№ 93
гр. Раднево, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100236 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк”
АД, действащо чрез адв. И., срещу Е. Ж. М., с която се предявяват искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр.
чл. 430 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че вземането му
произтича от договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № 472/0523/29034656 от 25.07.2014 г., сключен между
банката като кредитодател и Е. Ж. М. като кредитополучател. Твърди, че с
договора била отпусната сумата от 25 000 лв. със срок на връщане 20 години
до 25.07.2034 г. на месечни вноски, като кредитът бил изцяло усвоен на
04.08.2014 г. Твърди, че ответницата не изпълнила задължението си да плаща
в срок месечните вноски като допуснала частични и ненавременни плащания
като за периода от 25.12.2021 г. до 25.08.2022 г. били налице 9 непогасени
вноски за главница, а за периода от 25.08.2022 г. до 22.09.2022 г. били налице
2 непогасени вноски за договорна лихва. Твърди, че на основание чл. 11 във
вр. чл. 4 от договора била начислена лихва за забава върху неплатените
главници и на основание чл. 11 вр. чл. 5.8 от договора неустойка за
просрочена главница и неустойка за просрочена лихва /посочени в табличен
1
вид в исковата молба/. Твърди, че съгласно чл. 17.1 от договора обявил
кредита за изцяло предсрочно изискуем на 22.09.2022 г. Твърди, че за сумите
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 658/2022 г. по описа на РС-Раднево, но
ответницата подала възражение по образувано изпълнително производство,
поради което им било указано да предявят иск по чл. 422, ал. 1 ГПК на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се от съда да установи вземането по
заповедта за изпълнение срещу ответницата по договора за кредит, ведно със
законната лихва от датата на заявлението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.
Ж. М., действаща чрез адв. Д.а от АК-Варна, в който взема становище за
неоснователност на исковите претенции. Твърди, че не оспорва наличието на
сключения договор за кредит между страните, но банката поставила
условията по договора едностранно и ответницата нямала възможност да
изрази мнение по клаузите на договора или да ги коригира, тъй като била
притисната от финансови проблеми. Твърди, че това било видно от
предоставеното на банката обезпечение – апартамент, чиято пазарна цена по
никакъв начин не кореспондирала с размера на заема. Твърди, че това я
поставило в неравностойно положение и я накарало да подпише договора под
нужда и при едностранно поставените условия. Твърди, че оспорва наличието
на настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита, като била
нарушена процедурата по обявяването. Поради това иска от съда да отхвърли
иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 658 по описа за 2022 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 343/24.10.2022 г., с
която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск.
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение в срока по чл.
414 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 10.03.2023 г. и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия
2
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
С протоколно определение от 18.07.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства,
че между банката като кредитодател и Е. Ж. М. като кредитополучател е
сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № 472/0523/29034656 от 25.07.2014 г., с който била отпусната
сумата от 25 000 лв. със срок на връщане 20 години до 25.07.2034 г. на
месечни вноски, като кредитът бил изцяло усвоен от ответницата на
04.08.2014 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: По установителния иск по чл. 422, ал.
1 ГПК ищецът следва да докаже валидност на сключения договор за банков
кредит; настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита
и обявяване на такава на 22.09.2022 г.; размер на дължимите суми по кредита
за главница, за възнаградителни лихви, за неустойки за забава, лихва за
забава.
По делото е приет като писмено доказателство договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
472/0523/29034656/25.07.2014 г. /л.7-12/, сключен между ищеца „УниКредит
Булбанк“ АД като кредитодател и ответницата Е. Ж. М. като
кредитополучател, с който е уговорено да се отпусне кредит в размер на
25 000 лв. за покупка на недвижим имот срещу ипотечно обезпечение.
Уговорено е краен срок за издължаване 25.07.2034 г. В чл. 4 е уговорен
годишния лихвен процент в размер на променлив лихвен индекс, изразяващ
се в едномесечен Sofibor /0,783%/, с надбавка в размер на 5,967 %, като към
датата на сключване на договора годишния лихвен процент бил в размер на
6,75 %. В чл. 5 от договора е посочен ГПР в размер на 7,8264%. Размерът на
законната лихва е посочен като 10,03% /чл.5-8/. По делото е приет и
погасителния план /л.12-15/. Всички посочени документи са подписани от
страните или техен представител собственоръчно, като ответницата е
3
положила подписи на всяка страница.
С писмо изх. № 83782/27.07.2022 г. /л.16-17/ е връчена на ответницата
ПДИ и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, получено от ответницата лично на
25.08.2022 г. От това е видно, че банката е упражнила потестативното си
право по чл. 60, ал. 2 ЗКИ за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем, в случай на 14-дневно бездействие от страна на ответницата. Тъй
като ответницата не доказва да е погасявала задълженията си по кредита,
съобразно посоченото в ПДИ от банката, то следва да се приеме, че е било
налице неизпълнение на задълженията на ответницата да погасява вноските
си, като е имало просрочие на сумата от 928,57 лева към 09.05.2022 г. Поради
това на дата 09.09.2022 г. кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем /14
дни след връчване на уведомлението/.
По делото е прието извлечение от счетоводните книги на банката /л.17/,
информация за сметка и дневни салда за периода от 25.07.2014 г. до
12.08.2019 г. /л.20-35/ и за периода от 13.08.2019 г. до 24.03.2023 г. /л.35-44/,
от което е видно движението по банкова разплащателна сметка на
ответницата в ищцовата банка, както и заключение на СИЕ, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно и го кредитира изцяло. Приети
са като доказателство и лихвени листове /л.44-51/. От тези писмени
доказателства и от заключението на СИЕ се установява, че към 25.08.2022 г.
ответницата е била в забава на 9 месечни вноски за главница в общ размер на
768,78 лв., което обосновава материалноправните предпоставки на банката да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което тя е сторила на чрез
връчване на уведомлението на същата дата 25.08.2022 г., в което е дала срок
от 14 дни на ответницата да погаси задълженията, в противен случай
кредитът да се счита изцяло предсрочно изискуем. От заключението на СИЕ е
видно, че в дадения 14-дневен срок ответницата не е правила погашения,
поради което потестативното право на ищеца по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е породило
правни последици, считано от 09.09.2022 г., от която дата кредитът следва да
се счита за изцяло предсрочно изискуем.
Ищецът твърди да е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем на
22.09.2022 г., но такива доказателства по делото няма. Действително, тази
дата се явява 28 дни след връчване на уведомлението, но видно от
съдържанието на самото уведомление, с изтичането на 14 дни се счита
4
кредитът за изцяло предсрочно изискуем, при липса на погашение от страна
на ответницата, каквото се установи да липсва. Тоест следва с изтичане на 14-
те дни, кредитът да се счита за изискуем, е не след изтичане на нови 14 дни от
дадените 14 дни за погашение. Поради това съдът не споделя твърденията на
банката за по-късно настъпила предсрочна изискуемост на 22.09.2022 г., тъй
като такава вече е била настъпила на 09.09.2022 г. Изложените мотиви дават и
отрицателен отговор на възражението на ответницата за липса на спазена
процедура и липса на обявена предсрочна изискуемост от страна на ищцовата
банка.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че
банката поставила едностранно условията по кредита, което било видно от
даденото обезпечение. Следва да се има предвид характера на договора за
кредит като ипотечен за покупка на конкретен недвижим имот. От тук следва
извод, че ответницата се е ползвала от преференциалните лихвени проценти
по ипотечните кредити, които са значително по-ниски от лихвените проценти
по другите видове кредити, включително и обезпечени чрез поръчителство
или с друго обезпечение, извън ипотеката. Извън горното съдът прегледа
внимателно договора за кредит и не намери никакви клаузи, които да го
компрометират или да поставят ответницата в заблуда за действителните
намерения на страните по сключването на договор за ипотечен кредит с
дадено обезпечение ипотека върху недвижим имот. Не се отразява на горния
извод обстоятелството, че стойността на ипотекарното имущество било по-
голямо от стойността на кредита. То това е логично, тъй като обезпечението
следва да покрива размера на кредита и лихвите при евентуално
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя. Именно
заради това стойността на ипотекирания имот винаги е по-голяма от
стойността на кредита. По никакъв начин пък съдът не може да приеме за
логично възражението, че ответницата имала финансови проблеми, поради
което пък сключила договор за ипотечен кредит за закупуване на недвижим
имот. Няма логика човек в лошо финансово състояние да закупува имот.
Лошото финансово състояние би могло да се финансира чрез други кредитни
продукти, което въобще не се доказва да се налице. Поради това и съдът не
намира за основателно и възражението на ответницата, че била поставена в
неравностойно положение и била принудена да подпише договора при нужда.
Няма никакви доказателства по делото в тази насока, а това възражение е
5
изпразнено от съдържание, тъй като няма и никакви конкретни факти и
обстоятелства, посочени в тази насока от страна на ответницата.
От заключението на СИЕ е видно, че дългът на ответницата е както
следва: главница, изцяло предсрочно изискуема, в размер на 19144,24 лв.;
договорна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 09.09.2022 г. в размер на 68,24
лв. /тази сума е изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез проста
аритметична операция по разделяне на две на общата сума от 136,47 лв., тъй
като периодът, за който съдът прие, че се дължи договорна лихва е
наполовина на претендирания период от 25.08.2022 г. до 22.09.2022 г./;
обезщетение за забава като лихва върху просрочената главница за периода от
25.12.2021 г. до 20.10.2022 г. в размер на 97,17 лв.; неустойка за забава за
просрочена главница за периода от 25.12.2021 г. до 20.10.2022 г. в размер на
162,53 лв.; неустойка за забава върху просрочена редовна лихва за периода от
25.08.2022 г. до 20.10.2022 г. в размер на 1,34 лв.
От заключението на СИЕ е видно, че кредитополучателят не е издължил
на банката нито една от посочените по-горе дължими суми по кредита.
Доколкото се установи налично задължение по кредита в размерите и на
основанията, претендирани от банката /с частично отклонение от размера на
договорната възнаградителна лихва/, то ответницата като кредитополучател е
отговорна към банката за връщане на цялото предсрочно изискуемо
задължение по договора за кредит, поради което искът на ищеца се явява
основателен и ще се уважи за следните пера и суми:
- главница, изцяло предсрочно изискуема, в размер на 19144,24 лв.;
- договорна лихва за периода от 25.08.2022г. до 09.09.2022г. в размер на
68,24 лв., като се отхвърли за разликата над 68,24 лв. до 136,47 лв. и за
периода от 09.09.2022г. до 22.09.2022г.;
- обезщетение за забава като лихва върху просрочената главница за
периода от 25.12.2021 г. до 20.10.2022 г. в размер на 97,17 лв.;
- неустойка за забава за просрочена главница за периода от 25.12.2021 г.
до 20.10.2022 г. в размер на 162,53 лв.;
- неустойка за забава върху просрочена редовна лихва за периода от
25.08.2022 г. до 20.10.2022 г. в размер на 1,34 лв.
По отношение на разноските:
6
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК и такива ще се присъдят съобразно уважената част от исковете в
размер на 3 776,99 лв. /база 3790,23 лв. съобразно представени разходно-
оправдателни документи за сумата от 390,84 лв. ДТ за исковото производство
на л.2 и 390,84 лв. за заповедното производство на л.28 от ч.г.д., сумата от
1554,30 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство на л.56 и
сумата от 1054,25 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното
производство на л.19-22 от ч.г.д., сумата от 400 лв. възнаграждение за СИЕ на
л.73/.
Ответницата има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК за
отхвърлената част от исковете, но разноски не се претендират, нито се
представят доказателства за такива, поради което не ще се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Ж. М., ЕГН **********, с адрес
гр. Раднево, ул. ********, дължи на „УниКредит Булбанк” АД, вписано в ТР
при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД:
- сумата от 19144,24 лв. (деветнадесет хиляди сто четиридесет и
четири лева и 24 ст.) - главница, дължима по договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № 472/0523/29034656 от
25.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението,
- сумата от 68,24 лв. (шестдесет и осем лева и 24 ст.) – договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 09.09.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 68,24 лв. до претендираните общо 136,47
лв. и за периода от 09.09.2022 г. до 22.09.2022 г. като неоснователен;
- сумата от 97,17 лв. (деветдесет и седем лева и 17 ст.) – лихва върху
просрочена главница за периода от 25.12.2021 г. до 20.10.2022 г.,
- сумата от 162,53 лв. (сто шестдесет и два лева и 53 ст.) – неустойка
за забава върху просрочена главница за периода от 25.12.2021 г. до 20.10.2022
7
г.,
- сумата от 1,34 лв. (един лев и 34 ст.) – неустойка за забава върху
просрочена редовна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 20.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 343/24.10.2022 г. по ч.гр.д. № 658
по описа за 2022 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Е. Ж. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
********, да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, действащо чрез пълномощника адв.
Динков от АК-София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 776,99 лв.
(три хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и 99 ст.), представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8