Р Е Ш Е Н И Е
Номер
14 09.02.2016 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански състав
На четиринадесети януари две
хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Ц.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер 2421 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 108 от Закона за
собствеността.
Ищците Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********,
Н.С.Т., ЕГН **********, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, и Е.К.Д.,
ЕГН **********, първите трима със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий” № 2, вх.1, ет.1
ап.1 - адв. Евгени Атанасов, а останалите със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Лайош Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина Чакърова и Надя Хаинбоазка,
са предявили иск за установяване по
отношение на Държавата, представлявана от Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, и по отношение на Администрацията на Министерския
съвет на Република България, че са собственици на реална част с площ 2163 кв.
м. от поземлен имот с кадастрален идентификатор 58356.506.256, целият с площ
6497 кв.м. по кадастрална карта на гр. Приморско, която част е обозначена с
жълт щрих на скица (л. 169 от делото) към приетото допълнително заключение на
вещото лице Мирчо Мавродиев по изслушаната съдебнотехническа експертиза, както
и за осъждане на Администрацията на Министерския съвет на Република България да
предаде владението върху посочената реална част.
Ищците твърдят, че като наследници на С.К.А., бивш
жител на гр. Приморско, починал на * г., са си възстановили собствеността върху
терена по силата на решение № 2229 от 13.07.1994г. по гр. дело № 2872/1994 г.
на Върховния съд, с което в административно производство по реда на ЗВСНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС било отменено отчуждаването му, извършено през
70-те години на миналия век за обществено мероприятие.
Възстановеният терен попадал в границите на поземлен
имот с кадастрален идентификатор 58356.506.256, целият с площ 6497 кв.м. по
кадастралната карта на гр. Приморско, владян от ответника Администрация на
Министерския съвет. За имота бил
съставен акт за държавна собственост № 4601 от 23.06.2008 г., утвърден от
Областен управител – Бургас.
Претенциите са уточнени с допълнителни молби от
09.07.2015 г. и от 09.11.2015 г.
Ответниците оспорват исковете по съображения, че
ищците нямат вещни права върху спорния терен.
Всички страни претендират съдебноделоводни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените на л. 38-41 от делото
удостоверения, издадени от Столична община, Община Бургас и Община Приморско,
ищците са непреки наследници на С.К.А., бивш жител на гр. Приморско, роден на ***
г., починал на *** г.
След смъртта си С.А. е наследен от двете си деца - К.С.К. и М.С.Т.. През 1989 г. К.К. е
наследен от ищците Н.П.К., С.К.К. и Е.К.Д.. През 1996 г. М.Т. е наследена от
съпруга си Н.Т., починал през 1997 г., и от сина им - С. Н.Т.. Последният е
починал през 2001 г. и е оставил за наследници ищците Д.Д.Т., М.С.Т. и Н.С.Т..
С протокол № 3 от 23.03.1919 г. на Общинския съвет на
бившето село Кюприя, сега гр. Приморско (л. 8 от делото), на общия наследодател
на ищците С.А., който е бил безимотен, е било разрешено да си построи къща в
общинско място от около 2,5 дка.
Тезата на ищците е, че след като построил къщата,
наследодателят им владял несмущавано общинския терен, в резултат на което го бил придобил с изтичане на
20-годишна давност по реда на Закона за давността от 1898 г., действал до 1951
г. Мястото (ведно с постройката) било отчуждено през 1976 г. по реда на ЗТСУ за
построяване на почивна база на Комитета за държавен контрол към МС. Понеже не
било засегнато от благоустройственото мероприятие, то било възстановено по реда
на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с решение № 2229 от 13.07.1994г. по
гр. дело № 2872/1994 г. на Върховния съд (л. 9-12 от делото). В този съдебен акт
точни реални граници не са посочени.
