ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
гр. Перник, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500759 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника му юрк.
Л. М. срещу Решение № 1274 от 28.11.2022г., постановено по гр. д. № 3602/2022г. по
описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК: ********* с правно основание чл. 258 за
изменение на Решение № 1089/26.10.2022г., постановено по гр. дело № 3602/2022г. по
описа на Районен съд – гр. Перник в частта за разноските.
По подробно изложени съображения, жалбоподателя счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Намира за неоснователно изложеното в обжалваното
решение, че на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лева, без да се държи сметка за обстоятелството, че
така определения размер не отговаря на усилията на адвоката за защита на ищеца по
делото. Изразява несъгласие с обстоятелството, че съда не е споделил изложените от
ответника съображения, че следва да се има предвид обстоятелството, че съдът не е
обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на размера на адвокатското
възнаграждение, като в тази насока сочи Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени
дела С -427/16 и С-428/16. Цитира и практика на Окръжен съд - Перник, обективирана
в Определение № 561 от 28.08.2020г., постановено по ч. гр. д. № 449/2020г. Поради
това счита, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен под
предвидения минимум, в каквато насоча е и настоящата му жалба.
В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – И. С. Г., чрез пълномощника си адв. Б. Б.
– САК, е изразил становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Счита,
че цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима в случая, поради
1
което обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, е
допустима.
С обжалваното съдебно решение (имащо характер на определение)
първоинстанционният съд не е уважил искането на ответника за изменение на Решение
№ 1089/26.10.2022г., постановено по гр. д. № 3602/2022г. по описа на Районен съд – гр.
Перник в частта за разноските. Районният съд е приел, че адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищеца, определено по реда на чл. 38 от ЗА, не следва да бъде
изменено, доколкото е присъдено в минималния размер, предвиден в Наредба №
1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно константната, в т.ч и задължителна практика на ВКС /ТР №6 от
06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г.на ОСГТК на ВКС/, при определяне и присъждане на
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
съдилищата, с оглед разпоредбите на чл.36, ал.2, чл.38, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК,
вр. Наредба №1/2004 г., са обвързани от предвидените в Наредбата минимални
размери.
Настоящия съдебен състав не споделя виждането на жалбоподателя, че в случая
цитираната практика на СЕС е в подкрепа на твърденията му.
В цитираното от жалбоподателя съд решение, Съдът на ЕС посочва, че когато
приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, без правната уредба да съдържа какъвто и да било точен критерий,
който би могъл да гарантира, че определените минимални размери са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес, професионална организация като Висшия
адвокатски съвет, състояща се само от адвокати, избрани от други свои колеги
адвокати, следва да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на чл.101 ДФЕС
- липсват разпоредби, гарантиращи че Висшият адвокатски съвет действа като носител
на публична власт в общ интерес при наличие на ефективен контрол и на правомощия
на държавата за вземане на решения като последна инстанция. С оглед изложените
съображения СЕС констатира, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, §1
ДФЕС. В решението си обаче СЕС приема, че тази правна уредба не попада
непременно в обхвата на забраната на чл.101, §1 ДФЕС, а преценка в този смисъл
следва да бъде направена от националния съд, след като отчете общия контекст, в
който наредбата на Висшия адвокатски съвет е приета или проявява последиците си и
2
по-конкретно какви са легитимните цели на националната правна уредба и дали
ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи
на преследването на тези цели.
Предвид горното не може да се приеме, че решението на СЕС позволява
неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуалната възможност за
протИ.речие между чл.101, §1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство,
с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското
възнаграждение. Всъщност решението на СЕС възлага на националния съд да направи
преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от
Наредба №1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна
цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите,
са присъщи на преследването на тази цел.
Следва да се посочи, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и
чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно
присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в
Наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗА
професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика,
надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на
качеството на адвокатската услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв риск от
влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на
потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Действително сами по
себе си определените минимални възнаграждения не могат да попречат на който и да е
адвокат да предлага услуги с посредствено качество – високият качествен стандарт на
професионалните услуги зависи и от правилата за достъп до професията и за
повишаването на квалификацията, както и от дисциплинарните правила, служещи, вкл.
за гарантиране на спазването на професионалната етика. Предвид ноторния факт за
големия брой вписани и практикуващи в Република България адвокати обаче, липсата
на минимални размери на адвокатските възнаграждения ще доведе до прекомерна
конкуренция в предлаганите от адвокатите цени, а насърчаването на предлагането на
услуги с отстъпка – до влошаване на качеството на предоставяните само от адвокати
услуги и то в ущърб, както на лицата, нуждаещи се от висококвалифицирани правна
защита и съдействие, така и на правосъдието. И това е така, тъй като по правило
адвокатите показват ниво на съответно познание, което потребителят може и да няма,
поради което за последния ще е трудно да прецени качеството на предоставяната му
услуга, а от друга страна, с оглед особеностите на българския пазар, впускането в
конкуренция за предлагане на услуги с отстъпка ще доведе и до отстраняване на
адвокати, предоставящи висококачествени услуги и то само поради неблагоприятния
за тези адвокати избор от страна на потребителя, мотивиран основно от предлаганата
цена. В този смисъл професионалните правила по отношение на адвокатите /свързани с
организацията, квалификацията, професионалната етика, надзора и отговорността/,
също не са достатъчни сами по себе си за постигане на високо равнище на качеството
на адвокатската услуга, за предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това
качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и
на правосъдието, а въведените допълнителни гаранции са годни, подходящи и
необходими за постигането на тази цел. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че нивото на минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е по-високо от
3
съдебните разноски, вкл. предвидените държавни такси за достъп до съд, а равният
достъп на физическите лица до правосъдие и предоставяне на ефективна правна помощ
е осигурен от разпоредбите на ЗПП и чл.38 от ЗА. С оглед изложеното и предвид
очертаната връзка между предвидените минимални размери на адвокатските
възнаграждения и качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, настоящият
съдебен състав намира, че ограниченията, въведени от законодателя, въпреки
присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е
необходимо за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел. В този смисъл
е и практиката на Върховния касационен съд, посочена от първоинстанционния съд в
обжалвания съдебен акт и споделена и от настоящия съдебен състав (Определение №
28 от 21.01.2022г., по ч.т.д. № 2347/2021г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение).
С горните съображения, настоящия съдебен състав не споделя и практиката на
Окръжен съд – Перник, посочена от жалбоподателя.
Предвид тези съображения, настоящият състав намира, че при определяне и
присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА и при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери.
Предвид горното, Окръжен съд-Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1274 от 28.11.2022г. (с характер на определение),
постановено по гр. д. № 3602/2022г. по описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4