П Р И С Ъ Д А № 115
гр.Белоградчик, 11.05.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на единадесети май две
хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: П.Т.
Н.И.
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на прокурора Г.СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 97 по описа за 2011г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.И. - роден на ***г***, обл.Видин,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в
това, че в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, след като се уговорил предварително с И.В.Т., на неустановена
дата, за времето от 20.08.2010г. до 09.01.2011г. в с.Медовница, обл. Видин, отнел
от владението на Н.К.В., движими вещи на обща стойност 440,00 лв., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.196 ал.1 т.2 от НК във вр. чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.29
ал.1 б.”а” от НК вр. чл.36 и чл.58А ал.1 НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на
осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, което следва да се търпи в “затвор” на осн.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.25, ал.1 във
вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо, най-тежко
наказание на М.В.И. /с
посочена по-горе самоличност/, по настоящето НОХдело № 97/2011г. на
РС-Белоградчик, по НОХ дело №314/2010г.
на РС-Белоградчик и по НОХ дело №28/2011г. на РС-Белоградчик, а именно "лишаване от свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на осн. осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, което следва да се търпи в “затвор” на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС,
като на осн. чл.25 ал.2 от НК зачита
изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д № 28/2011г. на РС-Белоградчик,
считано от 03.02.2011г. до влизане в законна сила на настоящата присъда.
ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.Т. - роден на ***г***, обл.Видин,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, не осъждан, учи,
с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
деянието си и могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, след като се уговорил предварително с М.В.И.,
на неустановена дата, за времето от 20.08.2010г. до 09.01.2011г. в с.Медовница,
обл. Видин, отнел от владението на Н.К.В., движими вещи на обща стойност 440,00
лв., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК във вр. чл.36 и чл.58А ал.4 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б”
от НК , го ОСЪЖДА на "ПРОБАЦИЯ", като му налага следните
пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от осем месеца, осъществима в периодичност два пъти седмично на явяване
и подписване на осъденото лице пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите М.В.И. и И.В.Т. /с
посочени по-горе самоличности/ да заплатят /солидарно/: по сметка на
ОД-МВР-Видин направените по делото разноски, в размер на 30,00 /тридесет/
лева – възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № 115/11.05.2011г. по
НОХ дело №97/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите М.В.И. *** и И.В. ***
е повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен рецидив - по отношение
на подс.М.И., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след предварителен сговор
помежду си, на неустановена дата за времето от 20.08.2010г. до 09.01.2011г. в
с.Медовница, обл.Видин, отнели от владението на Н.К.В. движими вещи на обща
стойност 440,00 лв., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвоят, като подс.И.Т. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 във вр. чл.29, ал.1,
б."а" от НК - по отношение на подс.М.И. и по чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК– по отношение на подс.И.Т..
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" около минималния
размер за Т., и над минималния размер - за И., съобразно съответните състави по
НК, като се отчетат всички смекчаващи и отегчаващи вината на извършителите
обстоятелства, а след това предвид специалната процедура на разглеждане на
делото, наказанията се редуцират с 1/3. Спрямо подс.Т. , според прокурора
следва да се приложи чл.66 от НК, а наказанието на М.И. – да се групира с други
негови, за които се представят данни в с.з..
Подсъдимите И. и Т., предвид допуснатото
предварително изслушване, правят пълни самопризнания относно фактическата
обстановка, изложена в обвин.акт, признават се за виновни, и молят съда за
снизхождение. Подс.Т. иска да му бъде наложено наказание “пробация”, а подс.И.
– да се групират неговите наказания, от по-рано със това по настоящето дело.
Защитникът на подсъдимия И., излага аргументи за
смекчаващи вината обстоятелства, намира за основателно искането за кумулиране
на наказания, а защитникът на подс.Т. -
моли за наказание “пробация”, предвид обстоятелството че подсъдимия е
непълнолетен и дори под 16 г. към момента на деянието.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.М.В.И.
е роден на ***г***, живее в с.Габровница, обл.Монтана, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, търпи наказание “лишаване
от свобода” в затвора Враца, ЕГН му е **********.
Подс.М.В.И. е осъждан многократно с влезли в сила присъди,
както следва: 1./ С влязла в сила на
25.02.2002 г. присъда по н.о.х.д. № 209/2001 г. на РС-Монтана подсъдимия е
осъден на "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, за деяние
извършено на 02.02.2001 г. по чл.195 ал.1 т.4 и 5 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. На осн.чл.66 НК се отлага изтърпяването на наказанието за срок от три години. 2./
С влязла в сила на 14.12.2002 г. присъда по н.о.х.д.№ 344/2002г. на РС-Монтана,
подсъдимия е осъден на "лишаване от свобода" за срок от една
година за деяние извършено на 11.11.2001
г по чл.195 ал.1 т.4 и 5 НК вр.чл.18 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. На осн.чл.25 ал.1
вр.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание по наст.присъда и по НОХД
209/2001 г. на МРС - "лишаване от свобода" за срок от една година .
На осн.чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от три години. 3./ С влязъл в
сила на 11.12.2003 г. съд.акт по НОХД 315/2003 г. на РС-Монтана, И. е осъден
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца при режим „общ”на
осн.чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 НК вр.чл.26 ал.1 ал.2 и 3 НК. На осн.чл. 25 ал.1
и ал.4 НК във вр.чл.23 а.1 НК е определено едно общо наказание по НОХ дела
209/2001 г. и 344/2002 г. и двете на МРС - "лишаване от свобода" за
срок от една година. На осн.чл.69 ал.2 НК освобождава изцяло подсъдимия от
изтърпяване на определеното общо наказание. 4./ С влязла в сила на 04.03.2004 г. присъда по НОХД № 259/2003 г.
на РС-Монтана на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година и шест месеца за деяние извършено през м.май, на 27/28.05.2001
г., на 05.06.2001 г., на 09/10.06.2001 г. и на 03.07.2001 г. на осн.чл. 195
ал.1 т.3 и 5 НК вр.чл.63 ал.1 НК,
наказание лишаване от свобода за срок от една година за деяние извършено на
27.06.2001 г. на осн.чл.195 ал.1 т.3 и 5 НК вр.чл.63 ал.1 НК и наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година на осн.чл. 216 ал.1 НК вр.чл.20
ал.2 НК вр.чл.63 ал.1 НК за деяние извършено на 27.06.2001 г. На осн.чл.23 ал.1 НК определя едно общо
наказание, а именно „лишаване от свобода” да срок от една година и шест месеца.
На осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК е определон едно общо наказание по НОХД
209/2001 г., НОХД 344/2002 г. и двете на МРС и по наст.дело - "лишаване от
свобода" за срок от една година и шест месеца. На осн.чл.66 ал.1 НК
изтърпяването на наказаниетосе отлага за срок от три години. 5./ С влязла в сила на 13.05.2004 г.
присъда по НОХД 134/2004 г. на РС-Монтана, на подсъдимия е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една година при режим „общ” за
деяние извършено на 17/18.11.2003 г. на осн.чл.195 ал.1 т.4 и 7 НК вр.чл.194
ал.1 НК. На осн.чл.25 ал.1 вр. Чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание по
НОХД 315/2003 г., 259/2003 г. на МРС и по наст.дело - "лишаване от
свобода" за срок от една година и шест месеца при режим „общ”. На
осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание по НОХД
209/2001 г., НОХД 344/2002 г. и двете на МРС - "лишаване от свобода"
за срок от една година. На осн.чл.69 ал.2 НК освобождава изцяло подсъдимия от изтърпяване на определеното общо
наказание. На 23.06.2005 г. е изтърпяно наказанието по нОХД 134/2004 г.,
315/2003 г. и 259/2003 г. с помощта на 15 дни работа лицето е освободено по
изтърпяване. 6./ С влязла в сила на
07.07.2006 г. присъда по НОХД № 156/2006 г. на РС-Монтана на подсъдимия е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при режим
„строг” за деяние извършено за времето от м.януари до 04.02.2006 г. на
осн.чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 и 4 пр.п и т.5 вр.чл.26 ал.1 НК. На
осн.чл.59 ал.1 НК приспада времето през което е бил с мярка „задържани под
стража” считано от 14.02.2006 г. На 14.02.2007г. подс. И. е освободен от
затвора Враца поради изтърпяване на наказанието си, определено му по н.о.х.д
№156/2006г. на РС-Монтана. 7./ С влязла в сила на 08.03.2011г. присъда от
20.12.2010г. по НОХД № 314/2010г. на РС-Белоградчик на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при режим „строг”
“зтавор” за деяние извършено на 06.10.2010г. на осн.чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195
ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК. 8./ С влязло в сила на 27.01.2011г.
