№ 31264
гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20221110115598 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, вх. №58461/24.03.2022г. от „...“ ООД, срещу ЦВ. АНГ. Т. за вземания, които включват
и сумата за неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 62,78 лева, както и
неустойка за забава в размер на 150 лв. При извършената проверка за редовност,
допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото
да бъде отхвърлено в частта за посочените две вземания. В случая заявителят претендира
вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за
потребителския кредит, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. По отношение на претендираната неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение: Същата представлява по своя
характер неустойка за забавено плащане. Това е така, защото предоставянето на обезпечение
не представлява условие за отпускане на кредита, т.е. същият не е възникнал като
обезпечен, нито е свързано с договорено от страните изменение на условията по кредита.
След като кредиторът е приел да отпусне кредита при определените в договора условия, без
изпълнението на насрещното задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство или
друг вид обезпечение, липсата на такова обезпечение в един последващ момент, не води до
каквато и да било промяна в правната сфера на кредитора по необезпечения кредит, която
да обосновава начисляването на компенсаторната неустойка. Така посочената клауза
противоречи на императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.
По отношение на претендираната неустойка за забава: Съгласно цитираните по-горе
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в случай на забава, потребителят по договор за
потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Договорната
клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по-висок
размер (еднократно начислявана сума в размер на 25 % от неплатената част от главницата),
влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е
нищожна.
Водим от горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №58461/24.03.2022г. , подадено от „...“ ООД, срещу ЦВ. АНГ.
Т. в частта за сумата от 62,78 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на
обезпечение и сумата от 150 лв., представляваща неустойка за забава.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2