Решение по дело №537/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     07.07.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на девети юни                                                                   две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 537 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5 от 17.01.2020 година на Председателя на Патентното ведомство на РБ, с което на Т.В.Д., ЕГН **********, на основание чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските означения /отменен/, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.81, ал.1 от същия закон и на основание чл.81, ал.5 от Закона за марките и географските означения стоките предмет на производството се отнемат в полза на Държавата и се предават за унищожаване, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА, Патентно ведомство на Република България, представлявано от Председателя П. Георгиев Николов ДА ЗАПЛАТИ на на Т.В.Д., ЕГН **********, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща извършено плащане за ползвана правна помощ.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара Загора.

              

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 5 от 17.01.2020 година на Председателя на Патентното ведомство на РБ, с което на Т.В.Д., ЕГН **********, на основание чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските означения /отменен/, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.81, ал.1 от същия закон и на основание чл.81, ал.5 от Закона за марките и географските означения стоките предмет на производството се отнемат в полза на Държавата и се предават за унищожаване.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, адвокат П.К. *** се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Алтернативно се поддържа искане за намаляване на наложеното наказание към предвидения в закона минимум. Претендира се за направените по делото разноски от страна на жалбоподателя – възнаграждение за ползвана правна помощ. 

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по основателността на така подадената жалба.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното наказателно постановление, АНО по силата на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, предвид прекратено досъдебно производство е приел, че с описаното от фактическа и правна страна, Т.Д. е осъществила състава на административното нарушение по смисъла на чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските означения ЗМГО/отм./, като на 11.06.2019 година в търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в град Стара Загора, булевард „Руски“ № 32 използва в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, ал.2 от ЗМГО /отм./, като предлага за продажба 5 броя подробно описано облекло, без съгласието на притежателите на марките.     

                        Съдът намира, че при реализиране на административно наказателната отговорност е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на нормите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Съгласно текста, посочен като правно основание за налагане на санкцията –  чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица – с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО /тук даже АНО е посочил като нарушена нормата на чл.13, ал.2, ал.2 от ЗМГО, а такава дори не съществува/ е посочено в какво се изразява използването на правото на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1 от същия член, а именно: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки (т. 1); предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (т. 2); вносът или износът на стоките с този знак (т. 3); използването на знака в търговски книжа и в реклами (т. 4). В този смисъл, за състамерността на деянието по  чл. 81, ал. 1 от ЗМГО не е достатъчно простото използване на знак в търговската дейност по чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, а следва и да е реализирана една от хипотезите, визирани в чл. 13, ал. 1 от ЗМГО. В т. 1 от този текст са посочени случаи, когато идентични знаци са използвани за идентични стоки, т. е. за съставомерността на деянието тук е достатъчно да се констатират само тези две обстоятелства – идентичност на стоките и идентичност на използваните знаци. Чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО касае случаи, при които се използва на знак, който е сходен със знака на регистрираната марка, като за съставомерността на деянието е необходимо да са налице в условията на кумулативност 3 предпоставки: 1) идентичност или сходство на знаците, 2)идентичност или сходство на услугите и 3) вероятност за объркване на потребителите. Чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се отнася за използване на знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило, т. е. в последната хипотеза не се касае за идентичност и сходство, а до отличителен характер или известност на по-ранната марка. С оглед бланкетния характер на нормата на чл.81, ал.1 от ЗМГО /отм./ и за да се гарантира правото на защита на санкционираното лице в пълен обем, АНО е следвало да посочи точно и изчерпателно разпоредбите на закона, към които бланкетната правна норма препраща. В случая това не е направено, поради което само на това основание са налице основания за цялостна отмяна на санкционния акт, тъй като не е възможно да се формират еднозначни изводи досежно волята на наказващия орган по фактите на приложимия закон. В този смисъл решение № 349 от 11.11.2019 година на Административен съд град Стара Загора, постановено по к.а.н.дело № 312/2019 година по описа на съда.

От друга страна за съда не стана ясно как АНО е формирал вътрешното си убеждение за конкретния състав на административното нарушение и неговия извършител. Действително АНО се е позовал на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното наказателно постановление, но тук следва да се има предвид, че досъдебното производство няма обвързваща сила за административно наказващия орган при формиране на неговото вътрешно убеждение и в тази връзка нормата на чл.52 и следващите от ЗАНН задължават АНО да посочи въз основа на кои факти и по силата на кои доказателства приема, че в разглеждания случай е нарушената дадената правна норма формираща състав на административно нарушение. Не е достатъчно само да се преразкаже това което е било извършено от служителите на полицията при извършеното разследване по досъдебното производство, това не дава предпоставка за съда да приеме начина на формиране на вътрешното убеждение у АНО, още повече че досъдебното производство е водено не срещу конкретно лице като даже е прието че липсва умисъл в действията на последващо наказаното лице. Ето защо съдът намира, че в тази насока е нарушено основно изискване1 заложено в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

                        Изложеното до тук обуславя незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление само на тези основания. В тази връзка настоящата инстанция намира, че дори и да разгледа по същество дали има или не административно нарушение, то правния резултата няма да бъде променен.

                        Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

                        Предвид претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение направения размер от 360 лева, с което е заплатено на за реализирана правна помощ

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: