Решение по дело №5373/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№  260537                                                 30.03.2021г.                                            гр. Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                               ХХ граждански състав,

На четвърти февруари                                       две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

              

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Дечев

 

секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев              

гражданско дело № 5373 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Предявена е искова молба от Ф.С.Х., ЕГН ********** ***, А.С.Х., ЕГН **********,***, Н.С.Х., ЕГН ********** ***, Х.С.С., ЕГН ********** ***, Б.А.Х., ЕГН ********** ***, Х.Х.М., ЕГН ********** ***, Х.Х.И., ЕГН ********** ***, А.Х.Ю., ЕГН ********** ***, С.Х.С., ЕГН ********** ***, С.А.М., ЕГН ********** *** и Х.А.С., ЕГН **********,***, против Р.М.М., ЕГН **********,***, Ф.Р.М., ЕГН **********,*** и Районно мюфтийство гр.Айтос, за разпределяне ползването върху незастроената част от съсобствения имот, представляващ УПИ Х-74 в кв.19 по плана на с.Желязово, с площ от 1544 кв.м.

               Ищците твърдят, че с ответника Р.М. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Желязово, общ. Камено, представляващ УПИ Х-74 в кв.19 по плана на с.Желязово, с площ от 1544 кв.м., одобрен със Заповед № 718/18.03.1946 год. с отразени промени: с черен цвят е показан кад. план на с. Желязово, ПИ 79 е с площ 1990 кв.м. на изградена едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 50.88 кв.м., от която ищците притежават ½ ид. част, предмет на изп. дело № 20178000400853 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. С нот. акт № 174, том  I, дело № 279/1972 год. на нотариус при БРС общите наследодатели на ищците - С. Хасанов Салимов и съпругата са закупили ½ ид.част от застроено и незастроено дворно място, представляващо урег. парцел IV-ти, образуван от дворище 74-то в кв.19 по плана на с.Желязово, целият съдържащ урегулиран 3540 кв.м., от които 3360 кв.м., собствено място на продавача Димо Грозев Русен и 180 кв.м., предаващи се по регулация, заедно с цялата жилищна постройка и навес към нея при граници: площад, черковен двор, улица, Райко Господинов и общ. място. С нот. акт № 8, том I, peг. № 43, дело № 8/26.09.1998 год. общите наследователи С. Хакан С. и съпругата му Хатидже Азис Мустафа продават на ответника Р.М.М. ½ ид. част от собствения си недвижим имот.

               Твърди се, че първите петима ищци са собственици на по 1/12 ид. част от имота, а ищците С.А.М. и Х.А.С. общо на 1/12 ид. част по наследство от Емине С.Х., починала на 28.05.2018г. Ответникът е собственик на ½  ид. част от имота. Молят да бъде разпределено ползването на съсобственото дворно място, като за ищците да е в общ дял и предвид местоположението на собствената им жилищна сграда да бъде определено за ползване южната част от дворното място. Претендират разноските по делото. Искът е по чл.32, ал.2 ЗС.

               Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Твърди се, че между страните по делото е водено вече производство за разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот /гр. дело № 492/2001г. на БРС/, което производство е приключило с влязло в сила решение на въззивната инстанция по делото - Окръжен съд - Бургас, с което искът е отхвърлен като неоснователен поради липсата на съсобственост между страните върху процесния имот /гр. дело № 355/2002г. на БОС/. В исковата молба по настоящото дело не се твърдят нови обстоятелства досежно правото на собственост върху имота, които да налагат пререшаване на спора. Ищците не са активно легитимирани да водят производството по делото, тъй като същите /както и техните наследодатели/ не притежават каквато и да е идеална част от правото на собственост върху процесното дворно място. В исковата молба те са се позовали на придобитото от техните наследодатели право на собственост върху 1/2 идеална част от дворното място, представляващо понастоящем УПИ X-74 в квартал 19 по плана на с. Желязово, съгласно нотариален акт № 174, том  I, дело 279/1972г., но с този нотариален акт Димо Русев продава на последните 1/2 идеална част от парцел IV 74, от който по - късно са обособени два нова парцела чрез извършена промяна на регулационния план на с. Желязово по чл. 93 от ППЗТСУ, като наследодателите на ищците се конституират като собственици на 1/2 идеална част от всеки един от тези два новообразувани парцела. Единият от тези парцели е процесният УПИ X-74 в квартал 19, върху който наследодателите на ищците не могат да имат повече права от тези, които са им прехвърлени с нотариален акт № 174, том  I, дело 279/1972г. Следователно последните притежават отново правото на собственост върху 1/2 идеална част от новообразувания УПИ X-74 по силата на цитирания нотариален акт, което право те продават на ответника по делото с нотариален акт № 8, том I, peг. № 43, дело № 8/1998г. Това е прието и във влязлото в сила решение на БРС по гр. дело № 2698/2009 г. между същите страни и досежно същия имот, по което е отхвърлена тяхната ревандикационна претенция за признаването им на собственици и предаване на владението на 1/2 идеална част от УПИ X-74. Сочи, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи изцяло на ответника и на Ф.Р.М. /в различни идеални части за всеки един от тях/ въз основа на приложения към исковата молба нотариален акт № 8 том  I, peг. № 43, дело № 8/1998 г. /за 795/1770 кв. м. идеални части от УПИ X 74      /, на нотариален акт № 3, т. II, peг. № 6441 дело 173/2001 г. /за 130/1770 кв. м. идеални части от УПИ X 74/, и на нотариален акт № 142, том I, peг. № 2660 дело № 120/2012г. на нотариус И. Кожухаров - Бургас /за 845/1770 кв. м идеални части от УПИ X 74/. Моли искът да се отхвърли.

               Първоначално искът е бил предявен от Ф.С.Х., А.С.Х., Н.С.Х. и Х.С.С.. В последващи заявления е посочен като ищец и Х.С.Х.. Преди изпращане на исковата молба за отговор, са конституирани като ищци С.А.М. и Х.А.С., наследници на Емине С.Х., която е наследник на С.Х.С..

               В последствие, при оставяне на делото неколкократно без движение, ищците са заявили, че насочват иска си и против Ф.Р.М., съпруга на Р.М.М. и против Районно мюфтийство гр.Айтос.

               Ответницата Ф.Р.М. не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, уведомена по чл.44, ал.1 ГПК – при условията на отказ.

               Ответникът Районно Мюфтийство гр.Айтос е подал отговор, в който заявява, че няма претенции по отношение на разпределението на процесното дворно място.

В хода на делото почина ищецът Х.С.Х. и на негово място като страни са конституирани наследниците му Б.А.Х., Х.Х.М., Х.Х.И., А.Х.Ю. и С.Х.С..

               Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, намери следното:

               Искът по чл.32, ал.2 ЗС е неоснователен.

               Данните по делото сочат, че ищците нямат право на собственост върху процесния терен.

               Видно е от представените удостоверения за наследници, че ищците са наследници на С.Х.С., починал на 24.03.2015г. Негови деца са Ф.С.Х., Емине С.Х., А.С.Х., Х.С.Х., Н.С.Х. и Х.С.С.. Емине С.Х. е починала, поради което за ищци са конституирани нейните деца и наследници С.А.М. и Х.А.С. /във фазата на оставяне на исковата молба без движение/. В хода на делото почина и ищецът Х.С.Х. и на негово място са конституирани наследниците му Б.А.Х., Х.Х.М., Х.Х.И., А.Х.Ю. и С.Х.С..

               По делото е представен нотариален акт № 174 от 21.02.1972г., том I, нот. дело № 279/72г. по описа на Нотариус при БРС, от който е видно, че Димо Грозев Русев е продал на С. Хасанов Салимов 1/2 идеална част от застроеното и незастроено дворно място, представляващо урегулиран парцел 4-ти, образуван от дворище 74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, Бургаски окръг, целият съдържащ 3 540 кв.м., от които 3 360 кв.м. собствено място на продавача, а останалите 180 кв.м., предаващи се по регулация, заедно с цялата жилищна постройка и навес до нея, при граници, подробно описани в нотариалния акт.

               По делото е представен нотариален акт № 8/26.09.1998г., том I, peг. № 43, нот. дело № 8/98г. по описа на Нотариус в района на БРС, от който е видно, че С.Х.С. и Хатидже Азис Мустафа са продали на Р.М.М. следния свой собствен недвижим имот: ½  идеална част дворно място от 1 590 кв.м., съставляващо парцел X-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, Община Камено, обл. Бургаска, целият урегулиран съдържащ 1 770 кв.м., с неуредени регулационни сметки за предаваеми от общинско място 130 кв.м. и от имот пл. № 73 – 50 кв.м., при граници на парцела подробно посочени в представения нотариален акт, заедно с построените върху това място масивна жилищна сграда и стопанска сграда.

               Видно от нотариален акт за собственост върху поземлен имот, придобит по регулация № 3, том ІІ, рег. № 6441, дело № 173 от 2001г. на нотариус Николай Ников,  Р.М.М. е признат за собственик върху поземлен имот, придаден по регулация към собствения му парцел Х-74 (десети, имот седемдесет и четвърти) в кв. 19 (деветнадесети) по плана на с. Желязово, общ. Камено, обл. Бургаска, целия с площ 1770 (хиляда седемстотин и седемдесет) кв.м., при граници: на запад - улица; на изток - парцел IV-74; на север - парцел I-72 и парцел II-73, на юг - парцел ІІІ-74, а именно: незастроен поземлен имот с пространство 130 (сто и тридесет) кв.м., собственост на Община гр. Камено, при граници: на запад - улица, на изток - частта от парцел Х-74, на север - парцел I-72, на юг - парцел ІІІ-74.

               С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 142/02.07.2012г., том 1, рег. № 2660, дело № 120/2012г. Р.М.М. и Ф.Р.М. са признати за собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: 845/1770 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Желязово, община Камено, представляващо УПИ Х-74 в кв.19 по плана на селото, с описани граници.         

               С решение № 1159/04.08.2011г. на БРС по гр.дело № 2698/2009г. е отхвърлен предявения от С.Х.С., ЕГН ********** /наследодател на сегашните ищци, понастоящем покойник/, Ф.С.О., ЕГН **********, Емине С.Х., ЕГН **********, А.С.Х., ЕГН **********, Н.С.Х., ЕГН **********, Х.С.Х., ЕГН ********** и Х.С.С., ЕГН ********** /тези лица са ищци и по настоящото дело/ против Р.М.М., ЕГН ********** /ответник и по настоящото дело/ иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно място от 1720 кв.м., представляващо УПИ Х-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, община Камено, целия с площ от 1770 кв.м., при граници на имота: изток – УПИ ІV-74, запад – улица и площад, север – УПИ І-72 и УПИ ІІ-73, юг – УПИ ІІІ-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, община Камено и на ½ идеална част от построената в западната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда с размери 9,60/ 5,30 кв.м., с височина 2,50 м., състояща се от лятна кухня, кухненски бокс, антре и баня, със застроена площ от 50.88 кв.м. и осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху така описаните имоти.

               С решението е осъден Р.М.М., ЕГН ********** да предаде на С.Х.С., ЕГН **********, Ф.С.О., ЕГН **********, Емине С.Х., ЕГН **********, А.С.Х., ЕГН **********, Н.С.Х., ЕГН **********, Х.С.Х., ЕГН ********** и Х.С.С., ЕГН **********, владението върху собствения им недвижим имот, представляващ ½ идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда с размери 9,60/ 5,30 кв.м., с височина 2,50 м., състояща се от лятна кухня, кухненски бокс, антре и баня, със застроена площ от 50.88 кв.м., находяща се в УПИ Х-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово.

               Решението е потвърдено от горната инстанция и е влязло в сила. То има сила на пресъдено нещо между страните и с него е отречено изцяло правото на собственост на ищците върху процесния имот УПИ Х-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, който имот е процесен и по настоящото дело. Следователно, съдът, като съобразява посоченото съдебно решение, следва да приеме, че ищците нямат собственост върху терена, чието разпределение на ползването искат в настоящото дело. Те имат право на собственост върху ½ ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда с размери 9,60/ 5,30 кв.м., с височина 2,50 м., състояща се от лятна кухня, кухненски бокс, антре и баня, със застроена площ от 50.88 кв.м., построена в терена, но не и върху самия терен. Техният праводател наистина е притежавал ½ от терена, но се е разпоредил с нея в полза на ответника Р.М.М.. След това разпореждане, наследодателят на ищците е загубил правото си на собственост върху терена и съответно неговите наследници, ищци по делото, не могат да искат да се разпределя ползването му.

               Впрочем до такъв извод е стигнал и БОС в решение № 211/17.11.2005г. по в.гр.дело № 355/2002г., с което, след отмяната на първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на наследодателите на сегашните ищци против ответника М. за разпределяне реалното ползване на дворното място.

               Тук е мястото да се отбележи, че въпреки това решение, сегашното дело се преценява от съда за допустимо, тъй като се касае за спорна съдебна администрация, по която решението няма сила на пресъдено нещо. Освен това в приложената към решението на БРС скица на вещото лице, обявена за неразделна част от съдебния акт, е изчертана и стопанска постройка /обозначена като СП/, която не фигурира в скиците-варианти за разпределение на изготвената по настоящото дело техническа експертиза. Това кореспондира с твърденията на ищците, че тази стопанска постройка е вече съборена. След като това е така, следва извод, че на самия терен са настъпили промени във фактическото положение, поради което нов иск по чл.32, ал.2 ЗС се явява допустим.

               Макар и допустим, както беше казано, този иск е неоснователен, тъй като ищците нямат право на собственост върху поземления имот. Те са собственици само на ½ ид.ч. от лятната кухня, която е една от съществуващите в имота сгради.

               Липсата на право на собственост на ищците върху терена, чието разпределение на ползването те искат, е пречка за уважаване на претенцията им по чл.32, ал.2 ЗС.

               Наистина, съдебната практика приема, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участват и то като задължителни необходими другари, както съсобствениците на незастроеното дворно място, така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради, на които съдът е длъжен да обезпечи участието им като главни страни, за да бъдат отчетени правата им на ползване на част от земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според предназначението й, съгласно чл.64 ЗС /така решение № 210 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2015 г., I г. о., ГК/.

               От друга страна обаче ВКС приема, че собственикът на сградата, който няма собственост върху терена, разполага, за защита на правото си да ползва терена доколкото това е необходимо за ползване на постройката според предназначението й, с отделен иск по чл.64 ЗС. С определение № 259 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2010 г., II г. о., ГК е прието, че по същество с иска по чл. 64 ЗС се обособява част от чуждия имот за ползване, но за разлика от иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут като ограничение на собствеността. С решение № 20 от 15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК изрично е разгледан именно иск по чл.64 ЗС и е определено суперфициарните собственици да ползват част от поземления имот, необходима им, за да ползват нормално собствената си постройка, находяща се върху терена. С определение № 12 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7615/2013 г., I г. о., ГК се приема, че тъй като не е собственик на земята, суперфициарният собственик няма на разположение иска по чл. 108 ЗС. Той не може да иска и разпределение на ползването на мястото на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Ако собственикът на мястото му пречи да упражнява правото си да използва земята, основано на правилото на чл. 64 ЗС, суперфициарят може да предявява иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу действия, с които това ползване се смущава или ограничава.От изложеното следва, че правото на суперфициарния собственик да ползва част мястото може да се реализира чрез предявяване на самостоятелен иск с правно основание чл. 64 ЗС.

               В по-старата съдебна практика - решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. № 131/88 г., IV г. о., също е изложена тезата, че собственикът на постройката върху чужда земя може да се ползува от земята, само доколкото това е необходимо за използуването и според нейното предназначение. Ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си право, той може на основание чл. 64 ЗС да предяви иск за определяне правото му на ползуване, а не да иска разпределение ползуването на част или на цялото място на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

               Предвид цитираните съдебни решения, БРС счита, че суперфициарният собственик, който няма право на собственост върху терена, не може да иска разпределение на ползването му по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Той може да предяви друг иск, а именно по чл.64 ЗС, за да му се определи ползване на част от мястото, необходима за нормалното упражняване на правото му на собственост върху постройката.

               Този извод не противоречи според БРС на съдебната практика, според която в производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участват и то като задължителни необходими другари, както съсобствениците на незастроеното дворно място, така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради. Настоящият съдебен състав приема, че това положение ще важи, ако ищецът по иск по чл.32, ал.2 ЗС има право на собственост върху терена и тогава той следва да насочи иска си против всички останали съсобственици на мястото, както и против суперфициарните собственици. Тогава с решението си съдът ще разпредели ползването на терена като зачете и правата на собствениците на постройката да ползват мястото, доколкото това е необходимо за ползването на самата постройка. Когато обаче бъде установено с решението, че ищецът по иск по чл.32, ал.2 ЗС няма право на собственост върху терена, а е собственик само на постройката, според БРС това води единствено до отхвърленото на този иск. Не може да се постанови в тази хипотеза решение за разпределение на ползването на терена, тъй като това би значело да се уважи претенцията на лице, което няма право на собственост върху поземления имот.

               Конкретният случай е такъв. Ищците са изложили твърдения в исковата си молба, че са съсобственици, заедно с ответника, на процесния поземлен имот, но имат спорове за ползването му. Твърденията им сочат на допустимост на иска. По същество се оказва обаче, че ищците не са собственици на поземления имот, а имат идеална част само от една от постройките в него. При това положение искът по чл.32, ал.2 ЗС не може да бъде уважен. Ищците могат да предявят друг иск, а именно този по чл.64 ЗС, за да защитят правата си.

               Макар и двата иска – по чл.32, ал.2 ЗС и чл.64 ЗС да са сходни, те не са идентични. Основанието на единия иск се различава от основанието на другия иск, тъй като претенцията по чл.32, ал.2 ЗС сочи на съсобственост на всички страни по делото върху поземления имот, а тази по чл.64 ЗС се свързва с факта, че ищецът има собственост не върху поземления имот, а само върху постройката, находяща се в имота. Ето защо в случая не може да се уважи претенцията на ищците за разпределяне на ползването, тъй като основанието на тази претенция е, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от терена, което не се доказва. Не е предявен иск по чл.64 ЗС, чието основание би било, че ищците са собственици на постройката. Съдът не може да излезе извън рамките на заявено с иска основание и съответно да разпредели ползването като съобрази, че ищците са собственици само на постройката, но не и на земята /това е един от вариантите на експертизата/.

               По изложените съображения искът по чл.32, ал.2 ЗС се преценява за неоснователен, поради което трябва да се отхвърли, тъй като ищците не са собственици на терена, чието разпределяне на ползването искат. Пред тях е открита възможността да защитят правата си като предявят иск по чл.64 ЗС.

               При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Р.М.М. разноски по делото от 700 лева, платени за адвокатско възнаграждение.  

               Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

               ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.С.Х., ЕГН ********** ***, А.С.Х., ЕГН **********,***, Н.С.Х., ЕГН ********** ***, Х.С.С., ЕГН ********** ***, Б.А.Х., ЕГН ********** ***, Х.Х.М., ЕГН ********** ***, Х.Х.И., ЕГН ********** ***, А.Х.Ю., ЕГН ********** ***, С.Х.С., ЕГН ********** ***, С.А.М., ЕГН ********** *** и Х.А.С., ЕГН **********,*** против Р.М.М., ЕГН **********,***, Ф.Р.М., ЕГН **********,*** и Районно мюфтийство гр.Айтос иск за разпределяне ползването върху незастроената част от съсобствения имот, представляващ УПИ Х-74 в кв.19 по плана на с.Желязово, с площ от 1544 кв.м.

               ОСЪЖДА Ф.С.Х., ЕГН ********** ***, А.С.Х., ЕГН **********,***, Н.С.Х., ЕГН ********** ***, Х.С.С., ЕГН ********** ***, Б.А.Х., ЕГН ********** ***, Х.Х.М., ЕГН ********** ***, Х.Х.И., ЕГН ********** ***, А.Х.Ю., ЕГН ********** ***, С.Х.С., ЕГН ********** ***, С.А.М., ЕГН ********** *** и Х.А.С., ЕГН **********,*** да заплатят на Р.М.М., ЕГН **********,*** сумата от общо 700 лева /седемстотин лева/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: