Р Е Ш
Е Н И Е
№8
гр.Пловдив, 02.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на
двадесети декември, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7347 по описа за
2018 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17-1030-002922 от 12.05.2017г.
на Д.Г.В.на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна Полиция
Пловдив, упълномощен с МЗ рег.№8121з-748/24.06.2015г. с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р.С.К.-Н. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 150
лева за нарушение по чл.102 от
ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и
необоснованост. Излагат се доводи за
недоказаност на нарушението посочено в
издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от адв.Р.Р. който поддържа жалбата и искането за отмяна на
издаденото наказателното постановление. В пледоарията си адв.Р. излага доводи
по същество на искането си към съда за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказващия орган
редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. С придружително
административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност
на издаденото НП и за потвърждаване на същото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените основания от страните, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Атакуваното НП е издадено въз основа
на съставен на 24.04.2017г. от свидетел К.А., полицейски служител на длъжност ***при
ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия Г бланков № 968428 против жалбоподателката за това, че
на 27.03.2017г. около 18,20 часа в с.Труд, ул.”Карловска” № 38 като собственик
на лек автомобил „Мазда МХ3” с регистрационен № *** допуска или предоставя
управлението на автомобила на лицето С.И.М.ЕГН ********** което не притежава
съответното свидетелство за управление с което виновно е нарушила чл.102 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателката, която го е подписала
след като е вписала в графата за възражения и обяснения „ възразявам, че акта
ми е го правят в КАТ Пловдив, а не на мястото където е направено нарушението.
Актът е подписан от другите посочени в него лица. На датата на неговото
съставяне е връчен препис от него на жалбоподателката съгласно разписка,
неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните
органи не са били представени писмени възражения от жалбоподателката относно нарушението
посочено в акта. На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателката. В издаденото НП по идентичен
с АУАН начин е описано нарушението, като е посочено че е нарушена правната
норма на чл.102 от ЗДвП. Издаденото НП
е връчено на жалбоподателя на 23.07.2018г. Издаденото НП е обжалвано в срок
пред РС гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят К.А. посочи че не е бил свидетел при установяване на
нарушението, както и че няма спомен относно неговото съставяне. По отношение на
нарушението свидетелят изрази предположение за начина на неговото констатиране
и за съставянето на акта против жалбоподателктата.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП, справка за
нарушител, както и от изслушването на
актосъставителя А..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата
е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2
от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета оправомощителна заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на
вътрешните работи, удостоверяваща материалната
компетентност на контролния орган, с
правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение
на актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП при установени нарушения
по ЗДвП. Атакуваното НП е
издадено в срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните
основания:
Преценявайки
основателността на жалбата съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да
установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че
фактическите констатации в АУНН и НП не са обосновани и не се подкрепят напълно
от представените в съдебно заседание писмени и гласни доказателства.
При така
установеното от правна страна, съдът счита, че оспорването и обжалването на НП в процесния случай е основателно. Това е така, защото от събраните
писмени и гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не
съответства напълно на посочената в АУАН и НП. Изводите на наказващия орган са
недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.
Разпоредбата на
чл.102 от ЗДвП предвижда забрана на водача, собственика или упълномощения
ползвател на МПС да предоставя МПС на
водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, или на неправоспособен водач. В АУАН и НП е прието, че жалбоподателката
К. – Н. в качеството на собственик на лек автомобил „Мазда МХ3” с
регистрационен № *** допуска или предоставя управлението на автомобила на
лицето С.И.М.ЕГН ********** което не притежава съответното свидетелство за
управление. В съдебно заседание актосъставителят А. заяви, че жалбоподателката К. - Н.
като собственик на автомобила индивидуализиран в АУАН по марка и регистрационен
номер е предоставила управлението му на неправоспособен водач. При така посоченото остава неизяснен въпроса
въз основа на какви доказателства е прието че жалбоподателката като собственик
на въпросното МПС е осъществила нарушението. Наказващият орган е приел
качеството „собственик на МПС“ по отношение на жалбоподателката без да са
приложени надлежни документи за регистрация на въпросното МПС, включително и за
неговия собственик. Изводът на актосъставителя, че жалбоподателката е
собственик на процесното МПС е в резултат на изразено от него предположение за
нейното явяване в сектор Пътна полиция Пловдив за пускане в движение на спряно
МПС. Съгласно приетите по делото доказателства, актосъставителят не е бил
очевидец при извършване и установяване на нарушението. Липсват и други
доказателства които да удостоверят по надлежния ред обстоятелствата относно
управлението на лек автомобил „Мазда МХ3” с регистрационен № *** от лицето С.И.М.с
ЕГН **********, както и надлежно установената негова неправоспособност. Съдът намира, че по делото не е доказан
основен съставомерен факт, при наличието на
който възниква задължението на
водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС да не предоставя
МПС на друго лице. В чл.102 от ЗДвП изчерпателно са посочени кръгът от лица, на
които законът забранява да се предоставя управлението на МПС, сред които и
неправоспособен водач. Правоспособността е качество, което се придобива по
нормативно предвиден ред и се доказва със издаването на съответен документ /
чл.151, ал.2 от ЗДвП/. Съгласно чл.159, ал.1, т.2 от ЗДвП Министърът на
вътрешните работи утвърждава образеца на СУМПС и определя условията и реда за
водене на централен регистър на водачите на МПС. Очевидно е, че този регистър се води в МВР и
административно наказващият орган, който осъществява функциите си в същото
ведомство има достъп до него. По делото е представена справка от посочения регистър за статута на
жалбоподателката като водач на МПС. Относно статута на С.И.М.с ЕГН ********** като
водач на МПС не са представени подобни доказателства. Извода, че същия е неправоспособен
е изведен само от констатациите в акта.
Съдът намира, че
от събраните доказателства остава неизяснено и недоказано и обстоятелството кой
е осъществил изпълнителното деяние на нарушението – допускането или предоставянето
на МПС на лице, което по силата на закона не следва да го управлява. Не изясняването
на това обстоятелство поставя под въпрос авторството на нарушението. В този
смисъл недоказан остава извода на наказващия орган, че жалбоподателката е
автора, осъществил състава на нарушението и за това следва да понесе
отговорността за него.
При така посоченото съдът намира, че вмененото
на жалбоподателката нарушение не е категорично и безспорно доказано от
представените по делото доказателства. В производството по ЗАНН тежестта на доказване
лежи единствено и само върху Административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на НП.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 17-1030-002922 от 12.05.2017г. на Д.Г.В.на
длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив,
упълномощен с МЗ рег.№8121з-748/24.06.2015г. с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р.С.К.-Н. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 150
лева за нарушение по чл.102 от
ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.