях е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение. Отбелязано е от приходния орган, че неправилно е отчетена по кредита на счетоводна сметка 202 „Сгради“ сумата от 25 000 лева, получена от продажбата на апартамент В39, доколкото към този момент цялата отчетна стойност на този апартамент е отписана, въз основа на влезлия в сила Ревизионен акт № *********/04.01.2013 г.

Въз основа на тези констатации е намален размерът на декларираната данъчна загуба (вкл. остатък от 2013 г.) и на основание чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗКПО е установен общ размер на данъчна загуба 34 801.20 лева, който дружеството има право да пренася през следващите 5 години.

2) За финансовата 2019 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с която е деклариран счетоводен финансов резултат- счетоводна загуба в размер на 14 730.93 лева; данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер 14 730.93 лева; корпоративен данък и авансови вноски в размер на 0.00 лева; приходи- 83 611.73 лева и разходи- 98 342.66 лева. Установено е от ревизиращия екип, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 79/19.02.2019 г., е прехвърлена на лицето П.В.Хараламбов собствеността върху апартамент В18, находящ се в гр. Созопол, в местността „Буджака“, комплекс „Грийн Хил“, бл. 2, ет. 3, за сумата от 47 500 евро с левова равностойност 92 901.92 лева. За продажбата е издадена фактура № **********/19.02.2019 г. (на л. 204).

С оглед уточняване точния размер на приходите, получени от продажбата на описания имот, е връчено на купувача П. В. Хараламбов ИПДСПОТЛ № П-02000221190754-041-006/01.03.2022 г. на (л.173). С представения отговор последният заявява, че не е сключван предварителен договор за продажба на имота, както и че не са извършени други плащания, освен посочените в нотариалния акт, в т.ч. комисионни на трети лица, не са сключвани договори за извършване на довършителни строително-монтажни работи и договори за доставка, обзавеждане и оборудване на имота, тъй като същият е бил обзаведен. Заявява, че продажната цена за имота е заплатена от лицето Е. Иванова Хараламбова на две вноски по посочени от агенция „Мирела“ ЕООД сметки на агенцията и на продавача (на л. 183). Прилага заверени копия на платежни нареждания- 2 броя, копие от договор за посредничество и декларация за намерения при покупка на имот (на л. 184-186).

При тези данни е прието от ревизиращия екип, че за периода 2019 г. не са отчетени от ревизираното лице приходи в размер на 9 290.19 лева (разлика между продажната цена на имота- 92 901.92 лева и декларираните с ГДД приходи от 83 611.73 лева). На основание чл. 78 от ЗКПО финансовият резултат за 2019 г. е преобразуван в посока увеличение с неотчетените приходи в размер 9 290.19 лева.

По отношение на разходите за периода е констатирано от приходните органи, че с ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани разходи в размер на 98 342.66 лева, а според данните от представената оборотна ведомост за същата година- 2019 г. те са в размер на 24 742.86 лева. Прието е, че не са документално обосновани декларираните разходи в размер на 73 617.80 лева (разлика между размера на декларираните разходи- 98 342.66 лева и доказаните такива- 24 724.86 лева), поради което на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО тези разходи не са признати за данъчни цели и с тях е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение. Посочено е от приходния орган, че неправилно е отчетена по кредита на счетоводна сметка 202 „Сгради“ сумата от 92 901.92 лева, получена от продажбата на апартамент В18, доколкото към този момент цялата отчетна стойност на този апартамент е отписана, въз основа на влезлия в сила Ревизионен акт № *********/04.01.2013 г.

Въз основа на горните констатации е намален размерът на декларираната данъчна загуба (вкл. остатък от 2013 г. 34 801.20 лева, целия размер на данъчната загуба за 2014 г.- 21 124.88 лева и част от данъчната загуба за 2015 г.- 12 250.98 лева) и на основание чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗКПО е установен размер на данъчна загуба 14 802.02 лева, който дружеството има право да пренася през следващите 5 години.

3) За финансовата 2020 г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, с която е деклариран счетоводен финансов резултат- счетоводна загуба в размер на 17 843.33 лева; данъчен финансов резултат- данъчна загуба в размер 17 843.33 лева; корпоративен данък и авансови вноски в размер на 0.00 лева; приходи в размер на 314 324 лева и разходите- 332 167.33 лева. При извършване на ревизията е установено от приходните органи, че през 2020 г. са продадени следните недвижими имоти, собственост на дружеството:

- с Нотариален акт № 133/14.04.2020 г. е прехвърлена на лицето Х.Н. Христов собствеността върху апартамент № 22, находящ се в гр. Созопол, в местността „Буджака“, комплекс „Грийн Хил“, бл. 2, ет. 1, за сумата от 25 000 лева (л.226). На 18.03.2020 г. между страните по сделката е сключен предварителен договор за описания апартамент, с който е поето задължение от страна на продавача да извърши подобрения в него, да обзаведе и оборудва същия за сумата от 44 000 лева. Посочената сума е преведена по банков път, както следва: на 18.03.2020 г.- 25 000 лева (на л. 228- гръб) и на 19.03.2020 г.- 19 000 лева (на л. 229), за което е издадена фактура № *********/18.03.2020 г. на стойност 44 000 лева (на л. 202);

- с Нотариален акт № 189/19.06.2020 г. е прехвърлена на лицето Н. Я. Киров собствеността върху апартамент № 21, находящ се в гр. Созопол, в местността „Буджака“, комплекс „Грийн Хил“, бл. 2, ет. 3, за сумата от 70 000 лева (на л.230). На 02.06.2020 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, с който е поето задължение от продавача да извърши подобрения, да обзаведе и оборудва същия за сумата от 52 000 евро с левова равностойност 101 452.00 лева (на л. 231). На 03.06.2020 г. са извършени три плащания по договора за сумата от общо 52 000 евро (платежни нареждания на л. 232-233). За продажбата е издадена фактура № *********/02.06.2020 г. на стойност 101452 лева (л.200);

- с Нотариален акт № 57/30.06.2020 г. е прехвърлена на лицето М.Д. Терзиева собствеността върху апартамент № 20, находящ се в гр. Созопол, в местността „Буджака“, комплекс „Грийн Хил“, бл. 2, ет. 1, за сумата от 21 500 евро с левова равностойност 42 050.35 лева (на л. 234). На 03.06.2020 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба, с който продавачът поема задължение да извърши подобрения, обзаведе и оборудва имота за сумата от 42 000 евро с левова равностойност 81 942.00 лева (на л. 236). На 04.06.2020 г. е заплатена от купувача сумата от 4 200 евро, а на 30.06.2020 г. са извършени две плащания за сумата от общо 37 800 евро (банкови извлечения на л. 236-237). За извършената продажба е издадена фактура № *********/03.06.2020 г. на стойност 81 942.00 лева (на л. 198);

- с Нотариален акт № 197/20.10.2020 г. е прехвърлена на В. А. Георгиев собствеността върху апартамент № 26, находящ се в гр. Созопол, местността „Буджака“, комплекс „Грийн Хил“, бл. 2, ет. 1, за сумата от 43 030 лева (на л. 218). На 12.06.2020 г. е заплатена от купувача сумата от 2000 лева, а на 20.10.2020 г.- 41 030 лева (банкови извлечения на л. 220-221). За извършената продажба е издадена фактура № *********/11.06.2020 г. на стойност 43 030.00 лв. (на л. 197);

- с Нотариален акт № 45/21.10.2020 г. е прехвърлена на лицето Н. Е. Йозов собствеността на апартамент № 23, находящ се в гр. Созопол, в местността „Буджака“, комплекс „Грийн Хил“, бл. 2, ет. 1, за сумата от 22000 лева (на л. 222). На 07.05.2020 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, с който е поето от продавача задължение да извърши подобрения, обзаведе и оборудва същия за сумата от 43 900.00 лева (на л. 223). На 21.09.2020 г. е извършено плащане на сумата 20 000 лева, а на 19.10.2020 г. са извършени две плащания за сумата от общо 23 900 лева (банкови извлечения на л. 224-225). За извършената продажба е издадена фактура № *********/07.05.2020 г. на стойност 43 900.00 лева (на л. 201).

С оглед уточняване точния размер на приходите, получени от продажбата на описаните имоти, на купувачите Н. Л. Николов, М. Д. Терзиева, В. А. Георгиев, Н. Е. Йозов са връчени ИПДСПОТЛ (съответно на л. 171, л. 175, л. 177 и л. 179. Отговор е представен единствено от лицето Н. Е. Йозов (на л. 187), като с него са представени заверени копия от нотариален акт № 45 от 21.10.2020 г., предварителен договор за покупко-продажба от 07.05.2020 г., анекс към предварителния договор от 23.09.2020 г. В отговора се сочи, че комисионна не е заплащана от купувача и такова задължение не е поето от последния. Отбелязано е, че няма сключени договори за извършване на допълнителни СМР и такива не са извършвани, както и че не е сключван договор за доставка на обзавеждане и оборудване за имота. Посочено е, че плащането за недвижимия имот е извършено по банкова сметка *** са представени заверени копия на банкови документи за извършени преводи.

