№ 96
гр. гр.Велинград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200147 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 145 АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на АС. М. С., чрез адв. С.М.-АК Пазарджик,
против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-66 от 09.04.2022 г. на
младши полицейски инспектор А.К.Ш., с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР. С обжалвания акт е заповядано задържането му за срок от 24 часа
за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. 1 НК-управление на мотоциклет,
който не е регистриран по надлежния ред.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени посочената
заповед, като незаконосъобразна. Като пороци на обжалвания акт се сочат
противоречие с материалноправните разпоредби, допуснати съществени
процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона. Не били
посочени фактическите основания, въз основа на които административният
орган, издател на процесната Заповед, е преценил, че жалбоподателят е
извършил престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 НК. По тази причина
оспорващият намира задържането си за самоцелно, неоснователно. В случая
не били налице данни А.С. да е възпрепятствал действията на полицейските
органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване
на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Сочи се като нарушен
принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, както и че при издаването
на Заповедта се превишавала целта на закона, поради обстоятелството, че
наказателната отговорност и нейното реализиране не било обусловено от
необходимостта лицето да бъде задържано. Излагат се подробни мотиви за
1
това, че същата не съдържала описание на конкретна фактическа обстановка,
като това било самостоятелно основание за нейната отмяна като
незаконосъобразна.
Органът, издал оспорвания акт, излага доводи за законосъобразност на
издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и
необоснована.
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата, съдът счита следното:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на
оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед,
издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт,
очертани в нормата на чл. 146 от АПК.
Задържането на лице за срок от 24 часа, за което има данни, че е
извършило престъпление е принудителна административна мярка,
предвидена в чл. 72, ал., т. 1 ЗМВР, която се налага от полицейски орган с
мотивирана писмена заповед. Според трайна практика на ВАС за прилагането
й е достатъчно само наличието на данни, че лицето е извършило
престъпление, като не е нужно тези данни да обосновават повдигане на
обвинение. Не е нужно при издаването на заповедта да са били събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. При всяко съмнение, за това че
дадено лице може да препятства или да затрудни разследването, такава мярка
може да бъде оправдана.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, по
смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона
правомощия. Издателят на процесната заповед към датата издаването й заема
длъжност, включена в структурата на териториално звено на МВР, поради
което има качеството на полицейски орган. При постановяването на заповедта
са спазени законово установените изисквания по чл. 72, ал.3, 4,5, и 6 и чл. 73
от ЗМВР.
С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-66 от
09.04.2022 г., издадена от инспектор А.К.Ш. при РУ Велинград, на същата
дата в 17,50 часа, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение
за временно задържане на РУ Велинград. Като правно основание за
задържането е посочено, извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал.
1 НК по ДП ЗМ № 198/2022г.. На задържаното лице са разяснени правата по
чл. 72, ал.3 и ал.4 и чл. 73 от ЗМВР. Оформена е разписка за получаване на
2
екземпляр от заповедта от задържаното лице. Посочено е, че лицето е
освободено на 10.04.2022г. в 17,50 часа. На същата дата е съставен Протокол
за обиск на АС. М. С., който е подписал декларация по обр. Прил. №1 към чл.
14,ал.2. Образувано е досъдебно производство ЗМ 198/09.04.2022г. за
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 НК. Задържането е във връзка с
извършената проверка за спазване на правилата за движение по ЗДвП на
09.04.2022г., при която е установено, че жалбоподателя управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
При проверка за законосъобразността на издадената заповед, съдът
намира, че са нарушени нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта. Не са посочени фактическите основания за прилагане
на принудителната административна мярка. Посочването, че се издава във вр.
с ДП № ЗМ 198/09.04.2022г. по описа на РУ Велинград- за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 НК-управление на мотоциклет,
който не е регистриран по надлежния ред, не удовлетворява критериите за
мотивиране на акта, за да се счита спазено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от
ЗМВР. Не е посочено мястото, където жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство, с оглед на което следва да се прецени дали
административният орган е разполагал с териториална компетентност да
издаде обжалваната заповед. Освен това заповедта за задържане не е издадена
и в съответствие с целите на закона, а именно да попречи на лицето да се
укрие, да осигури възможността за извършване на разследване по
образуваното производство, цитирано в заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за
срок до 24 часа" е оправдано, с оглед обезпечаване на работата на
полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията. Не
се представиха от административния орган обаче доказателства да са
предприети действия по разкриване престъплението, в извършването което
жалбоподателя да е уличен, поради което съдът намира, че наложената мярка
е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в
закона.
Няма данни и жалбоподателят да е имал поведение, с което да е създал
пречки или затруднения за разследване на установеното противоправно
деяние. Видно от доказателствата по делото, полицейските органи са
установили самоличността на жалбоподателя и не са налице данни да е
възпрепятствал действията им, които да налагат ограничаване на личната му
свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия.
По делото липсват данни А.С. да е оказал каквато и да е съпротива спрямо
полицейските служители, да се е опитал да унищожи или укрие
доказателства или да е извършил действия, с които да затрудни по какъвто и
да е начин дейността на полицейските органи за разкриване на извършено от
него престъпление. Следователно, процесната ПАМ е наложена при
несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането
му. /Решение № 59 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13359/2015 г., V о./ В
тази връзка налице е нарушаване на един от основните принципи на
административното производство-принципът на съразмерност, регламентиран
в чл. 6 от АПК, който задължава административният орган да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с
издадения акт не допуска засягане правата и законните интереси на
гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на
3
законната цел. Това е още едно, самостоятелно основание за нейната отмяна.
По изложените по- горе съображения настоящият съдебен състав на РС
Велинград намира, че в конкретния случай с прилагане на принудителната
административна мярка полицейският орган е излязъл извън обхвата на
преследваните цели. Съдът приема, че са засегнати правата на адресата на
акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за
която се налага регламентираната от закона мярка, поради което е допуснато
нарушаване на принципа на съразмерността.
С оглед изложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
намира, че жалбата против Заповед за задържане рег. № 367зз-66/09.04.2022г.
е основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски за
държавна такса и процесуално представителство по адм. дело 147/2022г. на
РС Велинград, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК. Искането за заплащането им е
заявено своевременно-с жалбата, поради което е допустимо.
Съдът съобрази, че по делото А.С. е представляван от адв. М.-АК
Пазарджик за защита срещу заповедта за задържане, като видно от
представеното пълномощно, осъществяваното процесуално представителство
е на основание безплатно предоставена правна помощ. В този случай
разноски се дължат не по силата на сключения между страните договор, а на
закона- чл.38, ал. 2 ЗА. Ето защо разноските за процесуално представителство
следва да се присъдят в полза на адв. М., като размерът им да се определи по
правилата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая същият
възлиза на 400,00 лв., в който размер искането за присъждане на разноски
следва да се уважи.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ и чл. 173,
ал. 1 от АПК, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-66 от 12.10.2021
г., издадена от полицейски орган мл. полицейски инспектор при РУ
Велинград ОДМВР Пазарджик А.К.Ш., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, във вр. с чл. 345, ал.2, във вр. ал. 1 от НК е разпоредено
задържането за срок до 24 часа на АС. М. С., ЕГН: ********** от с.
Драгиново, ул. „******“ № 26, общ. Велинград, обл. Пазардик.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, Областна дирекция на МВР
Пазарджик да заплати на АС. М. С., ЕГН: ********** от с. Драгиново, ул.
„******“ № 26, общ. Велинград, обл. Пазарджик разноски по адм. дело №
147/2022 на Районен съд Велинград, в размер на 10,00 лв. /десет лева/,
представляващи заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА,
Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на адвокат С.Й. М.-АК
Пазарджик, със служебен адрес гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, вх.
„Б“, ет.1, ап. 10, разноски за процесуално представителство по адм. дело №
147/2022 на Районен съд Велинград, в размер на 400,00 лв. /четиристотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4