Решение по адм. дело №349/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл. 27,ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ ЗУСЕФСУ/.

Делото е образувано по жалба от „НЮМАТ“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица],с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица],ет.2,ап.4, представлявано от управителя П. Х. Г. против Акт за установяване на публично вземане № АПДВ-1/25.02.2022г. на Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.,с който е установено подлежащо на възстановяване публично вземане срещу жалбоподателя в размер на 14 292,00лв. по смисъла на чл.162,ал.2,т.8 и т.9 ДОПК, представляващо неправомерно получена сума , финансирана със средства от ЕСИФ, по договор №BG16RFOP002-2.024-0040-С01 по проект „Геометрични модели, базирани на траектории на рационални криви на Безие“.

В жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила ,в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди се ,че информация за съществуването на акта, дружеството е получило на 15.10.2025г.чрез електронна поща във връзка със съобщения от НАП за доброволно изпълнение , разпореждане и постановление за налагане на обезпечителни мерки по изп.дело №*********/2025г.. Твърди се също,че актът не е изпращан чрез ИСУН, нито на адреса на дружеството, нито по електронната му поща. Предполага се, че първоизточникът му е писмо изх.№26-71-109/25.11.2021г.на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г.,след финален отчет по проекта на дружеството-жалбоподател, който е стигнал до извода, че определен разход- за закупуване на 3D принтер и консумативи за него е недопустим. Излагат се доводи ,че вместо да издаде отказ за верификация по чл.64,ал.3 ЗУСЕФСУ , Ръководителят на УО по програмата директно е пристъпил към издаване на АУПВ, с който е поискал връщане на вече платените средства от ЕСИФ за принтера, който е инсталиран, въведен в експлоатация и за него е проведен инструктаж за работа, видно от приложен формуляр. Според дружеството-жалбоподател,липсата на отказ за верификация обезсилва акта за публично вземане. А. Р. на УО по програмата намери, че даден разход е недопустим, той задължително следва да издаде първо отказ за верификация и едва след като този отказ влезе в сила, следва да издаде АУПВ. Отказът за верификация е конститувен акт ,с който се поражда вземането по основание и размер ,и е предпоставка,юридическо основание да се издаде акт по ДОПК. В настоящия случай такъв отказ за верификация не е издаван , при което АУПВ е издаден без основание. Нарушен е чл.64,ал.3 ДОПК, който задължава ръководителят на УО по програмата да издаде отказ за верификация, когато не признава даден разход по програмата за допустим. Нарушени са и принципите на АПК- на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания /чл.4 и чл.6 АПК/. Бенефициерът „НЮМАТ“ ООД е получил средствата въз основа на вече извършена верификация и има легитимно очакване ,че решението е окончателно ,ако не е било отменено по надлежния ред. Подходът по издаване на АУПДВ е незаконосъобразен, защото прескача задължителен етап от процедурата, установена със специалния закон-ЗУСЕФСУ. Единственото писмо, което жалбоподателят е получил чрез ИСУН е от 25.11.2021г.,издадено въз основа на чл.35 от Наредба № Н-3/2018г., според която може да се издаде акт за възстановяване на „неправомерно усвоени средства“. Но тази наредба урежда начина на осчетоводяване и събиране , а не създава самостоятелно материално право на ръководителя на УО по програмата да установява недопустими разходи. Освен това, тази наредба е подчинена на ЗУСЕФСУ в йерархията на нормативните актове,който изисква изрично първо отказ за верификация. В своята практика ВАС е възприел, че липсата на отказ за верификация е самостоягелно основание за отмяна на акта за публично държавно вземане./в т.см. Решение №8909 от 29.07.2021г. по адм.д.№2303/2021г. на VІІ отделение ,докладчик съдия С. Я./. Ако органът е верифицирал съответни разходи, като допустими, отмяната на влязъл в сила акт ,благоприятен за бенефициера е възможна само по реда и условията на чл.99 от АПК и в сроковете по чл.100 АПК. В случая,органът не е провел производство по отмяна на влезлия в сила акт ,с който разхода е признат за допустим и направо с оспорения АУПВ е отменил вече верифицирани разходи. Цититира се и Решение №12973/ 02.12.2024г. по адм.д.№7183/2024г. на ВАС ,където е застъпена същата теза- АУПВ, издаден на основание чл.162,ал.2,т.8 ДОПК е постановен без да се проведе надлежно производство по реда на АПК и без да са налице предпоставките за образуването му. АУПДВ следва да бъде издаден след влизане в сила на решение за отказ за верификация ,т.к. за да се издаде АУПВ ,то трябва да е безспорно установено по основание и размер. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от надлежно упълномощения, адвокат М., който поддържа жалбата, както и искането по същество. Счита жалбата за допустима ,но ако съдът намери същата за недопустима, като просрочена-претендира нищожност на акта. Представя писмена защита и допълнение към нея. Претендира разноски, съгласно списък- за адвокатско възнаграждение и за държавна такса/л.89 от делото/.

Ответната страна- Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., чрез гл.експерт Д. Г. –служител с юридическо образование и юридическа правоспособност в с.з. развива доводи в насока недопустимост, респ. неоснователност на оспорването, като се прави искане за отхвърлянето му. Не представя писмена защита в определения от съда 3 -дневен срок.

Окръжна прокуратура-Монтана ,чрез представляващия я прокурор Галя Александрова дава заключение за основателност на оспорването. Представя писмено заключение.

По допустимостта на жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. От доказателствата по делото-CD диск е видно ,че АУПВ е изпращан на дружеството-жалбоподател по седалище неколкократно ,но е връщан с отбелязване „непотърсено“. Няма данни по преписката за връчване чрез ИСУН 2020, като единственото писмо, което жалбоподателят е получил чрез ИСУН е от 25.11.2021г. ,издадено въз основа на чл.35 от Наредба Н-3/2018г, според която може да се издаде акт за възстановяване на „неправомерно усвоени средства“. Отговорил е с възражение на л.38-41. Не са представени доказателства ,че на оспорващото дружество е изпращан акт по ЗУСЕФСУ, нито по АПК-чл.99 и сл. за възобновяване на производство по влязъл в сила акт. По делото е приложено Съобщение на основание чл.18а,ал.10 от АПК /л.17/ ,ведно с 2 бр. протоколи за публично оповестяване на съобщение за издаден АУПДВ от 08.04.2025г.-за поставяне и сваляне информационно табло на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на иновациите и растежа. Настоящият състав не може да счете връчването по реда на чл.18а,ал.10 АПК за редовно , доколкото същото е приложимо след изчерпване на реда по предходните алинеи на чл.18а АПК. Не може да се счете също и ,че след писмото от 25.11.2021г.,което дружеството е получило чрез ИСУН , 3г. и половина по-късно, на информационното табло на органа по програмата ще бъде качен АУПВ и дружеството ще следи за това.

Приложени са по делото Протокол за връчване на разпореждане от 14.10.2025г. от НАП за разпределение на плащане в размер на 1179,97лв. по АПДВ-1/25.02.2022г./л.50-51/ , Съобщение за доброволно изпълнение от 13.10.2025г. по чл.221 ДОПК за възстановяне на сума в размер на 14 929,00лв., ведно с лихва./л.52-53/,както и Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 13.10.2025г. При нередовно връчване по реда на чл.18а,ал.10 АПК, съдът намира ,че актът е връчен редовно на 15.10.2025г. посредством съобщение от НАП ,в което на дружеството се съобщава за горните 3 акта ,от които същият узнава за издаден срещу него АУПВ/л.62/.

При депозирана жалба срещу оспорения акт на 20.10.2025г./л.20/ и връчен АУПВ на 15.10.2025г. /л.62/, съдът намира жалбата срещу същия за допустима за разглеждане, в законовия 14-дн срок по чл.149,ал.1 АПК.По изложените доводи по-горе ,съдът намира за неоснователни доводите на административния орган за просрочие на жалбата.За това и същата следва да се разгледа по същество.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 05.06.2019 г. между жалбоподателя „НЮМАТ" ООД [населено място],представляван от П. Х. Г., като бенефициер и Министерство на икономиката, в чиято структура е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, определена за Управляващ орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., е сключен АДПБФП№ BG16RFOP002-2.024-0040-C01 по проект BG16RFOP002-2.024-0040 „Геометрични модели, базирани на траектории на рационални криви на Базие" въз основа на одобрен за финансиране проект с размер на БФП - 249 800,00 лева, съгласно одобрения бюджет. Договорът е сключен за 18м срок и е приключен.

След подаден финален отчет по проекта е извършена от Управляващия орган проверка на дружеството, при която административният орган е стигнал до извода, че определен разход, а именно разход за закупуване на 3D принтер и консумативи за него е недопустим.

С писмо изх.№ 26-Н-109 от 25.11.2021 година/на л.56-61/ УО е уведомил бенефециера за констатираното от него. В отговор, от дружеството е постъпило възражение относно неоснователността на констатациите при проверката и обосноваване на необходимостта за закупуване на посочения принтер и консумативи за него. Във възражението си дружеството твърди, че изследванията, предмет на проекта, за който са отпуснати безвъзмездно финансовите средства, не може да се извърши пълноценно без наличието на 3D принтер и същият е необходим за да се реализира на пазара предприемаческата идея. Същият е използван по предназначение, което е документирано и от служители на УО, извършвали проверки на място.

Управляващият орган не е възприел за основателни мотивите във възражението и на 25.02.2022 година е издал Акт за установяване на публично вземане срещу „НЮМАТ" ООД Монтана в размер на 14 292,00 лева, представляващ неправомерно получена сума за закупуване на 3D принтер и консумативи за него. Актът е издаден на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл.62, ал. 1- 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и на основание Заповед № РД-16-7 от 06.01.2022 година на министъра на икономиката и индустрията и министър на иновациите и растежа. С оспорвания акт е установена неправомерно получена сума в размер на 14 292,00 лева за закупуване на 3D принтер, който според управляващия орган не е необходим за изпълнение на проект „Геометрични модели, базирани на траектории на рационални криви на Базие".

По същество на спора.

Управляващият орган директно е пристъпил към издаване на акт за установяване на публично вземане, без преди това да е установил, че определеният разход е недопустим. Точно обратното, разходът за закупуване на процесния 3D принтер и консумативи за него е приет от управляващия орган за допустим и е верифициран, поради което обжалваният индивидуален административен акт е лишен от законово основание за неговото издаване, т. е. същият е издаден при пълна липса на приложимите материално-правни предпоставки, визирани в закона. В случая е налице този порок, тъй като актът е издаден в противоречие с цитирани в него правни норми и не може да бъде издаден на друго правно основание. За да се издаде акт при условията и реда на чл. 166, се изисква недължимо платените суми да са възникнали въз основа на административен акт, какъвто акт по смисъла на ЗУСЕФСУ е влязло в сила решение на УО за установена финансова корекция/отказ от верификация, какъвто в случая липсва. На практика актът за установяване на публично вземане е издаден без вземането да е установено по основание и размер по установения ред с решение за отказ от верификация за конкретния разход.

Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани в Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата, бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.В алинея втора и трета на същата норма е определен редът, по който следва да бъде издаден актът за възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 Управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а според алинея трета в случаите по ал. 1, т. 2 Управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК.Тъй като в случая става въпрос за недължимо платена сума, получена при финално плащане по административен договор, то възстановяването на същите следва да стане по реда на алинея трета, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, съгласно която ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Производството по установяване на недължимо платени суми и това по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл. 60 и сл. от ЗУСЕФСУ са две същностно различни по своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. В единия случай органът, сезиран с искане за верификация на извършени по съответния проект разходи, извършва първична проверка за допустимост на тези средства, съобразявайки правилата по чл. 57 от ЗУСЕФСУ и документите, приети по реда на чл. 26, ал. 1 от с. з., в резултат на което се произнася с акт, обективиращ становището му досежно съответствието на така заявените разходи с поставените от законодателя и УО изисквания. В другия случай, обратно - извършва се повторна преценка на вече платени средства, която следва съвсем различен ред, а именно – производството по чл. 166 от ДОПК, завършващо с акт за установяване на публично държавно вземане.

Оспорваният в настоящото производство акт по същността си представлява акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Същият обаче е издаден без да са налице предпоставките за образуването му. АУПДВ следва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация, тъй като за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, то трябва да е безспорно установено по основание и размер. В случая няма издаден акт, с който да е отказано верифициране на разходи за 3D принтер, поради което няма как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане. Това ясно следва от отговора на администратвния орган ,в резултат на разпореждания на съда от 31.10.2025г.и от 04.11.2025г. / в т.см.Решение № 3475 от 2.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 782/2025 г., VIII о., докладчик председателят Б. Ц.; Решение № 5393 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2024 г., VII о., докладчик съдията К. А./.

Съдът споделя и изложените доводи в жалбата ,че след като след финален отчет ,разходите по проекта са верифицирани ,не може с последващ АУПДВ да се разпореди част от верифицираните вече разходи да бъдат възстановени по реда на чл.166,ал.2,т.8 ДОПК ,без да е проведено административно производство по възобновяване по реда на чл.99 и сл АПК и отмяна на влязъл в сила акт ,с който верифицираните вече разходи за 3 D принтер по проекта са приети за допустими. /в т.см. Решение № 7521 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 590/2023 г., VIII о., докладчик съдията С. П./.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт , е издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 35,ал.3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, въз основа на представена Заповед №РД-16-7/06.01.2022г./л.5/, и последваща заповед № РД-14-41 от 29.01.2025 година на министъра на иновациите и растежа /л. 7 /,подписана от министъра на иновациите и растежа и ръководител на УО по ОПИК 2014-2020 , в които е посочен издателя на АУПД . В този смисъл ,АУПВ не е нищожен ,каквито доводи се правят в с.з от адв.М.,като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

Актът е издаден в писмена форма, но при неспазване на административно-производствените правила, и в нарушение на материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона, което обуславя извода за незаконосъобразност на акта и съответно основателност на оспорването.

Същият не само противоречи на принципите на АПК, каквито доводи се правят в жалбата, но и на европейската практика. В редица свои решения Съдът на Европейския съюз е наложил правото на страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с неблагоприятна мярка, като общо правило. В практиката си Съдът изрично приема, че "това задължение тежи върху административните органи на държавите-членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" - Решение от 18 декември 2008, Soprop й, С-349/07, EU: C: 2008: 746, точка 38; решение от 01 октомври 2009, F. S., С-141/08Р, EU: C: 2009: 598, точка 83. Възприето е в съдебната практика, че неприложимостта на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ не освобождава административния орган от задължението му да спазва както общите правила на АПК и в частност чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от последния, така и член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, спазването на правото на защита изисква адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище (вж. решения от 21 септември 2000 г., Mediocurso/Комисия, C-462/98 P, EU: C: 2000: 480, т. 36 и цитираната съдебна практика, и от 26 септември 2013 г., Texdata S., C-418/11, EU: C: 2013: 588, т. 83 ). Зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно процедурата. Този принцип налага адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да бъдат в състояние да изложат надлежно своето становище /Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др., C-32/95 P, R., точка 21, Решение на Съда от 21 септември 2000 г. по дело Mediocurso/Комисия, C-462/98 P, R., точка 36 и Решение на Съда от 9 юни 2005 г. по дело Испания/Комисия, C-287/02, R., точка 37/. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на общностното право, който трябва да се прилага, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ за лицето, към което е насочен.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна разноски в размер на общо 1814,34лв., от които 1700,00лв. адвокатско възнагражение и 114,34лв. държавна такса, съгласно списък /на л.89 от делото/. Направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и нормата на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) поради което не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, а и ответната страна не е правила такова възражение.При материален интерес 14 292,00лв. минималното възнаграждение за адвокат по наредбата е 1686,28лв., при определен размер в списъка -1700,00лв.,което не е прекомерно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „НЮМАТ“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица],с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица],ет.2,ап.4, представлявано от управителя П. Х. Г., Акт за установяване на публично вземане № АПДВ-1/25.02.2022г. на Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкуренто-способност“ и Ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.,с който е установено подлежащо на възстановяване публично вземане срещу жалбоподателя в размер на 14 292,00лв. по смисъла на чл.162,ал.2,т.8 и т.9 ДОПК, представляващо неправомерно получена сума , финансирана със средства от ЕСИФ, по договор №BG16RFOP002-2.024-0040-С01 по проект „Геометрични модели, базирани на траектории на рационални криви на Безие“.

ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа да заплати на „НЮМАТ“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица],с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица],ет.2,ап.4, представлявано от управителя П. Х. Г., сумата от 1814,34лв /хиляда осемстотин и четиринадесет лева и тридесет и четири стотинки / лева, представляваща направени от страната разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.