Р
Е Ш Е
Н И Е
№
22.11.2019 г. гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито
заседание , на шестнадесети октомври, през 2019г., в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Доротея Симеонова
Секретар: А.Д.
Прокурор: Виктор Доцев
като разгледа докладваното от съдията
И.Радковски ВНОХД № 615 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
жалби от подсъдимите Ц.К., С.М. и Х.Х., чрез техния защитник – адвокат М.Б.,***,
а за подсъдимия С.М. – и по жалба от неговия защитник – адвокат Н.Я.,***, против
присъда по НОХД № 297/2019г. от 14.03.2019г., постановена от Районен съд-гр.Плевен.
В
жалбите на тримата подсъдими, чрез техния защитник – адвокат М.Б., са изложени
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда, която е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила, като приетата от Плевенският районен съд фактическа
обстановка не съответства на събраните и проверени по делото доказателства, а
се основава единствено и само на недопустими от закона предположения, с искане
да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която тримата
подсъдими да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения, алтернативно – на основание чл. 334, т.3 от НПК да бъде изменена първоинстанционната присъда,
като наложените наказания на тримата подсъдими да бъдат намалени, тъй като в
настоящия си размер те са явно несправедливи.
В
въззивната жалба от подсъдимия С.М., подадена чрез неговия защитник – адвокат Н.Я.,***,
са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционната присъда, постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на
наложеното на този подсъдим наказание, тъй като съдът не е отчел наличието на
едно изключително смекчаващо обстоятелство, а именно – че С.М. работи като
шофьор в международния транспорт и наложеното му наказание от
първоинстанционият съд би попречило за дълъг период от време той да не може да
упражнява тази си професия. Въз основа на изложеното в тази жалба е направено
искане първоинстанционната присъда да бъде отменена като подсъдимият М. бъде
признат за невинен по повдигнатото му обвинение, алтернативно – присъдата да
бъде изменена, като наложеното на този подсъдим наказание да бъде намалено.
В съдебно заседание, при разглеждане на
настоящото дело, въззивните жалбоподатели и техните защитници изразиха становище в същия смисъл, като отразеното в
жалбите.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази становище във
въззивното производство, че жалбите са неоснователни, тъй като обвиненията на тримата подсъдими са доказани от обективна
и субективна страна, тъй като е било установено, съобразно съдебната практика
на ВКС, че те са дали неистински свидетелски показания по делото на Плевенски
районен съд, по което са били разпитани в това наказателнопроцесуално качество,
с искане първоинстанционната присъда изцяло да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна, а жалбите да бъдат отхвърлени.
Въззивната
инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбите и становищата на страните, изложени в
съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие
за установено следното:
Жалбите са допустими, тъй като
са подадени в законовия срок, от
правоимащи страни.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С.М.
за виновен в това, че на
28.11.2017г., в град Плевен, пред Районен съд-Плевен-дванадесети
наказателен състав, като свидетел по Административно-наказателно дело/АНД/
№2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина,
а именно, че обвиняемият И.В.И.,***, не е управлявал моторно превозно
средство-мотоциклет, марка „***“, с рама № J***, поради
което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”
от НК го е осъдил на наказание „Пробация”, при следните пробационни мерки:
-
чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 3 години, като на основание чл.
42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес да се провежда
при периодичност 5 пъти седмично.
-
чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител, за срок от 3 години.
Със същата присъда Плевенският районен съд
е признал подсъдимия Х.Х. за виновен в това,
че на 28.11.2017г., в град Плевен, пред Районен съд-Плевен-дванадесети
наказателен състав, като свидетел по Административно-наказателно дело/АНД/
№2478/2017г., по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил
неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И.,***, не е управлявал моторно превозно
средство-мотоциклет марка „***“, с рама № ***, поради което
и на основание чл. 290, ал. 1, във във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК
го е осъдил на наказание „Пробация,” при следните пробационни мерки:
-
чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 2 години, като на основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната
регистрация по настоящ адрес да се
провежда при периодичност 3 пъти
седмично.
-
чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 години.
Със
същата присъда Плевенският районен съд е
признал подсъдимия Ц. Кючумов за виновен в това, че на 28.11.2017г., в град Плевен, пред Районен
съд-Плевен-дванадесети наказателен състав, като свидетел по
Административно-наказателно дело/АНД/ №2478/2017г., по описа на Районен
съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И.,***,
не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „***“, с рама № ***, поради което
и на основание чл. 290, ал. 1 от НК във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК го е осъдил на наказание „Пробация,” при следните
пробационни мерки:
-
чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 2 години, като на основание чл.
42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се
провежда при периодичност 3 пъти
седмично.
-
чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 години.
Първоинстанционният съд е приел за
установено, следното от фактическа страна:
Подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.
се познавали със свидетеля И.В.И., тъй като участвали в планирано мероприятие
от страна на любители на мотоциклети /„Мото събор“/.Мероприятието се провело на
25.12.2016г., със сборен пункт на паркинга пред магазин “Практикер“ в
гр.Плевен.
Свидетелят И.В.И. притежавал
нерегистриран мотоциклет „***“ с рама №***. Сутринта на 25.12.2016г. свидетелят
И. И., привел в движение гореописания мотоциклет и заедно със сина си-В.И.И.,
който също управлявал нерегистриран
мотоциклет „***“, който бил с различен номер на рамата. Двамата, с
управляваните от тях мотоциклети, се отправили към уреченото място- паркинга
пред магазин “Практикер“ в гр.Плевен. Около 10,40часа свидетелят И. И., заедно
със сина си, управлявали двата нерегистрирани мотоциклета в близост до паркинга
на магазин „Практикер“-гр.Плевен, бул.“Европа“№6а, когато били забелязани и
спрени за проверка от дежурни полицейски служители-свидетелите К.Ч.П. и Ю.Ц.М.,
и двамата служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Плевен.
В хода на проверката служителите на
МВР се уверили, че управляваните от баща- И.В. И. и син- В.И.И., мотоциклети са
нерегистрирани и констатираното отразили в съответни Актове за установяване на
административно нарушение/АУАН/, като спрямо В.И.И. бил съставен АУАН
№910599/25.12.2016г., а спрямо И.В. И.-АУАН №910534/25.12.2016г.
След извършена предварителна
проверка с постановление от 10.04.2017г. било образувано досъдебно производство
№ Д-689/2017г. по описа на РП-Плевен.
В хода на разследването към
наказателна отговорност за престъпление по чл.345, ал.2 НК бил привлечен
свидетелят И.В. И.. Междувременно спрямо В.И.И. било издадено НП№
17-0938-000006/13.01.2017г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР-Плевен, с което му било наложено наказание „обществено порицание“ за
извършени нарушения по чл.150 и чл.140, ал.1 ЗДвП.
За извършеното от свидетеля И.В. И.
с ЕГН ********** престъпление, Районна прокуратура-Плевен внесла мотивирано
постановление с предложение същия да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за това, че на 25.12.2016г. в
гр.Плевен, управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „***“ с рама №***, което не е регистрирано по надлежния ред-престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК.
Било образувано
Административно-наказателно дело № 2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен.
Делото било разпределено на ХII-ти наказателен състав, с председател съдия А.Д..
На 28.11.2017г. в гр.Плевен, в
сградата на Съдебната палата било проведено заседание, като били призовани като
свидетели полицейските служители- К.Ч.П. и Ю.Ц.М..Бил даден ход на делото, като
защитника на свидетеля И.В. И. довел подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., като
поискал съда да ги допусне и разпита като свидетели във връзка с изясняване
обстоятелството, дали свидетеля И.В. И.
е управлявал моторното превозно средство.
Съдът допуснал до разпит в
качеството на свидетели подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., снел самоличността
на същите и им разяснил и изрично ги предупредил за наказателната отговорност
по чл.290, ал.1 НК.
Подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.,
в качеството на свидетели обещали да говорят истината.
Въпреки това обаче, подсъдимите С.И.М.,
Х.Г.Х. и Ц.Г.К. дали показания в качеството на свидетели, в които съзнателно
потвърдили неистина, като заявили, че на 25.12.2016г. свидетелят И.В. И. не е
управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „***“ с рама №***. Подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., в качеството на
свидетели заявили, че преди и по време на полицейската проверка на 25.12.2016г.
двата мотоциклета-на свидетеля И.В. И. и сина му, са били в покой, с изгасени
двигатели, подпрени на стълб.
В подкрепа на неверните си
твърдения, подсъдимите Х.Г.Х. и Ц.Г.К., в показанията си обяснили, че сутринта
преди мероприятието, заедно са натоварили и транспортирали, посредством бус,
двата мотоциклета до мястото на „Мото събора“. А подсъдимият С.И.М. в
качеството на свидетел заявил, че е помогнал при натоварването на двата мотора на буса, с
който трябвало да бъдат транспортирани до мястото на сбирката, тъй като нямали
регистрационни номера, а после той отишъл на събора със своя мотор.
Показанията на подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х.
и Ц.Г.К. били надлежно записани в протокола от съдебното заседание от дата
28.11.2017г.
С Решение №2478/2017г. на Районен съд-Плевен, ХII-ти наказателен състав свидетелят И.В. И. е признат за
виновен в това, че на 25.12.2016г. в
гр.Плевен, управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „***“ с рама №***, което не е регистрирано по надлежния ред-престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК. На основание чл.378, ал.4,т.1 НПК вр. чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
Глоба в размер на 2000 лв. В мотивите към Решението, Съдът не е кредитирал
показанията на подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., дадени в качеството им на
свидетели, като сочи, че същите са недостоверни, неубедителни, противоречат на
останалите доказателствени материали и същите имат за цел да създадат удобна
за свидетеля И.В.И. защитна теза, а
именно, че не е управлявал превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред.
Окръжен съд-Плевен с Решение №
85/13.04.2018г. по ВНАХД №94/2018г. след въззивен контрол изменил Решение №
2478 от 20.12.2017г. постановено по АНД № 2478/2017г. на РС-Плевен, като
намалил размера на наложеното на свидетеля И.В. И. административно наказание Глоба –от 2000 лв.
на 1000лв. и потвърдил решението в
останалата му част, като правилно и
законосъобразно, но е приел мотивите изложени по горе на Районния съд, а
именно, че С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. са дали /недостоверни, неубедителни и
противоречиви на останалите доказателствени материали и същите имат за цел да
създадат удобна за свидетеля И.В.И. защитна теза, а именно, че не е управлявал
превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред/.
Решение по АНД № 2478/2017г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила
на 13.04.2018г.
Като
свидетели по делото са разпитани в качеството на свидетели Чавдар П.и Юлиан
Минов – полицейски служители, които са категорични, че на 25.12.2016 г., в гр.
Плевен, лицето И.В. И. е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет,
като този мотоциклет не е придвижен до паркинга на „Практикер” в гр. Плевен, а
е дошъл на собствен ход управляван от свидетеля И.И.. Двамата свидетели са
категорични, че са имали визуален контакт преди влизането на мотоциклетите в
паркинга на „Практикер”, още от бул. „Европа”, като на практика оборват по този
начин показанията на тримата подсъдими, а именно, че мотоциклетите са били
натоварени в бус и са придвижени с този бус до паркинга на „Практикер” в гр.
Плевен.
Първоинстанционният
съд не е съзрял причина , поради която тези двама свидетели биха имали интерес
да потвърдят неверни данни, като е съобразил и обстоятелството, че на база
техни показания се е произнесъл Районен съд – Плевен и въззивната инстанция,
която на практика е препотвърдила мотивите на Районен съд – Плевен, посочени
по-горе.
Съдът е кредитирал изцяло показанията на тези
свидетели, доколкото заявеното от тях е в съответствие с целокупния доказателствен
материал, а и защото същите са обективни и незаинтересовани от крайния изход
на делото.
Относно
показанията на свидетеля И.В.И.,
основният съд е посочил че те „не
съдържат съществена информация, спомагаща за установяване на обективната
истина, но доколкото по делото не са налице основания същите да не бъдат
кредитирани, тъй като не се опровергават от доказателствата по делото, съдът ги
кредитира изцяло.“
При така приетата за установена фактическа обстановка и
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
първоинстанцинният съд е изложил правни изводи в смисъл, че с действията си подсъдимите С.М., Х.Х. и Ц.К. са изпълнили
обективните признаци на престъплението
“лъжесвидетелстване”, тъй като на посочената по-горе дата и място, в качеството
си на свидетели по НАХД № 2478/2017г., по описа на РС – Плевен, са депозирали
неистински показания пред надлежен орган на власт, като от субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици, а именно - подсъдимите са съзнавали, че в качеството си
на разпитани свидетели са били длъжни да депозират истинни показания, както и
че депозираните от тях такива не отговарят на действителното фактическо
положение. Въпреки това подсъдимите С.М., Х.Х. и Ц.К. са извършили фактическия
състав на престъплението “лъжесвидетелстване”, осъзнавайки общественоопасния
характер на извършеното от техните проявления като общественоопасни последици,
стремейки се именно към постигане на този резултат, като пряко са го целели и искали.
Въз основа
на изложеното Плевенският районен съд е съдът признал подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К.
за виновни в извършването на престъплението по чл. 290, ал.
1 НК, като им е наложил наказания, в посочените по-горе вид и размери.
Настоящият
съдебен състав счете, че пъвоинстанционният съдебен акт е необоснован по
следните съображения:
При
разглеждане на НОХД № 297/2019г. от Плевенски районен съд са били разпитани свидетелите
К.П., Ю.М. и И.И., а тримата подсъдими са се възползвали от правото си да не
дават обяснения.
Първоинстанционният
съд е приел за установена и доказана изложената по-горе фактическа обстановка,
като се е позовал на показанията на полицейските служители – свидетелите К.П. и Ю.М.. В мотивите към обжалваната
присъда е посочено, че „съдът кредитира показанията на тези свидетели,
доколкото заявеното от тях е в съответствие с целокупния доказателствен материал,
а и доколкото същите се явяват обективни и незаинтересовани от крайния изход на
делото“.
Относно показанията на свидетеля И.И. в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт е записано следното : „Като свидетел по делото е
разпитан и И.В.И., но показанията на последния не съдържат съществена
информация, спомагаща за установяване на обективната истина, но доколкото по
делото не са налице основания същите да не бъдат кредитирани, тъй като не се
опровергават от доказателствата по делото, съдът ги кредитира изцяло“.
Според настоящия съдебен състав оценката и изводите на районния съд, относно показанията
на свидетеля И.И. са обективно
неправилни. Този свидетел, който е
бил обвиняем по АНД №2478/2017г. на
Плевенски районен съд, в което пък съдебно производство тримата въззивни
жалбоподатели са били разпитани като свидетели , е депозирал показания, / на
л54-55 от НОХД № 297/2019г. на Плевенски
районен съд/, според които той и неговият син – В.И. не са били управлявали
двата мотора, към момента на извършената им проверка от полицейските служители,
а че тези мотори са били закарани с бус до паркинга пред магазин „Практикер“, а
не на собствен ход, от И. и В. И., както сочат в показанията си свидетелите К. П. и
Ю. М..
От изложеното е видно че показанията на свидетеля И. И.
съдържат обстоятелства, имащи пряко отношение към основния факт, предмет на
доказване в това съдебно производство, а именно – достоверни ли са показанията, които тримата
въззивни жалбоподатели по настоящото дело са дали в съдебното производство по
АНД №2478/2017г. на Плевенски районен. Същевременно показанията на свидетеля И.И.,
от една страна и показанията на свидетелите К.П. и Ю.М., от друга страна са
с взаимоизключващо се съдържание, тъй
като според първите двама - И. и В. И.
са закарали двата мотора, управлявайки ги на собствен ход до паркинга пред магазин „Практикер“, където им е
била извършена проверката от полицейските служители, а според показанията на
свидетеля И.И. – двата мотора са били превозени с бус до посоченото място, а не са били закарани до
там на собствен ход от него и сина му.
При наличието на
противоречие относно посоченото обстоятелство, между показанията на свидетелите К.П. и Ю. М. от една страна и показанията на свидетеля И.И. от друга страна, имащо решаващо значение за разкриване на
обективната истина по делото, първоинстанционният съд е следвало да изложи
съображения защо едните от тях възприема, а другите – не, тъй като, както вече
бе казано, те са с взаимоизключващо се съдържание.
Вместо това основният съд е изложил съображения въз основа
на които е приел за установена изложената фактическа обстановка, кредитирайки
показанията на свидетелите К. П.и Ю.М.,
признавайки тримата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения, но
същевременно е счел че трябва изцяло да бъдат кредитирани и показанията на
свидетеля И.И., очертаващи една коренно противоположна фактическа обстановка,
налагаща съдебно решение в обратен смисъл, в случай че тези негови показания бъдат
възприети от решаващия орган.
При така изложеното противоречие
настоящият съдебен състав счете, че се касае за липса на ясни мотиви относно
това, въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е приета за
установена изложената фактическа обстановка в мотивите към обжалваната присъда,
в резултат което страните по делото не са могли да узнаят
каква е била действителната воля на първоинстанционния съд, за да постанови
своя съдебен акт. Това налага първоинстанционната присъда да бъде отменена,
като неправилна и незаконосъобразна, на основание чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348,
ал.3, т. 2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 334, т.1 от НПК, поради допуснато в
съдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, изразило се в посочената липса на ясни мотиви, като делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанцонния съд.
Изложените до тук съображения касаят
процесуалната страна на проведеното първоинстанционно съдебно производство,
поради което настоящият съдебен състав счита за неуместно да излага съображения
по съществото на повдигнатите обвинения на
С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. и доводите на
страните, касаещи съставомерността и доказаността на деянията
на тримата подсъдими, тъй като не е в компетентността на въззивната инстанция
да дава указания в тази насока.
По тези съображения Плевенският окръжен съд
счете, че обжалваната присъда № 31, от 14.03.2019г., постановена
по НОХД №297/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен, следва да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна,
поради посоченото
по-горе отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в
съдебното производство от първоинстанционния съд и делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенски районен съд, на
основание чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т. 2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.
334, т.1 от НПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА като неправилна и незаконосъобразна, присъда № 31, от 14.03.2019г., постановена по НОХД №297/2019 г., по описа на Районен
съд-гр.Плевен, поради
наличието на отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато в съдебното производство от
първоинстанционния съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от
друг състав на Плевенски районен съд, на основание чл. 335, ал.2, вр. с чл.
348, ал.3, т. 2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 334, т.1 от НПК.
.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.