№ 191
гр. Варна, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
Членове:Мая В. Нанкинска
Трайчо Г. Атанасов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100600853 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба от М. Н. М., депозирана чрез
защитника му адв.М.Д. срещу присъда № 24/04.07.2023 г. постановена от РС-
Провадия по нохд № 53/2022 г.
С атакувания съдебен акт подсъдимият М. Н. М. бил признат за виновен
в това, че на 27.12.2016 г. в гр.Провадия се разпоредил със заложени вещи
съгласно договор за особен залог от 23.02.2015 г. между „Ф+С АГРО“ООД
ЕИК *********** /заложен кредитор/ и „ГОГО-92 М“ ЕООД ЕИК **********
/залогодател/ на обща стойност 13570 лева оставени му за пазене, като са
последвали значителни щети за „Ф+С АГРО“ООД равняващи се на
стойността на вещите – 13570 лева - престъпление по чл.217 ал.4 вр. ал.3 НК.
Наложено му е наказание при условията на чл.54 НК: „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на 100 лева.
Освен това подсъдимият е осъден да плати разноските по делото, а
инкриминираните вещи са отнети в полза на държавата.
С бланкетната въззивна жалба и допълнението към нея се иска
присъдата да бъде отменена и подсъдимия признат за невиновен. Развити са
1
доводи, че доказателствените средства са ценени неправилно, че не е
направен анализ на събраните доказателства, както и че инкриминираните
вещи не са били нито заложени, нито оставени за пазене на подзащитния му,
а са били обект на особен залог спрямо които се прилагат правилата на ЗОЗ,
респ. ГПК. В този смисъл виновността на подсъдимия не е доказана.
В съдебно заседание представителят на ОП-Варна, изразява становище,
че присъдата е правилна т.к. не са налице гражданскоправни отношения
между страните, както се твърди в жалбата. В този смисъл сочи, че съдът е дал
прецизна мотивировка от правна страна, срещу която не възразява. Според
него с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за
което е обвинен и моли за потвърждаване на присъдата на РС-Провадия.
Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на обжалваната присъда и
признаване на подзащитния му за невиновен. Алтернативно иска делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради пороци в
мотивите. В тази връзка оспорва приетото от съда, че вещите са оставени за
пазене на подзащитния му, и че въпросното дружество е претърпяло
значителни щети. Развива аргументи за приложение на Закона за особените
залози в случая, поради което няма основание за наказателно преследване на
М.М..
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият заяви, че се
присъединява към казаното от защитника си, а с последната си дума помоли
да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като
инстанция по същество, намери за установено следното:
Подсъдимият М. Н. М. работел, като земеделски производител. За
упражняване на дейността си през 2009 г. регистрирал търговското дружество
„ГОГО- 92 М“ ЕООД с ЕИК **********. Той бил управител и едноличен
собственик на капитала. Търговското дружество било със седалище и адрес на
управление с. Тръстиково, общ. Аврен, обл. Варна, с предмет на дейност
обработка и аренда на земеделски земи, покупко-продажба на земеделска
продукция, услуги със селскостопанска и транспортна техника и др.
Ощетеното юридическо лице „Ф+С АГРО“ ООД с ЕИК ***********
2
било със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова” № 52, ет.
Съдружници и управители на търговското дружество били свидетелите
Свилен М.ов Стефанов и Светльо Янчев Стойчев, а начинът на
представляване бил заедно и поотделно. Предметът на дейност на
дружеството бил търговия със стоки и услуги, растително- защитни препарати
и торове, производство и търговия с животинска и селскостопанска 1
продукция, семена и посадъчен материал и др.
При изпълнение на дейността си като земеделски производител подс. М.
имал множество търговски взаимоотношения, сред които и с ощетеното
юридическо лице „Ф+С АГРО“ ООД. М. М. чрез представляваното от него
дружество сключил договори с „Ф+С АГРО“ ООД за покупко- продажба на
отложено плащане, съответно: Договор № **********/2013 от ******* г. и
допълнително споразумение към него от 30.12.2013 г., на стойност 86 489,03
лева и Договор № **********/2014 от 12.12.2014 г., до сумата от 80 000 лева,
с общ размер на задълженията 166 489,03 лева.
Впоследствие, тъй като срещал затруднения по плащане на
задълженията си по двата договора, от „Ф+С АГРО“ ООД му предложили да
сключат договор за особен залог с предмет на договора селскостопанска
техника и моторни превозни средства, собственост на подсъдимия за
обезпечаване на вземанията.
Поради това на 23.02.2015 г., в гр. Русе, бил сключен договор за особен
залог, между „Ф+С АГРО“ ООД, ЕИК ***********, като заложен кредитор и
„ГОГО- 92 М“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управителя- подс.
М. М., като залогодател.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора залогодателят учредява в полза на
заложния кредитор особен залог върху моторните превозни средство и
земеделската техника, както следва: 1. Лек автомобил, микробус марка
„********* 35“ с per. № *********, рама № *********, бял на цвят; 2.
Товарен автомобил, *********** с peг. № *********, рама № **********; 3.
Адаптер за слънчоглед, марка „МЕТАЛ АГРО“, модел *******, сер. №
*******; 4. Адаптер за царевица, модел ARGUS 6, cep. № *********; 5.
Сеялка ******Л с торовнасяне, 4,2/005; 6. Плуг 4- корпусен с резци, с рама
тип решетка № 14, 14/1970; 7. Сеялка СЗУ 3,6/ А 0,4, инв. № *******; 8.
Трактор марка „*********“, peг. № *********, двигател ****, рама *******,
3
****** на цвят; 9. Ремарке 125-Б, марка ******, цвят- *****, със свидетелства
за регистрация № ******, издадено от община Варна; 10 Сеялка ******, цвят
зелен, със свидетелства за регистрация № 05084, издадено от община Варна;
11. Сламопреса марка „КИРГИЗСТАН“, цвят черен, свидетелства за
регистрация peг. № *********; 12.Колесен трактор марка „*********“, per. №
******, двигател ********, 2 рама *****, цвят ******; 13.Колесен трактор
марка „****“, peг. № *******, рама *****, цвят зелен/бял.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора заложеното имущество оставало в
държане на залогодателя. В ал. 2 било вписано, че залогодателят не може да
отчуждава заложеното имущество без съгласието на заложния кредитор. Към
договора за особен залог било изготвено Приложение № 1, в което били
описани задълженията, които обезпечава договора за особен залог, както и
опис на заложените моторните превозни средство и земеделска техника.
На 25.02.2015 г. подс. М. подал заявление с нотариална заверка на
подписа за вписване на договора за залог от 23.02 2015 г. между „Ф+С АГРО“
ООД и „ГОГО- 92 М“ ЕООД и на датата на подаване на заявлението
договорът бил вписан в Централния регистър на особените залози с №
2015022501110.
Тъй като подс. М. не изпълнявал задълженията по сключените договори
за покупко- продажба на отложено плащане, от страна на заложния кредитор
„Ф+С АГРО“ ООД, чрез управителите му, били предприети действия по
пристъпване към изпълнение. На 04.11.2015 г. в Централния регистър на
особените залози било вписано пристъпването към изпълнение. Такова била
вписано и на 06.12.2016 г.
На 14.06.2016 г. свидетелят Св.Ст., в качеството си на управител на
„Ф+С АГРО“ ООД, изпратил до „ГОГО- 92 М“ ЕООД, представлявано от
подс. М., съобщение по чл. 33 от Закона за особените залози, с което го
уведомил, че с оглед неизпълнението на изискуемите задължения по Договор
№ **********/2013 от ******* г. и допълнително споразумение към него от
30.12.2013 г. и Договор № **********/2014 от 12.12.2014 г., заложният
кредитор пристъпва към изпълнение на заложеното имущество, с предмет
договора за особен залог, вписан в Регистъра на особените залози на
25.02.2015 г. с № 2015022501110.
Уведомлението било получено от сина на подс. М. М.- св. Г. М..
4
Знаейки, че поради неизпълнението на задълженията си по договорите за
покупко- продажба на отложено плащане с „Ф+С АГРО“ ООД, търговското
дружество е предприело действия по удовлетворяването на вземането по
договора за особен залог, подсъдимият взел решение да се разпореди с част от
заложените вещи. В изпълнение на това решение, подс. М. извършил акт на
имуществено разпореждане, като в качеството си на продавач, на 27.12.2016 г.
в гр. Провадия сключил пет договора за покупко- продажба със св. М.М., в
качеството му на купувач, на част от вещите, предмет на особен залог, а
именно: 1. Сеялка ******JI с торовнасяне, 4,2/005; 2. Плуг 3 4- корпусен с
резци, с рама тип решетка № 14, 14/1970; 3. Сеялка СЗУ 3,6/ А 0,4, инв. №
*******; 4. Сламопреса марка „КИРГИЗСТАН“, цвят черен, свидетелства за
регистрация peг. № *********; 5.Колесен трактор марка „*********“, peг. №
******, двигател ********, рама *****, цвят ******. Договорите били с
нотариална заверка на подписите, удостоверени пред нотариус С.Ж., с район
на действие PC Провадия, вписан под № 663 в регистъра на Нотариалната
камара.
По предприетите мерки по удовлетворяване на заложния кредитор било
образувано изпълнително дело № 20168950400131 по описа на ЧСИ Л.Ст.. На
27.12.2016 г. ЧСИ Л. Станев изпратил покана за доброволно изпълнение на
„ГОГО- 92 М“ ЕООД, представлявано от подс. М., която била получена от
него на 12.01.2017 г. На 16.01.2017 г. ЧСИ Л.Ст. изпратил съобщение за
насрочване на опис до „ГОГО- 92 М“ ЕООД, представлявано от подс. М.,
което било получено на 23.01.2017 г. сина му Г.М.. На 06.02.2017 г. частният
съдебен изпълнител пристъпил към принудително отнемане на вещите в дома
на подсъдимия в с. Тръстиково, но не открил инкриминираните вещи. За това
обстоятелство бил съставен протокол за принудително отнемане и предаване
на вещи.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза е видно, че
стойността на инкриминирните вещи към момента на деянието е следната:
сеялка ******Л с торовнасяне, 4,2/005, е на стойност 2660,00 лева; плуг 4-
корпусен с резци, с рама тип решетка № 14, 14/1970, е на стойност 190,00
лева; сеялка СЗУ 3,6/ А 0,4, инв. № *******, е на стойност 1780,00 лева;
сламопреса марка „КИРГИЗСТАН“, цвят черен, свидетелства за регистрация
per. № *********, е на стойност 950,00 лева; колесен трактор марка
„*********“, per. № ******, двигател ********, рама *****, цвят ******, е на
5
стойност 7990,00 лева, Т.е. общата им стойност е 13570,00 лева.
„ГОГО - 92 М“ ЕООД е било обявено в несъстоятелност по т.д.№1018/18
год. по описа на ОС-Варна. През месец октомври 2020 година на осн.чл.43
ал.2, вр.чл.32 303, при проверка на документи представени от кредитора
„Ф+С-Агро“ ООД, било констатирано, че по отношение на имуществото били
представени, както доказателства за вписване на особен залог в РОЗ на
25.02.2015г, с №2015022501110, така и заявление за вписване на пристъпване
към изпълнение от 06.12.2016г., както и потвърждение за вписване на
пристъпването към изпълнение. На 19.10.2020 г. синдикът на дружеството в
несъстоятелност предал на „Ф+С-Агро” ООД, за реализиране по реда на
Закона за особените залози следното имущество,: ЛЕК АВТОМОБИЛ,
МИКРОБУС, марка ********* 35, рег. № *********, рама №*********, цвят
бял; ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, САМОСВАЛ, марка ******* Ф16, с peг.
№*********. рама №**********; СЕЯЛКА СЗУ 3,6/ А 0,4, инв.№ №*******;
СЕЯЛКА ******, цвят зелен със свидетелство за регистрация №05084,
издадено от Община – Варна; СЛАМОПРЕСА марка КИРГИЗСТАН, цвят
черен, свидетелство за регистрация рег.№ В10281; КОЛЕСЕН ТРАКТОР
марка *********, peг. №******, двигател ********, рама *****, цвят ******;
КОЛЕСЕН ТРАКТОР чарка Т -150К, peг. №*******, рама *****, цвят
зелен/бял. Само гореописаното имущество е получено от „Ф+С - АГРО” ООД
по сключения договор за залог.
Подсъдимият М. М. не е осъждан към датата на инкриминираното
деяние.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и
писмени доказателствени средства. Посочил е защо кредитира изцяло
показанията на свидетелите Св.Ст. , Св.Ст., Л.Ст., М.М. и Т.Д. /вкл. и тези
приобщени чрез прочитане/, и не кредитира дадените от свид. В. М.ва Ив. и Г.
М.в М. / низходящи на подсъдимия/ и от свид. Кр.К. /адвокат на подсъдимия/.
По отношение на писмените доказателства недвусмислено като обективни и
компетентно дадени е кредитирал експертното заключение на оценителната
експертиза и е посочил останалите писмени, въз основа на които и при
съвкупния им анализ е направил извод за съставомерността на деянието и
субективното отношение към него на подсъдимия. Въззивният съд не намира
порок в преценката на свидетелските показания и останалия доказателствен
материал, които счита че взаимно се допълват и формират еднозначен извод за
поведението на подсъдимия на инкриминираната дата.
6
При горната фактология правния извод на първоинстанционния съд,
че подсъдимият М. М. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл.217 ал.4 вр. ал.3 НК е законосъобразен. В
случая безспорно се установява, че с учредяване по съответния ред на
особен залог в полза на заложния кредитор „Ф+С-Агро” ООД, подсъдимият
М. запазвайки държането на заложеното имущество, съгл. чл.9 т.4 и 5 ЗОЗ е
бил длъжен да се грижи за запазването му с грижата на добър търговец.
При неизпълнение на обезпеченото със залог по ЗОЗ задължение,
съгласно чл.32 ал.3 от същия закон /в редакцията от ДВ бр.42/1999 г.,
действала към датата на инкриминираното деяние/, заложният кредитор може
да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество, като преди това
заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести
залогодателя за започване на изпълнението. Видно от писмените
доказателства това е сторено от „Ф+С-Агро” ООД на 04.11.2015 г. и
06.12.2016 г., а писменото уведомяване на залогодателя /съгл. чл.33 ЗОЗ/ е
извършено на 14.06.2016 г. Съгласно чл.9 ал.4 от ЗОЗ / в редакцията от ДВ
бр.42/1999 г., действала към датата на инкриминираното деяние/,
залогодателят след получаване на съобщението по чл.33, ал.1 не може да се
разпорежда със заложеното имущество, а съгл. чл.32 ал.4 ЗОЗ с вписването на
пристъпване към изпълнение, заложеното имущество преминава в
разпореждане на заложния кредитор.
След като до залогодателя – подс. М. била изпратена и покана за
доброволно изпълнение от съдебния изпълнител чрез когото, заложният
кредитор e поискал предаването на заложените движими вещи, той се
разпоредил с част от тях като на 27.12.2016 г. сключил пет договора за
покупко- продажба със св. М.М., в качеството му на купувач. С така
извършения от подсъдимия акт на имуществено разпореждане, последвали
значителни щети за „Ф+С АГРО“ ООД, равняващи се на стойността на
продадените вещи- 13570,00 лева.
М. М. е осъществил състава на престъплението действайки с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. На инкриминираната дата той е
знаел, че вещите които продал на М.М. са му поверени да ги пази на конкретно
правно основание - договор за особен залог, и след известяването му от
залогодателя, че пристъпва към изпълнение не разполага с право да се
7
разпорежда със заложеното имущество, но въпреки това го е сторил.
При този извод въззивният съд прие, че е извършено престъпление, а не
се касае за гражданско правен спор, в каквато посока са твърденията изложени
от защитника. Обстоятелството, че част от инкриминираните вещи са
посочени от синдика, като предадени на заложния кредитор, извън
процедурата по осребряване на масата на несъстоятелността, по никакъв
начин не променя горния извод. Становището на защитника, че ощетеното
дружество не е претърпяло „значителни вреди“ е неоснователно.
Констатираната по експертен път стойност на инкриминираните вещи -13570
лв., превишава повече от два пъти критерия за това, изведен по тълкувателен
път в Решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС по н.д. 273/2008 г. при
съобразяване на обвързващите предписания по т.1 на ТР № 1/98 на ОСНК на
ВКС - 14 минимални работни заплати към датата на деянието, които се
равняват на 5880 лева.
Що се отнася до вида и размера на наложеното наказание въззивният
съд счита, че определянето му по реда на чл.54 ал.1 от НК е съобразено с
установената обществена опасност на деянието, със стойността на
последвалите щети, както и с ниската обществена опасност на подсъдимия,
който е неосъждан. В този смисъл и въззивният съд, прецени че наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца и глоба в минималния размер,
биха били достатъчни за постигане целите на наказанието спрямо М.. В
случая законосъобразно е приложен чл.66 ал.1 от НК предвид наличието на
предпоставките, посочени в този текст на закона, а срокът за която е отложено
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ - „три години“ е
минималния, предвиден от законодателя.
По изложените мотиви настоящият състав на ОС-Варна прие, че не се
констатира неправилно приложение на материалния закон, а при цялостната
служебна проверка на присъдата не се констатират и съществени нарушения
на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за отмяна
или изменение на присъдата. С оглед на това същата следва да бъде
потвърдена, като законосъобразна, поради което и на осн. чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 24/04.07.2023 г. постановена от РС-
Провадия по нохд № 53/2022 г.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9