Р Е Ш Е Н И Е №…….
гр. ***еч, 20.09.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на двадесети август, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретар МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 336 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
Евентуално съединени
отрицателни иско с правно основание чл. 124, ал. 1
във вр. с чл. 439 от ГПК :
Постъпила е искова молба от Н.Н.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
чрез пълномощника адв. С.Л.Б., личен номер: ****, със съдебен адрес за връчване
на книжа и призовки: гр. П******, **** партер, против "***" АД, ЕИК: ***,
с адрес на управление: гр. ******", ***, по чл. 439 ГПК с цена на
исковете: 10000лв., и петитум :
да се постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между Н.Н.П., ЕГН: ********** и ответното "***" АД, ЕИК: ***,
че Н.Н.П., ЕГН: ********** не дължи на "***"
АД, ЕИК: *** следната сума: 10000лв., дължима по запис на заповед от
21.01.2013г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15179/201
Зг. по описа на PC П****** и е образувано изпълнително дело №283/2013г. по
описа на ЧСИ ***, peг. № 820 на КЧСИ, поради
погасяване по давност.Моли, да й бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства въз
обосновава на които се обосновава претенцията: Твърди се ,че въз основа на
заявление по чл.417 от ГПК, депозирано от настоящия ответник на 24.09.2013г.,
PC П****** е издал Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №9403/26.09.2013г.
по ч.гр.д. № 15179/2013г. и изпълнителен лист от 26.09.2013 г., издаден по
ч.гр.д. № 15179/2013г. на PC П****** срещу доверителката ми за следните суми:
10000лв., дължима по запис на заповед, издаден от "***" ООД на
21.01.2013г. и авалиран от ищцата на 21.01.2013г. с
падеж - на предявяване и предявен за плащане на 21.01.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.09.201 Зг. до окончателното
изплащане, както и сумата от 200 лв. –
държавна такса и с
молба, депозирана на 07.10.2013г. е образувало изпълнително дело №283/2013г. по
описа на ЧСИ ***, peг. № 820 на КЧСИ. С молбата за
образуване на изпълнителното дело са поискани запори върху банкови сметки на длъжниците, запор върху МПС и възбрани върху недвижими
имоти.На 02.06.2014г. е извършено последното валидно изпълнително действие по
отношения на солидарния длъжник Н.П., изразяващ се в налагане на запор върху
притежаван от нея лека автомобил ***. На тази дата КАТ при ОД на МВР П****** е
наложил запора.Сочи се ,че в следващите две години ЧСИ *** е изисквал
единствено справки, като не е извършил никакви изпълнителни действия спрямо длъжниците. Такива не са и поискани от взискателя - сега
ответник. В резултат на това, по силата на чл. 433, ал.1. т.8 от ГПК, изп. дело №283/201 Зг. по описа на ЧСИ *** се е прекратило ех lege.
Погасителната давност,
която съгласно чл.531, ал.1 от ТЗ е тригодишна, е започналала
да тече в деня, следващ последното валидно изпълнително действие преди перемирането на изпълнителното дело, а именно дата
04.06.2014 г., когато е наложен запор върху МПС, собственост на ищцата и е
изтекла на 04.06.2017г. Всички последващи
изпълнителни действия след тази дата(въпреки че такива и реално липсват),
според ищцовата страна ,не биха довели до прекъсване на давността, която
безпрепятствено е изтекла на 04.06.2017г.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор
вх.№1474/09.01.2019г. от ответника по делото „***" АД, ***ие: гр. ******", ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори ***, чрез адв. Н.А.Б. *** (3-ти надпартерен),
по който се прави възражение ,че така предявения иск е недопустим , а по
същество – неоснователен като се излагат подробни и множество съображения в
този смисъл. Моли да се остави без
разглеждане, като недопустим предявения от Н.Н.П.Н.П.
иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване, че в отношенията между „***"
АД и Н.П. последната не дължи на „***" АД сумата от 10 000 лв., поради
погасяване по давност и да прекратите производството по делото. При
евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният иск е допустим, да се
отхвърли като неоснователен по
изложените по-горе съображения. Моли да се осъдите ищеца Н.Н.П.
да заплати на „***" АД направените по делото разноски, включително
адвокатски хонорар.
Съдът е изпълнил
производството по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание, ищеца, редовно
призован , не се явява лично и Депозират се становища и молби чрез адв. Б. ,
които съдът съобрази .
Ответникът , редовно призован, се представлява от адв. К*** от САК и от преупълномощения адв. от АК – ***ЕЧ – Р. К., който се явява
лично и и моли да се отхвърли иска .
Съдът като
съобрази приетите по делото по
съответния ред писмени доказателства: Удостоверени изх. № 16253/12.11.2018 г.
на ЧСИ Т. ***, представените с отговора: договор за покупко-продажба на горива
и други стоки и услуги при ус***ията
на отложено плащане от 21.01.2013 г., Удостоверение изх. №
2798/14.03.2016 г.. на
ЧСИ Т. *** и копие на ИД №20138200400283 на ЧСИ Т. ***, уведомително писмо на ЧСИ *** изх. №
7079/23.07.2019 г. по и.д. № 2038200400283 и писмо изх. №
103000-12306/26.07.2019 г. на ОД на МВР П******, придружено с 2 бр. справки за
МПС, преценени поотделно и в съвкупност
намира от правна и фактическа страна следното:
Въз основа на молба вх.
№ 12278/07.10.2013 г. за образуване на ИД с молба е прилежен от „***” АД София
до ЧСИ Т. *** ИЛ от 30.09.2013 г. на РС П****** по ч.г.д. № 15179/2013 г. по
описа на съда срещу длъжниците „***” ЕОД П****** и Н.Н.П., както и заповед № 9403/26.09.2013 г. за ИПЗ въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК.
С постановление от
07.10.2013 г. е образувано ИД № 20138200400283 с взискател
„***” АД и солидарни длъжници „***” ЕОД П****** и Н.Н.П., след което ЧСИ е изпълнил различни действия е
изпратил писва до НАП, ПП, МДД, ТД на НАП, банки и ГРАО.
С разпореждане от
22.05.2014 г. на ЧСИ по ИД /стр. 65/ е
наложен запор върху МПС на Н. *** – ЛЕК АВТОМОБИЛ , МАРКА опел
, модел ***като справката при ОД МВР – П****** запора е наложен на 02.06.2014г.
като собствеността на автомобила се потвърждава представената сл. промяна на
регистрацията на МПС
Изпратена и е ПДИ изх.№5454/22.05.2014г.
/стр. 88 /, изготвено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК изх. №5454/22.05.2014г.
; Съгласно протокол по ИД №20138200400283 за връчване на ПДИ е отбелязано, че семейството
е заминало за Англия. На
ул. ***живее сина й , който отказва да получи поканата понеже няма връзка с
нея.
Поставено е уведомление
на 01.06.2014г./стр.87/ в пощенската кутия на адресата.
Както е отбелязал
пълномощника на ответника, на ищцата, е изпратена и ПДИ с изх. № 6701/17.06.2015г.
/стр.175/ и съответно приложения протокол е отбелязано ,че след три броя
посещения на този адрес е залепено и уведомление на 20.06.2015г.
На стр. 217 от делото
се съдържа молба от 30.01.2017 г. от пълномощникът на ищцата, с пълномощно на
стр. 221.Постановено е след депозирана молба /от ищцата за справка дали са и
наложени запори/ постановление за прекратяване от 14.03.2019 г. на
изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и по ИД, като на стр. 227 се съдържа
постановление за прекратяване, последвани с уведомленията до „***” АД и до „***”
ЕОД.
Постановлението за
прекратяване е влязло в законна сила на 25.03.2019г.
като няма постъпили жалби срещу него.
Представено е с оглед интереса
от водене на настоящия иск удостоверение изх. № 2798/14.03.2019 г., съгласно
което с постановление ЧСИ е констатирал, че е изтекъл двугодишния срок от
последното изпълнително действие от взискателя, поради което ИД е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С петитума на ИМ ищцата
е направила искане да се признае за установено, че в отношенията между Н.Н.П., ЕГН: ********** и ответното дружество "***"
АД, ЕИК: ***, че Н.Н.П., ЕГН: ********** не дължи на
"***" АД, ЕИК: *** следната сума: 10000 лв., дължима по запис на
заповед от 21.01.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.
дело № 15179/201Зг. по описа на PC П****** и е образувано изпълнително дело
№283/2013г. по описа на ЧСИ ***, peг. № 820 на КЧСИ,
поради погасяване по давност, за което е издаден ИЛ и е образувано ИД, поради
погасяване по давност, т.е. тя твърди, че е налице правопогасяващо
възражение по отношение на претендираното вземане в
полза на „***”АД, като й е указано, че носи доказателствена тежест във връзка с това твърдение, но не и
за доказване на пораждащите спорното право факти, т.е. ищцата иска да се
установи със сила на присъдено нещо несъществуващото вземане в полза на
отменника, за което му е издаден по съответния ред ИЛ от 30.09.2013 г. поради
погасяването му по давност.
Практиката е
категорична ,че момента , който се разбира под „предприемане на действия по
принудително изпълнение е момента на подаване на молба от кредитора, а не
предприемане на действия от съдебния
изпълнител . Няма значение дали действията по принудителното изпълнение са били
успешни , самото сезиране на съдебния изпълнител е достатъчно основание
давността да бъде прекъсната -
включително в случаите когато принудителните действия не могат да бъдат
извършени . С това съдът отговаря на възраженията на ищеца в този смисъл за да
ги отхвърли като му посочва още ,че служебните действия на съдебния изпълнител
не влизат в категорията действия които прекъсват давността , защото идеята на
закона е отново кредитора да е проявил сериозност към своето вземане , която
изисква сезиране на органа по принудителното изпълнение.
Съгласно практиката и
по време на самия изпълнителен процес давността не спира да тече , защото ИП-во не е съдебен процес за вземането по смисъла на
чл.115, б.“ж“ ЗЗД. В този смисъл с подаване на молбата за принудително
изпълнение се прекъсва давността по чл.117 ЗЗД и от този момент започва да тече
нова давност , която може да бъде прекъсната с ново искане на кредитора за
предприемане на изпълнителни действия или с предприемане на такива действия.Поставя
се въпроса от кой точно момент започва да тече нова давност.
Съобразно разпоредбата
на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите
след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения
предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане
на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението затова възраженията на ответника в този смисъл са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предявеният иск е основан на твърдения, че
ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Правопогасяващото възражение, на което ищецът се
позовава е настъпила перемцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради липса на изпълнителни действия в периода от 04.06.2014год. до 04.06.2017год.
, т.е според тях давността е изтекла безпрепятствено на 04.06.2017г.
Съгласно даденото в т.
10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС
задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга и др.
В настоящия случай
срещу длъжника П. действително е предприето , по смисъла на ТР само едно изпълнително
действие на 02.06.2014г., което прекъсва давността като съдът няма да се спира на твърдените
за извършени изпълнителни действия по писмения отговор и досежно длъжника ***
ЕООД запори, посочени по т.1,2 и 3 / В този смисъл Разпореждане от 22.05.2014г.
на ЧСИ/ .
Вземането на
ответника срещу ищеца, произтича от
запис на заповед , издаден от първия длъжник на 21.01.2013 г., авалиран от втория с падеж на предявяване, който е бил предявен за
плащане на 21.01.2013 г.
Съгласно чл. 531, ал.1,
вр. чл. 537 ТЗ, исковете по записа на заповед срещу
издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа, респ. давността по записа
на заповед би могла да изтече на 21.01.2016г. - работен ден. Поради
неизпълнение на задължението за плащане от страна на длъжниците
по записа на заповед, ответникът /преди
да изтече 3-годишната давност по чл.531, ал.1, вр.
чл.537 ТЗ/ е инициирал заповедно производство – 24.09.2013г., подавайки
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 15179/2013г. на Районен съд - гр. П******.
На 26.09.2013г. по
посоченото заповедно производство е издадена Заповед за ИПЗ въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ищеца. От 30.09.2013г. Въз
основа на издадения изпълнителен лист, на 07.10.2013г. е образувано
изпълнително дело №283 /2013г . на ЧСИ с
рег.№ 705, с район на действие ПОС.
Съдът счита ,че следва
да посочи мотиви кога приема за влязла в
сила ЗИП в настоящия казус, тъй като със възражението на пълномощника на ответника
се се твърди ,че видно от изпратената на 17.06.2015г.
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, същата не е получена от длъжника, поради което е залепено
уведомление на 20.06.2015г. Двуседмичния срок по него е изтекъл на
04.07.2015г., т.е в неприсъствен ден , или на 06.07.2015г. , присъствен , т.е
счетена е за редовно връчена при ус***ията на чл.47, ал.1 от ГПК за физическо лице и преди
изменението в разпоредбата на чл.415 от ГПК с ДВ бр.86 от 2017г. В резултат на което същата е влязла в законна
сила на 07.07.2015г. , а дори за съдилищата прилагащи
изчакването на още един двуседмичен срок – на 21.07.2015г. По този начин с
влизане в сила на заповедта за изпълнение е прекъсната погасителната давност за
вземането на заявителя, считано от датата на иницииране на заповедното
производство.
Според съда обаче
връчването на повторна покана за доброволно изпълнение на адреса е
недопустимо. От приложените
доказателства не може да се направи категоричен извод ,че с първата ПДИ /2014г. /е връчено уведомлението на ул. ***,
а с втората/2015г./ - на бул. *** за да приемем призоваване чрез
уведомление и на двата адреса на длъжника. Според съда ЗИПЗ е влязла в законна
сила като връчена при ус***ията
на чл.47, ал.1 от ГПК на физическото лице на 28.07.2014г. , а повторното връчване е ирелевантно
.
Не приема становището
на ищеца за приложимост на тригодишната погасителна давност , а приема ответниковото за приложение чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Доколкото съдът не може
да се позовава на служебно на давността или да я установява и прогласява
служебно, дори и в хипотезата на чл.235, ал.3 от ГПК , и доколкото е сезиран
със съответните обстоятелства по исковата молба , обосноваващи въведените периоди
на претенцията, по които следва да се произнесе в противен случай би се
произнесъл надпетитум , следва да приеме ,че твърдението на ищеца ,че
погасителната давност е изтекла безпрепятствено на 04.06.2017 г. е неоснователно
и недоказано.
Затова съдът счета ,че предявеният
на основание чл.439,ал.1 от ГПК иск за
оспорване на изпълнението, посредством признаване за установено несъществуване
на вземането на твърдяното основание се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от спора
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца не следва да бъдат
възлагани на ищеца с оглед липсата на претендирани с определен размер и и не са представени представени
разходо – оправдателни документи за извършването им от ответника.
Воден от горните
съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения отрицателен
иск по чл.439 във вр.с
чл.124 от ГПК, от Н.Н.П., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, чрез пълномощника адв. С.
Л.Б., личен номер: ****, със съдебен адрес за връчване на книжа и
призовки: гр. П******, **** партер, против "***" АД, ЕИК: ***,
с адрес на управление: гр. ******", *** , да се постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между Н.Н.П., ЕГН: ********** и ответното "***" АД, ЕИК: ***,
че Н.Н.П., ЕГН: ********** не дължи на "***"
АД, ЕИК: *** следната сума: 10000лв., дължима по запис на заповед от
21.01.2013г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №
15179/201 Зг. по описа на PC П****** и е образувано изпълнително дело
№283/2013г. по описа на ЧСИ ***, peг. № 820 на КЧСИ,
поради погасяване по давност и да им бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски и адвокатски хонорар, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: