Р Е Ш Е Н И Е № 90
10.08.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 181 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника
юрисконсулт С. Д., против А.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***
Ищецът твърди, че на 07.03.2019г. било
подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
произтичащи от договор за паричен заем № 37616 от 19.03.2018г. са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството – кредитор. Сочи, че договора за кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Излага, че „Креди Йес“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 01.10.2018г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомително
писмо до длъжника с изх.№ УПЦ-П-КРЙ/37616 от 18.03.2019г. за станалата продажба
от „Креди Йес“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но писмото се
върнало в цялост, като на 24.03.2020г. било изпратено повторно съобщение с
куриер, но не било върнато към момента на депозиране на исковата молба. Към
исковата молба прилага уведомление за извършената цесия, което да се връчи на
ответника. Излага подробни съображения във връзка с това, че за основателността
на иска е ирелевантно уведомлението за извършената цесия да е получено лично от
длъжника. Ищецът твърди, че на 19.03.2018г. „Креди Йес“ ООД като заемодател и А.В.С.
бил сключен договор за паричен заем № 37616 при спазване на ЗЗД и ЗПК.
Съобразно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на
заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 400 лева,
представляваща главница и чиста стойност на договора. Редът и условията, за
отпускането на заема били уредени в самия договор и общите условия към него, с
които ответникът се бил запознал и съгласил изрично и безусловно, като
удостоверил това обстоятелство с положения от него подпис върху договора за
заем. Заявява, че с полагането на подписа си върху договора за паричен заем,
заемополучателят удостоверил, че е получил заемната сума от представител на заемополучателя,
с което последния изпълнил своето задължение по сделката. Погасителните вноски,
които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовката и обслужването на заема, представляваща печалбата на
заемодателя. Годишният процента на разходите по заема бил фиксиран за срока на
договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия не можел да
бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните били уговорили
обща стойност на плащанията по договора в размер на 471,25 лева, като
договорната лихва била в размер на 71,25 лева, която следвало да се изплаща на
части с договорените месечни погасителни вноски. Заемополучателят се бил
задължил по процесния договор да върне заемната сума в срок до 14.01.2019г. на
43 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер 10,96 лева, като
първата вноска следвало да бъде платена на 26.03.2018г., а последната била с
падеж на плащане на 14.01.2019г. Сочи се, че срокът на договора бил изтекъл на
дата 14.01.2019г. с последната погасителна вноска и не бил обявен за предсрочно
изискуем. Съобразно приложимите Общи условия при забава плащане на дължимите
погасителни вноски заемателят дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за всеки ден на просрочие, като в тази връзка
ответникът дължал сумата от 113,71 лева за периода 09.04.2018г. /датата, на
която била станала изискуема първата неплатена погасителна вноска от длъжника/
до датата на подаване на заявлението в съда.
Предвид това за ищцовото дружество
възникнало правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника А.В.С. за дължимите суми.
Съдът бил уважил претеницята по образуваното ч.гр.д.№ 50/2020г., по описа на РС
– Средец и бил издал заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна
обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Отправя искане да
се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено по
отношение на длъжника А.В.С., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
следните суми: 384,16 лева – представляваща главница по договор за кредит;
65,17 лева – представляваща договорна лихва за периода от 09.04.2018г. до
14.01.2019г.; 113,71 лева –– представляваща обезщетение за забава за периода от
09.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва
за забава върху главницата от дата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноските, сторени в исковото и заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника К. Т. К., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 28.05.2020г., не е направила
искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявени са искове са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД,
във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото
решение е обусловено и от това ответникът да уведомен за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 24.07.2020г.
от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт Б. Р., се отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът е редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание чрез лице от адреса и негов роднина – съпругата му Т. Ж. М.,
получила съобщението със задължение да го предаде на адресата. Същият е
предупреден за възможността против него да бъде постановено неприсъствено
решение при връчване на препис от исковата молба в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК, като
съобщението за това е връчено Ж. В. С. – сестра на ответника, също получила
съобщението със задължение да го предаде на адресата. С определението, с което
съдът се е произнесъл по доказателствените искания, съставил е доклад по делото
и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, отново е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като това определение е редовно връчено на ответника. В открито съдебно
заседание ответникът не се явява, като съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 50/2020г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 29/07.02.2020г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника А.В.С., предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е счетена за
редовно връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираните
в заповедното производство суми в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което е
налице правен интерес от предявените в настоящото производство искове по
чл.422 от ГПК за претендираните в заповедното производство суми, което от своя
страна обуславя неговата допустимост.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно уведомен е за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 29.07.2020г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Договор за
паричен заем № 37616/19.03.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД и А.В.С. се
установява, че дружеството е предоставило на С. сумата от 400 лева в заем, като
е уговорен месечен лихвен процент в размер на 3,340 %, ГПР в размер на 49,068 %,
обща дължима сума за плащане по кредита в размер на 471,25 лева, платима на 43
седмични вноски, дата на първо плащане – 26.03.2018г. и дата на последно
плащане – 14.01.2019г. В представеният договор за заем от 19.03.2018г. е
положен подпис от ответника, предвид което е налице волеизявление от негова
страна за получаване на заемната сума. Видно от представените Общи условия по
договора за заем, подписани от кредитополучателя, същият се е запознал с
тяхното съдържание. От приобщените в доказателствената съвкупност Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.03.2019г., сключен между „Креди Йес“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, Потвърждение за сключена цесия от
07.03.2019г. от „Креди Йес“ ООД, Приложение № 1/07.03.2019г. към Договора
за продажба и прехвърляне на вземания от
07.03.2019г., се установява, че „Креди Йес“ ООД е прехвърлило на дружеството
ищец процесното вземане. По делото е представено и пълномощно от цедента, с
което упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Към исковата молба са приложени и уведомителни писма за извършената
цесия, които са връчени на ответника в процедурата по чл.131 от ГПК, в която е
връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея. Така изложените
обстоятелства и представените доказателства формират извод за вероятната
основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 384,16
лева – представляваща главница по договор за паричен заем № 37616/19.03.2018г.,
65,17 лева – представляваща договорна лихва от 09.04.2018г. до 14.01.2019г.
/падежът на последната погасителна вноска/, 113,71 лева – представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.04.2018г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда –
30.01.2020г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
съда – 31.01.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими от страна
на ответника сторените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса в размер на 75,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева
или общо 175,00 лева. Следва да бъдат присъдени на ищеца и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса
и 50,00 лева, представляваща определено от съда юрисконсултско възнаграждение
или общо 75,00 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника юрисконсулт С. Д., следните суми:
384,16 лева /триста осемдесет и
четири лева и шестнадесет стотинки/ – представляваща главница по договор за
паричен заем № 37616/19.03.2018г., сключен между А.В.С. и „Креди Йес“ ООД, ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда –
31.01.2020г., до окончателното изплащане на задължението, 65,17 лева /шейсет и пет лева и седемнадесет стотинки/ – представляваща
договорна лихва от 09.04.2018г. до 14.01.2019г. /падежът на последната
погасителна вноска/, 113,71 лева
/сто и тринадесет лева и седемдесет и една стотинки/ – представляваща обезщетение
за забава за периода от 09.04.2018г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 30.01.2020г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
29/07.02.2020г. по ч.гр.д.№ 50/2020г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника юрисконсулт С. Д.,
сумата от 175.00 лева /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото исково
производство разноски и сумата от 75,00
лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторите разноски в заповедното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен
съдия:____________