Въз основа на събраните писмени доказателства е прието от приходните органи, че не е налице несъответствие между наличните в счетоводството на проверяваното дружество документи и представените от купувача Н. Е. Йозов, както и че не е налице несъответствие между заплатените от последния суми и отчетените в дружеството приходи от продажба на апартамент № 23. Прието е, че за 2020 г. приходите на дружеството са в общ размер 314 324.00 лева, който съответства на декларирания с ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

По отношение на разходите за периода е установено от приходните органи, че с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. са декларирани разходи в размер на 332 167.33 лева, а доказаните такива възлизат на 209 639.91 лева, от които: разходи за материали- 666.95 лева; разходи за външни услуги- 36338.20 лева; други разходи- 890.59 лв.; отчетна стойност на продадени стоки- 171 675.87 лева и други финансови разходи - 68.30 лева. Дружеството е отчело по кредита на счетоводна сметка 202 „Сгради“ сумата от 260 114.25 лева, представляваща отчетна стойност на продадените недвижими имоти за 2020 г. По искане на ревизиращия екип е представена от търговското дружество справка за продадените апартаменти (самостоятелни обекти), в която е отразено, че себестойността на продадените през 2020 г. недвижими имоти възлиза на 171 675.87 лв. Тази стойност е взета предвид при формиране на финансовия резултат за годината и е прието, че общият размер на разходите за отчетната 2020 г. е 209 639.91 лева, които е следвало да бъдат посочени в подадената ГДД. Формиран е извод, че от отчетените за периода 2020 г. разходи не документално обосновани 122 527.42 лева (разлика между декларираните разходи от 332 167.33 лева и доказаните такива- 209 639.91 лева). Тези разходи не са признати за данъчни цели и с тях е преобразуван в увеличение финансовият резултат на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО. След приспадане на установената данъчна загуба за 2015 г.- 14 802.02 лева и целия размер на данъчната загуба за 2017 г.- 17 653.05 лева, на основание чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗКПО е формиран данъчен финансов резултат за 2020 г.- данъчна печалба в размер на 72 229.02 лева и задължение за внасяне на корпоративен данък в размер на 7 222.90 лева.

По Закона за данъка върху добавената стойност:

При извършена от приходните органи проверка относно спазване разпоредбата на чл. 111 от ЗДДС е установено, че към датата на дерегистрация по ЗДДС- 19.06.2017 г. не е начислен ДДС за налични ДМА, за които е ползван данъчен кредит- апартаменти № 20, № 21, № 22, № 23 и № 26 (таблица на стр. 3 от протокола, приложен на л. 271 от делото). След връчена на основание чл. 103 от ДОПК покана, е подадена от дружеството коригираща СД по ЗДДС за м. юни 2017 г., с която е деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 32 168.39 лева. Декларираният ДДС е внесен изцяло, но след изтичане на законоустановения срок, поради което на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва за забава в размер на 9 609.49 лева.

По отношение на апартаменти № 18 и № 39 е прието от ревизиращия екип, че са били налични към датата на дерегистрация и за тези е следвало активи да се начисли ДДС в размер на 15 764.13 лева, представляващ 20% от балансовата стойност на двата имота, възлизаща на 78 820.66 лева, ведно с лихва за забава в размер на 8 447.62 лева.

Констатациите на приходните органи са отразени в ревизионен доклад № Р-02000222003366-092-00125.10.2022 г. (на л. 43-61 от делото), връчен на жалбоподателя на 03.11.2022 г. На 15.12.2022 г. е депозирано писмено възражение от последния (на л. 37 и сл.), обсъдено от органа при издаване на оспорения ревизионен акт № Р-020002222003366-091-001/16.01.2023 г. и прието за основателно само в частта, с която е определен ДДС за данъчен период м.юни 2017 г. в размер на 15 764.13 лева (доколкото към датата на дерегистрацията посочените активи не са налични- същите са отписани въз основа на ревизионния акт от 2013 г.), ведно с лихва в размер 8 447.62 лева. В останала част констатациите от РД са възприети при издаване на РА.

