№ 19251
гр. С., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110117767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк.
С., срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която е предявен частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 246,36 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а.
„Пежо 2008“, с рег. № ******, от настъпило на 08.10.2022 г., в гр. Варна, на бул. „Атанас
Христов“, зад търговски център „Grand Mall”, пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Хюндай“, с рег. № ******, гражданската отговорност на когото е била
застрахована при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
08.10.2022 г., в гр. Варна, на бул. „Атанас Христов“, зад търговски център „Grand Mall”, било
реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на лек автомобил (л.а)
„Хюндай“, с рег. № ******, и л.а. „Пежо 2008“, с рег. № ******. Сочи, че събитието е
настъпило по вина на водача на л.а. „Хюндай“, който при отваряване на вратата на
управляваното от него МПС не е съобразил преминаващия покрай него л.а. „Пежо 2008“,
вследствие от което е бил нанесен удар по л.а. „Пежо 2008“. Излага доводи, че в резултат от
настъпилото ПТП били реализирани щети по л.а. „Пежо 2008“, по отношение на който била
налице имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица
№ **********. Сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен
протокол, в който било отбелязано, че същото е било реализирано по вина на водача на л.а.
„Хюндай“, с рег. № ******. Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност
на водача на л.а. „Хюндай“ била застрахована при ответното дружество. Сочи, че доколкото
1
има качеството на застраховател по отношение на увреденото МПС, пред дружеството е
било заявено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е
била образувана ликвидационна преписка № *****, като били извършени оглед и опис на
щетите по автомобила. Сочи, че необходимите ремонтни дейности за възстановяване на
нанесените щети по автомобила били извършени в автосервиз „Ес Еф Ей Ритейл – 2“ ЕАД,
като стойността им възлизала на 763,10 лв., съгласно фактура № *******/09.11.2022 г.
Твърди, че дружеството е заплатило сумата по издадената фактура с преводно нареждане от
11.11.2022 г., като били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 15 лв.
Поддържа, че с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, с писмо с
изх. № *********/03.02.2023 г., получено от ответника на 06.02.2023 г., отправил регресна
покана до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за възстановяване на стойността на заплатеното
от „Дженерали Застраховане“ АД застрахователно обезщетение в размер на 763,10 лв., ведно
с дължимите ликвидационни разноски на стойност от 15,00 лв. Твърди, че вземането му не е
било погасено в пълен размер, доколкото ответникът е изплатил сумата от 531,74 лв., като
стойността на непогасения остатък била в размер на 246,36 лв. Ето защо моли съда да осъди
ответника за заплащането на сума в размер на 100 лв. – частична претенция от общо
дължимото вземане в размер на 246,36 лв., представляваща непогасен остатък от дължимото
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи, за което пред
застрахователя е била образувана преписка по щета № *****, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Х., е подал отговор на исковата молба.
Потвърждава, че към датата на процесното събитие е осигурявал застрахователно покритие
по отношение на отговорността на водача на л.а. „Хюндай Туксон“, с рег. № ******, по
силата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Сочи, че с оглед постъпилата в дружеството регресна покана от страна на ищеца, в полза на
„Дженерали Застраховане“ АД е била изплатена сума в общ размер на 531,74 лв., от която
516,74 лв. – застрахователно обезщетение за нанесените щети по л.а. „Пежо 2008“ и 15,00
лв. – ликвидационни разноски. Счита, че с изплащането на посочената сума е била
възстановена действителната стойност на нанесените щети по увреденото МПС. Излага
доводи относно липсата на основания за възмездяване на вредите по автомобила на по-
високи цени от средните за пазара. Поддържа, че дружеството е изпълнило надлежно
задължението си за възстановяване на стойността на дължимото застрахователно
обезщетение. При условията на евентуалност, оспорва размера на предявения иск, като
счита, че претенцията е завишена и не отговаря на средните пазарни цени за възстановяване
на действително причинените вреди по л.а. „Пежо 2008“, с рег. № ******. Оспорва
твърдението на ищеца, че стойността на вредите, които се намират в пряка и причинно-
следствената връзка с процесното събитие възлиза на 763,10 лв. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
2
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото доказателства, в това число и застрахователна полица №
********** със срок на действие от 06.12.2021г. до 05.12.2022г., се установява, че към
момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на
договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, по силата на който ищецът е приел да
покрИ. риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на
действие на договора – на 08.10.2022 г., в гр. Варна, на бул. „Атанас Христов“, зад търговски
център „Grand Mall”, е настъпило пътнотранспортно произшествие - водачът на л.а.
„Хюндай“, с рег. № ******, не се съобразява с преминаващия покрай него л.а. „Пежо 2008“,
с рег. № ******, отваря вратата на управлявания от него автомобил и удря л.а. „Пежо 2008“,
с рег. № ******, при което на посоченото моторно превозно средство с рег. № ****** са
били причинени материални щети. Безспорно е, че застрахователят-ищец е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 763,10 лв.,
поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че действията на водача на
л.а. „Хюндай“, с рег. № ******, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение
на разпоредбите на чл. 95, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди да
отвори вратата на превозното средство, спряно за престой, не се е уверил, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението. Не е спорно по делото, че в пряка
причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - л.а. „Пежо 2008“, с рег.
№ ******, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима
законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Не е предмет на спор фактът, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителния размер на
претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи
от ищеца.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
3
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Съдът счита, че при съдебно заявена претенция дължимото обезщетение следва да се
определи по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие. В експертното заключение по назначената САТЕ е посочено, че
стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Пежо 2008“, с рег. № ******, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 558,42 лв. На следващо
място, в проведеното на 17.10.2024 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично
изяснява, че увреденият л.а. „Пежо 2008“, с рег. № ******, е бил отремонтиран в официален
представител на марката, което е видно от приложената на л. 36 от делото фактура.
Същевременно, от представеното по делото удостоверение (л.27 от делото), издадено от
официалния представител на марката „Пежо“, се установява, че към 08.10.2022 г. увреденият
автомобил „Пежо 2008“, с рег. № ******, е бил в период на гаранция от производителя,
валидна до 29.11.2023г. Поради това и след като увреденият автомобил е бил в гаранционен
срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от
продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза (каквато е и настоящата), при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такИ. (в този смисъл Решение № 159 от
28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г., Решение № 1402 от 10.06.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 11793/2021 г., Решение № 344 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2541/2023 г.,
Решение № 1282 от 14.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8908/2022 г., Решение № 8648 от
17.12.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1187/2019 г., и др. ). В този смисъл са и Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.; Решение № 109/14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г., на ВКС, І т. о.; Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. №
896/2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
и др. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че действителната
стойност на вредите възлиза на 763,10 лв., което е видно от издадената от официалния
представител на марката фактура № 0*******/09.11.2022 г., в която е отразена стойността на
отремонтирането на причинените щети в оторизиран сервиз.
Между страните не е спорно, че ответникът е извършил плащане на сумата от 531,74
лв., а ищецът е заплатил за отремонтиране на увредения автомобил сумата от 763,10 лв.
Следователно с извършеното плащане ответникът не е покрил изцяло дължимото
застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, поради което предявеният
иск за заплащане на сумата от 246,36 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски) е изцяло
основателен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за исковото производството, както следва: за
държавна такса в размер на 50 лв., за депозит за автотехническа експертиза в размер на 100
лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100 лв. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“К.А.Д.” № 68, на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата от 246,36 лв. (с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а.
„Пежо 2008“, с рег. № ******, от настъпило на 08.10.2022 г., в гр. Варна, на бул. „Атанас
Христов“, зад търговски център „Grand Mall”, пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Хюндай“, с рег. № ******, гражданската отговорност на когото е била
застрахована при „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“К.А.Д.” № 68, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 250 лв., представляваща сторените
от ищеца разноски в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5