Ищците считат, че им е възстановен терен с реална площ
от 2163 кв. м., обозначен с жълт щрих на скицата към допълнителното заключение
на вещото лице Мирчо Мавродиев (л. 169 от делото). Теренът изцяло попадал в
границите на поземлен имот с кадастрален идентификатор 58356.506.256., който,
заедно с изградената почивна база, бил предоставен за стопанисване на
Администрацията на МС.
След неуспешни опити да изменят по административен ред
кадастралната карта като въведат като самостоятелен обект терена, коментиран в съдебното
решение за отмяна на отчуждаването, ищците са предявили по приложеното гр. дело
№ 55/2010 г. на РС – Царево иск против Държавата за делба на поземления имот с
кадастрален идентификатор 58356.506.256. Искът обаче е бил отхвърлен по
съображения, че реституционният ефект, на който ищците се позовават, не е
настъпил. По реда на косвения съдебен контрол е прогласено, че съдебното
решение, постановено в административното производство по отмяната на
отчуждаването, не е противопоставимо на държавата, действаща чрез МРРБ, като
страна в исковия процес.
По повод развил се спор за допустимост на настоящото
производство, касационната инстанция е дала задължителни указания, че решението
на делбения съд не представлява пречка за произнасяне по същество.
Настоящият състав не кредитира развитата в исковата
молба теза, че наследодателят на ищците, е придобил по давност общинска земя с
площ от около 2,5 дка, върху която му е било разрешено да построи къща за лични
нужди. Доказателства, че съизволителните действия по стопанисването на
постройката са били конвертирани във владение върху земята, не са ангажирани.
От друга страна в протокола от 1919 г. на Кюприйския
общински съвет липсват каквито и да е било индивидуализиращи белези относно
общинския имот.
От приетото основно заключение на вещото лице Мариета
Гълъбова по изслушаната съдебнотехническа експертиза става ясно, че действащият
регулационен план на гр. Приморско е одобрен през 1962 г. при кадастрална
основа от 1959 г. В разписния списък на името на наследодателя С.А. е бил записан
имот пл. № 414 със забележка за признато право на строеж само за отредения за
част имота парцел V в кв. 38. Изчислена по графични данни площта на имот пл. №
414 възлизала на 1390 кв. м. Останалите съседни имоти били записани на други
физически лица. За имот пл. № 414 са били отредени парцели V и ХІ в кв. 38 по плана на Приморско съответно с
площи от 770 и 950 кв. м. - за индивидуално строителство. Парцелите били
застроени.
Със заповед № 933 от 15.10.1975 г. на Председателя на
ИК на ОНС - Бургас е одобрено сливането на парцели V-414, ХІ-414, заедно със
съседен урегулиран имот, в общ парцел ІV за разширение на терена на почивна
станция на Комитета за държавен и народен контрол към МС. Именно тази парцел е
въведен понастоящем в кадастралната карта като поземлен имот – урбанизираната
територия с идентификатор 58356.506.256, целият с площ 6497 кв.м.
Със заповед № 36 от 10.01.1977 г. на Председателя на
ИК на ОНС - Бургас от наследниците на С.А. е било отчуждено „отстъпеното право
на строеж“ върху парцел V-414 с площ от 640 кв. м. Следва да се разбира, че
отчуждаването е имало за предмет всъщност постройката, изградена от наследодателя
С.А., въз основа на учредената му
суперфиция в общинска земя. Дори и да се даде вяра на тезата за изтекла
придобивна давност, то действието й би могло да се разпростре единствено до
площта на парцел V-414, която според вещото лице е 770 кв.м. Съседните
поземлени имоти са били записани в кадастралната основа от 1959 г. на други
лица, спрямо които са се развили и последвалите отчуждителни производства. При
това положение безсмислено е обсъждането на извършените от вещото лице
допълнителни изследвания на предходни планове.
Само за пълнота съдът отбелязва следното:
На комбинираната скица № 3 към допълнителното
заключение на вещото лице (л. 134 от делото) върху се графиката на сегашния
парцел ІV по ЗРП на Приморско са пренесени с виолетов контур парцели VІІ и VІІІ
в кв. 41 по предходен регулационен план от 1928 г. И двата парцела са отбелязани
като общински, но ищците твърдят, че те са били отредени за имоти на
наследодателя им. В кадастралната основа към предходния план не се съдържат графични данни за такива обекти. Бил
е заснет единствено харман – имот пл. № 184, попадащ на запад от спорния терен.
Старият парцел VІІ попада в границите на имот пл. № 414, заснет по плана от
1959 г. Разположеният западно съседен парцел VІІІ е бил отреден за имот пл. №
198, записан на неясно какво основание на името на С.А.. Тази територия е
заснета като имот пл. № 415 по кадастралната основа от 1959 г., който по
разписен лист е воден на името на друго лице. Претендираната по делото реална
част от процесния имот, обозначена с жълт щрих на скицата към допълнителното
заключение на вещото лице Мирчо Мавродиев (л. 169 от делото) е изведена по
искане на ищците от площите на имоти пл.
№ 414 и 415 по кадастралния план от 1959 г. Дори хипотетично да се допусне, че
тези имоти са били собствени на наследодателя на ищците и като такива са били отчуждени
по реда на ЗТСУ, то те са изцяло засегнати от извършеното след отчуждаването
благоустройствено мероприятие – сгради, съоръжения и подземни комуникации,
изобразени с черен пунктир на комбинираната скица № 3 към допълнителното заключение
на вещото лице Гълъбова. Ето защо претендираната реална част не би могла да
бъде реституирана в полза на ищците по аргумент от чл.1, ал.2 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. До идентичен извод е достигнал и делбеният съд
по приложеното гр. дело № 55/2010 г. на
РС – Царево. В решаващите мотиви на касационната инстанция по това дело е
прието, че строителството на обслужващите почивната база съоръжения е било
осъществено - теренът е бил разширен като в него са били изградени баскетболно
игрище, открит детски басейн и съпътстваща инфраструктура. Поради това са
изложени съображения за незаконосъобразност на акта, с който отчуждаването е било
отменено.
Изложеното обосновава отхвърляне на предявения иск по
чл. 108 от Закона за собствеността.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на всеки от
ответниците следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
2892,50 лева, определено съгл. Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********,
Н.С.Т., ЕГН **********, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, и Е.К.Д.,
ЕГН **********, първите трима със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий” № 2, вх.1, ет.1 ап.1 - адв. Евгени Атанасов, а останалите със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина Чакърова
и Надя Хаинбоазка, за установяване по отношение на Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и по отношение на
Администрацията на Министерския съвет на Република България, че всички ищци са
собственици на реална част с площ 2163 кв. м. от поземлен имот с кадастрален
идентификатор 58356.506.256, целият с площ 6497 кв.м. по кадастрална карта на
гр. Приморско, която част е обозначена с жълт щрих на скица (л. 169 от делото)
към приетото допълнително заключение на вещото лице М.М. по изслушаната
съдебнотехническа експертиза, както и за осъждане на Администрацията на
Министерския съвет на Република България да предаде владението върху посочената
реална част.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********,
Н.С.Т., ЕГН **********, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, и Е.К.Д.,
ЕГН **********, първите трима със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий” № 2, вх.1, ет.1 ап.1 - адв. Евгени Атанасов, а останалите със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина Чакърова
и Надя Хаинбоазка, да заплатят на Държавата, представлявана от Министерството
на регионалното развитие и благоустройството, съдебноделоводни разноски
(юрисконсултско възнаграждение) в размер на 2892,50 лева (две хиляди осемстотин
деветдесет и два лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********,
Н.С.Т., ЕГН **********, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, и Е.К.Д.,
ЕГН **********, първите трима със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий” № 2, вх.1, ет.1 ап.1 - адв. Евгени Атанасов, а останалите със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина Чакърова
и Надя Хаинбоазка, да заплатят на Администрацията на Министерския съвет на
Република България, съдебноделоводни разноски (юрисконсултско възнаграждение) в
размер на 2892,50 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и два лева и петдесет
стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: