Р Е Ш Е Н И Е
№
1423 03.12.2019 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№1892 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Обективно съединени искове с
правна квалификация чл.59, ал.1 и чл.86
от ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на Кооперация „Районен кооперативен съюз“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, площад „Ал.Стамболийски“№1,
представлявана от Т.Д.Д.против „Електроразпределение юг“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37.
Ищецът твърди, че е правоприемник
на РКС „Орало“ – гр.*** по силата на решения на Общото събрание на РКС „Орало“
и РКС ***. РКС „Орало“ е бил собственик на транформаторен пост – 20/04
киловолта, представляващ масивна едноетажна сграда с две пристройки, с диспечерско наименование
„Люпилня“, със застроена площ от 33 кв.м., ведно с прилежащото му оборудване
средно и ниско напрежение – трансформатор, разпределителни уреди, разединители,
шинна система, електрически табла и др., построен в УПИ Х, кв.2 по плана на
производствена зона „Север“ гр.*** с площ от 177 кв.м. При условията на
евентуалност ищецът твърди, че е придобил собствеността върху трафопоста на
основание придобивна давност за периода от 1967г. до 14.06.2018г.
Описаният енергиен обект бил
продаден на ответника с нотариален акт №1, т.ІV, д.№383/14.06.2018г. на
нотариус М.С.с район на действие – гр.***. Твърди се, че през периода от 2013г.
до 2018г., когато ищецът е бил
собственик на обекта, ответникът използвал последния, за да доставя
електричество на трети лица, като отказвал да сключи договор за пренос и
доставка на електрическа енергия със собственика. Като поддържа, че по този
начин е бил лишен от възможност да получава приходи от ползваното от ответника
съоръжение, ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 29 428,08 лева, представляваща обезщетение
за ползване на трафопоста за периода от 30.03.2014г. до 14.06.2018г., както и
сумата 4046,35 лева – мораторна лихва за периода от 21.11.2017г. до
30.03.2019г. Главницата се претендира ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Електроразпределение
юг“ЕАД – гр.Пловдив чрез
юрисконсулт С.Р., с който предявеният иск по чл.59, ЗЗД се признава
по основание, но се оспорва по размер. Счита, че предвид спецификата на
енергийния обект, при определяне на обезщетението, дължимо на собственика
следва да намерят приложение разпоредбите на Закон за енергетиката и конкретно
чл.117, ал.7 от закона, регламентиращ начина на определяне на обезщетенията на
база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп
до преносно или разпределително предприятие.
Ответникът оспорва иска по чл.86, ЗЗД по основание и размер. Счита, че собственикът не е можел да ползва вещта,
тъй като ползването може да се осъществява единствено и само от лицата,
лицензирани за дейността разпределение на електрическа енергия. Посочва, че е
ползвал обекта на основание чл.117, ал.8 от ЗЕ, а забавата в изплащането на
дължимото обезщетение е по вина на собственика, който не е предоставил
необходимите доказателства за изчисляване на цената за достъп, т.е. кредиторът
е в забава по смисъла на чл.95, ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че за периода
от 30.03.2014г. до 14.06.2018г. ищецът е бил собственик на описания в исковата
молба трафопост. Признава се от страна на ответника и обстоятелството, че той е
ползвал трафопоста. От приетата по делото експертиза на вещото лице Н.И. е
видно, че съобразно Методика за определяне на размер на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и природен газ, приета от ДКЕВР, за процесния период цената на предоставен
достъп, съответно дължимото обезщетение се равнява на 12 229,00 лева.
Експертизата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като компетентно
изготвена.
Предвид изложеното съдът приема
за безспорно установено, че ответното дружество е ползвало съоръжението на
ищеца без правно основание и при липса на договор по смисъла на чл.117, ал.8 от
ЗЕ, при което се е обогатил за негова сметка. Налице са предпоставките за
уважаване на иска по чл.59, ЗЗД, който е доказан до размера, установен с
експертизата. Сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. За разликата над 12 229,00
лева до пълния предявен размер от 29 428,08 лева искът ще се отхвърли като
неоснователен.
Спорен е въпроса дали ответникът
дължи на ищеца лихва за забава в изплащането на главницата. Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При дължимо
обезщетение за ползване на имот без правно основание, времето за изпълнение не
е уговорено между страните; отговорността за неоснователно обогатяване е
извъндоговорна, поради което, за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде
поканен от кредитора да плати обезщетение, на основание цитирания текст. В
настоящия случай ищецът представя писмени доказателства, от които е видно, че
преди прехвърляне на собствеността върху трафопоста с цитирания в исковата
молба нотариален акт, страните са водили помежду си кореспонденция във връзка с
предстоящата продажба и във връзка с евентуално отдаване на процесния обект под
наем на ответното дружество. С писмо – предложение от 21.11.2017г. на
Председателя на РКС – гр.*** до „Електроразпределение
юг“ЕАД се коментира цената на предложения за изкупуване обект, а в т.2 се
предлага сключване на договор за наем. В т.3 от писмото е посочено: „следва да
дискутираме и въпроса за размера на обезщетението за пропуснатия за нас доход
през годините, свързано с предоставения от Ваша страна достъп на други клиенти
през собствения ни трафопост с оборудване“. Така изразеното намерение за
провеждане на дискусия и преговори за заплащане на обезщетение за ползването не
представлява покана за заплащане на такова за процесния период от време. Тъй
като ищецът не ангажира доказателства, че е поканил ответника да му заплаща
обезщетение за ползването, следва да се приеме, че последният не е изпаднал в
забава и не дължи мораторна лихва. Ето защо акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД ще
се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да получи направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете. Разноските на ищеца възлизат в общ размер на 4 189,00 лева,
от които: 1339,00 лева – платена държавна такса, 350,00 лева – възнаграждение
за вещо лице и 2500,00 лева – адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената
част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 1530,34 лева.
На основание чл.76, ал.3 ГПК ответникът
също има право да получи направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите. Разноските, които ответното дружество
претендира възлизат на 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете в полза на ответника ще се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 190,40 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
юг“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Христо Г.Данов“№37 да заплати на Кооперация „Районен кооперативен
съюз“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, площад
„Ал.Стамболийски“№1 сумата 12 229,00 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване вследствие на ползване на имота на ищеца през периода
от 30.03.2014г. до 14.06.2018г., който имот представлява: транформаторен пост –
20/04 киловолта, представляващ масивна едноетажна сграда с две пристройки, с диспечерско наименование
„Люпилня“, със застроена площ от 33 кв.м., ведно с прилежащото му оборудване
средно и ниско напрежение – трансформатор, разпределителни уреди, разединители,
шинна система, електрически табла и др., построен в УПИ Х, кв.2 по плана на
производствена зона „Север“ гр.*** с площ от 177 кв.м., ВЕДНО със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.03.2019г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 12 229,00 лева до пълния предявен
размер от 29 428,08 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Кооперация „Районен кооперативен съюз“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, площад „Ал.Стамболийски“№1 против „Електроразпределение
юг“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Христо Г.Данов“№37 иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 4046,35 лева – мораторна лихва за периода от 21.11.2017г. до
30.03.2019г. върху обезщетението за ползване на гореописания трафопост.
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо
Г.Данов“№37 да заплати на Кооперация
„Районен кооперативен съюз“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, площад „Ал.Стамболийски“№1 сумата 1530,34 лева – направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Кооперация „Районен
кооперативен съюз“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
площад „Ал.Стамболийски“№1 да заплати на „Електроразпределение юг“ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо
Г.Данов“№37 сумата 190,40 лева – направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: