РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2583/23.12.2021г.
гр.Пловдив, 23 . 12 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на тринадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2618/2021г., за да се произнесе , взе предвид следното :
С.Ю.Х., ЕГН **********, представляван
от адв.Д. ***, оспорва Заповед № 8121к-6936/03.06.2021г., издадена от Министъра
на вътрешните работи в частта й по т.2, с която временно е отстранен от
длъжност главен инспектор С.Ю.Х. – ВПД началник на Трето РУ – Пловдив при ОД –
МВР Пловдив.
Становища на страните :
- Жалбоподателят оспорва заповедта в
посочената част като неправилна и незаконосъобразна с искане за отмяната й. В
молба уточнение от 08.11.2021г. по същество е посочено, че основанието за
временно отстраняване от длъжност е отпаднало, като спрямо жалбоподателя
мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция“
от наблюдаващия прокурор по наказателното производство.
- Ответникът
Министър на вътрешните работи оспорва жалбата, представляван от Б.П. – служител
с юридическа правоспособност, началник на отдел
в дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР. В писмени бележки /л.
40-41/ изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Поддържа компетентност на органа – издател, съобразяване на заповедта с
формата, материалноправните и процесуалните изисквания, както и с целта на
закона. Описана е фактическата обстановка, въз основа на която в условията на
обвързана компетентност органът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.214 ал.4 ЗМВР и да отстрани временно от длъжност държавния служител.
Жалбата е подадена от адресат на
неблагоприятен индивидуален административен акт чрез административния орган в
срока по чл.149 ал.1 АПК, което се установява от пощенското клеймо на
представения на л. 29 по делото плик. В заповедта е удостоверен отказ на С. Х.
да я подпише - на 08.06.2021г., посредством подписите на двама свидетели, които
подписи не са оспорени от жалбоподателя. Страните представиха доказателства за
дата на подаване на жалбата с пощенска услуга на 17.06.2021г. /касов бон от
17.06.2021г., л.25; плик с пощенско клеймо относно дата на подаване –
17.06.2021г./. При тези данни следва извод за допустимост на жалбата.
1. Оспорената заповед е издадена от
орган, компетентността на който произтича от разпоредбата на чл.214 ал.4 ЗМВР
вр. с чл.158 с.з. Заеманата от жалбоподателя длъжност е ръководна /главен инспектор С.Ю.Х. – ВПД
началник на Трето РУ – Пловдив вр. със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017г.
относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, б.А, IX.1., т.1-3/, поради което Министърът
на вътрешните работи е компетентен орган. Авторство не е оспорено.
Правни основания за издаване на
заповедта – чл.207 ал.1 т.1 и ал.2, чл.214 ал.4 и чл.215 ал.2 ЗМВР.
За фактическо основание е посочено, че
гл.инспектор Х. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления
по чл.289 от НК, чл.356а във връзка с чл.354а, ал.1, изр. първо, във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с чл.1 от НК, чл.338, ал.1, предложение първо от НК и
чл.294, ал.4 от НК, във връзка с ал.1 от НК , както и че на 22.05.2021г. му е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Данни от преписката : С
Постановление за привличане на обвиняем от 26.05.2021г. /л. 13-14 по адм.дело №
6685/2021г. по описа на АССГ/, издадено от следовател в ОСО при ОП – гр.Пловдив,
С.Ю.Х. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.289 от НК, чл.356а, вр.
с чл.354а, ал.1, изр. първо, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, чл.338, ал.1,
предл. първо и чл.294, ал.4, вр. с ал.1 от НК.
С
Определение № 96 от 22.05.2021г. по ЧНД № 1180/2021г. на Окръжен съд Пловдив
/л. 50-53 по адм.дело № 6685/2021г., АССГ/ спрямо Х. е взета мярка за
неотклонение "задържане под стража".
Във
връзка с описаните данни, до Министъра на вътрешните работи е изготвено
предложение рег.№317р-6850/26.05.2021г. /по описа на ОД на МВР – Пловдив/ от
Директор ОД МВР-Пловдив за образуване на производство за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина спрямо главен инспектор С.Ю.Х. - ВПД началник
на Трето РУ – Пловдив /л. 11-12 по адм.дело № 6685/2021г., АССГ/, като е
посочено, че на 22.05.2021г. му е взета мярка за неотклонение "задържане
под стража".
Със Заповед № 8121к-6936/03.06.2021г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи – извън оспорената й част по т.2, е
образувано дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.1 ЗМВП срещу главен инспектор
С.Ю.Х. - ВПД началник на Трето РУ – Пловдив и е определен дисциплинарно разследващия
орган – чл.207 ал.2 ЗМВР.
С оспорената част от заповедта - С.Ю.Х.
е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната
карта, личния знак и служебното оръжие.
2. При насрочване на делото с
разпореждане от 10.11.2021г. към страните са отправени указания по
доказателствената тежест. В съдебното производство е прието Постановление на
прокурори от специализирана прокуратура от 15.10.2021г. – прокурорска преписка
1529/2021г. по описа на СП, ДП 109/2021г. по описа на СО-СП и вносна бележка от
15.10.2021г. за внасянето на определената парична гаранция в размер на
10 000 лв. по сметката на Специализираната прокуратура /л.35-37/. С
постановлението е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ взета
по отношение на С.Ю.Х. в „парична гаранция“ с размер на 10 000 лв.
3. Съдът е длъжен да провери
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава с посочените от жалбоподателя
/чл.168, чл.142 АПК/.
В случая с изрична молба от
08.11.2021г., жалбоподателя е уточнил, че обжалва заповедта само в частта й по
т.2, относно временното отстраняване от длъжност.
Оспорената заповед е мотивирана от
фактическа и от правна страна. Издадена е в писмена форма, каквото е
изискването на чл.214 ал.4 и чл.215 ал.2 ЗМВР. При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
По отношение на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, съдът счита следното:
Според чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР, която
норма е отразена в правните основания за издаване на оспорената заповед - „При наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 дисциплинарното
производство се образува с писмена заповед на: 1. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015
г., доп., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) министъра на вътрешните
работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за
държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и
за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности;“ и съгл. ал.2 от чл.217 ЗМВР - в заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно разследващият орган. В
случая е образувано дисциплинарно производство и е определен дисциплинарно
разследващ орган, като в тази й част заповедта не е оспорена от жалбоподателя.
Съгласно
чл.214 ал.4 ЗМВР : „Държавен
служител, на когото е наложена мярка за неотклонение "задържане под
стража" или "домашен арест" по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс, се отстранява временно от длъжност с писмена заповед на съответния
орган по чл. 158 и 159, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с
гаранция или подписка.“. Фактическото
основание за прилагане на цитираната норма е установено - в заповедта е
посочено, че главен инспектор Х. е привлечен в качеството на обвиняем за
извършени престъпления по чл.289 от НК, чл.356а вр. с чл.354а, ал.1, изр.
първо, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, чл.338 ал.1 предл. първо и чл.294
ал.4, вр. с ал.1 от НК и на 22.05.2021г. по отношение оспорващото лице е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, което произтича от Определение №
96/22.05.2021г. на ОС – Пловдив, постановено по ЧНД № 1180/2021г. Следва извод
за правилно възприета от страна на административния орган фактическа
установеност по см. на чл.214 ал.4 ЗМВР. Мотивите в обстоятелствената част на
оспорената заповед в конкретно обжалваната й част съответстват на разпоредителната
част на административния акт. Законосъобразно е постановено временно
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, тъй като спрямо него е наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съгласно чл.215 ал.2 ЗМВР,
отстраняването от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 2, 2а и 4 се
извършва с писмена заповед на съответния ръководител, който преценява
необходимостта от изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие,
като тази необходимост е преценена. В случая е приложима нормата на чл.215 ал.5 ЗМВР – „В случаите по чл. 214, ал. 4 съответният орган по чл. 158 и 159 издава
заповед за изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.“, но
същата е съобразена, макар не в отделна заповед. Няма пречка временното
отстраняване от длъжност и разпореждането за изземване да бъдат инкорпорирани в
един акт.
Не се констатират нарушения на
административното производство, предвид факта на отправено предложение до
Министъра на вътрешните работи, което е отразено в обстоятелствената част на
заповедта. Издателят на оспорения административен акт се е запознал с
предложението и е съобразил последиците от Постановление за привличане на
обвиняем от 26.05.2021г. /л. 13-14 по адм.дело № 6685/2021г. по описа на АССГ/,
издадено от следовател в ОСО при ОП – гр.Пловдив и Определение № 96 от 22.05.2021г.
по ЧНД № 1180/2021г. на Окръжен съд Пловдив. Спазени са разпоредбите от
Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване
на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, отменена с Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, в частта за дисциплинарното производство,
като по отношение §4 ПЗР от действащата инструкция, административното
производство по издаване на заповедта в оспорената й част е приключило. Според
чл.211 ЗМВР, обжалването на заповедта за временно отстраняване от длъжност по
чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4 не спира изпълнението. В тази вр. правилно в
заповедта е посочено, че влиза в сила от датата на издаване и не е придадено
обратно действие с оглед хронологичен порядък на Постановлението за привличане
на обвиняем от 26.05.2021г. и Определението на ОС – Пловдив от 22.05.2021г. по
ЧНД № 1180/2021г. за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съобрази се, че отстраняването
от длъжност на основание чл.214 ал.4 ЗМВР е временна мярка, която се налага с
оглед фактическата невъзможност на служителя, по отношение на който е наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ по реда на НПК,
да изпълнява служебните си задължения. При прилагането на принудителната мярка
във всички случаи трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК принцип на
“съразмерност”, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В хипотезата на
чл.214 ал.4 ЗМВР административният орган действа при обвързана компетентност
според съдържанието на нормата. Независимо от това, мярката "временно
отстраняване от длъжност" засяга съществено правата и законно установените
интереси на лицето, по отношение което е приложена. В тази насока законът е
предвидил компенсаторен механизъм : в случаите, при които не се стигне до
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" – арг. от чл. 214 ал.
4 от ЗМВР /в редакция от ДВ бр.14 от 2015г./, чл.214 ал.5 /в редакция от ДВ
бр.81 от 2016г./, както и в хипотеза на относимата за разглеждания случай норма
на чл.214 ал.7 ЗМВР в действаща редакция : „(Нова – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в
сила от 14.10.2016 г., предишна ал. 6, бр. 60 от 2020 г.) Когато мярката за
неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест"
бъде отменена или заменена с
гаранция или подписка, служителят се възстановява на заеманата длъжност с
писмена заповед на съответния орган по чл. 158 и 159.“.
В реда на
изложеното следва да бъде отбелязано, че в т.9 от Заповед № 8121к-6936/03.06.2021г.,
изрично е указано при обжалване на заповедта в частта за временното отстраняване
и нейната отмяна, или при изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в „парична гаранция“, „подписка“ или нейната отмяна, дисциплинарно
разследващият орган чрез дирекция „Човешки ресурси“ – МВР незабавно да докладва
на Министъра, заедно с копие на съответния акт. Следователно, в случая е
съобразена нормата на чл.214 ал.7 ЗМВР, гарантираща при осъществяване на конкретно
посочените предпоставки настъпване на промяна в положението на временно
отстранения от длъжност служител. Изменението на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ – основание за издаване на заповедта в оспорената й
част, в „парична гаранция“ не касае законосъобразността на оспорената част от
заповедта, а действието й – „..докато съответната мярка бъде отменена или заменена
с гаранция или подписка“, съгл. чл.214 ал.4 ЗМВР. Промяната на мярката в
по-лека е основание за прилагане нормата на чл.214 ал.7 ЗМВР, според която за
възстановяване на заеманата длъжност е предвидено издаване на писмена заповед.
Евентуално нарушаване на посочената норма касае самостоятелно производство,
различно от разглеждането.
От значение за спора и
на основание чл.142 ал.1 АПК /“Съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му.“/ е наличието на
основание за издаване на заповедта в оспорената й част, с която е наложена
временната ограничителна мярка. Постановление на прокурори от специализирана
прокуратура от 15.10.2021г., с което е изменена мярката за неотклонение
„задържане под стража“ взета по отношение на С. Х. в „парична гаранция“ в
размер на 10 000 лв., не представлява нов факт от значение за делото след
издаване на акта, който се преценява към момента на приключване на устните
състезания по см. на чл.142 ал.2 АПК, а основание за прилагане разпоредбата на
чл.214 ал.7 ЗМВР, към което препраща т.9 от заповедта.
Тоест, изменението на наложената мярка за неотклонение в "парична
гаранция" е основание за възстановяване на служителя на заеманата
длъжност, за което следва да бъде издаден друг индивидуален административен акт
в съответствие с чл.214 ал.7 ЗМВР – писмена заповед на съответния орган по чл.
158 и 159.
Предвид
тези съображения следва да бъде прието, че жалбата не е основателна, тъй като
заповедта в оспорената й част е издадена в съответствие с материалния закон,
както и с целта му.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.Ю.Х., гр.Кричим
против Заповед № 8121к-6936/03.06.2021г., издадена от Министъра на вътрешните
работи в оспорената й част по т.2, с която временно е отстранен от длъжност
главен инспектор С.Ю.Х. – ВПД началник на Трето РУ – Пловдив при ОД МВР -
Пловдив.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
Административен съдия :