С Решение № 35/05.04.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ ревизионният акт е потвърден. Изводите на ревизиращия екип са възприети от решаващия орган, а направените от ревизираното дружество възражения са приети за неоснователни.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че платеният аванс за апартаменти В18 и В39 следва да се отчита като такъв до момента на прехвърляне на собствеността, когато извършените разходи или тези, които ще бъдат извършени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени. Вещото лице сочи, че съгласно т. 6.2 от СС № 18 авансовото плащане на окончателната цена на имота не е достатъчно, за да бъде признат приход, когато продавачът запазва значителни рискове, свързани със собствеността (такъв е и настоящият случай, тъй като през 2009 г. продажби на тези обекти не са извършени). С РА № ********* от 14.01.2013 г. обаче е признат приход за 2009 г. от платените авансово суми за двата обекта в размер на 142 612.60 лева за апартамент В18 и 67 312.33 лева за апартамент В39, и едновременно с това е призната отчетна стойност на същите, ведно с разходи за обзавеждане в размер на 69 720.93 лева, съответно 35 673.22 лева. В счетоводството на дружеството приходът от продажбата им е отчетен, като е отписана отчетната им стойност. При продажбата на същите апартаменти през 2018 г. и 2019 г. отново е изписана отчетна стойност, в този случай равна на получените приходи от продажбата им (93 901.92 лева за апартамент В18 и 25 000.00 лева за апартамент В39), като за целта двата апартамента са заприходени отново в счетоводството на дружеството по дебита на сметка 202 „Сгради“, при липса на първични счетоводни документи за извършените счетоводни записвания. В заключението на експертизата е разяснено, че приходите и разходите в резултат на действие, събитие или факт следва да се отразяват в един и същи отчетен период, като за да бъде признат един приход, трябва надеждно да се определи и разходът, направен във връзка именно с този приход. Себестойността на обектите следва да се признае като разход едновременно с признаването на прихода от сделката, ако са налице условията за признаване на такъв приход. Доколкото в ревизионния акт от 2013 г. е признат приход от продажбата на имотите през 2009 г., то в този случай, следва да се признаят през същия период и разходите, направени във връзка с този приход, при спазване принципа на съпоставимост между приходи и разходи.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000222003366-020-001/05.07.2022 г. (л. 323), изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-02000222003366-020-002/06.07.2022 г. (л. 319) и № Р-02000222003366-020-003/07.09.2022 г. (л. 315) на началник на сектор при ТД на НАП- Бургас, оправомощен със Заповед № РД-265/17.05.2022 г. на директора на ТД на НАП- Бургас (на л. 9).

В хода на ревизионното производство е предоставена на жалбоподателя възможност да представи писмени обяснения и доказателства, отнасящи се до обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. Събрани са относимите доказателства и същите са надлежно приобщени към ревизионната преписка. Извършени са необходимите процесуални действия, като събраните доказателства са подробно обсъдени в съставения ревизионен доклад.

Според настоящия съдебен състав ревизионният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.

По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че правото на собственост върху апартаменти № В 39 и № В 18 е прехвърлено на трети лица през 2018 г., съответно 2019 г. Приходите от продажба на апартамент В39 възлизат на 25 000.00 лева, видно от приложените фактури и нотариални актове, при декларирани от жалбоподателя приходи за периода 19 804.31 лева. За 2019 г. е деклариран приход 83 611.73 лева, при продажна цена на апартамент В18- 92 901.92 лева. Съобразно изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗСчет., така извършените стопански операции е следвало да бъдат отчетени от жалбоподателя, а доколкото това задължение не е изпълнено от последния, законосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовият резултат с установите разлики от 5 195.69 лева за 2018 г. и 9290.19 лева за 2019 г., представляващи неотчетени приходи.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. Когато не са изпълнени изискванията за документална обоснованост, счетоводният разход не се признава за данъчни цели- чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Документална обоснованост не е налице и в случаите, когато е съставен първичен счетоводен документ, но той не отразява реално извършена стопанска операция.

От данните по делото е видно, че въз основа на Ревизионен акт № *********/04.01.2013 г. авансово заплатените суми в общ размер 142 612.60 лева за двата апартамента (№ В 39 и № В 18) са признати за приход за 2009 г. и едновременно с това е призната отчетна им стойност, заедно с разходите за обзавеждане. В счетоводството на дружеството приходът от продажбата е отчетен и е отписана отчетната им стойност. Действително, към този момент продавачът носи рисковете, свързани със собствеността, доколкото договор за покупко-продажба не е сключен, поради което и заплатените суми е следвало да се отчетат не като приход, а като аванс- до момента на прехвърляне на собствеността- в този смисъл е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания. Посоченият ревизионен акт, обаче, не е предмет на съдебната проверка за законосъобразност в настоящото производство, а и е влязъл в сила, и е породил правните си последици на стабилен акт.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, преди продажбата им през 2018 г. и 2019 г., двата апартамента са заприходени отново в счетоводството на дружеството по дебита на сметка 202 „Сгради“, при липса на първични счетоводни документи за така извършените счетоводни записвания. След продажбата им, същите са отписани с отчетна стойност, равна на получената от купувача парична сума. Доколкото тяхната себестойност е призната изцяло като разход едновременно с признаването на прихода за 2009 г. (въз основа на ревизионния акт от 2013 г.) и отчетната стойност на двата обекта е отписана, то при продажбата им дружеството е следвало да отчете получения приход, но не и повторно да отписва отчетната им стойност по кредита на счетоводна сметка 202 „Сгради“. Отчетеният разход не е документално обоснован и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО законосъобразно не е признат за данъчни цели.

За периода 2020 г. не е налице спор между страните, досежно размера на приходите- 314 324.00 лева. Спорът е концентриран върху размера на разходите за периода. С ревизионния акт са признати за данъчни цели отчетените от жалбоподателя разходи за материали (666.95 лева), за външни услуги (36338.20 лева); други разходи (890.59 лева); други финансови разходи - 68.30 лева и частично отчетената по кредита на счетоводна сметка 202 „Сгради“ сума- отчетна стойност на продадените през 2020 г. недвижими имоти. Видно от приложената по делото (на л. 195) справка за извършените от жалбоподателя продажби, сумата от отчетните стойности на продадените през 2020 г. самостоятелни обекти възлиза на 171 675.87 лева. Справката е представена от последния в ревизионното производство и като частен свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила досежно съдържащото се в нея признание на неизгодния за издателя ифакт. За разликата над установения с нея размер на отчетната стойност на продадените обекти до декларирания размер от 260 114.25 лева не са представени доказателства, поради което съдът приема за законосъобразен отказът на приходните органи да признаят тази разлика за данъчни цели. Общият размер на разходите за отчетната 2020 г. възлиза на 209 639.91 лева, а остатъкът от 122 527.42 лева до пълния размер на декларираните разходи (332167.33 лева) не е документално обоснован и не следва да се признава за данъчни цели. С този остатък законосъобразно е преобразуван в увеличение финансовият резултат на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО и след приспадане на установената данъчна загуба, е формиран на основание чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗКПО данъчен финансов резултат за 2020 г.- данъчна печалба в размер на 72 229.02 лева и задължение за внасяне на корпоративен данък в размер на 7 222.90 лева, ведно с дължимата съгласно чл. 175 от ДОПК лихва за забава в размер на 1 138.23 лева.

За м.юни 2017 г. е подадена от жалбоподателя справка-декларация, с която е деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 32 168.39 лева. Декларираният ДДС е внесен на части- 452.45 лева на 02.06.2020 г., 3.95 лева на 02.06.2020 г., 259.37 лева на 25.06.2020 г., 29 740.63 лева на 25.06.2020 г., 14.80 лева на 14.07.2020 г. и 1697.19 лева на 14.07.2020 г. За невнасянето му в срок дружеството дължи лихва за забава на основание чл. 175 от ДОПК в размер на 9 609.49 лева.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 2 267.00 лева, от които 250 лева- заплатен депозит за експертиза и 2 017.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съобразно нормата на чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сънуорлд Протъртийс БГ“ ООД- в ликвидация с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к „Лазур“, бл. 123, партер, представлявано от пълномощника адв. Г. Денборов, против Ревизионен акт № Р-02000220003366-091-001/16.01.2023 г., издаден от В.Х.Радева на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Живко Стоянов Димитров на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 35/05.04.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Сънуорлд Протъртийс БГ“ ООД- в ликвидация с ЕИК ******** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 2 267.00 лева (две хиляди двеста шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

Съдия: