№ 259
гр.
Перник, 26.03.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 26.03.2019 г., IІI-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 86 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.
Подадена е жалба от Националната Агенция за Приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52,
представлявана от Изпълнителния директор Г.Д., чрез пълномощника си Д.М.,
старши експерт по приходите в отдел “Частни държавни вземания”, дирекция
“Държавни вземания”, против отказ на
държавен съдебен изпълнител да извърши искано изпълнително действие по изп.
дело № 221 по описа на СИС при Районен съд Радомир за 2006 г. По изложените в
жалбата оплаквания се иска отказа да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен.
Ответниците по жалбата и длъжници по
изпълнителното дело – Х.М.Б., ЕГН:
********** и Т.А.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника им
– адв. С. *** оспорват
жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните
действия съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства и тези съдържащи се в приложеното ксерокопие на изпълнително дело
№ 221 по описа на СИС при Районен съд Радомир за 2006 г., намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от лице –
легитимирано да обжалва, както и е подадена против акт на съдебен изпълнител,
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК. Изложеното прави жалбата
процесуално допустима, поради което същата следва да бъде разгледана по
същество.
Изпълнително дело № 221 по описа на СИС при Районен съд Радомир за
2006 г. е образувано въз основа на молба от АДВ и приложен към нея изпълнителен
лист от 07.03.2005 г. Видно от същия, длъжникът по изпълнителното дело и
ответник в настоящото производство е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
гр. София. 19 406 лева – главница и 1154 лева на основание чл. 237, б. „в“ от ГПК (отм.) във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.02.2005 г. до окончателното й изплащане. По
изпълнителното дело са предприети действия за принудително събиране на сумите,
като по молба на взискателя, принудителното изпълнение е насочено към недвижими
имоти, собственост на длъжника, а именно - УПИ, отреден за парцел I с пл. № 844 с площ
от 702.00 кв.м., ведно с МЖС с площ от 62.00 кв.м, и на масивна
второстепенна (стопанска) сграда на два етажа със застроена площ от 18 кв.м, и на УПИ, отреден
за парцел II с пл. № 844 с площ от 520.00 кв.м., ведно с построения в имота едноетажен
масивен гараж с площ
от 28 кв.м., находящи се в с. ***,
общ. Радомир, обл. Перник. По искане на взискателя са насрочвани многократно публични
продажби, като всички са обявена за не станали поради липсата на купувачи.
След получено от жалбоподателя съобщение на 22.11.2018 г., с което ДСИ при РС Радомир уведомява
взискателя за нестанала първа публична продан с молба от 29.11.2018 г.
взискателят отново е поискал на основание чл. 494, ал. 1 във вр. с
ал. 2 от
ГПК, съдебния изпълнител да извърши нова публична продан на ПИ, отреден за парцел I с пл. № 844 с площ от
702.00 кв.м., ведно с МЖС с площ от 62.00 кв.м, и
на масивна второстепенна (стопанска) сграда на два етажа със застроена
площ от
18 кв.м. и на ПИ, отреден за парцел II с пл. № 844 с площ от
520.00 кв.м., ведно с построения в имота едноетажен масивен гараж
с площ от
28 кв.м., находящи се в с. ***, общ. Радомир, обл. Перник, при начална цена
90 на сто от началната цена при първата продан. С Протокол от 30.11.2018
г. държавният съдебен изпълнител е отказал, да насрочи нова публична продан.
Изложил е съображения, че Урегулиран поземлен имот представляващ парцел I - 844 в кв.51 находящ
се в село ***, общ. Радомир е изнасян на Публична продан за периода 2008 г. до 2018 г. т.е. за десет
годишен период, 38 пъти и по категоричен начин е доказано, че не може да бъде
продаден.
Позовал се е и на разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 5 от ГПК.
По отношение на втория имот, за който е
поискано да бъде изнесен на публична продан, а именно УПИ, отреден за парцел II с пл. № 844 с площ от 520.00 кв.м., ведно с построения в имота едноетажен масивен
гараж с площ от 28
кв.м., находящи се в с. ***, общ. Радомир, обл. Перник, мотивите на държавния
съдебен изпълнител да откаже това изпълнително действие са, че видно от данни
на Агенцията по вписвания с Нотариален акт № 131, том втори, рег. № 1099, дело
№ 324 от 2005 г. на 20.07.2005 г. имота е продаден на К.Г. М..
Обективираният в Протокол от 30.11.2018 г. отказ е
незаконосъобразен.
При настанала публична продан, една от възможностите която е
предвидил законодателя, е насрочването на нова продан, по инициатива на
взискателя и тази възможност е регламентирана в чл. 494, ал. 2 от ГПК.
Същевременно законодателят е допуснал че и при тази нова публична продан имотът
може да не бъде продаден, поради което и е предвидил две нови възможности:
освобождаването на имота от изпълнение и заличаване на възбраната или
насрочване на нова публична продан, предхождана от нова оценка и опис на имота.
Изборът на някоя от тези възможности не е предоставен на съдебния изпълнител, а
зависи от намерението и желанието на взискателя/ което намерение следва да бъде
декларирано в едноседмичен срок. В конкретния случай, взискателят е бил
уведомен за не станалата публична продан на 22.11.2018 г., като на 29,11,2018
г., а именно в едноседмичния срок по чл. 494, ал. 2, изр. трето от ГПК, е
поискал извършването на нова продажба на същия, при начална цена
90 на сто от началната цена при първата продан. По аргумент на
противното, налице са двете кумулативни предпоставки на чл. 494, ал. 2, изр. трето
на ГПК, а именно не станала публична продан и искане от взискателя за нова
продажба на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение,
което изключва възможността за освобождаване на имота от изпълнение и служебно
заличаване на наложените, върху него възбрани. Освобождаването на имота от
изпълнение предпоставя освен не станала публична продан и пасивно поведение на
взискателя, каквото в случая не е налице. Обстоятелството че поредната публична
продан отново не е станала поради липсата на купувачи не лишава взискателя от
правото му отново да поиска изпълнението да бъде насочено към същия недвижим
имот и да бъде насрочена нова публична продан, но при нова продажна цена, което
взискателят е поискал. Както вече се посочи, освобождаването на имота от
изпълнение е предвидено като санкция за пасивното поведение на взискателя в
изпълнителния процес, каквото поведение в случая не е налице. От невъзможността
изнесения на публична продан имот да се продаде при една начална цена и в
определен период от време, не следва автоматически извод че същият е
непродаваем и като аргумент за противното служи нормативно уредената възможност
да се оцени наново имота, което не е самоцелно, а е предпоставка за
извършването на нова публична продан на имота на длъжника, но при нова начална
цена. Ако законодателят считаше че при не станала публична продан имотът става
несеквестируем, той би го посочил като такъв в чл. 444 от ГПК, а това не е
така. Действително с чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК невъзможността да бъде
продадено имуществото, посочено от взискателя е предвидено като кумулативна
предпоставка, заедно с липсата на друго секвестируемо имущество на длъжника, за
прекратяване на изпълнителното производство, без законодателят обаче да е дал
категорично разрешение на въпроса кое имущество на длъжника ще се счита че „не може
да бъде продадено“ и към кой момент ще се счита че „не може да бъде продадено“.
Този въпрос би бил предмет на преценка при едно прекратяване на изпълнителното
производство на такова основание, с който съдът не е сезиран в настоящия
случай. И доколкото съгласно чл. 422 от ГПК взискателят може да насочи
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, извън несеквестируемите
такива по смисъла на чл. 444 от ГПК, то невъзможността имота, върху който е
насочено изпълнението да бъде продаден в един конкретен период от време и при
определена цена имота, не следва да лишава взискателя от правото му да се
удовлетвори именно от продажбата на този имот. Както вече се посочи
освобождаването от изпълнение по см. на чл. 494, ал. 2, изр. трето от ГПК
следва да се разглежда като санкция спрямо взискателя при пасивно поведение в
изпълнителния процес, каквато пасивност в случая не е налице. Предвид на това,
неправилно държавният съдебен изпълнител е приел, че след не станалата втора
публична продан имота е освободен от изпълнение и не може да иска извършването на
нова публична продан.
Относно отказа на ДСИ при РС Радомир за
втория имот, за който е поискано да бъде изнесен на публична продан, той също е
незаконосъобразен. Видно от данните по приложеното копие на изп. дело № 221 по
описа на СИС при Районен съд Радомир за 2006 г. посочената от ДСИ
продажба на парцел II-ри е
извършена след учредяване на договорната ипотека в полза на Държавен фонд
„Земеделие“. Ипотеката от една страна е право на кредитора да иска от всички
трети лица да се въздържат от въздействия върху имота и има абсолютен характер,
от друга то е съчетано с привилегия да се удовлетвори по предпочитание от
цената на имота, която има процесуален характер. Титулярът на това право не
владее ипотекарния имот, владее го друг – собственикът който го е ипотекирал,
респективно този, който след учредяване на ипотеката го е придобил. В чиито и
ръце да се намира имотът е подчинен на кредитора с цел да бъде удовлетворен за
вземането си. Ипотечното право съпътства правото на собственост върху
ипотекирания имот – тежи върху него. Ипотеката е акцесорно право, добавено към
вземането, като вписването дава на ипотеката гласност по отношение на третите
лица. От друго страна ипотекарният кредитор има право да иска от всяко
трето лице да не влошава състоянието на имота. Това право се извежда от
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗЗД и
може да бъде противопоставено на собственика на имота, който не е лично
задължен, включително и на лице, което е придобило имота след учредяване на
ипотеката. Привилегията на ипотекарния кредитор е противопоставима и на третите
лица – последващи собственици на имота и титуляри на вещни права, вписани след
ипотеката.
С оглед изложените по-горе съображения
настоящият състав намира, че уредената в закона защитна функция на ипотеката
обуславя извода, че същата следва имота, когато е учредена от един собственик,
а по късно имота е придобит от друго лице, тъй като няма как да се погасят
ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удовлетворени.
Като незаконосъобразен, отказът следва да бъде отменен и в този
смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на държавен съдебен изпълнител, обективиран в Протокол
от 30.11.2018 г. по изп. дело № 221 по описа на СИС при Районен съд Радомир за
2006 г. като незаконосъобразен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:__________________
ЧЛЕНОВЕ:__________________
__________________