№ 3478
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20104754/26.04.2021г. по гр.д. №43686/2020г. по описа на
Софийски районен съд 32 състав е признато за установено, че „А.“ ООД, ЕИК
*******, дължи на „Х.-М. И.“ ООД, ЕИК ******* сумите за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22848/2020г. на СРС 32 състав, а именно
3189,78 лв. – главници за доставка на стоки по фактури от 23.05.2018г.,
06.06.2018г. и 04.07.2018г. ведно със законната лихва от 08.06.2020г. и сумата
от 629,49 лв. обезщетение за забава за периода 24.05.2018г. – 07.06.2020г.,
като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 636,90 лв.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника „А.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно
в обжалвана му част. Сочи че фактурите по своя характер характер били
първични счетоводни документи, като основанието за плащането на сумите
по тях била доставката на съответните стоки. Следователно фактурите не
били документ, който свидетелства за предоставянето на съответната стока.
Цената се дължала съгласно правилото на чл. 327, ал. 1 ТЗ - при предаване на
стоката, освен ако не било уговорено друго. Без да имало доставка на стоки,
цената на фактурата не била изискуема, независимо от така регистрираната с
нея стопанска операция. По делото не били представени приемо-
предавателни протоколи и фактът на доставката на стоките не бил доказан по
делото. Следователно ответното дружество не дължало заплащането на
цената. Неправилно първоинстанционният съд бил счел за основателен
1
предявения акцесорен иск. Ето защо моли за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете.
Въззиваемият „Х.-М. И.“ ООД в законоустановения срок е подал
отговор на въззивната жалба с който счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че п ървоинстанционно то решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма.
В разглеждания случай по делото е установено по несъмнен начин, а и
не се спори, че по заявка SO-149975 от 23.05.2018г., заявка SO-150723 от
04.06.2018г. и заявка SO-152543 от 03.07.2018г. подадени отстрана на
ответника до ищеца между страните били сключени договор за покупко-
продажба на стоки, срещу задължението на ответника, като купувач, да
заплаща тяхната цена, указана в ценова листа. Стоката следвало да се доставя
в складовете на Еврофриго в гр. София в срока, заявен в неговата поръчка,
като доставяната стока се предавала на лице посочено в приемо-
предавателния протокол.
Доказано е също така въз основа на приетите като доказателства по
делото 3 бр. фактури / които са подписани от представител на ответника/ и от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което не
е било оспорено от страните и при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, че процесните фактури за сумата от 3189,78 лв.
били осчетоводени от ответника като последният Според счетоводните данни
при ответното дружество дължимите и неизплатени суми по фактурите
възлизали общо на 3189,78 лв.
В този смисъл, разглеждано в неразривна връзка с всички други
2
доказателства, осчетоводяването на фактурите, несъмнено съставлява
извънсъдебно признание на ответника - купувач относно получаването на
стоките и възникването на задължение в негова тежест за плащане на тяхната
цена /В този смисъл Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1120/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 92 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. №
478/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи
задължителна съдебна практика/.
Следователно ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания
в общ размер на 3189,78 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на
доставянето на стоките, тъй като същото се установява от представените
приемо-предавателни протоколи и показанията на разпитания пред първа
инстанция свидетел С.К.И., които съдът кредитира като пълни логични
безпротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал.
Основателността на главния иск от своя страна влече и основателност
на иска по чл. 86 от ЗЗД.
Ето защо, при съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на производството право на разноски има въззиваемия,
който е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 650,06 лв. във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104754/26.04.2021г. по гр.д.
№43686/2020г. по описа на Софийски районен съд 32 състав в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ******* да заплати на „Х.-М. И.“ ООД ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 650,06 лв. разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3