определение от същата дата по НОХД № 28/2011г. на РС-Белоградчик на подсъдимия
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при режим
„строг” “зтавор” за деяние извършено на 04.11.2010г. на осн.чл.196 ал.1 т.2
вр.чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК.
Подс.И.В.Т. е роден
на ***г***, обл.Видин, ром, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, учи, ЕГН му е
**********.
За времето от 20.08.2010
г. до 09.01.2011 г. на неустановена дата
подс.И. и Т. се уговорили да отидат в необитаема къща, находяща се в
с.Медовница, обл.Видин и да откраднат вещи, които впоследствие да продадат в
пункт за изкупуване на метали. Двамата подсъдими влезли в двора на имота на
пострадалия Н.К.В. през отвор на оградната мрежа. От стопанската постройка двамата откраднали една печка и тесачка. В
имота на пострадалия се намирали две къщи, в които двамата подъсдими проникнали
чрез взломяване на стъкло на прозорец и при двете постройки. От тях И. и Т.
изнесли на двора при стопанската постройка движими вещи – пружини с размери
1,90м.х0,90 см – 3 бр., пружини с размери 1,90 м.х1,10м., - 3 бр., печки – 3
бр., метални табли – 2 бр., цветен телевизор „Велико Търново” и стабилизатор за
телевизор. На следващия ден се върнали на местопрестъплението и натоварили в
каруца инкриминираните вещи. Напускайки имота на 09.01.2010г., собственост на
пострадалия подъсдимите били забелязани от св.В., който веднага сигнализира
кмета на с.Медовница. Св.И.И. *** след като разбрал че подсъдимите с каруца са
изнасяли вещи от имота на В. с лек автомобил тръгнал към с.Ружинци, където се
намира най-близкия пункт за изкупуване на метали. В пункта св.И. *** и Т.,
които малко преди да дойде св.И. продали инкриминираните вещи на св.Б.Г. –
управител на склад на фирма „Бул А.Р.-2003”. Св.И. веднага сигнализирал в РУ-П-
Белоградчик. В пункта дошъл служителя на МВР Ц.Георгиев, който приел с протокол
за доброволно предаване инкриминираните вещи /без цветния телевизор „Велико
Търново” и стабилизатора за телевизор, които липсвали там/ от подс.М. И.. В
последствие намерените в наличност вещи били върнати на пострадалия.
От изготвената съдебно- оценителна експертиза е видно, че общата
стойност на щетата причинена на В. възлиза на 440,00 лв. Цветният телевизор „Велико
Търново” и стабилизатора за телевизор, са оценени от вещото лице на сумато от
общо 40,00 лв., която към момента на разглеждане на делото е възстановена на
пострадалия и последният е заявил, че няма други претнеции към подъсдимите,
респективно следва да се приеме че всички имущ. вреди са възстановени на
пострадалото лице.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 17/2011г. на
РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.М.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 НК във вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 НК във вр. чл.194, ал.1 НК във
вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, а подс.Т. – състава на престъплението по
чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.194 ал.1 НК вр.чл.63 ал.1 от НК.
От обективна страна – На
неустановена дата за времето от 20.08.2010г. до 09.01.2011г. в с.Медовница,
обл.Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, подс.М.И. и И.Т., отнели от
владението на Н.К.В. движими вещи - пружини с размери 1,90м.х0,90 см – 3 бр., пружини с
размери 1,90 м.х1,10м., - 3 бр., печки – 3 бр., метални табли – 2 бр., цветен
телевизор „Велико Търново” и стабилизатор за телевизор, печка за отопление
«Циганска любов» и тесачка с три бр. лястовици, всичко на
обща стойност 440,00 лв., без негово съгласие.
Подсъдимият М.И. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК,
тъй като е извършил престъплението - предмет на настоящото дело, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не
е било отлагано по чл.66 от НК и преди да са изминали пет години от изтърпяване
на наказанието за това осъждане / наказанието по н.о.х.д. №156/06/2006г. на
РС-Монтана/.
Подс.И.Т. към момента на деянието е бил на 15 год., т.е.
непълнолетен.
От субективна страна – подс.М.И. и И.Т. са действали при
условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да
ги присвоят и да се разпоредат с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема
за установено по делото, че двамата подсъдими са действали след предварителен
сговор помежду си за осъществяване на кражбата, като подс.Т. е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.М.В.И.
За извършеното от подс.И.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на М.И.
е квалифицирана /извън основната
квалификация – опасен рецидив/ и с признаците “сговор” и “взлом”. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на И. в условията на
чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на
чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК, и
след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво
конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и факта, че имуществените вреди са възстановени напълно,
и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че
на подсъдимия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода" в минималния размер, а именно три години. Но съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК,
съдът определи на М.И. по настоящето дело за
реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на две години.
При наличието на предишни осъждания
на подс.И., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да
намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на М.И., като то следва да се
търпи в затворническо заведение от типа “затвор”.
След като определи наказанието на М.И., съдът се занима с
въпроса за приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение
на наказанията, наложени на подсъдимия с настоящата присъда и по
н.о.х.д № 314/2010г. на РС-Белоградчик и н.о.х.д. №28/2011г. на РС-Белоградчик,
тъй като деянията - предмет на посочените дела са в съотношение на реална
съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и
да е от тях. Съдът определи по тях едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия
И. - "лишаване от свобода"
за срок от две години, което следва
да се търпи в “затвор” при “строг” режим.
На осн. чл.25 ал.2 от НК , съдът зачете изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. № 28/2011г.
на БРС, считано от 03.02.2011г. до влизане в сила на присъдата по настоящето
дело.
2./ На подс.И.В.Т.
Престъплението,
което е извършил Т. е наказуемо съгласно чл.195, ал.1 от НК с "лишаване от
свобода" за срок от една до десет години, но съобразно изискването на
чл.63 ал.1 от НК, какъвто довод навежда и защитникът му, това наказание се
заменя с “лишаване от свобода” за срок до три години, без предвиден
специален минимум /чл.63 ал.1 т.3 от НК/.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно
за дееца.
При преценката какво точно наказание да бъде наложено на И.Т.,
съдът отчете обаче наличието на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства: възстановената изцяло имуществена щета, чистото му съдебно
минало, младата възраст – към датата на деянието е бил дори под 16 г., факта,
че е ученик също. С оглед така посочените обстоятелства и като счете, че дори
минимално предвиденото от закона наказание от три месеца "лишаване от
свобода" в конкретния случай се явява несъразмерно тежко за подсъдимия Т.,
съдът приложи разпоредбите на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК като замени
наказанието "лишаване от свобода",
с “пробация” приемайки, че наказание от този вид в най-голяма степен би
отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно
право.
При определяне вида на пробационните мерки по чл.42 а ал.2
от НК, съдът на първо място наложи задължителните такива по чл.42а ал.2 т.т.1 и
2 от НК, а именно : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца , в периодичност на осъществяване - два пъти седмично на явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него лице и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една осем
месеца / т.е. в един размер на продължителност по-близък до минималния/. На
следващо място, макар че деецът към момента на деянието не е имал навършени
16г., то наказанието му се определя към настоящият момент – когато вече е
навършил тези години, т.е. не важи забраната на чл.42а ал.4 предл.ІІ НК, то
съдът не налага пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.5 и т.6 от НК – поправителен
труд и безвъзмезден труд в полза на обществото, тъй като не намира това за
необходимо в случая, а и същото би попречило на образователният процес на
осъдения – той е ученик.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство,
в размер на общо 30,00 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Причините за консумирането на престъпленията се коренят в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото, ниските самосъзнание, правна и обща култура, криминогенна приятелска среда, неустойчивите критерии за избор на поведение, липсата на доходи, неблагоприятната социална среда и слаб родителски контрол над непълнолетния по време на извършване на деянията Т. Т. В.
МОТИВИ
към присъда № /11.05.2011г. по НОХ дело №97/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите М.В.И. *** и И.В. ***
е повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен рецидив - по отношение
на подс.М.И., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след предварителен сговор
помежду си, на неустановена дата за времето от 20.08.2010г. до 09.01.2011г. в
с.Медовница, обл.Видин, отнели от владението на Н.К.В. движими вещи на обща
стойност 440,00 лв., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвоят, като подс.И.Т. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 във вр. чл.29, ал.1,
б."а" от НК - по отношение на подс.М.И. и по чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК– по отношение на подс.И.Т..
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" около минималния размер
за Т., и над минималния размер - за И., съобразно съответните състави по НК,
като се отчетат всички смекчаващи и отегчаващи вината на извършителите
обстоятелства, а след това предвид специалната процедура на разглеждане на
делото, наказанията се редуцират с 1/3. Спрямо подс.Т. , според прокурора
следва да се приложи чл.66 от НК, а наказанието на М.И. – да се групира с други
негови, за които се представят данни в с.з..
