Решение по дело №202/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260062
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20211450200202
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е №

 

                               Гр.Мездра, 05.08.2021 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова  ,

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 202 /2021 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  Ц.В.Ц. *** чрез защитника адвокат З.И. ***   против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 2269667 на ОД на МВР, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е санкциониран  с наказание  "Глоба" в размер на 300  / триста /   лв.

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

В жалбата по същество не се отрича нарушението, а се пледира за процесуални нарушения . Навеждат се доводи за издаване на ЕФНГ след изтичане срокът по чл.34 ЗАНН с повече от две години , както и неясно описание на мястото на нарушението, поради което ЕФНГ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна .

Наказващият орган –редовно призован , не се представлява .

Жалбоподателя , редовно призован чрез защитника  ,не изпраща представител .

Събрани са писмени  доказателства.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от следното:

Жалбата е не основателна .

ОД на МВР гр.Враца  издала на  Ц.В.Ц. ***   на  основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП Електронен фиш Серия К № 2269667   за налагане на глоба в размер на  300  лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1“ № 11743bc  за това, че на 07.09.2018 г.  около 16,16 часа   на първокласен  път I-1 км.159.000 ,общ.Мездра , извън населено място с посока на движение към гр.Враца,  при ограничение за извън населено място от 90 км:/час управлявал собственият си автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“  с рег.№ СВ2969ВР ,  със скорост 123 км/час ,при което е  налице превишена стойност на скоростта над максимално разрешената с  33  км/час .

Тази фактическа обстановка съдът  приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към него относно работата на използваното АТСС , протокол за последваща метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,снимка  на мястото на нарушението с поставеното мобилно АТСС , справка за собствеността на автомобила и  протокол за използваното техническо средство.

Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Нарушението е установено на първокласен път , което е отразено и в ЕФНГ с абревиатурата ПП . Съгласно  чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ , в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран размер според съответното нарушение.     Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от съответните ОД МВР  въз основа на показанията на одобрените автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се съдържат в атакуваният ЕФНГ,  поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения  свързани с липса на дата и място на издаване , посоката на движение на автомобила  и място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно или със стационарно техническо средство  вкл. и относно лицето което  е позиционирало съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за   АУАН и НП включващи дата и място  на  съставяне , респ. издаване  . ЕФНГ не се съдържа като реквизит дата на издаване , поради което е несъстоятелно твърдение за връчване период след издаването му с оглед преценка за изтекла давност по чл.34 ЗАНН  .

        С измененията на чл.165 ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/  за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените  законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето значение с  преодоляване на празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по установяване на нарушението ,което води до възможности за манипулация  . Бе дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат „стационарни“ когато са  прикрепени към земята и се обслужват  периодично от контролен орган, както и   „мобилни“  когато са  прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като тип ARH CAM S1“ №  11743bc   ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно  е  да се приеме  , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП  изисква издаване на ЕФНГ когато нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА  чрез позоваване на нормативни актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП  е невъзможно нарушение свързано с движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като именно управлението на МПС от физическо  лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП   , или иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП  ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива субекти.Контролният орган се  намира на мястото на нарушението ,когато то се  установява  с мобилно АТСС,като по този начин  поставя начало и край на работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално  не установява нарушението. В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен  район Враца  е изразена в Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и др..

       При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено с техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН.

          Налице  е изготвен на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. , в който мястото на нарушението съответства на това в ЕФНГ. Отразено е в протокола и посоката на движение , която не се изисква да се описва в ЕФНГ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП .Приложена е и фотоснимка на мобилното АТСС временно разположено на пътя в съответствие с чл.10 ал.3 от посочената наредба.

   От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Използваното автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1  № 11743bc представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера .Същото   е  одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 07.09.2027 г.  № 17.09.512б /л.30/.Приложен е и протокола за последващата метрологична проверка съответстваща  на типът одобрение средство за измерване  № 11743bc .От този протокол с дата 11.12.2017 г. /л.12 /  , се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание и съответен километър / Решение № 150/11.05.2017 г. на АС-Враца по КАНД №152 /17 г. , Решение № 214 /21.06.2017 г. на АС-Враца по КАНД № 303 /17 г. , Решение № 147/28.04.2021 г. на АС-Враца по КАНД № 30/21 г. / ..  Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила. От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП  - снимки и от изготвения от полицейски служител протокол за използвано АТСС , също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Мездра-Враца   ,като същите са в резултат на правомерно използване на  техническо средство „ARH CAM S1  № 11743bc   по силата на чл. 165 ал.2 т.6 и чл.189 ал.15 ЗДвП . В този смисъл съдът намира за несъстоятелно твърдението на защитата за неясно място но нарушението 

Видно от данните във  фотоснимката , действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 127  км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост със стойност 123  км/час , след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост при полеви тест в обхвата до 100 км/ч. е в границите на 3 км/ч. , а над 100 км/час е 3 % ,  което се установява  от  приложеното към делото на л.31 до л.45 приложение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване  №17.09.512б , с конкретика на технически параметри и допустима грешка на л.38 .

От фотоснимката установяваща нарушението е видно , че в кадър са заснети повече от едно МПС .В  приложението към удостоверение за одобрен тип №17.09.512б е описан алгоритъм за установяване с кое точно МПС е извършено нарушението при заснети в кадър повече от едно такова.. Съгласно поясненията в приложението за одобрен тип средство за измерване /л.33 /  маркерите в средата на страните на изображението  показват,че в момента на заснемането на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство ,определено от пресичането на тези маркери .  Видно е в конкретният случай ,че на самата снимка от четирите страни в тяхната среда  действително има маркери , които образуват пресечна точка , като в случая именно при тяхното пресичане по хоризонтала и вертикала се установява фиксирането им върху регистрационният номер на автомобил с рег.№ СВ2969МР , които е посочен в ЕФНГ. Ето защо съдът приема ,че именно с него е извършено процесното нарушение , въпреки , че на снимката в ляво се вижда и друго МПС , но маркерите с пресечна точка не попадат върху неговият регистрационен номер, което означава чрез  посоченият алгоритъм , че това друго  МПС не е съпричастно към нарушението предмет на настоящето дело .

Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили  категория „В“ по смисъла на чл. 150а ал.2 т.6 ЗДвП ,какъвто е процесният случай , извън населено място  е 90 км/час , поради което ограничението е по силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП , поради което не се касае за липса на  ограничителен знак на скоростта в участъка от пътя където е извършено  нарушението  .

 Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил е  собственост на жалбоподателя  . Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не е налице декларация по чл. 188 ЗДвП МПС да е управлявано от друго лице различно от собственика , поради което правилно е определен и субекта на нарушението .

Нарушението касае превишаване  на разрешена скорост с 33 км час , поради което санкцията за него е фиксирана по вид и размер като глоба 300 лв , поради което е наложена правилно .

По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като от  събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП описано в  атакуваният ЕФНГ е осъществено от обективната и субективна страна от конкретен правен субект и за него правилно е приложена относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП  .

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  като правилен и законосъобразен   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 2269667   на ОД на МВР, с който Ц.В.Ц. ***    на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е санкциониран  с наказание  "Глоба" в размер на 300  / триста /   лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП

Решението подлежи на обжалване от страните  в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Враца .

 

 

 

 

                                                                       Районен съдия: