Присъда по дело №3365/2020 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НЧХД N 3365 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Производството е образувано по тъжба от Г. С. Ю. с ЕГН: ********** срещу А.
И. И. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
В частната тъжба и трите уточняващи молби към същата се твърди, че подс. И. е
осуетил изпълнението на съдебно решение относно упражняване на личните контакти
на частната тъжителка с детето й * И. с ЕГН: *, а именно - решение по гр.д. №
9906/2008 г. по описа на ВРС, с което тъжителката е лишена от родителски права по
отношение на детето и е определен режим за лични контакти на Г.Ю. със сина й * И.
всяка трета неделя от 10.00 часа до16.00 часа.
В сезиращите съда документи, депозирани от Ю. се твърди, че последната
живее преимуществено в *, като в периода от 02.08.2019 г. до 03.09.2019 г. е
пребивавала в РБългария. Сочи се, че на 23.08.2019 г. тъжителката е провела разговор с
подсъдимия, като му заявила, че ще отиде до дома му да вземе сина си на 25.08.2019 г.
Според уговорката между двамата, на 24.08.2019 г., позвънила по телефона на А.И.,
но не успяла да се свърже с него. Твърди, че на 25.08.2019 г. около 9.00 ч. посетила
дома на подсъдимия в с.*, ул. * № *, но не го намерила. Излага се твърдение, че
впоследствие разбрала от сина си, че подсъдимият го е завел в един от моловете в гр.*.
В цитираните по-горе документи, с които тъжителката сезира съда, се излага
твърдение, че през юни 2020 г. същата отново се върнала в България. Сочи, че на
20.06.2020 г. се свързала по телефона с подсъдимия и поискала да се чуе със сина си,
като И. отговорил, че * не си е в къщи. Тъжителката заявява, че е споделила с
подсъдимия желанието си да се види със сина си на 21.06.2021 г., като А.И. й отказал с
аргумента, че ситуацията покрай коронавируса и противоепидемичните мерки, както и
обстоятелството, че се връща от чужбина застрашават здравето на момчето.
В хода на съдебните прения повереника на ЧТ Ю. - адв. И. твърди, че в хода на
съдебното производство е установено безспорно осъществяването от подсъдимия на
престъпление по чл. 182 ал. 2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като в с.*, обл. *, на 25.08.2019
г. и 21.06.2020 г. при условията на продължавано престъпление , като родител на * И.
не е изпълнил съдебно решение № 2473/16.07.2009 г. по гр. дело № 9906/2008 г. по
описа на ВРС относно лични контакти между майката Г. С. Ю. и детето * И.. Иска се
да бъде постановен съдебен акт, с който да се признае за виновен подсъдимия по
възведеното му обвинение и на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата да се присъдят
разноски за оказана безплатна адвокатска помощ.
В пледоарията си защитникът на подс. И. – адв. В. оспорва изцяло наведените в
тъжбата твърдения и иска последната да бъде оставена без уважение. Излага
1

становище, че тъжбата е депозирана единствено поради обстоятелството, че по
отношение на частната тъжителка е образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 183 от НК във връзка с дължима и неизплатена издръжка по
отношение на непълнолетния й син – * И.. Заявява се, че подсъдимият никога не е
възпрепятствал упражняването на определения от съда режим на лични контакти на
Ю. със сина й, а единствено обстоятелството, че същата живее в чужбина ограничава
нейните контакти с детето. Оспорва се твърдението, че тъжителката се е намирала през
мес. юни 2020 г. в България, тъй като същата не е била откр*а многократно на
известния й адрес във връзка с предприето призоваване по образувано срещу нея
наказателно производство. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимият да е оказвал психологически натиск върху детето * И. с оглед
възпрепятстване упражняването на режима на лични контакти между последния и
неговата майка. Иска се подс. И. да бъде оправдан по възведеното му с частната тъжба
обвинение.
В хода на съдебното производство подс. И. дава обяснения като отрича
изложените в частната тъжба факти. Същият сочи, че не е ограничавал частната
тъжителка да вижда сина им и не е възпрепятствал контактите й с него. Заявява, че не
поддържа отношения с нея от дълги години, не знае дали синът му осъществява
комуникация с майка си по телефона и не му е въздействал психологически,
включително със заплахи, за да му попречи да се вижда с Ю..
В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че частната тъжителка
не полага грижи за сина им и не заплаща дължимата му издръжка.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От съвместното съжителство между подсъдимия и частната тъжителка, на
25.06.2004 г. се родило общото им дете * И. с ЕГН: *. През 2006 г. двамата се
разделили, като Ю. напуснала общия им дом в с.*, обл. *, а впоследствие се установила
в *. След раздялата на родителите основните грижи за детето полагал баща му – подс.
И.. След като в период от три години от раздялата майката не посещавала детето, не се
интересувала от неговото здравословно състояние и не полагала грижи за него, с
решение № 2374/16.07.2019 г. , по гр. д. № 9906/2008 г. по описа на ВРС, влязло в сила
на 08.08.2009 г., частната тъжителка била лишена от родителски права по отношение
на детето * И.. С цитирания съдебен акт е определен режим на личен контакт на
същата с детето както следва: всеки трети неделен ден от месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч.
С решение № 1029/16.03.2012 г. по гр. д.№ 15146/20* г. по описа на ВРС, влязло в
сила на 18.04.2012 г., тъжителката е осъдена да заплаща в полза на детето * И. чрез
неговия баща и законен представител – подсъдимия И., месечна издръжка в размер на
150 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда
– *.10.20* г. до настъпването на законни основания за нейното изменение и
прекратяване, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката заедно със
законната лихва за забава, както и месечна издръжка в размер на 150 лева за времето от
една година назад от датата на сезиране на съда.
Впоследствие частната тъжителка подновила контактите със сина си, като се
чувала с него по телефона. Със съдействието на св. * Н., психолог в училището, в
2

което се обучавал * И., а именно – Специално училище за ученици с нарушено зрение
„Проф. д-р * *“ тъжителката Ю. изпратила на сина си сумата от 30 евро. В тази връзка,
Н. била помолена от * И. паричната сума да бъде изпратена на нейно име, предвид
непълнолетната му възраст, представляваща пречка същият да я получи лично. Пред
св. Н. * И. обяснил, че е осъществил контакт с майка си и поддържа връзка с нея от
средата на 2020 г.
Междувременно въз основа на депозирана молба от подс. И. и издадения в
негова полза изпълнителен лист по гр.д.№ 15146/20* г. по описа на ВРС, било
образувано изпълнително дело № 20183*0403044/2018 г. по описа на ДСИ при РС-*.
Поради отсъствие на тъжителката от страната, до 03.12.2019 г. вкл. на същата не е била
връчена покана за доброволно изпълнение и по делото не били извършени плащания.
Въз основа на депозирана жалба на подсъдимия до РП-* с вх.№ 2983/2018 г., на
16.04.2018 г. е образувано ДП № 3101/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР
– * за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК за неизпълнение на задължението за
изплащане на издръжка по отношение на детето * И.. В хода на наказателното
производство е проведено щателно издирване, въпреки което не местоживеенето й не е
установено, което е препятствало редовното й призоваване, като на 17.06.2020 г. при
влизането й на територията на страната, на същата е връчена призовка за явяването й
пред разследващите органи на 25.06.2020 г. На посочената дата Ю. е привлечена в
качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК за това, че
за периода от мес.май 2012 г. до мес.юни 2020 г. включително, в гр. *, след като е била
осъдена с Решение № 1029/16.03.2012 г. по гр. дело № 15146/20* г. по описа на
Районен съд - *, влязло в законна сила на 18.04.2012 г. да издържа свой низходящ – *
И., роден на 25.06.2004 г., чрез неговия баща и законен представител А. И. И. ,
съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 98 месечни вноски по 150 лева, общо в размер на 14 700 лева.
Впоследствие на 20.08.2020 г. е депозирана от Ю. частната тъжба, въз основа на
която е образувано настоящото производство срещу подс. А.И..
В хода на съдебното производство е приобщена характеристична справка от
класния ръководител на * И., видно от която: същият живее с баща си в с. *, общ. * *
който се грижи за него от раждането му;през учебните дни * остава в училище, където
има пансион с отлични условия за живот; всеки петък баща му го взима от училище;
отнася се добре и с разбиране към него; интересува се от живота му в училище и
редовно говори с учителите за дисциплината и оценките му.
Подс. А.И. е роден на 23.06.1959 г. в с.*, общ.* * обл. *, с постоянен адрес: с.*,
ул. * № *,български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от приобщените по
делото доказателства, а именно: гласните такива - показанията на св. * Н., св. * * и св.
* * както и писмените такива - заверени за вярност с оригинала копия на: решение №
2374/16.07.2009 г., постановено по гр. д. № 9906/2008 г. по описа на РС -*,
пълномощно, педагогическа характеристика на * И. с изх. № АСД-10-414/12.*.2020 г.,
удостоверение с изх. № АСД-10-413/12.*.2020 г., жалба от А. И. И. до ВРП, молба за
образуване на изп. дело от * И. чрез неговия баща и законен представител А. И. И.
против Г. С. Ю. , изпълнителен лист от 06.03.2018 г. в полза на * И. чрез неговия баща
3

и законен представител А.И., решение № 1029/16.0.2012 г., постановено по гр.д. №
15146/20* г. по описа на РС – *; заверени за вярност с оригинала копие на извлечение
за периода от 01.10.2010 до 01.10.2015 г. от Банка ДСК, характеристика на ученика *
И., заверено копие на пълномощно, копие на извлечение от кореспонденция по
WhatsApp, превод без отбелязване да извършен от лицензиран преводач, заверено
копие на лична карта на лицето * * заверено копие за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение от 25.06.2020 г. по ДП № 3101/2018 г. по описа на
Четвърто РУП при ОД на МВР - *, заверено копие на лична карта на И.Н. и платежен
документ без легализиран превод; справка за съдимост на подсъдимия с рег. №
5682/21.12.2020 г.; извлечение от банкова сметка, открита на името на * И. за периода
18.10.2004 г. до 01.10.2010 г., операционна бележка с дата 29.06.2020 г., жалба от А.И.
против Г.Ю. до Главна прокуратура - София с копия до Омбудсмана на Р България,
Президента на Р България и до Народното събрание на Р България, както и заверен
препис на определение № 1735/27.09.2019 г., постановено по ЧНД № 4225/2019 г. по
описа на ВРС; справка КИАД с peг. № 365000¬9677/05.03.2021 г., както и заверено
копие на материалите по ДП № 3101/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-
* .
Като взе предвид, че обясненията на подсъдимия са в съответствие със събрания
по делото доказателствен материал, съдът взе предвид същите, освен като средство за
защита и като доказателствено средство и ги кредитира наред с останалите писмени и
гласни доказателства.
Въз основа на установената фактическа обстановка и събрания по делото
доказателствен материал, съдът направи следните правни изводи:
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не
изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице
влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете. За такива съдебната практика приема и съдебните актове, с които се
определят привременни мерки относно упражняване на родителските права или
относно лични контакти (вж. ТР № 22/1983 г. на ОСНК на ВКС). Изпълнителното
деяние на престъплението по този законов текст може да се осъществи в някоя от
следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателно-
правната норма – неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на
съдебно решение. Неизпълнението на съдебно решение е налице, когато субектът не
изпълни конкретни предписания на съда относно упражняването на родителски права
или относно лични контакти с дете, като например не предаване на дете, недопускане
на правоимащия да осъществи лични контакти с дете и др. под. Тази форма на
изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие. Престъплението, осъществено
в тази форма, е уредено като формално или още на просто извършване. Осуетяване
изпълнението на съдебно решение е налице, когато деецът създаде каквито и да било
обективни пречки за упражняване на съответното право на родителя, в чиято полза е
отсъдено същото, като преместване на детето на друго място по времето, определено
за лични контакти, ограничаване на възможността на детето да се срещне с
правоимащия и други. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява както чрез
4

действие, така и чрез бездействие или съчетание от двете. Престъплението,
осъществено в тази форма, е резултатно.
Престъплението се характеризира с особен субект, а именно - родител или друг
сродник. От субективна страна то може да се извърши само умишлено, при пряк или
евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права
или правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да
предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото
неизпълнение, като иска или допуска това.
От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин и не се
оспорва от страните фактът, че подсъдимият има качеството родител по отношение на
детето * И., съотв. в полза на частната тъжителка е присъден режим на лични контакти
съгласно решение по гр. д. № 9906/2008 г. по описа на ВРС, от който същата има право
да се ползва. Безспорно е установено също и че двете процесни дати се отнасят към
времето, в което съгласно съдебното решение тъжителката е имала възможност да се
ползва от правото на лични контакти с детето * И..
В хода на съдебното следствие обаче, въпреки извършването на всички
необходими и възможни процесуално-следствени действия не бе установено, че на
процесните дати в т.ч. и към друг времеви период подсъдимият е осъществил действие
или бездействие, с което е възпрепятствал или осуетил упражняването на
инкорпорираните в цитирания съдебен акт права на тъжителката Ю..
Анализът на доказателствения материал непротиворечиво сочи, че в периода от
постановяването на съдебното решение до мес. юни 2020 г. същата не се е възползвала
от посоченото право. За констатираният факт свидетелстват, както писмените
доказателства по делото, а именно – заверени копия от решения по гр.дело №
9906/2008 г. по описа на ВРС и гр.д. № 15146/20* г. по описа на ВРС и материалите по
образуваното изпълнително производство срещу същата, които сочат, че Ю. се е
дезинтересирала от упражняването на родителските правомощия , не е полагала грижи
за сина си и в продължителен период не е изпълнявала задължението си за заплащане
на дължимата издръжка по отношение на детето, което е послужило като повод, въз
основа на конкретно законово основание, тя да бъде лишена от родителски права. В
съответствие с посочения извод са и показанията на св. Н., която свидетелства за
направени пред нея изявления от * И. за времевия период, от който е осъществил
връзка с майка си, а именно – в периода около рождения си ден през 2020 г., който
видно от приобщените писмени доказателства е на 25 юни. На посочената дата,
впрочем, тъжителката е била привлечена в качеството на обвиняема в хода на
образуваното срещу нея досъдебно производство, което съдът съобрази като възможен
мотив за депозиране на процесната частна тъжба, предвид липсата на доказателства,
които да подкрепят изложените в нея обстоятелства.
Твърденията в частната тъжба относно двете процесни дати не се установяват и
от показанията на св. * *, доколкото същата не излага сведения за лично възприети от
нея факти, а за споделени й от тъжителката събития. Поради изложеното, съдът не взе
предвид цитираните гласни доказателства при формиране на изводите си относно
процесните деяния, но кредитира същите във връзка с установяване на фактите,
предмет на доказване в широк смисъл и по-конкретно, относно местоживеенето на
тъжителката извън страната и осъществявана от нея комуникация със сина й чрез
5

електронно устройство.
Поради липсата на преки респ. косвени доказателства в подкрепа на заявеното с
частната тъжба, съдът прие за недоказано твърдението, че на двете процесни дати , а
именно – 25.08.2019 г. и 21.06.2020 г. Ю. е провела разговор с подсъдимия, в който е
заявила желание да осъществи контакт със сина си и е била възпрепятствана от същия
да стори това умишлено, като на първата дата детето е било отведено от дома си в с .*
и заведено в гр. * в съответния времеви интервал, а на 21.06.2021 г. подсъдимият е
отказал да допусне срещата под предлог за наличието на опасност за здравето му,
свързана с извънредната епидемиологична обстановка.
Друг е въпросът, че дори да се приеме, че обстоятелствата, посочени в частната
тъжба са действителни, то при липсата на надлежни доказателства за реализирането им
с умисъл да се възпрепятства осъществяването на присъдения в полза на Ю. режим на
лични контакти със сина й, същите не обосновават виновността на подсъдимия в
извършване на престъпния състав на чл. 182 ал.2 от НК. Това е така, доколкото
отсъствието на * И. от дома му на 25.08.2021 г. не доказва наличието на причинна
връзка между конкретно поведение на неговия баща и невъзможността да се реализира
правото на личен контакт между детето и неговата майка. Дори момчето да е
напуснало дома си, придружено от баща си по повод извършване на необходими
покупки в гр. *, липсват доказателства, че действията му не са продиктувани от
собствената му воля. Друг е въпросът, че по отношение на процесното деяние, описано
като осъществено на 21.06.2020 г. липсва обществена опасност, поради което дори да е
реализирано, същото се явява малозначително по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. За да
формира посочения извод, съдът съобрази, че предвид епидемиологичната обстановка
в страната в посочения период, свързана с разпространението на коронавирус, както и
предвид препоръчителния ограничителен режим в контактите, особено с лица
пристигащи от чужбина, отказът на подсъдимият да допусне контакт между * И. и
неговата майка на посочената дата при описаните обстоятелства, е насочен към
предпазване на най-висшата ценност – живота и здравето на детето и лицата, с които
съжителства, поради което същият няма престъпен характер.
В хода на съдебното производство не бе установено подсъдимият да е осуетил
упражняването правото на лични контакти на тъжителката със сина й * И. освен пряко,
така и косвено, чрез въздействие върху психиката на сина си в т.ч. и посредством
упражняване на физическо насилие над него. В тази връзка съдът кредитира
показанията на св. Н., осъществяваща функциите на психолог в учебното заведение, в
което се обучава * И. и според които същата провежда често събеседване с детето,
вследствие на което не е получила информация от същото, че е ограничавано от баща
си да осъществява контакти с частната тъжителка. По отношение на сочените факти, в
разпита проведен на 13.01.2021 г. св. Н. заявява: „От три, четири години познавам *,
често общувам с него…Понякога * споделя разни неща, понякога просто идва да ме
види…Не е достигала до мен информация, че * е възпрепятстван да се вижда с майка
си, не съм чувала такава информация от него и от никого…“. Същевременно
свидетелката описва А.И. като отговорен и загрижен човек и заявява по отношение на
него: „винаги се е отзовавал, когато сме го викали при проблеми с *“.
Не бяха съобразени като подкрепящи обвинението и показанията на св. Н.
досежно оказаното съдействие за извършен паричен превод от частната тъжителка в
полза на * И., съотв. документа, който удостоверява същия. Видно от показанията на
6

св. Н., именно непълнолетната възраст на * И., възпрепятстваща го лично да получи
паричната сума е мотивирала същата да съдейства, като посочената причина е
изложена пред нея и от самото момче. Същевременно по делото не са събрани
доказателства, които да свидетелстват, че съдействието на Н. е било наложително
поради осъществен психологически натиск от подсъдимия над * И., насочен към
ограничаване на последния да общува с майка си съотв. да осъществява контакт с нея.
Като насочващ факт относно липсата на достоверност на заявеното в частната
тъжба твърдение е и обстоятелството, че въпреки декларираното от Ю. желание да
реализира правото на лични контакти със сина си, които твърди, че са били
осуетявани от неговия баща, тя не се е информирала за състоянието му и развитието му
чрез възпитателите в учебното заведение, в което момчето пребивава преимуществено,
доколкото видно от приобщената по делото характеристика, детето престоява в същото
при условията на пансион. За да формира посочения извод, съдът съобрази показанията
на св. Н., която пред съда заявява, че не познава частната тъжителка, съотв. не е
комуникирала с нея по никакъв повод. В съответствие с посочените изводи е и
съдържанието на характеристиката на * И., изготвена от класния му ръководител, в
която като единствено лице, което е във връзка с представителите на учебното
заведение се сочи неговия баща.
В контекста на изложеното, следва да се посочи, че съдебното решение касаещо
отношението на детето с неговите родители, създава задължение за родителя, на
когото е присъдено упражняването на родителските права, да съдейства за изпълнение
на режимът на лични контакти с другия родител, когато обстоятелствата налагат
подобно съдействие. Правоимащият родител съгласно конкретния съдебен акт обаче
не е лишен от възможността да реализира контакт, да осъществи срещи, да проведе
общуване с детето си и в различно от посоченото време, в случаите, когато подобно
съдействие не се налага, с оглед и на възрастта на * И. към процесния период, която е
близка до пълнолетието и сочи волята на детето като предопределяща за реализирането
на личните контакти със съответния родител.
Доколкото процесуалното поведение на страните, съгласно съдебната практика,
може да се цени като насочващ факт, при формиране на изводите си относно
достоверността на твърденията в частната тъжа, съдът съобрази като такъв и отказът
на тъжителката да участва в процедура по медиация с оглед възможността да се
реализира съгласие относно спорните между страните въпроси относно упражняването
на режима на лични контакти. След като житейската логика предполага наличието на
мотивация у ощетеният родител да търси всяка форма на съдействие, за да получи
възможност да се ползва от присъдения му режим за осъществяване на контакти с
детето му, отказът на тъжителката да се възползва от една от възможностите в тази
връзка, свидетелства за липса на съответната мотивация в тази посока.
Основно правило, произтичащо от презумпцията за невиновност и принципа за
разкр*е на обективната истина в наказателния процес е, че присъдата не може да
почива на предположения по отношение на фактите – предмет на доказване по делото.
Категорична е в този смисъл и съдебната практика, според която обвинението,
повдигнато по отношение на подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и по
начин, който не оставя съмнение относно извършване на престъплението и неговия
автор.
7

Поради изложените по-горе съображения и като прецени, че в хода на съдебното
производство, от установената въз основа на доказателствения материал фактическа
обстановка, не бяха установени по несъмнен начин субективните и обективни
признаци на престъплението по повдигнатото обвинение, съдът прецени че същото не
е осъществено.
Предвид горното и на основания чл. 304 пр.1 от НПК съдът постанови
оправдателна присъда, като призна подс. А. И. И. за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 182 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК с оглед осъществяване на
описаното в частната тъжба деяние, а именно за това, че:
В периода от 25.08.2019 г. до 21.06.2020 г. в с. *, обл. *, при условията на
продължавано престъпление не изпълнил или по какъвто и да е начин осуетил
изпълнението на съдебно решение относно лични контакти на майката Г. С. Ю. с ЕГН:
********** с детето * И. с ЕГН: *, а именно – съдебно решение по гр.д. №
2374/16.07.2009 г. по гр.д. № 9906/2008 г. по описа на ВРС, 16 състав, влязло в сила на
08.08.2009 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди частната тъжителка
да заплати по сметка на РС-* сумата от 30 лева, явяваща се направените в хода на
съдебното производство деловодни разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

Номер на акта:	14
Дата:	21 април 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия:	Албена Славова Неделчева

Дело:	20203110203365
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Присъда по дело №3365/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите