РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20231800500239 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 01. 02. 2023 г. по гр. д. № 846/2021 г. по описа на Районен
съд – гр. Самоков А. „П. И.” е осъдена да заплати на „З. е. а. д. „Б. В.а и. г.““
сумата 314,81 лв., представляваща застрахователно обезщетение, платено на
застрахования собственик на лек автомобил „Х.“ с рег. № ............ на
основание договор за застраховка „Каско стандарт“, сключен със
застрахователна полица № .........../......... г., за обезщетяване на имуществени
вреди, причинени на собственика от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 4.1.2020 г. на път ІІІ-6206 след края на с. М., О. С., извън
посоченото населено място, в чийто права срещу А. „П. и.“ ищецът „З. е. а. д.
„Б. В.а и. г.““ ЕАД встъпил на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
с плащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.4.2021 г. (датата на предявяване на иска пред Софийския
районен съд преди изпращане на делото по подсъдност на РС – Самоков) до
окончателното й изплащане] сумата 4,02 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение, дължимо на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за период от
27.2.2021 г. до 14.4.2021 г., както и сумата 560,00 лв. - разноски по делото.
Решението на районния съд е обжалвано от ответника в
1
първоинстанционното производство А. „П. И.” (АПИ) с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че искът не бил доказан,
тъй като протоколът от местопроизшествието не съдържал описание на
механизма на ПТП, а и механизмът на настъпване на ПТП не бил доказан.
Поддържа се, произшествието е настъпило на общински път, поради което
отговорността на АПИ била изключена. Жалбоподателят поддържа
въведеното още с отговора на исковата молба възражение, че водачът на
увредения автомобил допринесъл за настъпване на вредите, тъй като се
движел с несъобразена скорост по пътното платно. Основателността на иска
се изключвала поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал
превозното средство без да се намира под въздействието на алкохол или
други упойващи средства, както и че вредите не са резултат на негови
умишлени действия. Прави се искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва и изразява становище, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № 4704191410001634 от 2.12.2019 г.
за застраховка „Каско стандарт“ на МПС, че същата има за обект лек
автомобил „Х.“, модел „........“, с рег. № .........., с рама № ............, като
застрахован Н. С. М., а застраховател – ищецът в настоящото производство.
Срокът на застрахователното покритие бил една година - 12,00 ч. на
11.12.2019 г. до 23,59 ч. на 10.12.2020 година.
Представени са Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства, съгласно които
застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която застрахованият
би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на застрахователните
рискове.
Видно е от свидетелство за регистрация, че лек автомобил „Х.“, модел
„..........“, с рег. № ..........., е регистриран на името на собственика Н. С. М..
От представения по делото протокол за ПТП № ........ от .......... г. и
обективираната в него схема, съставен от полицай при РУ – МВР – гр. С., е
видно, че на 04.01.2020 г. на път ІІІ-6206 в посока от к. к. „М.“ към гр. С.
водачът на „Х.“, модел „...........“, с рег. № .........., попаднал в необозначена
дупка на пътното платно. Констатирани били видими щети по автомобила.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № ..........., от които е видно, че уведомление за
станалото произшествие било направено до ищеца на 06.01.2020 г. от Н.С. М..
Били изготвени опис и оценка на щетите.
2
Видно от нареждания за плащане с опис към тях, ищцовото дружество е
изплатило на сервизите, в които е отремонтиран автомобилът, сумата от
314.81 лева.
От заключението на вещото лице към изслушаната в производството
пред районния съд съдебно-техническа експертиза, което въззвният съд
възприема като обективно и компетентно дадено, и устните разяснения на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че описаните в преписката
при застрахователя щети по автомобила от техническа гледна точка биха
могли да настъпят при попадане на автомобила в необезопасена и неозначена
дупка на пътното платно, както и че необходимите средства за отстраняване
на повредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат на 314.81 лева.
От показанията на свидетеля Младенов, управлявал процесното МПС
при настъпване на произшествието, се установява, че на 04.01.2020 г. по път
ІІІ-6206 в посока от к. к. „М.“ към гр. С., непосредствено след като излязъл от
с. М., О. С., в тъмната част от денонощието, на равен хоризонтален участък от
този път, с твърдо асфалтово покритие, с двупосочно движение с по една
лента във всяка посока, без маркировка и пътни знаци, предната лява гума на
автомобила попаднала в необозначена и необезопасена дупка, намираща се
около средата на пътното платно по широчината му. Непосредствено след
инцидента Младенов се опитал да продължи движението си с управляваното
от него МПС, но установил, че то е станало неуправляемо. В резултат на
попадането на предната лява гума на автомобила в дупката по него настъпили
материални щети, изразяващи се в повреда на външния борд на джантата на
предното ляво колело, както и на лявата кормилна щанга и двата й
накрайника. На място пристигнал мл. автоконтрольор - служител на РУ –
Самоков, който съставил протокол за ПТП, в който описал констатациите си..
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
В настоящия случай искът е насочен срещу А. „П. И.”. Според
правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
А. „П. ин. А. „П. И.”. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на
лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП А. „П. И.”
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално
понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на
пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно -
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
3
движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и
отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на
увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За
този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена,
а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички
необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел
да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно
средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 314.81 лева лева.
От показанията на разпитания пред районния съд свидетел,
уведомлението до застрахователя и заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява механизмът на произшествието, както и
причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху
автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице средствата
за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат
4
на 314.81 лева, в какъвто размер предявеният главен иск следва да бъде
уважен. Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната
лихва, считано от датата на поканата до окончателното му заплащане.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото
не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа
на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е
допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана
норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
На първо място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по
цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта
на движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за
несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя, съответно
със съществуващата на пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните условия
водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи
или да премине над нея. По делото липсват данни, че с оглед други
участници в движението водачът на процесния автомобил е могъл да спре
или да извърши съответната маневра и/или дали чрез маневра или спиране
водачът на увредения автомобил не би създал по-голяма опасност за
движението.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
По изложените съображения атакуваното решение на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
а именно – сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 01. 02. 2023 г. по гр. д. № 846/2021 г. по
5
описа на Районен съд – гр. Самоков.
ОСЪЖДА А. „П. И.”, гр. С., пл. „М.“ № ., да заплати на „З. е. а. д. „Б.
В.а и. г.““ ЕАД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. С., пл.
„П.” № ., сумата от 100, 00 лв. (сто лева) – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6