Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
април
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2877 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.И.Ч., А.Д.Ч. и Н. Н. Ч.,
действащ чрез своите родители и законни представители Н.И.Ч. и А.Д.Ч. срещу З.
„Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 13.12.2015
г. около 23,10 часа в гр. София на бул. Д.Ц.“ настъпва ПТП между л.а.м. „Рено
Еспейс“ с рег. № *******, управляван от Д.С.К. и л.а.м. „Пежо 206“ с рег. № СА *******,
управляван от ищеца Н.И.Ч.. Твърди се, че в последният автомобил пътували и
другите двама ищци-съпругата и малолетния син на първия ищец. Твърди се, че
вина за настъпилото произшествие има водача Д.С.К., който преминал на червена
светлина с висока скорост. Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
02115001847253/14.07.2015 г. валидна от 14.07.2015 г. до 13.07.2016 г. Твърди
се, че в пряка причинно-следствена връзка от горното ПТП ищците са получили
телесни увреждания, довели до болки и страдания за продължителен период от
време, които продължават и до днес, както и до психологически травми,
изразяващи се в силен психологически дискомфорт, стрес, който е намерил
отражение във физиологични смущения.
Твърди се, че ищците са получили
следните травматични увреждания, както следва: ищецът Н.Ч. - мозъчно
сътресение, довело до силни болки в главата, световъртеж и умора, навяхване на
шията, което обуславя невъзможност ищецът да извършва елементарни движения с
нея за период от няколко седмици, контузия на лявата слепоочна област на
главата, кръвонасядания на дясната ръка и двата крака, изпитва болки в главата,
гърба и кръста, ищцата А.Ч. - навяхване на шията, което води до дискомфорт и
невъзможност ищцата да извършва елементарни движения с нея във всички посоки за
период от няколко седмици, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, охлузване и оток и кръвонасядане на лицето, изпитва
силни болки в дясното рамо. Твърди се, че ищцата е майка на още едно дете, което
към онзи момент е кърмаче на възраст 90 дни. Твърди се, че вследствие на силния
психологически стрес, ищцата е загубила възможността да храни детето с майчина
кърма и да полага адекватни грижи за него, което състояние продължило три
месеца, ищецът Н.Ч. - оток и кръвонасядане на лицето, изживян неописуем ужас,
шок и стрес, и към момента този ищец не спи през нощта, буди се често на малки
интервали от време, плаче и реагира по нетипичен начин за възрастта му.
Поддържа се, че ищецът Н.Ч. е претърпял и имуществени вреди от претърпяното ПТП
в размер на 1795,02 лв., представляваща разноски по обслужване и ремонт на
автомобила му.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 25 001 лв. на
всеки един от тях, застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, които вреди са в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП,
настъпило на 13.12.2015 г. в гр. София на бул. Д.Ц.“, виновно причинени от
водача Д.С.К., управлявал л.а.м. „Рено Еспейс“ с ДК № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД с № 02115001847253/14.07.2015 г. валидна от
14.07.2015 г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-13.12.2015 г. до окончателното изплащане, да заплати на ищеца Н.И.Ч.
и сумата от 1 795,02 лв. претърпени от същото ПТП имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 29.01.2016 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по
делото, както и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Гочев, и двамата надлежно упълномощени с пълномощни
приложени към отговора.
Ответникът оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Оспорва да е извършен деликт от Д.К.
като водач на „Рено Еспейс“ с ДК № *******. Евентуално на горните възражения
твърди съпричиняване от страна на пострадалите, които не са ползвали
обезопасителни колани, а ищецът Н.Ч. и като излиза на кръстовище без да е било
свободно. Оспорва да са настъпили твърдените травматични увреждания. Твърди
прекомерност на исковите претенции.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са представили молба, в която заявяват, че няма да се ползват от правата
си за допълнителна искова молба.
На 31.08.2016 г. ответникът е
депозирал по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, ведно с приложен
договор за правна помощ от 25.08.2016 г., удостоверяващ уговарянето и
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв.
На 09.09.2016 г. ищците са депозирали
писмена молба, в която са заявили възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
На 10.09.2016 г. ищците лично и
след оттегляне на правомощията им от адвокат Н.Д. са депозирали по делото
допълнителна искова молба, с която оспорват всички възражения и твърдения на
ответника и заявяват становище по направените от него доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си твърдения и
оспорвания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат Д. претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Поддържат заявеното възражение за прекомерност на заплатения от
ответника адвокатски хонорар.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за ПТП № 1609826 от
14.12.2015 г., скица към него, от АУАН № 359471/14.12.2015 г., НП №
15-4332-025414 от 02.03.2016 г., влязло в сила на 08.02.2017 г., от свидетелските
показания на Д.С.К.-водачът на л.а.м. „Рено Еспейс“ с ДК № *******, както и от
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице Е., в неоспорената му част се
установява, че на 13.12.2015 г. около 23,10 часа в гр. София на кръстовището на
бул. Д.Ц.“ и бул. „Г.М.Д.“, свидетелят К. управлявал л.а.м. „Рено Еспейс“ с ДК
№ ******* по бул. „Кл.Охридски“ с посока на движение от ул. „Марко Семов“ в
посока бул. Д.Ц., за ул. „Л.С.“, като достигайки кръстовището, навлиза в него
на червена светлина на светофарната уредба и реализира ПТП в напречно движещия
се л.а.м. „Пежо 206“ с ДК № СА *******, управляван от ищеца Н.И.Ч.. В л.а.м.
„Пежо 206“ с ДК № СА ******* като пътници пътували и другите двама
ищци-съпругата А.Д.Ч. и детето им Н. Н. Ч..
Причина за настъпване на произшествието
е навлизането на лек автомобил Рено Еспейс на червен сигнал на светофарната
уредба.
От представените удостоверения за
раждане, издадени въз основа на акт за раждане №№ 0280/03.09.2009 г.,
0231/18.07.2013 г. и 0399/03.11.2015 г. се установява, че ищците А.Д.Ч. и Н.И.Ч.
от брака си имат родени три деца, съответно: М. Н.а Ч., родена на *** г.,
ищецът Н. Н. Ч., роден на *** г. и Г. Н. Ч., роден на *** г.
Между страните не е било спорно,
че към момента на настъпване на произшествието, по отношение на л.а.м. „Рено
Еспейс“ с ДК № ******* е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица № 02115001847253/14.07.2015
г. валидна от 14.07.2015 г. до 13.07.2016 г.
От изслушаната и приета по делото
СМЕ, изготвена от вещото лице д-р П.С.П. се установява, че травматичните
увреждания и при тримата ищци са с доказан произход и се дължат на удари в
твърди тъпи предмети от интериора на автомобила, в който са пътували. Ищецът Н.И. Ч. в резултат на процесното
ПТП е получил следните травматични увреждания: лека по тежест черепно-мозъчна
травма /мозъчно сътресение/, травматична контузия на лява слепоочна област на
главата, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице установява, че при мозъчно
сътресение най-интензивни са оплакванията в първите четири-пет дни след
травмата, като при правилно проведено лечение и режим, мозъчното сътресение
отзвучава за период от 3-5 седмици. Установява се, че при травмата, изразяваща
се в множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб, най-интензивни са болките в първите 7-14 дни като
постепенно намаляват по интензитет. Ищцата
А.Д.Ч. е получила следните травматични увреждания в резултат на процесното
ПТП: множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб, контузия в лява слепоочна област на главата,
контузия и оток в лява скулна област на лицето, контузия на лява ушна мида.
Най-интензивни болки ищцата е търпяла в първите 7-14 дни от травмата.
Контузионните промени по главата и лицето са причинили болеви усещания на
ищцата за периода до 7-8 дни. Ищецът Н. Н.
Ч. е получил в резултат на процесното ПТП контузия с подкожен кръвоизлив в
лява челна област на главата.
Установява се, че мозъчното
сътресение при ищеца Н.Ч. е протекло без да бъде регистрирана отпадна
неврологична симптоматика, не се очакват последици, тъй като в мозъка няма
патологични промени. Лечението е приключило успешно. За увреждането- множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб, е проведено лечение с мека шийна яка и обезболяващи
медикаменти. При последния преглед не се установява ограничение на
двигателността в този отдел. В бъдеще могат да се очакват епизоди от главоболие
при емоционално и физическо натоварване, болки в шията при застудяване на
времето. При ищцата А.Ч. за множественото изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, е проведено лечение с мека
шийна яка и обезболяващи медикаменти. При последния преглед движенията в шийния
отдел на гръбначния стълб са възможни във всички посоки, без ограничение. Има
лека болезненост при наклон на ляво. Остатъчни явления от претърпените травматични
увреждания при ищцата не се очакват и не са установени.
От приетата по делото СМЕ на
вещото лице д-р Д.Т.Д.-Т. се установява, че в резултат на процесното ПТП при Н.
Н. Ч. е възникнал оток и подкожен хематом в лявата челна област и над ляв
клепач, предизвикали болка и психо-емоционален стрес. Подкожният хематом е
претърпял обратно развитие, без остатъчни белези или увреди. Изявилите се
поведенчески симптоми, изразяващи се в нарушение на говора, повишена раздразнителност,
нощна енуреза, смущения на съня, биха могли да бъдат резултат на претърпяното
ПТП. Провежданото хомеопатично лечение с Киетюд и говорна терапия, са довели до
пълно повлияване на оплакванията, като към момента при Н. е постигнато
физическо и психическо възстановяване.
От приетата по делото СПЕ се
установява, че преживяванията свързани с ПТП са оказали влияние върху
психичното състояние на А.Ч., тъй като са предизвикали негативни емоции,
повлияващи ежедневното й функциониране, грижата за децата и домакинството и са
довели до разстройство в адаптацията. При Н.Ч. след ПТП се установяват
поведенчески промени-нежелание за пътуване в автомобил, от друга страна регрес
в поведението с прояви на енуреза. Отразени са нарушения в съня, които вероятно
са изводими от болката след травмата в областта на главата. При Н.Ч. има данни
за негативно влияние върху психологическото му състояние, преживяванията
свързани с ПТП са довели до разстройство в адаптацията, което е наложило
провеждането на консултация с психиатър и лечение с психотропни медикаменти.
От приетата по делото и
неоспорена от страните повторна САТЕ, изготвена от вещото лице Г. се
установява, че вредите причинени на лек автомобил Пежо 206 към датата на
застрахователното събитие, оценени при средни пазарни условия, възлизат на
9 675,77 лв. Действителната стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие възлиза на 3 185 лв., т.е. за застрахователното
събитие е налице икономически тотал.
Пред настоящата инстанция чрез
разпит по делегация са събрани показанията на Д. И.Д.-майка на ищцата А.Ч..
Свидетелката установява, че в деня на произшествието се намирала в гр. София в
дома на дъщеря си, за да й помага при отглеждането на третото родено в
семейството дете, което било почти на два месеца. Свидетелката установява, че
след произшествието А. била неузнаваема, ходела с яка, защото била получила
камшичен удар от катастрофата, гледала уплашено, била много превъзбудена и от
време на време изпадала в неадекватни състояния. Преди катастрофата А. кърмела
третото си дете, но след това кърмата й спряла. В деня след катастрофата А.
била абсолютно неадекватна, не полагала грижи за децата, стояла безучастно и
непрекъснато плачела. Свидетелката установява, че при детето Н. положението
било най-тежко. Имал силен стрес, бил много уплашен. След катастрофата детето
не можело да спи, не пиело вода, не се хранело. Н. започнал да говори много
високо, почти крещейки и започнал да се напикава нощно време. След около месец
започнал да заеква и към момента заеква, страхува се да се вози в кола. Ищецът Н.И.
след катастрофата също отказал да се храни, много отслабнал, станал мълчалив,
затворен и труден за общуване. Н. също ходил с яка на врата и се оплаквал от
силно главоболие и от болки в кръста.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 13.12.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на
САТЕ и СМЕ, се установяват
елементите на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищците.
Установява се, че с поведението си водачът Д.С.К. е нарушил нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като не съобразил поведението си със светлинния сигнал на
светофара. Нарушил и нормата на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като нарушил
забраната за навлизане в кръстовището на червена светлина.
Неоснователни и недоказани са
въведените с отговора на ответника възражения за съпричиняване от страна на
пострадалите с твърдението, че и тримата ищци са пътували в лекия автомобил без
поставени предпазни колани, а ищецът Н.Ч. е допринесъл за настъпване на произшествието, като е излязъл
на кръстовището без да е било свободно.
Съпричиняване е налице, когато
със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е
пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно.
Ответникът не ангажира нито едно
доказателство във връзка със заявените възражения за принос, поради което
същите останаха недоказани в процеса.
От заключението на приетите по
делото СМЕ и СПЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от неправомерното
поведение на водача К. и настъпилото в тази връзка ПТП ищецът Н.И.Ч. е получил
следните травматични увреди: лека по тежест черепно-мозъчна травма /мозъчно
сътресение/, травматична контузия на лява слепоочна област на главата,
множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел
на гръбначния стълб, разстройство в адаптацията, което е наложило провеждането
на консултация с психиатър и лечение с психотропни медикаменти.
Ищецът следва да бъде обезщетен за
горните увреждания и претърпените от тези увреждания болки и страдания, които
са били при мозъчно сътресение най-интензивни в първите четири-пет дни след
травмата, а при множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки
на шийния отдел на гръбначния стълб, най-интензивни в първите 7-14 дни.
От заключението на приетите по
делото СМЕ и СПЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от
неправомерното поведение на водача К. и настъпилото в тази връзка ПТП ищцата А.Д.Ч.
е получила следните травматични увреди: множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия в лява слепоочна област на
главата, контузия и оток в лява скулна област на лицето, контузия на лява ушна мида,
негативни емоции повлияли върху ежедневното функциониране на ищцата, грижата за
децата и домакинството и довели до разстройство в адаптацията.
Ищцата следва да бъде обезщетена
за получените увреди и претърпените от тях болки и страдания, които са били най-интензивни
в първите 7-14 дни от травмата. Контузионните промени по главата и лицето са
причинили болеви усещания на ищцата за периода до 7-8 дни.
От заключението на приетите по
делото СМЕ и СПЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от
неправомерното поведение на водача К. и настъпилото в тази връзка ПТП ищецът Н.
Н. Ч. е получил оток
и подкожен хематом в лявата челна област и над ляв клепач, предизвикали болка и
психо-емоционален стрес, поведенчески промени-нежелание за пътуване в
автомобил, от друга страна регрес в поведението с прояви на енуреза, смущения в
съня.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
По отношение на
размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за
задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след
11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са
приложими в настоящия случай, предвид датата на настъпване на застрахователното
събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана
в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по
т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищеца
Н.И.Ч. и от ищцата А.Д.Ч. неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от по 10 000 лв., поради което и предявените искове за разликата над 10 000 лв.
до пълния претендиран размер от 25 001 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При определяне на
този размер съдът съобразява обстоятелството, че мозъчното сътресение при ищеца
Н.Ч. е протекло без да бъде регистрирана отпадна неврологична симптоматика, не
се очакват последици, тъй като в мозъка няма патологични промени. Лечението е
приключило успешно. При последния преглед на ищеца не се установява ограничение
на двигателността в този отдел. В бъдеще могат да се очакват епизоди от
главоболие при емоционално и физическо натоварване, болки в шията при
застудяване на времето. При последния преглед на ищцата Ч. се установява, че движенията в шийния
отдел на гръбначния стълб са възможни във всички посоки, без ограничение.
Остатъчни явления от претърпените травматични увреждания при ищцата не се
очакват и не са установени. Периодът за възстановяване на травмите и при
двамата ищци е сравнително кратък и към момента и двамата са напълно
възстановени.
Претърпените от ищеца
Н. Н. Ч. неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000
лв., поради което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен за разликата над
сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 25 001 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява, че към датата на произшествието ищецът е бил на две години и
макар получената физическа травма е да сравнително лека и от нея ищецът се е
възстановил бързо, то психическата травма е била значително по-голяма и се
отразила тежко на този ищец с оглед ниската му възраст, като довела до смущения
в съня, храненето, говора и поведението на детето-започнало да говори много
високо, страхува се да се вози в автомобил. При определяне на горния размер
съдът съобразява, че към момента при Н. е постигнато физическо и психическо
възстановяване.
Като изхожда от
установените по делото факти, относно действително претърпените болки и
страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени
както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе обезщетения не са
завишени по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не
противоречат на принципа на справедливостта.
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното
Съдът присъжда лихва върху главниците за неимуществени вреди, считано от датата
на увреждане-13.12.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, а върху
главницата за имуществени вреди така както е претендирана, считано от
29.01.2016 г.
По предявения от ищеца Н.И.Ч. иск
за имуществени вреди. Безспорно в хода на процеса се установява, че в пряка
причинна връзка от процесното ПТП този ищец и в качеството си на собственик на л.а.м.
„Пежо 206“ с рег. № СА ******* /установява се от приетото по делото
свидетелство за регистрация част І с № *********/ е претърпял тотална щета по
смисъла на чл.193, ал.4 от КЗ /отм./, доколкото стойността на вредите оценени при средни пазарни
условия, възлизат на 9675,77 лв., а действителната стойност на процесния
автомобил към датата на застрахователното събитие възлиза на 3185 лв., т.е. стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му
стойност. Основателността на претенцията е призната от ответното дружество до
заплатения извънсъдебно размер от 1 204,02 лв.
При това положение
дължимото застрахователно обезщетение е до размера на действителната му
стойност към момента на застрахователното събитие, т.е. 3185 лв., от която сума
на ищеца вече е заплатена сума в размер на 1 204,02 лв., т.е. остава
разлика от 1980,02 лв.
С оглед на горното
предявеният от ищеца иск в размер на 1795,02 лв. се явява основателен и доказан
и като такъв ще следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни.
Ищците са направили разноски в
размер на 415,94 лв.-депозити вещи лица и свидетел. От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да им заплати сумата от
199,06 лв., която е съответна на уважената част от исковете /36 795,02 лв./
Адвокат Н.Д.
претендира адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. Още с исковата молба ищците са направили изявление, че
претендираното от тях адвокатско възнаграждение е по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Съобразно
нормата на чл.2, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
При материален интерес в размер
на 25 001 лв., изчисленото на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1280,03 лв.
От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение в размер на по 511,90 лв., което е съответно на
уважената част от исковете /от по 10 000 лв. за първите двама ищци/, съответно
614,28 лв. с ДДС, предвид представените доказателства по делото, че адвокат Д.
е регистриран по ЗДДС. Съответно за процесуално представителство на третия
ищец, ответното дружество ще следва да заплати на адвокат Д. възнаграждение в
размер на 767,85 лв. /съответно на уважената част от иска от 15000 лв./,
съответно 921,42 лв. с ДДС.
При материален интерес в размер
на 1795,02 лв., изчисленото на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 355,65 лв., съответно 426,78 лв.
с ДДС лв.
Или общо ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Д. на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение в размер на 2 576,76 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 7000 лв. без ДДС, съответно 8400 лв. с ДДС- заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 25.08.2016 г. и
460 лв.-депозит вещи лица и свидетел.
Възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК на ищците за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е основателно. Както бе посочено по-горе минималното адвокатско
възнаграждение общо за всичките предявени четири иска възлиза на сумата от 4195,74
лв. без ДДС лв., с оглед на което и при липсата на фактическа и правна сложност
на делото, то адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв. се явява
очевидно прекомерно, поради което съдът го намалява до размер от 4 200 лв.,
съответно 5040 лв. с ДДС.
При това положение ответникът е
направил разноски в общ размер на сумата от 5 500 лв., от която сума и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят
сумата от 2864,61 лв., съответна на отхвърлената част от исковете /40 003 лв./
Или ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по
компенсация в размер на 2 665,55 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 1471,80 лв., както и сумата от 191,33 лв.-възнаграждения
на вещи лица заплатени от бюджета на съда, която е съответна на уважената част
от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на
Н.И.Ч., ЕГН **********,*** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични
увреждания и сумата от 1 795,02 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и пет и
0,02 лв./ застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, на А.Д.Ч., ЕГН **********,*** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв./
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от травматични увреждания и на Н. Н. Ч., ЕГН **********, действащ
чрез своите родители и законни представители Н.И.Ч., ЕГН ********** и А.Д.Ч.,
ЕГН **********, всичките с адрес: *** сумата от 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания от травматични увреждания, които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 13.12.2015 г. в гр. София на бул.
Д.Ц.“, виновно причинени от водача Д.С.К., управлявал л.а.м. „Рено Еспейс“ с ДК
№ *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с № 02115001847253/14.07.2015 г.
валидна от 14.07.2015 г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
всички главници за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането-13.12.2015 г. до окончателното изплащане, а върху главницата от 1
795,02 лв., считано от 29.01.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените искове за неимуществени вреди за разликата над
сумите от по 10 000 лв. до претендирания размер от по 25 001 лв. и за
разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 25 001
лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********,***,
четвърти полуетаж, офис № 4 адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 576,76
лв. /две хиляди петстотин седемдесет и шест и 0,76 лв./
ОСЪЖДА Н.И.Ч., ЕГН **********, А.Д.Ч.,
ЕГН ********** и Н. Н. Ч., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и
законни представители Н.И.Ч., ЕГН ********** и А.Д.Ч., ЕГН **********, всичките
с адрес: *** да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** 665,55 лв. /две хиляди шестстотин
шестдесет и пет и 0,55 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата
съдебна инстанция, определени по компенсация.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1471,80 лв. /хиляда
четиристотин седемдесет и един и 0,80 лв./, както и сумата от 191,33 лв. /сто
деветдесет и един и 0,33 лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета
на съда, която е съответна на уважената част от иска.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени по банковите сметки на ищците, както следва:
IBAN: ***, BIC: ***-с титуляр Н.И.Ч., ЕГН **********,
IBAN: ***, BIC: ***-с титуляр А.Д.Ч., ЕГН ********** и
IBAN: ***, BIC: ***-с титуляр Н. Н. Ч., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: