№ 40716
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110177779 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Н. И., чрез адв. И.,
срещу „..“ АД, с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит
№ .. г., поради противоречието му със закона, както и евентуални осъдителни искове
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева, представляваща получена без
основание от ответника по договор за потребителски кредит № .. г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 29.11.2023 г. сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от
500 лв., която следвало да възстанови в срок до 25.12.2019 г., при ГЛП от 41% и ГПР в
размер на 49,65%. В чл. 14 вр. чл. 24 от приложимите към договора общи условия
било предвидено, че заемателят следвало да предостави обезпечение в тридневен срок
от датата на сключване на договора. При неизпълнение на посоченото задължение,
съгласно чл. 14, заемателят следвало да заплати неустойка в размер на 13,80 лв. плюс
0,80% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.80% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който не е предоставено обезпечение.
Ищецът твърди, че още с подписването на договора била начислена неустойка. Излага
доводи относно недействителността на процесния договор за кредит. Твърди, че не са
изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 10 ЗПК, тъй като липсвала яснота относно
механизма на формиране на ГПР по кредита. Счита, че посоченият в договора ГПР не
отговаря на действително приложимия. Твърди, че уговорената неустойка
представлява скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че клаузата за неустойка е
неравноправна, накърнява добрите нрави и заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Излага доводи, че недействителността на договора обуславя връщането на
заплатените от него суми, които надхвърлят главницата. С оглед изложеното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на
процесния договор за потребителски кредит и да осъди ответника да му заплати
сумата от 50 лева, представляваща сума получена без правно основание, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на дълга.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава основателността на предявения установителен иск. Потвърждава, че е страна
по сключен с ищеца договор за потребителски кредит. Сочи, че по банкова сметка на
ищцата е възстановена претендираната сума, като и всички други суми, подлежащи на
1
връщане, ведно със законната лихва. Навежда съображения, поради които счита, че
разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съгласно чл. 78,
ал. 2 ГПК. Моли съда да уважи като основателен предявения установителен иск,
съответно да отхвърли осъдителните претенции, доколкото твърдените суми били
върнати.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил посочената сума по договора, която е постъпила в
патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № .. г.,
който е недействителен.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за
допускане на ССчЕ, доколкото ответникът е признал обстоятелствата, чието
установява се иска с нея.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.12.2025 г. от 10.20 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146, ал.3
ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на препис от
настоящото определение и приложения към него отговор на искова молба, да заяви
дали признава извършеното от ответника плащане и поддържа ли исковите си
претенции.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3