№ 339
гр. София, 08.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500191 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД (в
несъстоятелност) – чрез своите органни представители (синдиците на несъстоятелния
търговец), срещу Определение № 263890/21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1580/2017 г.
по описа на СГС,ТО, VI-5 с-в, с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба е върната
поради приетото в Решение № 8/27.05.2021 г. на КС на РБ по к. д. № 9/2020 г., с което се
обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1-2, § 7 и § 8 от ПЗР
на ЗИДЗБН, чл. 60а, ал. 1 ЗБН и § 16 от ЗИДЗБН и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБН, че „по
заварените неприключени правоотношения, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага“.
Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
върнал исковата молба, тъй като фактическите твърдения, обосноваващи предявените
искове, следва да бъдат подведени под диспозициите на следните правни норми: чл. 3, ал. 3,
във вр. с чл. 2 ЗБН (главният иск) и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 5
ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН, които не са били предмет на преценка за тяхната
противоконституционност от КС на РБ, вкл. и в процесното решение по к. д. № 9/2020 г. От
друга страна, счита, че дори и дадена материалноправна норма, под чиято диспозиция
трябва да се подведат релевираните фактически твърдения (обосноваващи предявения иск),
да е била обявена за противоконституционна, това обстоятелство не би обусловило
недопустимост на предявените искове.
Ответниците не са подали в законоустановения срок писмен отговор.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена
дължимата държавна такса за нейното разглеждане, поради което тя е процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество, тя се явява и основателна.
С Определение № 263890/21.07.2021 г., след като е възобновил спряното съдебно
производство, първоинстанционният съд на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба,
тъй като е приел, че поради приетото в Решение № 8/27.05.2021 г. на КС на РБ по к. д. №
9/2020 г., с което се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал.
1-2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, чл. 60а, ал. 1 ЗБН и § 16 от ЗИДЗБН и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и
ал. 3 ЗБН, че „по заварените неприключени правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционният закон не се прилага“.
Тези правни изводи са незаконосъобразни. С предявяване на искова молба ищецът
иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи или отрече едно спорно гражданско
правоотношение или да даде защита на определено имуществено или лично субективно
право, което се твърди да е накърнено – арг. чл. 2 ГПК. Очертаването на предявеното за
защита материално субективно право с неговите правопораждащи юридически факти (т.
нар. основание на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) и страни, както и заявяването
на съответния вид и обем на търсената защита (петитума на исковата молба по чл. 127, ал. 1,
т. 5 ГПК) обуславят активната процесуална легитимация на ищеца, а обстоятелството дали
релевираните от него правопораждащи спорното материално право юридически факти са
истинни, е от значение за неговата активна материалноправна легитимация.
В този смисъл, дори и ищецът да е основал предявените искове на факти, включени в
хипотезиса на обявена впоследствие от КС на РБ за противоконституционна
материалноправна норма (този извод на СГС се оспорва от частния въззивник), това
обстоятелство никога не би обусловило недопустимост на предявения иск за защита на
твърдяно накърнено материално субективно право или за отричане съществуването на
определено гражданско правоотношение или частноправна сделка, поради което съдът е
длъжен, с оглед на приетите за установени от него по делото правнорелевантни факти – арг.
чл. 235, ал. 2 ГПК, да даде т. нар. защита-санкция на страните в исковото производство. В
този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 2 ГПК, уреждаща принципа за достъп до съд
на всеки правен субект, който твърди, че негови лични или имуществени права са
накърнени. А дали противоконституционната материалноправна норма ще бъде
приложена или няма да бъде зачетена от надлежно сезирания съд при постановяване на своя
краен съдебен акт, е въпрос на правилно приложение на материалния закон, което би
обусловило не/основателността на предявените искове, а не тяхната допустимост.
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи, като
основателна частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното определение
като неправилно да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263890/21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1580/2017 г.
по описа на СГС,ТО, VI-5 с-в, в частта, в която е върната исковата молба и е прекратено
съдебното производство.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3