№ 126183
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20241110144997 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 239911/23.07.2024 г. на ...... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ......
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна
и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумите, както 2,00 лева – обезщетение за обработка
на просрочени задължения и 0,25 лева – мораторна лихва върху нея за периода от 28.04.2023
г. до 22.07.2024 г.;
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителят да
основава вземанията си на различни точки от общите условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно: неплащане на
договорни задължения в срок.
В случая, въобще не става ясно какво представлява обезщетението за обработка за
просрочени задължения, като очевидно дължимостта на тази сума е последица от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя, но видно е, че на това
основание вече са му начислени такси. На практика в случай, че всички претендирани
вземания се присъдят би се стигнало до момент, в който за едно и също нещо в полза на
заявителя се присъдят набор от такси и обезщетения, което противоречи на добрите нрави.
Евентуално твърдение, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия не го
валидира.
Отхвърлянето на заявлението за главница в частта относно обезщетението за обработка
на просрочени просрочени задължения обуславя извод за отхвърлянето му и в частта
относно претендираната мораторна лихва във връзка с тях.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 239911/23.07.2024 г. на ...... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ......за сумите, както следва: 2,00 лева – обезщетение за
обработка на просрочени задължения и 0,25 лева – мораторна лихва върху нея за периода от
28.04.2023 г. до 22.07.2024 г.;
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2