Решение по дело №723/2023 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 94
Дата: 10 май 2024 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20231840100723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Ихтиман, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100723 по описа за 2023 година
Г. И. Г. от гр. * е предявил обективно съединени искове против М. И. Б. от гр. * за
преустановяване пристрояването на съществуваща постройка в съсобствен имот и да
премахване на пристроеното без съгласието на останалите съсобственици, както и за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1800 лева и за
неимуществени вреди в размер на 200 лева.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на дворно място от 760 кв.м.,
находящо се в с.*, област *, община Ихтиман, представляващо урегулиран парцел IX-58 , в
кв.2 по плана на с.*. Другите съсобственици на този недвижим имот са: * и * И. Г., като и
четиримата притежават по ¼ от посочения имот. Сочи се, че ответницата извършва
пристрояване на вече съществуваща постройка в имота без съгласието на нито един от
останалите съсобственици.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. И.
Б., с който оспорва изцяло исковете като неоснователни.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск за заплащане на сумата от
3344.66 лева, за направените подобрения в съсобствения имот, който в първото съдебно
заседание не е приет за съвместно разглеждане и е отделен в отделно производство.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 70, том II, дело № 808/1974 г. на Ихтиманския районен съдия,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на вещно право на
строеж № 136, том III, рег. № 3209, дело № 455/2008 г. на Нотариус С. * и удостоверение за
наследници от 07.08.2023 г. се установява, че страните са съсобственици на дворно място с
площ от 837 кв. м, находящо се в с. *, общ., Ихтиман, съставляваща УПИ X-154 и в кв. 22
по дворищно-регулационния план на с. * от 1986 г. /бивш урегулиран парцел IX-58, в кв.2
по плана на с.*/.
1
Съгласно приложеното удостоверение за търпимост № 310/24.09.2021 г., издадено от
Главния архитект на община Ихтиман построената в УПИ X-154 и в кв. 22 по дворищно-
регулационния план на с. * масивна жилищна сграда от 40,00 кв. м и паянтова сграда от 8 кв.
м са построени в периода 1980-1983 г. и нанесени в кадастралния и регулационен план на с.
*, одобрен със Заповед № АБ-281/1986 г.
От показанията на св. * Г., която е сестра на страните и съсобственик на процесния
имот и построените в него сгради, се установява, че имотът в с. * се използва от нейната
сестра. Според свидетелката през месец август 2023 г. е установила, че М. Б. е съборила
старата къща и е построила нова къща и тоалетна, направила е ремонт на барака в имота без
да иска разрешение от нея. Новопостроената къща има стая, хол и кухня, както и е
построена баня.
В показанията си св. *, която е майка на страните, твърди, че съпругът й приживе е
бил направил една стая в имота в с. *, като искал да го остави на дъщеря си *. Дъщеря й М.,
без да попита никого, е направила втора стая, както и баня и тоалетна. Свидетелката е
посетила имота еднократно, харесало й е това, което е направено, но не била съгласна,
защото втората й дъщеря притежава повече от половината.
От показанията на св. *, който е съпруг на ответницата, се установява, че старата къща
е била едностайна с площ около 16 кв. м. Да смъртта на бащата на странните през есента на
2020 г. той заедно със съпругата си са ползвали имота. М. * през пролетта на 2021 г. се
срещнала с майка си и брат си и споделила с тях намерението си да облагороди имота, така
че да може да бъде ползван от всички наследници. Г. Г. и * заявили, че не ги интересува
имотът и няма да участват с пари. През 2022 г. се извършило пристрояване на една стая от
около 24 кв. м, като Б. изпратила по „Еконт“ ключове на останалите съсобственици. Никой
от другите съсобственици не са идвали в имота.
Обстоятелството, че останалите съсобственици са получили ключове от имота се
установява и от св. *, която е дъщеря на ответницата и според която в имота е направена
баня с тоалетна, каквато е нямало преди това, както и хол и кухня на мястото на
съществуваща площадка
От заключението на допуснатата съдебно техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че масивната жилищна сграда,
намираща се в УПИ X-154 и в кв. 22 по плана на с. * се състои от стара част (сега спалня),
пристройка към нея (кухня-дневна) с площ 24 кв. м и баня с тоалетна с площ 4,70 кв. м, като
в имота има и стопанска сграда с дървена покривна конструкция и тухлени стени. Общата
застроена площ на жилищната сграда е 45,70 кв. м, а на навеса – 11,40 кв. м. Отделно е
изградена друга масивна тоалетна със застроена площ 1,56 кв. м. Според вещото лице за
пристрояването няма издадено строително разрешение. Новоизградените постройки имат
статус на жилище.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да
отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото
пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според предназначението й.
В случая не се спори между страните, че са съсобственици на поземлен имот в с. *.
От представените доказателства се установява, че всеки един от тях притежава по 1/16
идеална част от него. В имота е имало изградена масивна жилищна сграда с площ около 21
кв. м. Ответницата е извършила пристрояване на сградата без да има учредено право на
2
строеж и без строителни книжа, като е изградила помещение от 24 кв. м, което се използва
за хол и кухня, баня и тоалетна от 4,70 кв. м., както и отделна тоалетна с площ от 1,56 кв. м.
Нормата на чл. 31, ал.1 ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва
общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост
на останалите съсобственици според правата им.
В принципен план е допустимо успешно да бъде проведен негаторен иск от един
съсобственик спрямо друг съсобственик, ако последният препятства възможността на
първия да си служи с общата вещ според правата му и нейното предназначение.
Ищецът твърди, че ответницата, чрез извършеното пристрояване на съществуващата
в общ техен имот сграда без съгласието на останалите съсобственици е нарушила правото
му на собственост, поради което и иска премахване на построеното.
При предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът осъществява такива действия, с които му пречи да упражнява своето право, т.е.
трябва да докаже, че към момента на предявяване на иска е извършено конкретно
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост.
Ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот следва да
произтича пряко или косвено от действията на ответника, като във всички случаи с оглед на
конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на такова въздействие.
Съдът приема, че в настоящото производство не бе установено по категоричен начин,
че ответницата е осъществила такива действия, с които да ограничава правото на
собственост на ищеца.
Построяването на законна или незаконна сграда или пристройка в съсобствен имот
само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като
всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с
правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл.92 ЗС построеното, ако
то представлява самостоятелен обект, принадлежи на всички съсобственици на мястото. За
да бъде основателен негаторния иск следва да бъде установено, че построеното пречи на
другия съсобственик да упражнява правата си в съсобствеността (решение № 299 от
15.06.2010 г. по гр.д.№ 500 от 2009 г. на ВКС и решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр.д.№
1320 от 2009 г. на ВКС). Това разбиране е застъпено и в т. 3 на Тълкувателно решение №
4/2015 г. по тълк. Д № 4/2015 г. на ВКС, съгласно което за уважаване на иска с правна
квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право.
При всички случаи преценката дали пристрояването пречи на другите съсобственици
на мястото да упражняват правото си на собственост е индивидуална с оглед на събраните
по делото доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди
това строителство начин на ползване на съсобствения имот.
Ищецът не успя да докаже с какво пристрояването на стая, както и на баня и
тоалетна пречи на упражняването на правото му на собственост върху притежаваните от
него 1/16 идеални части от процесния имот. Липсват доказателства този имот изобщо
някога да се е ползвал от него. Нещо повече – няма убедителни доказателства за това, че
ответницата е пречила на ищеца да ползва както дворното място, така и пристроеното, което
по силата на приращението е и негова собственост.
В този смисъл, настоящият състав приема, че така предявеният негаторен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са и исковете по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на действията на ответницата.
3
Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. Това задължение произтича
непосредствено от закона – чл. 45 ЗЗД, и при неговото неизпълнение за увреждащия
възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, наред с вината, са още противоправно поведение на
дееца, настъпилата вреда и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана във
всеки конкретен случай. Когато бъде доказан фактическият състав на непозволеното
увреждане всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от него подлежат на
обезщетяване – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да са имуществени или неимуществени.
В хода на производството, ищецът не доказа както противоправно и виновно
поведение от страна на ответницата, така и да е настъпила вреда (имуществена или
неимуществена) за него, която да подлежи на обезщетяване.
В този смисъл съдът приема, че така предявените обективно кумулативно съединени
искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответницата, като в нейна полза следва да бъде при присъдено изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие (л. 35), както и депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 130 лв.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 109 ЗС на Г. И. Г. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. * против
М. И. Б. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. * за преустановяване извършването на неоснователни
действия - пристрояване на съществуваща постройка в съсобствен имот и за премахване на
пристроеното без съгласието на останалите съсобственици.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД на Г. И. Г. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. * против
М. И. Б. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. * за заплащане на сумата от 1800 лв. (хиляда и
осемстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и за заплащане
на сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от извършеното пристрояване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. И. Г. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. *
ДА ЗАПЛАТИ НА М. И. Б. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. * сторените разноски в
производството в размер на 1630,00 (хиляда шестстотин и тридесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4