Р Е Ш Е Н И Е
№ 76 10.04.2023 г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета
година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Демиревски
административно
дело № 404 по описа на съда за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 24 ал. 2 от ЗОЗЗ /Закон за опазване
на земеделските земи – обн. ДВ, бр.35/24.04.1996 г., изм. и доп./.
Адв. М.К. ***, като пълномощник на И.Д.К., ЕГН ********** и А.П.Х.,
ЕГН **********, двамата от гр. К, ул. “***“ № 205, съответно ул. „***“ № 20,
ет. 7, ап. 29, община Кюстендил, област Кюстендил, със съдебен адрес:***
обжалва отказ, обективиран в писмо изх.№ АО-2044/31.10.2022 г. на Директора на
Дирекция „Поземлени отношения и комасации“ при Министерството на земеделието на
Р. България. Релевира основанията за оспорване по чл. 146 т. 2 и т. 4 от АПК. Нарушението
на формата е поради липса на мотиви за отказа за продължаване на процедурата.
Противоречието с материалния закон е поради наличие на влезли в сила
административни актове за одобряване на ПУП – ПЗ за имота и решение на ОбС,
върху които е недопустим косвен съдебен контрол и представени доказателства
/удостоверение от главния архитект на общината, скица от СГКК и документ за
категория на земята/, удостоверяващи материалноправните основания за уважаване
на заявлението за промяна на предназначението на земята. Моли за отмяна на акта
и изпращане на преписката на Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 1
от ЗОЗЗ за решаване на искането по
същество. Претендира деловодни разноски.
В писмено становище пълномощникът на жалбоподателите
поддържа жалбата. Представя списък за разноските по чл. 80 от ГПК.
В писмено становище ответия директор на дирекция „Поземлени
отношения и комасации“ при Министерство на земеделието оспорва жалбата като
счита, че отказът не представлява индивидуален административен акт и не подлежи
на оспорване, алтернативно счита същата за неоснователна и моли да се отхвърли.
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза, изготвена от арх. А.А., която съдът приема за компетентно изготвена
и достоверна и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Със Заявление рег. № АО-2044/19.09.2022 г. до Председателя
на комисията по чл. 17 ал. 1 от ЗОЗЗ, жалбоподателите са поискали да бъде
променено предназначението на земеделска земя, представляваща поземлен имот с
идентификатор 17680.12.16 по КККР на землището на с. г., община Кюстендил, с
площ 1.751 дка, тяхна собственост за изграждане на обект: „Жилищна сграда“. Към
заявлението са представили, както следва:
1/ документ за собственост на ПИ във вид на нотариален акт №
133, том IV, рег.№ 3632, дело № 3625/2006 г. на нотариус Б.Ас рег.№
325 по регистъра на НК и район на действие Районен съд – Кюстендил, обективиращ
договор за покупко -продажба на имота;
2/ Заповед № РД-00-985/25.10.2016 г. на Кмета на Община
Кюстендил, с която на основание чл. 44 ал. 1 т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 129
ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 124а ал. 1 от ЗУТ, Решение № II-2 от Протокол № 22/28.09.2016 г. на ОбЕСУТ и Заявление вх.№
УТ 1102, 1103/15.07.2016 г. е одобрен проект за ПУП – ПЗ за ПИ 012016, местност
„***“ по КВС на землището на с. г., община Кюстендил, за промяна на
предназначението на територията на имота от земеделска в неземеделска – „За
жилищно строителство“, съобразен с изискванията на чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003
г. за ПНУОВТУЗ с нормативи, отговарящи на устройствена зона с малка височина
/Жм/. Графичната част на заповедта е приложена на л. 46 и сл. Заповедта е
влязла в сила на 29.12.2016 г., съгласно отбелязването върху същата и
Констативен протокол от 30.12.2016 г. на служители от общината. Към заповедта е
приложено копие от одобрения проект за ПУП – ПЗ, съдържащ документите,
отбелязани в заглавната му страница на л. 59 от делото. Част от преписката по
одобряване на ПУП е Решение № 1153/27.08.2015 г. по Протокол № 43 на ОбС – К, с
което на основание чл. 21 ал. 1 т. 11, чл. 27 ал. 3 от ЗМСМА и чл.124а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 5 ал. 1 т. 11 от Правилника за организацията и дейността на
ОбС е разрешено изработването на проекта за ПУП – ПЗ с промяна на
предназначението на територията на имота от земеделска в неземеделска – „за
жилищна територия“ с преобладаващо застрояване с малка височина до 10 м. Част
от проекта е скица № КО3919/12.03.2015 г. на началника на ОСЗ за ПИ 012016,
съгласно която НТП на имота е с трайно предназначение на територията:
земеделска - нива. Представени са съгласувателни писма и становища от РИОСВ – Перник,
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „Кюстендилска вода“ ЕООД, РЗИ – Кюстендил и
РСПБЗН – Кюстендил.
3/ представен е Акт № 2/18.01.2016 г. на ОДЗ – К, съгласно
който процесния ПИ е категоризиран от ІV
категория при неполивни условия /лист 69 по делото/;
4/ представено е и Удостоверение изх. № 94-00-2732/29.08.2022
г. на Главния архитект на Община Кюстендил по реда на чл. 40 ал. 6 от ППЗОЗЗ, с
което е удостоверено, че устройствената зона за територията на ПИ 04796.105.62
е от разновидност жилищно застрояване с малка височина /Жм/ в съответствие с
чл. 29 от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ. В съдържанието на
удостоверението е записано, че устройствената зона за имота е определена с
одобрения ПУП – ПЗ по заповедта на кмета на общината /л. 37-38 по делото/;
5/ допълнителсо с писмо рег. № АО – 2044/26.10.2022 г. е
представено и Удостоверение изх. № УТ-22-1938/25.10.2022 г. на Гл. архитект на
Община Кюстендил, в което е поправена допусната техническа грешка, като е
посочен правилния идентификатор на имота 17680.12.16, а не ПИ С ИД.
04796.106.62.
Оспореното писмо с изх. № АО-2044/31.10.202 2г. е издадено
от Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при Министерство на
земеделието.
С него заявителите са уведомени, че депозираното заявление
за промяна предназначението на земеделската земя няма да бъде включено в
дневния ред на заседание на компетентната комисият, на основание чл. 6 ал. 3 от
одобрен Правилник за работата на Комисията за земеделските земи. Мотивите
органът е свързал с това, че в преписката няма приложена документация, която да
доказва ,че по действащия ОУП на Община Кюстендил, имотът е предвиден за
застрояване, за да се проведе процедурата за промяна на предназначението на
земеделската земя за неземеделски нужди, както и че в преписката се съдържат
две противоречиви, според административния орган удостоверения издадени от Община
Кюстендил.
Писмото е връчено на адресатите на 10.11.2022 г. /вж.
известие за доставяне на л. 16/, а жалбата по делото е подадена на 25.11.2022 г.
От приетата по делото съдебно - техническа експертиза на
вещо лице арх. А.А.А. се установява, че за територията на община Кюстендил
/включително за процесния ПИ/ е в сила ОУПОК, одобрен с Решение № 291/29.09.2016
г. на ОбС – К. Видно от графиката на Приложение №1 към заключението, която
е част от ОУПОК, процесният ПИ попада в територия с общо предназначение –
„Земеделски земи - ниви“, за която не е предвидена промяна на предназначението
за неземеделски нужди и няма посочен устройствен режим. За процесния имот с
Решение № 1153/27.08.2015 г. от Протокол № 43 на ОбС Кюстендил е разрешено
изготвяне на ПУП – ПЗ /лист 63 от делото/. Проектът за ПУП – ПЗ е одобрен със
Заповед № РД-00-985/25.10.2016 г., влязла в сила на 29.12.2016 г. /лист 44 от
делото/. Въз основа на този ПУП – ПЗ е издадено Решение № К33-05/16.03.2017 г.
на Комисията за земеделските земи /лист 50 от делото/, влязло в сила на
28.04.2017 г., след одобряването на ОУП на Община Кюстендил. Изготвянето на ПУП
– ПЗ за процесния имот е разрешено преди одобряването на ОУП на Община К. и в решението на ОбС не е посочено изискване за
съобразяване с ОУП на основание чл. 104 от ЗУТ, тъй като към този момент все
още няма одобрен ПУП. Съгласно чл. 108 от ЗУН към ПУП – ПЗ са изготвени
изискуемите по ал. 2 план – схеми за електрификация /лист 92 и 95 от делото/ и
водоснабдяване и канализация /лист 68 от делото./. Поради ограничения обхват на
ПЗ само за един имот, не се изготвят транспортно-комуникационна схема и планове
за вертикална планировка и паркоустройство и благоустройство.
В графиката на предварителния проект за изменение на ОУП на
Община К /лист 35 от делото/, процесният имот и съседните му такива попадат в
зона с допустима промяна на предназначението на земята от зона на земеделски
земи в зона за ниско жилищно застрояване, маркирана със сигнатура Жм4, т.е.
имотът попада в хипотезата на чл. 4 ал. 9 изр. 2 от Правилата и нормативите към
ОУПОК и за него е допустима промяна на предназначението предвид определената ІV категория. В обхвата на тази зона процесният имот е посочен
с кафяв цвят – като жилищен, поради обстоятелството, че към момента на
изготвяне на Предварителния проект за изменение на ОУП на Община Кюстендил за
процесния имот вече има одобрен ПУП – ПЛан за застрояване.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, тъй като съответства на приобщените писмени
доказателства, документите и графичните материали в община К. Страните не го
оспорват.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателствени средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателите са субекти с правен интерес от оспорването. Писмото
на ответника е акт с утежняващ за адресите правен характер, тъй като съдържа
отказ да се уважи по същество заявлението за промяна предназначението на
земеделската земя.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК пред компетентния
административен съд по чл. 133 ал. 1
от АПК.
Разгледана
по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна Съображенията за това са следните:
Отказът за промяна на предназначението на земеделската земя,
обективиран в оспореното писмо, е незаконосъобразен до степен на нищожност.
С подаденото заявление вх. № АО-2044/19.09.2022 г., поставило
началото на административното производство, жалбоподателите са поискали промяна
на предназначението на конкретно посочена земеделска земя за изграждане на
жилищна сграда. Предметът на заявлението и приложените към него документи
определят като приложим реда по чл. 24 ал. 2 от ЗОЗЗ, във вр. с чл. 40 от
ППЗОЗЗ. Посочените правни норми еднозначно възлагат компетентността за
произнасяне по искането на Комисията по чл. 17 ал. 1 от ЗОЗЗ. Тази комисия по
регламента на чл. 17 ал. 1 т. 1 от ЗОЗЗ е Комисията към ОД „Земеделие“ –
Кюстендил, тъй като се касае за имот с площ до 50 дка от пета категория,
неполивна земя, находяща се в землището на населено място на територията на Област
Кюстендил, а по т. 2 – Комисията за земеделските земи – за останалите случаи. В
случая това е Комисията за земеделските земи, тъй като земята е от четвърта
категория. Нормите на чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от ППЗОЗЗ определят комисиите като
колективен орган, в чиито състав в качеството на председател влиза министърът
на земеделието, храните и горите, но има зам. председатели, секретар и членове
/представители на МРРБ, МЗ, МП, МОСВ. МИИ, МЕ и др/. Именно Комисиите по см. на
чл. 70 от ППЗОЗЗ се произнасят с решение в случаите по чл. 40 ал. 1 от ЗОЗЗ, което
подлежи на обжалване по реда на АПК /вж. чл. 70 ал. 5 от ППЗОЗЗ/. След като
оспореното писмо по правен характер обективира отказ за уважаване на
заявлението за промяна на предназначението на земеделската земя, то същото
следва да изхожда от Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 2 от ЗОЗЗ, а не еднолично от
нейния председател или друг член на същата. Постановявайки по същество отказ, Директорът
на Дирекция „Поземлени отношения и комасации“ при Министерство на земеделието
на Р. България се е произнесъл без има правомощие за това. Произнасянето
еднолично от директора на дирекция, а не от колективния орган обуславя
нищожност на отказа, която следва да се обяви с настоящето съдебно решение.
За пълнота на мотивите във връзка с възраженията в жалбата,
съдът установява нарушения на формата на акта и нарушение на материалния закон.
Формално, процедурата по чл. 40 ал. 1 ал. 2 и ал. 6 от ППЗОЗЗ е спазена.
Нарушенията на формата на акта съдът свързва с липса на
обективиране на волята в нарочно решение, респективно заповед и отсъствие на
самостоятелна разпоредителна част. Тези нарушения обаче нямат съществен за
производството характер, тъй като. волеизявлението се извежда от мотивите на
органа и същото е в съответствие с цитираните за неговото формиране правни
основания, които са в корелация с изложените фактически обстоятелства.
Нарушението
на материалния закон е поради отсъствие на правна възможност в производството
по чл. 17а ал. 3 от ЗОЗЗ органът да може да
преценява законосъобразността на одобрения със Заповед № РД-00-985/25.10.2016 г.
на кмета на общината проект за ПУП – ПЗ за имота. Отсъства правомощие за
преценка дали ПУП - ПЗ съответства на предвижданията, вкл. графичната част на
ОУПОК. Безспорно, съгласно писмените доказателства по делото и заключението на
вещото лице, съответствие съществува, т.к. отреждането на имота по ОУПОК в
територия с общо предназначение „земеделски земи – ниви“ съответства с
промяната на предназначението му с ПУП - ПЗ в зона за жилищно строителство с
малка височина. Въпросът за приложението на чл. 103 ал. 4 от ЗУТ обаче не е
предмет на изясняване от Директора на дирекция и Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 1
от ЗОЗЗ. Това е въпрос за приложението на материалния закон от органи, различни
от директора и Комисията във връзка със законосъобразността на заповедта на
кмета за одобряване на проекта за ПУП – ПЗ. В производството по 17а ал. 3 от
ЗОЗЗ ответният орган и Комисията не разполагат с правомощие да извършват косвен
съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален
административен акт, като с такова правомощие не разполага и съда.
Конкуренцията на актове е извън приложното поле на настоящия казус.
Разрешение
на случая се съдържа в Правилата и нормативите към ОУПОК и в чл. 17а ал. 3 от
ЗОЗЗ. Правилата и нормативите за прилагане на ОУПОК са неразделна част от ОУПОК,
съгласно чл. 104 ал. 2 от ЗУТ и чл. 3 ал. 1 т. 9 от Наредба № 8/14.06.2001 г.
за обема и съдържанието на устройствените планове /обн. ДВ, бр. 57/26.06.2001 г.,
изм. и доп./, а разпоредбата на чл.17а ал. 3 от ЗОЗЗ държи сметка за вида на
земята като земеделска към момента на подаване на заявлението и произнасянето
на Комисията. В случая по делото, нормата на чл. 4 ал. 9 изр. 2 от Правилата и
нормативите към ОУПОК предвижда възможност за смяна на предназначението на
земеделския имот на жалбоподателите, изхождайки от характера на имота като
земеделски, определената за него ІV-та
категория и отсъствие на данни за трайни насаждения. Посочените данни за имота
са безспорно установени от писмените доказателства по делото и от заключението
на вещото лице и за същите страните не спорят.
Поради установената от съда нищожност на оспорения отказ, на
основание чл. 172 ал. 2 пр. 1 от АПК, съдът ще обяви нищожността.
На основание чл. 173 ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на компетентния орган – Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 2 от ЗОЗЗ за
произнасяне по заявлението на жалбоподателите при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
Поради изхода от спора и по арг. от чл. 143 ал. 1 от АПК
жалбоподателите имат право на деловодни разноски в размер на 1320 лв.,
включващи 20 лв. ДТ, 1000 лв. адвокатско възнаграждение /заплатено в брой/ и 300
лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на отказ,
обективиран в писмо изх. № АО-2044/31.10.2022 г. на Директора на Дирекция
„Поземлени отношения и комасации“ при Министерство на земеделието за промяна
предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, представляваща
поземлен имот с идентификатор 17680.12.16 по КККР за землището на с. г., община
Кюстендил с площ 1 751 кв.м., собственост на И.Д.К. и А.П.Х., за
изграждане на обект: „За жилищно строителство“.
ИЗПРАЩА
преписката на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието за произнасяне по подаденото Заявление вх.№ АО-2044/19.09.2022
г. при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, с
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати на И.Д.К. и А.П.Х.
със съдебен адрес:***, деловодни
разноски в размер на 1 320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14 - дневен срок
от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: