Решение по дело №522/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Галва Метал България“ ЕООД – в несъстоятелност, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], булевард „България“ № 49А, етаж 2, офис 6, представлявано от управителя Т. Х. О., против решение № 36/19.01.2024 година по н.а.х.д. № 4435/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № BG2023/5800-66/НП от 16.05.2023 година на директора на ТД „Митница“ София на Агенция „Митници“ (НП).

С НП, на касатора, на основание чл.234 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 14 963.51 лева, представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, а именно 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките предмет на извършеното нарушение, съгласно доклад № [рег. номер]/1/4/21.10.2022 година по описа на ТД Митница Бургас, за извършено нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ.

Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че то е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано. Иска отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира направените в първоинстанционното производство разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмена защита.

Ответникът по касация – директор на ТД Митница София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и поддържа изложеното в представения отговор. Иска първоинстанциононто решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнагараждение.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С обжалваното НП „Галва Метал България“ ЕООД е санкционирано за това, че на 04.04.2022 година, в МБ София Изток, с митническа декларация с MRN 22BG005808084864R7, за стоката, представляваща 2 броя рулони подробно описани в таблица № 1 в НП, е декларирало неправилен код по Т., а именно **********, представяйки пред митническите органи 1 броя Mill Test Certificate, издадени от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S., Република Турция, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, § 2, буква „а“ и буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносното мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциалната тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин е избегнало заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 14 963,51 лева, от които мито в размер на 12 496,59 лева и ДДС в размер на 2 493,92 лева, с което е осъществило състава на административно нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съблюдаване на приложимото материално право.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на РС.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В АУАН е прието за установено, че на 04.04.2022 година в [населено място], „Галва Метал България“ ЕООД, като е представило пред митническите органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение, посредством митническа декларация № 22BG005808084864R7 стоки и е декларирало некоректен код по Т., съгласно който се е възползвало от непреференциална тарифна [жк], не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 15 § 2 б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ.

В НП, след като е констатирано, че в акта за нарушение не е посочен неправилно декларирания код по Т., действителния код по Т., размерът на избегнатите публични задължения при формулиране на обективната страна на нарушението, е прието че това нарушение на процесуалните правила не води до нарушаване на правото на защита на дружеството. Прието е, че в обстоятелствената част на АУАН са изложени подробни мотиви по отношение на новото тарифно класиране на стоките, а именно дължимо мито, нова данъчна основа, което е довело до вземане под отчет на мито и ДДС в посочен размер.

Настоящият касационен състав намира, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на „Галва Метал България“ ЕООД, тъй като липсата на изпълнително деяние, вменено на лицето в АУАН, и въвеждането на такова едва в НП не дава възможност на санкционираното лице да разбере точно какво нарушение му се вменява, т.е. коя от хипотезите на нарушената правна норма, изпълва неговото неправомерно поведение/деяние.

Съгласно разпоредбата на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за всяко лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, за което се наказва за митническа измама.

От обективна страна изпълнителното деяние на нарушителя следва да съдържа описание от което да бъде направен недвусмислен извод, че лицето е „избегнало“ или „направило опит“ да избегне заплащането на публичноправни вземания. В АУАН, обаче, е направен извод за неизпълнение на задълженията, произтичащи от чл.15 §2 б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза, която разпоредба вменява задължение за точно и пълно попълване на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението, както и автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението.

С огледа на това, настоящият касационен състав намира, че с АУАН не са формулирани обстоятелствата, които представляват елементи от обективната страна на нарушението, квалифицирано в АУАН и НП по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ –митническа измама. В случая в АУАН не е посочено изпълнително деяние, с което се осъществява съставът на административното нарушение, посочено в акта. Посочването на такова за първи път в НП препятства жалбоподателя в един по-ранен етап, при образуване на административнонаказателното производство, да разбере за какво е ангажирана отговорността му и да ангажира възражения срещу АУАН, като представи и доказателства.

Недопустимо е да има съществени различия във фактическото описание на нарушението в АУАН и НП. Несъответствието на изпълнителното деяние, вменено на лицето в АУАН, и посоченото в НП е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява- невярно деклариране или избягване на заплащането на публични задължения.

В случая не е приложима и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов АУАН.

С оглед на изложеното, РС – Бургас е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следа да бъде отменен.

От касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски. Доказателства за направените разноски са представени в производството пред районния съд и са в размер на 2 816,40 лева с ДДС (2 347 лева без ДДС). С оглед изхода на спора тези разноски подлежат на присъждане.

Относно искането сумата да бъде присъдена с ДДС касационният състав отбелязва следното. С Решение от 23.11.2017 година по съединени дела С-427/16 и С-428/16 СЕС е прието, че чл.78, първа алинея, буква „а” от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално – правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това, тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. В случая пар. 2 а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.78, първа алинея, буква „а“ от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година, както и на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС в рамките на Европейския съюз. Изискването за тълкуване на националното право в съответствие с общностното е присъщо за системата на договора, доколкото дава възможност на националната юрисдикция да осигури пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнася по спорове, с които е сезирана. При констатираното противоречие на българска правна норма с тази на Директива 2006/112/ЕО, националният съдия е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която противоречи на общностна норма. Поради изложените съображения съдът намира, че при присъждане на разноските в полза на „Галва метал България” ЕООД – в несъстоятелност, [ЕИК] не следва да се включва начисленият ДДС, който съгласно разясненията дадени в посочените по-горе дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 36/19.01.2024 година по н.а.х.д. № 4435/2023 година на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG2023/5800-66/НП от 16.05.2023 година на директора на ТД „Митница“ София на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА А. М. да плати на „Галва Метал България” ЕООД – в несъстоятелност, [ЕИК] разноски в размер на 2 347 лева.

Решението е окончателно.