№ 21452
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № .... по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
От 12.11.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: .....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... гражданско дело № .... по описа за 2023 година за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. М., ЕГН
********** срещу Р. Д. М., ЕГН **********, с искане да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2 000лв, представляваща обезщетение за пречинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, поради действия, които ищецът
счита, че са противоправни, а именно: твърди, че ответникът е извършил злоупотреба с
правото на жалба/сигнал до компетентен държавен орган (СДВР и ПРБ), продължило над
една година, в които жалби/сигнали е цитиран ищецът като евентуален извършител на
неправомерни действия, които жалби и сигнали ищецът твърди, че са неоснователни.
Претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба, заедно с всички направени по делото разноски.
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв. В. Т., излага, че живее в имот,
собственост на сина на ответника, на основание вещно право на ползване. Твърди, че
ответникът явно и открито започнал да изразява личната си неприязъм към ищеца, както и
1
пред етажните собственици в сградата. Твърди, че ответникът подавал сигнали/жалби до
компетентни държавни органи, като тези сигнали/жалби били неоснователни, тъй като
нямало данни и не е установено след проверка от полицейски служители, че посочените в
сигналите/жалбите неправомерни действия са били извършени. По този начин се уронвало
доброто име на ищеца в обществото, тъй като подаваните сигнали/жалби акцентирали върху
личността на ищеца. Твърди, че ищецът редовно е бил призоваван за снемане на показания в
1-во РУ на СДВР в следствие на подадените от ответника сигнали/жалби, като това се
случвало дори като ищецът е бил на лечение извън София. Ищецът твърди, че
неоснователните сигнали/жалби, подадени от ответника срещу него, се отразяват
неблагоприятно на психическото, емоционалното и здравословното състояние на ищеца.
Съседите в квартала и познати на ищеца започнали да коментират ситуацията и започнали
да си мислят, че ищецът е криминално проявен, тъй като често кварталния полицейски
служител разговарял с ищеца, което се отразило и на доброто му име. Счита, че поради тези
обстоятелства е налице фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД: 1) деяние; 2)
противоправност; 3) вреда – неимуществена вреда; 4) причинно-следствена връзка; 5) вина,
която се предполага до доказване на противното. Моли съдът да осъди ответника да заплати
обезщетение в размер на 2 000лв за всички причинени от него неимуществени вреди на
ищеца вследствие на противоправното му поведение, изразено в деянията на ответника по
неоснователно подаване на сигнали/жалби. Като по този начин злоупотребява с правото на
жалба до СДВР/държавни органи, в следствие на причинно-следствена връзка меду деянията
насочени срещу ищеца и увреждащи правото му на добро име в обществото и страдания, в
едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, заедно с всички
направени по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Р. Д. М., ЕГН **********, чрез
адв. .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна,
неоснователна и недоказана. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като смята, че никъде в исковата молба не е
посочено конкретно по вид деяния, което да е извършено в определено време и на
определено място. Твърди, че трябва да са посочени ясно и недвусмислено кога и по какъв
начин ответникът е изразявал неприязън по отношение на ищеца, от кой конкретен сигнал до
компетентните органи ищецът е бил засегнат и защо, кога и кои съседи и познати са
коментирали и какво са коментирали по адрес на ищеца и как това е свързано с ответника.
Отбелязва, че на стр. 4 от исковата молба е посочено, че ответникът е осъществил състава на
чл. 45 спрямо ....., за когото няма данни за връзка с делото. По същество оспорва иска като
неоснователен и недоказан, тъй като липсва конкретно деяние, както е посочил в първата
част от отговора на исковата молба. Твърди, че липсва противоправност на деянието, тъй
като от законното право на подаване на сигнали не може да произтече непозволено
увреждане. Твърди, че липсва противоправност и тогава, когато сигналите/жалби се подават
за защита на законни права и интереси. Представя пример, когато ищецът е отправял
заплахи спрямо ответника и неговото имушество и близки, в следствие на което ответникът
подал сигнал/жалба до съответния компетентен орган, за да защити собствените си права.
Твърди, че ответникът използвал неправомерно таванските помещения на кооперацията, в
която живеел, като ги отдавал под наем, палели са се печки през зимата в противоречие на
противопожарните изисквания, като така се създавала опасност от възникване на пожар.
Отново в защита на своите права ответникът подал сигнал/жалба до Столична дирекция
пожарна безопасност и защита на населението, въз основа на което с Решение Рег. №
...../23.09.2022г. на 07 РСПБЗН на ищеца е било връчено писмено предупреждение, а на
ответника е изказана благодарност. Ответникът твърди и че лиспва вреда, както и причинно
следствена връзка между евентуалносто неправомерно деяние и състоянието на ищеца, тъй
като представената от ищеца епикриза се отнася за периода от 18.04.2023г. до 29.04.2023г., а
подадените сигнали, твърдени от ищеца, са от 2021г. и 2022г. Освен това ответникът твърди,
че ищецът пръв е подал сигнал до НАП срещу фирмите на ответника, вследствие на което
въпросните фирми са били проверени. С оглед на изложеното ответникът моли съда да
отхвърли иска и претендира да се присъдят направените от него по делото разноски.
2
С уточнителна молба от 12.10.2023г., с оглед разпореждане на съда, ищецът е уточнил
кои точно сигнали счита, за неправомерно подадени и злоупотреба с права, а именно: на
18.03.2008г. , заведен в СДВ за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 ; 18.05.2023г. с вх №
.....18.05.2023г. по описа на 01 РУ – СДВР. ; 28.09.2022г. , с вх. № .../28.09.2023г. по описа на
01 РУ – СДВР; вх. № .../14.10.22Г. по описа на СДВР; както и ..../22 по описа на 01 РУ –
СДВР и образуваната по него пр.пр. .../22 СРП за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Съдът, след като обсъди представените доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иск по чл. 45 ЗЗД, от ангажираните по делото доказателства следва да
бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) извършено деяние; 2)
неговата противоправност; 3) Вреда – в случая неимуществена; 4) причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и претърпените вреди; 5) вината, която се предполага
до доказване на противното.
Представена е писмена информация от СДВР с рег. № ...., вх. № в Софийски районен
съд 278841, която е във връзка с издадено съдебно удостоверение изх. № ...../20.09.2023г. по
гр. д. № ..../2023г. и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че
видно от справка по адм. № ../2023г. в СРП по сигнал на Р. М. срещу М. М. е образувана пр.
пр. .../22 по описа на СРП ЗМ .../2022г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
323 , ал. 1 НК.
От приета по делото справка от МВР – СДВР съдът приема за установено и доказано
следното: заявителски материал с вх. № .../14.10.2022 по описа на 01 РУ – СДВР пр.пр. .../22
г. по описа на СРП е подаден от Р. ... срещу М. М. за преустроойство на помещения , което
поведение е подведено под нормата на чл. 323 НК и е на производство.
Другият заявителски материал, който е видно да е подаден от отввтника М. срещу
ищеца М., е с вхв. № .../28.09.2021г. за отправени заплахи от ищеца към ответника.
Останалите данни в справката касаят или събития извън процесния период – 2007г. и
2008г. или заявителски материал - подавани сигнали от самия ищец срещу ответника –( 2
броя вх. № ....2г. по описа на 01 РУ – СДВР и вх. № ...г. СДВР), които не са предмет на
спора. От справката не е ясно заявителски материал с вх,. № ...г по описа на СДРВ 01 РУ от
ответника , подаден за нарушаване на частната му собственост – за какво точно се касае и
дали се отнася за ищеца по настоящото производство.
Предоставеното от ответника с отговор на исков молба Решение на ГДПБЗН по сигнал
....2г. на ГДПБЗН , с което го уведомяват, че след извършена проверка е установено, че три
от таванските помещения се използват за жилищни нужди, в противоречие на
предназначението на подпокривните пространства не се отнася до описаните по- горе
сигнали, посочени в уточнителната молба, като предмет на делото.
В съдебно заседание е предоставен констативен протокол № КП-...., по повод
замърсявания и изхвърляне на отпадъци, проверка , извършвана по отношение на ответника
отново не касае предмета на делото.
От изброените в уточнителна молба от 12.10.2023г. сигнали, които ищецът твърди
ответникът да е предявявал срещу него – съдът приема, че по делото се проведе пълно и
главно доказване относно това само сигнал с вх. № .../14.10.22Г. по описа на СДВР с №
..../22 по описа на 01 РУ – СДВР и образуваната по него пр.пр. .../22 СРП за престъпление по
чл. 323, ал. 1 НК; както и сигнал с вх. № .../28.09.2023г. по описа на 01 РУ – СДВР относно
оплакване за осъществена заплаха да са подадени от ищеца срещу ответника в настоящото
производство.
От представените по делото доказателства не може да се приеме за доказано при
условията на пълно и главно доказване, че тези действия на ответника представляват
злоупотреба с правото на подаване на жалба/сигнал. Носителят на едно субективно и
процесуално право има възможност сам да прецени кога да упражни това свое право.
Поначало, упражняването на материално/процесуално право е правомерно, но това не
3
изключва възможност и за злоупотреба с едно право, когато се упражнява недобросъвестно,
за да бъдат увредени законни права и интереси на други членове на обществото. За да бъде
злоупотреба с правото на подаване на жалба/сигнал, съдът счита, че следва подадените
жалби/сигнали да са неоснователни. В случая, от представените по делото материали се
доказва, че сигналът, подаден от ответника срещу ищеца, че последният е преустроил
складови помещения в жилищни, с оглед получения отговор от ГДПБЗН с цел да увреди
права или законни интереси на ищеца, тъй като той е преустроил таванските си помещения
в жилищни. Съдът счита, че сигналът е подаден в защита на личните права и интереси на
ответника а и на останалите етажни собственици, тъй като тези действия на ищеца са
застрашили цялата сграда поради това, че е установено, че са били в противоречие с
правилата за пожарна безопасност.
Относно сигналът, подаден от ответника срещу ищеца, че последният е отправял заплахи
спрямо ответника, съдът счита, че в действителност сигналът е подаден за защита на лични
права и интереси на ответника. Когато личното здраве, здравето на близките му и самото
имущество бъдат заплашени, чисто житейски е логично, човек да иска да се защити, като
най-доброто средство за целта е именно подаването на жалба пред компетентен орган.
Гражданите имат правото да подават жалби/сигнали до надлежните органи, като в тях
излагат обстоятелства, които са им известни. Дори да не се установят тези обстоятелства, то
пак се предполага, че гражданите са добросъвестни. Злоупотреба с право (т. е.
противоправно поведение) ще има тогава, когато жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди
другиму или за да накърни друг обществен интерес, каквото доказване в настоящия случай
не се проведе.
С оглед на гореизложеното съдът не счита за недоказано твърдението, че подадените
сигнали от ответника са именно с цел да навредят на ищеца, тъй като някои от сигналите, са
доказано основателни, а при други не е доказано, че ответникът е знаел, че посочените
обстоятелства в жалбата/сигнала са неверни и въпреки това ги е подал пред надлежен орган.
Съдът счита презумпцията за предполагане на вината по чл. 45 ал. 2 за оборена, тъй като
става ясно, че ответникът е подал въпросните жалби/сигнали за да защити свои лични
законни права и интереси, както и обществени такива.
Относно неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на
уронване правото на доброто име на ищеца в обществото, опозоряване и дискредитирането
му като личност, кошмари, безпокойство, загуба на апетит, липса на настроение, високо
кръвно налягане от призоваването му пред полицейски орган, съдът счита, че гласните
доказателства, дадени от свидетеля Д.а в съдебно заседание, не следва да се кредитират, тъй
като не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и взима предвид, че
Д.а е във фактическо съжителство с ищеца. Св. Д.а разказва главно за това, че ответникът
поставял съобщения на таблото на Етажната собственост, както и за това, че на ищеца се е
обадил „ мним“ полицай, който е изисквал да информация за водено дело за наематели на
М., затова подозирала, че Р.н – ответникът имал нещо общо с обаждането, касаят събития,
различни от предмета на делото. Свидетелства, че два пъти е ходила с него в полицията.
Съобщава за включен прожектор от имота на ответника, насочен към имота на ищеца. Освен
това, че полицията идвала постоянно на адреса, без да уточни за какво и какво разбира
свидетелят под постоянно. Съдът е извършил констатация в протокола, че при въпрос,
зададен от ответника, се забелязва промяна в отношението на свидетеля спрямо
отношението на същия при даване на отговор на въпроси, зададени от ищеца. Дори и да се
счете, че свидетелските доказателства доказват ясно и категорично твърдените претърпени
болки и страдания и уронването на доброто име на ищеца в обществото, то съдът счита, че
не е доказана причинно-следствена връзка между тях и подаването на сигнали от ответника.
Съдът счита за основателно възражението на ответника в отговора на исковата молба за
нерелевантност между сигналите, подавани от ответника и здравословното му състояние,
тъй като в действителност представената епикриза е издадена за период две години след
представен сигнал по делото от 2021г. Относно уронването на доброто име на ищеца в
обществото съдът не приема за доказано наличието на причинно-следствена връзка от
подадените сигнали с твърдените вреди, тъй като на първо място не се събраха
доказателства ответникът да е отговорен пряко, за узнаването от трети лица, че спрямо
ищецът са подадени жалби/сигнали. Би му се вменила такава отговорност, ако
4
обстоятелствата, посочени в подадената жалба/сигнал, които може да не са установени, са
обективно обидни или клеветнически. Обида е налице, когато деецът каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета,
когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго. Очевидно подаването на жалба
само по себе си не може да представлява обида, а съдържащите се в жалба позорни
обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган, освен
ако не е представено копие от ответника – каквото в случая няма налице. Не се доказа
ответникът да е разгласявал подаването на сигналите. Св. Д.а разказва, че съседи са питали
защо ходи в полицията ищеца и защо органи на реда посещават имота, но с това не следва
да се счита доказано твърдението, че ответникът е направил достояние подадените от него
сигнали, които съдът констатира по – горе, че счита за подадени в защита на свои права и
законни интереси. Изказването, че съседите са споделили, че М. е спасил М. М. да не остане
на улицата, също съдът не счита за обидни.
Предвид изложеното съдът намира, че поведението на ответника, изразяващо се в
подаване на жалби/сигнали до компетентни органи не е противоправно, а е с цел защита на
лични права и интереси. С оглед на това съдът счита, че фактическият състав за носене на
отговорност по разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не е осъществен. Няма налице противоправно
деяние, а дори ищецът да е претърпял негативни преживявания във връзка с поведението на
ответника, съдът не счита за доказано, че същите са свързани с описаните по горе сигнал с
вх. № .../14.10.22Г. по описа на СДВР с № ..../22 по описа на 01 РУ – СДВР и образуваната
по него пр.пр. .../22 СРП за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК; както и сигнал с вх. №
.../28.09.2023г. по описа на 01 РУ – СДВР относно оплакване за осъществена заплаха, за
които съдът описа по – горе да приема за установено, че са подадени от ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
Освен това, не се установи по делото и не се доказа от ищеца , че подадените сигнали
са неоснователни – доколкото пр.пр. .../22 СРП не е приключило с постановление на
Прокуратурата.
Преписка по вх. № .../28.09.2023г. по описа на 01 РУ – СДВР видно от писмо на МВР –
СДВР рег. № .......г. , е архивирана, но не са представени допълнителни доказателства на съда
в тази насока, за да се приеме, че сигналът е бил неоснователен. Вън от горното, доколкото
предмет на сигнала е отправена заплаха от страна на ищеца към ответника, последното е
свързано със субективните възприятия на пострадалия, поради което, съдът счита, че не
следва да се правят констатации за неправомерно отправен сигнал, поради това, че
последния е архивиран, още повече че липсват представени доказателства за наличието на
липса на основания за отправянето на последния.
Поради липсата на някои от елементите на фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД
предявеният искове за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от
ответника възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото Наредба
№1/2004г. ВАС определя същото в размер на 500 лв., колкото е и претенцията на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, ПЪРВО гражданско отделение
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ предявеният от ищеца М. Д. М. ЕГН **********, с адрес ............., срещу Р. Д.
М. ЕГН **********, с адрес: ......., иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника Р. Д. М. ЕГН ********** да заплати на ищеца Р. Д. М. ЕГН **********
сумата в размер на 2 000лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищеца в обществото, опозоряване и
дискредитирането му като личност, кошмари, безпокойство, неблагоприятни последици за
здравето му, поради подавани от Р. Д. М. жалби/сигнали до компетентни органи, с което
5
ответникът да е злоупотребил с права, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на исковата молба - 25.04.2023г. , до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М. Д. М. ЕГН **********, с адрес .............,
да заплати на Р. Д. М. ЕГН **********, с адрес: ......., разноски, сторени в настоящото
производство в размер на 5000 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6