Подсъдимите И. и Т., предвид допуснатото
предварително изслушване, правят пълни самопризнания относно фактическата
обстановка, изложена в обвин.акт, признават се за виновни, и молят съда за
снизхождение. Подс.Т. иска да му бъде наложено наказание “пробация”, а подс.И.
– да се групират неговите наказания, от по-рано със това по настоящето дело.
Защитникът на подсъдимия И., излага аргументи за
смекчаващи вината обстоятелства, намира за основателно искането за кумулиране
на наказания, а защитникът на подс.Т. -
моли за наказание “пробация”, предвид обстоятелството че подсъдимия е
непълнолетен и дори под 16 г. към момента на деянието.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.М.В.И.
е роден на ***г***, живее в с.Габровница, обл.Монтана, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, търпи наказание “лишаване
от свобода” в затвора Враца, ЕГН му е **********.
Подс.М.В.И. е осъждан многократно с влезли в сила присъди,
както следва: 1./ С влязла в сила на
25.02.2002 г. присъда по н.о.х.д. № 209/2001 г. на РС-Монтана подсъдимия е
осъден на "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, за деяние
извършено на 02.02.2001 г. по чл.195 ал.1 т.4 и 5 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. На
осн.чл.66 НК се отлага изтърпяването на наказанието за срок от три години. 2./
С влязла в сила на 14.12.2002 г. присъда по н.о.х.д.№ 344/2002г. на РС-Монтана,
подсъдимия е осъден на "лишаване от свобода" за срок от една
година за деяние извършено на 11.11.2001
г по чл.195 ал.1 т.4 и 5 НК вр.чл.18 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. На осн.чл.25 ал.1
вр.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание по наст.присъда и по НОХД
209/2001 г. на МРС - "лишаване от свобода" за срок от една година .
На осн.чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от три години. 3./ С влязъл в
сила на 11.12.2003 г. съд.акт по НОХД 315/2003 г. на РС-Монтана, И. е осъден
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца при режим „общ”на
осн.чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 НК вр.чл.26 ал.1 ал.2 и 3 НК. На осн.чл. 25 ал.1
и ал.4 НК във вр.чл.23 а.1 НК е определено едно общо наказание по НОХ дела
209/2001 г. и 344/2002 г. и двете на МРС - "лишаване от свобода" за
срок от една година. На осн.чл.69 ал.2 НК освобождава изцяло подсъдимия от
изтърпяване на определеното общо наказание. 4./ С влязла в сила на 04.03.2004 г. присъда по НОХД № 259/2003 г.
на РС-Монтана на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година и шест месеца за деяние извършено през м.май, на 27/28.05.2001
г., на 05.06.2001 г., на 09/10.06.2001 г. и на 03.07.2001 г. на осн.чл. 195
ал.1 т.3 и 5 НК вр.чл.63 ал.1 НК,
наказание лишаване от свобода за срок от една година за деяние извършено на
27.06.2001 г. на осн.чл.195 ал.1 т.3 и 5 НК вр.чл.63 ал.1 НК и наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година на осн.чл. 216 ал.1 НК вр.чл.20
ал.2 НК вр.чл.63 ал.1 НК за деяние извършено на 27.06.2001 г. На осн.чл.23 ал.1 НК определя едно общо
наказание, а именно „лишаване от свобода” да срок от една година и шест месеца.
На осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК е определон едно общо наказание по НОХД
209/2001 г., НОХД 344/2002 г. и двете на МРС и по наст.дело - "лишаване от
свобода" за срок от една година и шест месеца. На осн.чл.66 ал.1 НК
изтърпяването на наказаниетосе отлага за срок от три години. 5./ С влязла в сила на 13.05.2004 г.
присъда по НОХД 134/2004 г. на РС-Монтана, на подсъдимия е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една година при режим „общ” за
деяние извършено на 17/18.11.2003 г. на осн.чл.195 ал.1 т.4 и 7 НК вр.чл.194
ал.1 НК. На осн.чл.25 ал.1 вр. Чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание по
НОХД 315/2003 г., 259/2003 г. на МРС и по наст.дело - "лишаване от
свобода" за срок от една година и шест месеца при режим „общ”. На
осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание по НОХД
209/2001 г., НОХД 344/2002 г. и двете на МРС - "лишаване от свобода"
за срок от една година. На осн.чл.69 ал.2 НК освобождава изцяло подсъдимия от изтърпяване на определеното общо
наказание. На 23.06.2005 г. е изтърпяно наказанието по нОХД 134/2004 г.,
315/2003 г. и 259/2003 г. с помощта на 15 дни работа лицето е освободено по
изтърпяване. 6./ С влязла в сила на
07.07.2006 г. присъда по НОХД № 156/2006 г. на РС-Монтана на подсъдимия е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при режим
„строг” за деяние извършено за времето от м.януари до 04.02.2006 г. на
осн.чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 и 4 пр.п и т.5 вр.чл.26 ал.1 НК. На
осн.чл.59 ал.1 НК приспада времето през което е бил с мярка „задържани под
стража” считано от 14.02.2006 г. На 14.02.2007г. подс. И. е освободен от
затвора Враца поради изтърпяване на наказанието си, определено му по н.о.х.д
№156/2006г. на РС-Монтана. 7./ С влязла в сила на 08.03.2011г. присъда от
20.12.2010г. по НОХД № 314/2010г. на РС-Белоградчик на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при режим „строг”
“зтавор” за деяние извършено на 06.10.2010г. на осн.чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195
ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК. 8./ С влязло в сила на 27.01.2011г.
определение от същата дата по НОХД № 28/2011г. на РС-Белоградчик на подсъдимия
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при режим
„строг” “зтавор” за деяние извършено на 04.11.2010г. на осн.чл.196 ал.1 т.2
вр.чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК.
Подс.И.В.Т. е роден
на ***г***, обл.Видин, ром, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, учи, ЕГН му е
**********.
За времето от 20.08.2010
г. до 09.01.2011 г. на неустановена дата
подс.И. и Т. се уговорили да отидат в необитаема къща, находяща се в
с.Медовница, обл.Видин и да откраднат вещи, които впоследствие да продадат в
пункт за изкупуване на метали. Двамата подсъдими влезли в двора на имота на
пострадалия Н.К.В. през отвор на оградната мрежа. От стопанската постройка двамата откраднали една печка и тесачка. В
имота на пострадалия се намирали две къщи, в които двамата подъсдими проникнали
чрез взломяване на стъкло на прозорец и при двете постройки. От тях И. и Т.
изнесли на двора при стопанската постройка движими вещи – пружини с размери
1,90м.х0,90 см – 3 бр., пружини с размери 1,90 м.х1,10м., - 3 бр., печки – 3
бр., метални табли – 2 бр., цветен телевизор „Велико Търново” и стабилизатор за
телевизор. На следващия ден се върнали на местопрестъплението и натоварили в
каруца инкриминираните вещи. Напускайки имота на 09.01.2010г., собственост на
пострадалия подъсдимите били забелязани от св.В., който веднага сигнализира
кмета на с.Медовница. Св.И.И. *** след като разбрал че подсъдимите с каруца са
изнасяли вещи от имота на В. с лек автомобил тръгнал към с.Ружинци, където се
намира най-близкия пункт за изкупуване на метали. В пункта св.И. *** и Т.,
които малко преди да дойде св.И. продали инкриминираните вещи на св.Б.Г. –
управител на склад на фирма „Бул А.Р.-2003”. Св.И. веднага сигнализирал в РУ-П-
Белоградчик. В пункта дошъл служителя на МВР Ц.Георгиев, който приел с протокол
за доброволно предаване инкриминираните вещи /без цветния телевизор „Велико
Търново” и стабилизатора за телевизор, които липсвали там/ от подс.М. И.. В
последствие намерените в наличност вещи били върнати на пострадалия.
От изготвената съдебно- оценителна експертиза е видно, че общата
стойност на щетата причинена на В. възлиза на 440,00 лв. Цветният телевизор
„Велико Търново” и стабилизатора за телевизор, са оценени от вещото лице на
сумато от общо 40,00 лв., която към момента на разглеждане на делото е
възстановена на пострадалия и последният е заявил, че няма други претнеции към
подъсдимите, респективно следва да се приеме че всички имущ. вреди са
възстановени на пострадалото лице.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 17/2011г. на
РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.М.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 НК във вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 НК във вр. чл.194, ал.1 НК във
вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, а подс.Т. – състава на престъплението по
чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.194 ал.1 НК вр.чл.63 ал.1 от НК.
От обективна страна – На
неустановена дата за времето от 20.08.2010г. до 09.01.2011г. в с.Медовница,
обл.Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, подс.М.И. и И.Т., отнели от
владението на Н.К.В. движими вещи - пружини с размери 1,90м.х0,90 см – 3 бр., пружини с
размери 1,90 м.х1,10м., - 3 бр., печки – 3 бр., метални табли – 2 бр., цветен
телевизор „Велико Търново” и стабилизатор за телевизор, печка за отопление
«Циганска любов» и тесачка с три бр. лястовици, всичко на
обща стойност 440,00 лв., без негово съгласие.
Подсъдимият М.И. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК,
тъй като е извършил престъплението - предмет на настоящото дело, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не
е било отлагано по чл.66 от НК и преди да са изминали пет години от изтърпяване
на наказанието за това осъждане / наказанието по н.о.х.д. №156/06/2006г. на
РС-Монтана/.
Подс.И.Т. към момента на деянието е бил на 15 год., т.е.
непълнолетен.
От субективна страна – подс.М.И. и И.Т. са действали при
условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да
ги присвоят и да се разпоредат с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема
за установено по делото, че двамата подсъдими са действали след предварителен
сговор помежду си за осъществяване на кражбата, като подс.Т. е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.М.В.И.
За извършеното от подс.И.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на М.И.
е квалифицирана /извън основната
квалификация – опасен рецидив/ и с признаците “сговор” и “взлом”. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на И. в условията на
чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на
чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК, и
след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво
конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и факта, че имуществените вреди са възстановени напълно,
и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че
на подсъдимия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода" в минималния размер, а именно три години. Но съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК,
съдът определи на М.И. по настоящето дело за
реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на две години.
При наличието на предишни осъждания
на подс.И., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да
намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на М.И., като то следва да се
търпи в затворническо заведение от типа “затвор”.
След като определи наказанието на М.И., съдът се занима с
въпроса за приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение
на наказанията, наложени на подсъдимия с настоящата присъда и по
н.о.х.д № 314/2010г. на РС-Белоградчик и н.о.х.д. №28/2011г. на РС-Белоградчик,
тъй като деянията - предмет на посочените дела са в съотношение на реална
съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и
да е от тях. Съдът определи по тях едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия
И. - "лишаване от свобода"
за срок от две години, което следва
да се търпи в “затвор” при “строг” режим.
На осн. чл.25 ал.2 от НК , съдът зачете изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. № 28/2011г.
на БРС, считано от 03.02.2011г. до влизане в сила на присъдата по настоящето
дело.
2./ На подс.И.В.Т.
Престъплението,
което е извършил Т. е наказуемо съгласно чл.195, ал.1 от НК с "лишаване от
свобода" за срок от една до десет години, но съобразно изискването на
чл.63 ал.1 от НК, какъвто довод навежда и защитникът му, това наказание се
заменя с “лишаване от свобода” за срок до три години, без предвиден
специален минимум /чл.63 ал.1 т.3 от НК/.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
При преценката какво точно наказание да бъде наложено на И.Т.,
съдът отчете обаче наличието на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства: възстановената изцяло имуществена щета, чистото му съдебно минало,
младата възраст – към датата на деянието е бил дори под 16 г., факта, че е
ученик също. С оглед така посочените обстоятелства и като счете, че дори
минимално предвиденото от закона наказание от три месеца "лишаване от
свобода" в конкретния случай се явява несъразмерно тежко за подсъдимия Т.,
съдът приложи разпоредбите на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК като замени
наказанието "лишаване от
свобода", с “пробация” приемайки, че наказание от този вид в
най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална превенция по
българското наказателно право.
При определяне вида на пробационните мерки по чл.42 а ал.2
от НК, съдът на първо място наложи задължителните такива по чл.42а ал.2 т.т.1 и
2 от НК, а именно : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца , в периодичност на осъществяване - два пъти седмично на явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него лице и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една осем
месеца / т.е. в един размер на продължителност по-близък до минималния/. На
следващо място, макар че деецът към момента на деянието не е имал навършени
16г., то наказанието му се определя към настоящият момент – когато вече е
навършил тези години, т.е. не важи забраната на чл.42а ал.4 предл.ІІ НК, то
съдът не налага пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.5 и т.6 от НК – поправителен
труд и безвъзмезден труд в полза на обществото, тъй като не намира това за
необходимо в случая, а и същото би попречило на образователният процес на
осъдения – той е ученик.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство,
в размер на общо 30,00 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: