Решение по дело №2773/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.Д.К., ЕГН ********** и Т.И.К., ЕГН **********, чрез адв. С.С. - ВАК срещу Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна на Общински съвет Варна, приета с Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018г. Жалбоподателите твърдят, че процесната наредба е незаконосъобразна и нищожна, поради липса на одобрена от Общинския съвет схема за паркиране и паркоместа, както и поради недопустимо прехвърляне на пълномощия на други органи и нарушение на процесуалните правила за издаването й. Сочи, че чл. 6, ал. 1 от Наредбата пряко противоречи на чл. 3 от ЗДвП и на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на РРБ. Жалбоподателите твърдят, че наредбата е в противоречие и с чл. 14 от Наредба № 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата поради възложено на кмета и на администрацията му право да поставят пътна маркировка, което е довело и до неправилно очертаване на паркомясто пред гаража на жалбоподателите на ул. „***“ № 6. С оглед, на което молят да бъде отменена обжалваната наредба, както в частите, с които поставянето на пътната маркировка е възложено на кмета и на администрацията му, така и изцяло относно правилата за паркиране в Синя зона, тъй като липсва надлежна Схема за границите и паркоместата и забранените за паркиране места в зоната, тъй като схематичните и неясно определени граници противоречат на изискванията на нормативните актове. В молба с уточнения по жалбата с.д. 4578/22.03.2022г. жалбоподателите оспорват Наредбата като нищожна поради неяснота относно точните граници на „Синя зона“, а в условията на евентуалност релевират незаконосъобразност на конкретни текстове от Наредбата – чл. 6, ал.2, чл.11, чл. 26, чл. 27, чл. 30, чл. 31, целия раздел IV.2.4, чл. 43. В молба с уточнения по жалба с.д. 11288/20.07.2022г. жалбоподателите релевират, че при приемането на Наредбата липсват мотиви, като не е извършено и надлежно обявяване в интернет и при липсата на Приложение №3, Наредбата е нищожна като незавършен нормативен акт.

Ответната страна – Общински съвет - Варна, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че същата е недоказана и необоснована и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С предложение от кмета на Община Варна до Общински съвет Варна рег. № РД17023182ВН/27.11.2017г. е направено предложение да се приеме нова Наредба за организация на движението на територията на Община Варна съгласно проект /Приложение №1/, мотиви към проект за Наредба /Приложение №2/ и предварителна оценка на въздействието на проект за Наредба /Приложение №3/. Така направеното предложение е публикувано на интернет – страницата на Общински съвет Варна на 04.12.2017г. Посочено е, че заинтересованите лица, могат да отправят своите възражения, както и дадат мнения и становища в 14-дневен срок от датата на публикуване на предложението съгласно чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА. На 25.01.2018г. на проведено заседание на ПК „Транспорт“ на осн. чл. 21, ал.1, т.13 и т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 99 от ЗДвП е прието предложението на кмета на Община Варна, като Общински съвет Варна отменя наредба за организация на движението на територията на Община Варна, приета с Решение № 3398-5(35)/22,23 и 29.06.2011г. и приема нова Наредба за организация на движението на територията на Община Варна, съгласно Приложение №1. Решението е взето с 5 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържали се“. С писмо рег. №РД17023182ВН_001ВН/26.01.2018г. председателят на Вр.К. „Правна комисия“ е уведомил председателя на ПК „Транспорт“, че на свое заседание проведено на 26.01.2018г. е разгледано предложението на Кмета на Община варна за приемане на нова наредба за организация на движението на територията на Община Варна и дава положително становище като препраща предложението към ПК „Транспорт“ за вземане на окончателно решение. Решението на Вр.К. „Правна комисия“ е взето с 5 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържали се“. На 27.01.2017г. във в-к „Стандарт“ бр. 8946 е публикуван проекта за дневен ред за двадесет и шестото заседание на Общински съвет – Варна, което ще се проведе на 31.01.2018г. С покана до кмета, зам.-кметовете, секретаря на Община Варна и областния управител, последните са уведомени за проекта за дневен ред за двадесет и шестото заседание на Общински съвет – Варна.

На 31.01.2018г. е проведено двадесет и шестото заседание на Общински съвет – Варна, при дневен ред, включващ по т. 5 приемане на нова Наредба за организация на движението на територията на Община Варна, за което е съставен протокол № 26 от същата дата. Гласувано е Решение № 1078-5, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 99 от ЗДвП и по предложение на Кмета на Община Варна с рег. №РД17023182ВН/27.11.2017г., Общински съвет Варна отменя своя Наредба за организация на движението на територията на Община Варна, прието с Решение №3398-5(35)/22,23 и 29.06.2011г. и приема нова Наредба за организация на движението на територията на Община Варна.

Решението е взето с мнозинство. За него са гласували „за“ – 37, „против“ – 0, „въздържали се“ – 1, от присъстващите на заседанието общински съветници от общо 38. От заседанието са отсъствали 13 общински съветници - факт, който е отразен в решението и в присъствения списък на общинските съветници.

По административната преписка е приложена и извадка от в-к „Черно море“ бр. 26 от 07.02.2018г., в който е публикувано Решение №1078-5(26)/31.01.2018г. на Общински съвет – Варна.

В хода на съдебното производство с молба с.д.№ 4885/25.03.2022г. ответникът представи копие от графична част на Приложение № 3 от Наредба за организация на движението – граници Синя зона – зона център и Синя зона – зона широк център. С молба с.д.№ 5906/12.04.2022г. ответникът представи Инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране Сина зона – зона център, предвидена в чл.99 от ЗДвП и Глава ІV.2 от Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна и Заповед № 2340/21.06.2018г. на Кмета на Община Варна. С писмо с.д.№ 8091/23.05.2022г. от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ представи заверено копие от извадка от чертежа на подзона 10.1. С молба с.д.№ 8927/07.06.2022г. ответникът представи Писмо рег.№ ОС22000384ВН-001ВН/18.05.2022г. на Директор на Дирекция „Канцелария на ОС“, Писмо рег.№ АС2200038-002 ВН/25.05.2022г. и рег. № ОС22000384ВН-004ВН/06.06.2022г. на Директор на Дирекция ОП „Общински паркинги и синя зона“, Писмо рег. № ОС22000384ВН-003ВН/31.05.2022г. от Директора на Дирекция „ИИБ“ при Община Варна, с приложен Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна.

Оспорването е публикувано в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 9/01.02.2022г. /л. 34 от делото/. Публикувано е на интернет страницата на ВАС, съобщено е чрез поставяне на обявлението на таблото за обявления на съда на 24.01.2022г.

При така изложената фактическа обстановка, Съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорят без ограничение във времето. В случая Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна /НОДТОВ/ е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Приемането му е от компетентността на Общински съвет – гр. Варна като орган на местната власт и местното самоуправление, съгласно чл. 138 от Конституцията на РБ и чл. 18, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който се избира от жителите на общината при условия и по ред, определени от закона. Предмет на проверка в настоящото производство е цялата Наредба, оспорена като нищожна поради неяснота относно точните граници на „Синя зона“, а в условията на евентуалност и конкретни текстове от Наредбата – чл. 6, ал.2, чл.11, чл. 26, чл. 27, чл. 30, чл. 31, целия раздел IV.2.4, чл. 43, оспорени като незаконосъобразни.

Жалбата е процесуално допустима, като е налице и правен интерес у жалбоподателите при съобразяване на чл. 186, ал. 1 от АПК, доколкото правото на оспорване принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси за засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда права и задължения. Правният интерес на К.К. и Т.К. е обоснован с обстоятелството, че те са съсобственици на гараж № 12,13, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ 6 и в този смисъл имат трайна връзка с община Варна, обстоятелство, което би наложило честото или периодично управление, спиране и паркиране, вкл. и в зоните за паркиране на територията на община Варна.

На основание чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания подзаконов административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК като за нищожността следи служебно.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение с жалбата, че оспорената Наредба е нищожна. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове – правилници и наредби, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация с оспорените разпоредби от НОДТОВ са правилата, ограниченията и забраните, свързани с организацията на движението и паркирането на пътни превозни средства на територията на Община Варна. Задълженията и правомощията на общините в посочената област произтичат от разпоредбата на чл. 99 от ЗДвП. Изложеното сочи на извод за наличие на материална и териториална компетентност на Общински съвет – Варна за издаване, респ. изменение и допълване на оспорения по съдебен ред нормативен административен акт.

При приемането на НОДТОВ е спазена изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК – посочен е видът на акта, органът, който го е приел и е определен главният му предмет. Мястото и номерацията на оспорените текстове от наредбата съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по Глава трета от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА във вр. с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА.

Не са налице и съществени процесуални нарушения при приемане на оспорените норми от НОДТОВ. Наредбата е приета с решение на Общинския съвет, с което се приема проектът за Наредбата, поради което съответства на предвидената в чл. 21, ал. 2 вр. чл. 27 от ЗМСМА, форма. Редът за издаване на нормативните актове е посочен в чл. 77 и следващите от АПК, като за неуредените в него въпроси е предвидено субсидиарно прилагане на ЗНА /аргумент от чл. 80 от АПК/. НОДТОВ е приета в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА. Решението, с което е приета НОДТОВ, е взето с поименно гласуване с 37 гласа "за" от присъстващи на заседанието 38 общински съветници, при общ брой 51 общински съветници в Общински съвет – Варна.

Спазена е процедурата по чл. 26, ал. 3 от ЗНА вр. чл. 80 от АПК за публикуване на проекта за наредбата в официалния сайт на Общински съвет – Варна.

Оспорените разпоредби от НОДТОВ съответстват и на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Според ал. 2 от същия текст местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.

С оглед на това и в съответствие с чл. 99, ал. 1 ЗДвП, именно Общински съвет Варна в рамките на своята компетентност е определил начина на използване на публичната общинска собственост разположена на територията, определена в Приложение № 3 към НОДТОВ. Той е определил, че в рамките на посочената територия кметът на общината може със заповед да утвърди схема за конкретното разположение на местата за паркиране. Във връзка с това правомощие Кмета на община Варна със Заповед № РД15-746 от 26.05.2017 г. е утвърдил схема за разположение на местата за паркиране в "Синя зона", като част от процедурата по изработване на генерален план за организация на движението. В този смисъл определянето на местата за паркиране в зона "Синя зона" по ул. "***“ в гр. Варна е осъществено от компетентен административен орган, като е спазена предвидената в закона форма.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В съответствие с тези разпоредби са указани и местата за паркиране съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДвП. След като условията за паркиране по ул. "***" в гр. Варна са обозначени от администрацията, управляваща пътя по посочения начин и дори той да не съответства на чл. 94, ал. 3 изр. първо от ЗДвП, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателите, след като съответства на правомощията на собственика на пътя да обозначи с пътна маркировка местата за паркиране и те не влизат в противоречие с изричните забрани за паркиране по чл. 98 от ЗДвП, следва да се приемат за допустими и законосъобразни. Противното разбиране би означавало да се ограничи в разрез с духа на закона правомощието на собственика на пътя, да определи начина на неговото ползване. Това би означавало, че всеки начин на определяне местата за паркиране различен от посочения в чл. 94, ал. 3 изр. първо от ЗДвП, не би бил допустим, което разбиране не съответства на смисъла и духа на закона. В подкрепа на този извод е и пътна маркировка М13 по чл. 65, т. 4 от ППЗДвП, съгласно която пътната маркировка "Начин за подреждане на пътни превозни средства при паркиране" М13 обозначава местата и начина на паркиране на пътните превозни средства върху пътното платно или върху обособени площи извън него. В този смисъл е и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 13/10.02.2001г.). Следователно начинът на паркиране посочен в чл. 94, ал. 3 изр. първо от ЗДвП, следва да намери приложение, само когато с пътни знаци или пътна маркировка не е определен друг начин на паркиране.

С оглед гореизложеното следва да се направи извода, че определянето на местата за паркиране в зона "Синя зона" по ул. "***" в гр. Варна не противоречи на императивна правна норма, съответства на разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, поради което е допустимо.

Оспореният чл. 6, ал. 2 от НОДТОВ гласи, че право да поставят пътна маркировка, пътни знаци и светофарни уредби имат служителите на община Варна от Дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване”. Текста се оспорва с аргумента, че неправилно пред гаража на жалбоподателите е разчертано паркомясто, вместо забрана за паркиране, което не се доказа по делото. Видно от писмо с.д. 8091/23.05.2022г. от директора на ОП „Общински паркинги и синя зона“, обособеното паркомясто на ул. „***“ срещу гараж №6 е част от подзона 10.1 от изготвения Технически проект за организация на движение на обект: Проектиране на „Синя зона“ на територията на централна градска част – гр. Варна, зона Широк център, съгласуван и одобрен при условията и по реда на Наредба №1 от 17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата.

Втората обжалвана разпоредба на чл. 11 гласи, че „всички предложения и молби във връзка с регулирането на движението по улиците на територията на община Варна се отправят до заместник кмета на общината, отговарящ за транспорта. Те се разглеждат и решават в тридневен срок“. Жалбоподателите неоснователно релевират нищожност на текста поради липсата на правомощия на заместник кмета да отменя актове на Общински съвет и да изменя Наредбата. В оспорения текст никъде не се визира правомощие на заместник кмета да отменя актове на Общинския съвет или да изменя Наредбата, а и жалбоподателите не са посочили кои конкретни актове визират. При положение, че става въпрос за общинска публична собственост, безспорно управлението на тези имоти съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) следва да се извършва под общото ръководство и контрол на общинския съвет, доколкото общинският съвет е и органът, който определя политиката за изграждане и развитие на общината и в частност - устройството и развитието на територията на населените места /по аргумент от чл. 20, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА/. Разпоредбата на чл. 44, ал. 7 от ЗМСМА определя, че кметът на общината организира изпълнението на актовете на Общинския съвет, като по ал. 3 назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината. Видно от Устройствен правилник на Общинска администрация – Варна, публикуван на https://www.varna.bg/bg/58, заместник-кметовете подпомагат кмета на общината, съобразно възложените им функции и правомощия, като изпълняват и функции на наблюдение и контрол върху дейността на дирекциите, отделите и звената към общината, за които отговарят. В случая правомощието е за заместник - кмета на община Варна, отговарящ за транспорта, който има правомощие да отговаря на предложения и молби във връзка с регулиране на движението по улиците.

Следващата обжалвана разпоредба чл. 26 се оспорва предвид липсата на представена схема за територията, която влиза в границите на „Синята зона“. Видно от текста на разпоредбата схемата за местоположението и обхвата е посочена в Приложение №3, което е част от Наредбата. Отделно от горното видно от писмо рег. №ОС22000290ВН_001ВН/08.04.2022г. на директор на ОП „Общински паркинги и синя зона“ със заповед № 2340/21.06.2018г. е приета Инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране Синя зона-зона център, предвидена в чл. 99 от ЗДвП и глава IV.2 от НОДТОВ, както и схема за местоположението на „Синя зона“, представено с писмо рег. №ОС22000233ВН_ВН/25.03.2022г. Освен това посочените актове са последица от приемането на оспорената наредба и имат значение при приложението й, но не са необходима предпоставка за осъществяване на административната процедура по приемането й, с оглед липсата на изрично изискване за това в правната норма.

Следващите обжалвани разпоредби на чл. 27, чл. 30 и чл. 31 се оспорват с мотив, че същите предвиждат незаконосъобразно прехвърляне на правомощия върху кмета на Община Варна, което води до неяснота. Чл. 27 определя, че оперативната дейност по въвеждането и прилагането на режим за кратковременно платено паркиране “Синя зона“ и „Зелена зона“ за ППС на територията на Община Варна се организира и осъществява от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона” по ред и при условия, определени с писмена заповед на кмета на община Варна. А чл. 30 и чл. 31 определят, че редът и условията за определяне на режимите на платено паркиране „Служебен абонамент“ и „Локално платено паркиране на ППС за търговци“ се утвърждават със заповед на кмета на Община Варна. Както бе отбелязано по-горе, собственик на територията, определена като зона за платено и безплатно паркиране, е общината, като територията има статус на публична общинска собственост - § 7, т. 4 от ЗМСМА. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА именно общинският съвет е компетентен да определи начина и формата на управление на общинското имущество, като определи и възложи и конкретните в тази връзка правомощия на кмета на общината. До същия извод води и разпоредбата на чл. 23 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на общините, но съгласно чл. 23 от ЗП правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. С оглед на това и в съответствие с чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, именно общинският съвет в рамките на своята компетентност е определил начина на използване на публичната общинска собственост разположена на територията, определена в чл. 2 от Наредбата. Той е определил, че в рамките на посочената територия кметът на общината може да определя зони за платено и безплатно паркиране. С Наредбата общинският съвет определил, че ще се заплаща цена за ползване на публичната общинска собственост, което е в пряко изпълнение на предоставеното му по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП правомощие.

Съдът намира за неоснователен доводът за незаконосъобразност на чл. 27 от Наредбата, според която оперативната дейност по въвеждането и прилагането на режим за кратковременно платено паркиране “Синя зона“ и „Зелена зона“ за ППС на територията на Община Варна се организира и осъществява от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона” по ред и при условия, определени с писмена заповед на кмета на община Варна. Според нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗОбС, общинското предприятие осъществява дейност по управление на имоти - общинска собственост, а ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда възможност то да извършва дейност по осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на общината, определени от общинския съвет. Разпоредбата на чл. 52 от ЗОбС разглежда общинското предприятие като звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП възлага на кмета да определи организационната структура, която извършва дейността по контрол на спазването на правилата за паркиране и възможността при осъществяване на тази дейност да се използва техническо средство до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на това средство. Когато става въпрос за организационна форма, която е част от общинската администрация, именно кметът на общината определя предмета на дейност на отделните структурни единици в рамките на общинската администрация. Но когато, както в случая, дейността по контрол, т. е. службата за контрол е общинско дружество, безспорно е, че не кметът на общината ще определи предмета на неговата дейност, а общинският съвет. Именно той, в рамките на предоставените му по чл. 21, т. 9 от ЗМСМА правомощия, може да избере формата и структурата на службата за контрол, която да извършва оперативната дейност във връзка с организацията на движението на територията на общината. Кметът на общината със заповед оправомощава конкретни длъжностни лица от търговското дружество, които да извършват пряката дейност по оперативен контрол. В тази връзка общината разполага както с организационни, така и с контролни правомощия. Това правомощие на общинското предприятие е в резултат на определянето му като служба за контрол. Кметът на общината със заповед оправомощава конкретни длъжностни лица от общинското предприятие, които да извършват пряката дейност по оперативен контрол. Оспорените разпоредби не противоречат на чл. 167 и сл. ЗДвП, тъй като предприятието, чрез своите органи, осъществява организационната и оперативна дейност по организацията на движението на територията на община Варна, поради което оспорените разпоредби съответстват на материалния закон.

По аналогични съображения съдът намира за неоснователен и доводът за незаконосъобразност на чл. 30 и чл. 31 от Наредбата.

Жалбоподателите обжалват целия раздел IV.2.4 “Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране“ поради противоречие с чл. 93 и чл. 94 от Закона за гражданската регистрация, което не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ, всеки има право свободно да избира своето местожителство като нито Конституцията, нито Законът за гражданската регистрация обвързват това право с постоянния адрес. Всеки гражданин може да има постоянен, но и друг адрес. Както разпорежда чл. 89, ал. 1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Съобразно тези нормативи, лицето избира местоживеенето си, т.е. законът му е предоставил право на избор по отношение на неговата адресна регистрация. Следователно, възможно е постоянният адрес да е различен или да съвпада с настоящия адрес по смисъла на закона. Законодателят е посочил постоянния адрес като официален адрес на лицето, на който то да осъществява публичния си контакт с държавните институции и по регистрацията на който адрес да се легитимира. Правото за избор на адреса е лично, субективно право на гражданите. В случая собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните). В рамките на оперативната самостоятелност на общинския съвет е въвеждането на условия и за лицата, ползващи право на локално платено паркиране в обособените за това зони. Издателят на акта е регламентирал (в рамките на предоставените му със закон правомощия) кръга от лицата и условията, при които да бъде предоставено правото на локално паркиране. Обратно на твърдяното, разписаните в раздел IV.2.4 условия и правила не противоречат на акт от по-висока степен и не създават неравноправно третиране. За пълнота към изложеното следва да се отбележи, че няма правна норма, която да гарантира правото на паркиране, респ. безплатно паркиране на всяко едно място в рамките на населените места. Паркирането върху публична общинска собственост е право, което общината предоставя на гражданите и гостите на града и за което по силата на закона тя има право да събира такса. Правото на водач на моторно превозно средство винаги да може да паркира ППС когато, където и за колкото време поиска, не е гарантирано по никакъв начин от законодателя. Това става по правила и на места, регулирани от правни норми на ЗДвП, в общински наредби и в решения на общински съвет. Общината, като собственик на улиците, булевардите и площадите на нейна територия, има право чрез органа на самоуправление да определи режим на кратковременно паркиране, т.е. режима на възмездно и кратковременно ползване на обектите, които са нейна собственост и за чиято поддръжка тя отговаря. Паркирането върху публична общинска собственост е право, което общината предоставя на гражданите и гостите на града и за което по силата на закона тя има право да събира такса.

Последният оспорен текст чл. 43, който определя реда за издаване на фишове и налагане на глоби от служители на общината се обжалва поради предвидено в него закрепване към МПС, което противоречи на предвидения ред в ЗАНН. Възможността общинските съвети да издават наредби, в които да определят състави на административни нарушения и съответстващи на тях наказания, е изрично предвидена в чл.2, ал.3 от ЗАНН, с оглед на което протестираната разпоредба на чл.43 от Наредбата е приета от орган, овластен да регламентира с подзаконов нормативен акт налагането на административни санкции за нарушения на общинските наредби. Безспорно общинският съвет има компетентност да определя в приеманите наредби съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания до размерите по чл.22, ал.4 от ЗМСМА, но това не следва да става по начин, различен от законово предвидения. В ЗАНН в чл.39 са регламентирани хипотезите, при които административно наказателния орган издава фиш. Тази разпоредба е обща и се прилага само, ако липсва регламентация на процедурата по издаване на фиш в материалния закон, в който за конкретното извършено нарушение е предвидено санкционирането му, чрез обективиране на наложената санкция във фиш. В конкретния случай в материалния закон - ЗДвП са уредени производствата по издаване на фиш с нарочни разпоредби - чл.186 от ЗДвП, който в ал. 3 предвижда реда за издаване на фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство в отсъствие на нарушителя, в който случай към МПС се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Тези разпоредби са специални, поради което по арг. от чл.11, ал.2 вр. чл.46 от ЗНА изключват приложението на общата разпоредба на чл.39 от ЗАНН, поради което оспорената разпоредба на чл. 43 от НОДТОВ не е в противоречие с материалния закон.

Обжалваната наредба е издадена и в съответствие с целта на закона – да се уредят, неуредени в закона обществени отношения с местно значение, в случая определяне на зони за платено паркиране в определени часове на денонощието в конкретни райони на територията на общината по изричната делегация на чл. 99 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че оспорените разпоредби от Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна на Общински съвет Варна, не страдат от пороци, водещи до нищожност или унищожаемост, поради което жалбата срещу тях следва да се отхвърли, като неоснователна.

Страните по делото не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на К.Д.К., ЕГН ********** и Т.И.К., ЕГН **********, чрез адв. С.С. - ВАК срещу Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна на Общински съвет Варна, приета с Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018г., в частта на чл. 6, ал.2, чл.11, чл. 26, чл. 27, чл. 30, чл. 31, целия раздел IV.2.4 и чл. 43.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено пред Върховният административен съд на Р България.

	Председател:
	Членове: