МОТИВИ: НОХД № 30056/2011г.
ПОДСЪДИМАТА А.Л.Д. е обвинена в това,
че на 20.09.2010 г. в гр. М. намерила чужда движима вещ - 1 бр. мобилен
телефонен апарат марка „Н.”, модел 5800 в комплект със СИМ карта, батерия и
кожен калъф на обща стойност 484.55 лева, собственост на Т.Т.Ж. xxx и в
продължение на една седмица не съобщила за нея на собственика или на властта -
престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ подържа обвинението. Предлага
на съда след като признае подсъдимата за виновна да я освободи от наказателна
отговорност, като и наложи административно наказание по реда на чл. 78а ал. 5
във вр. с ал. 1 от НК.
ПОДСЪДИМАТА се признава за виновна
по обвинението. Моли съда да й наложи административно наказание, като съобрази
обстоятелството при определяне размера на наказанието глоба, че е безработна и
не реализира доходи.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.
СЪДЪТ като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както
и с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:
Подъсимата Д. не е осъждана за
престъпления от общ характер. Не е освобождавана и от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК.
Живее в село К., община Б., обл. М..
Безработна е.
На 18 февруари 2010 година свид. Т. Ж.
xxx закупила от офис на М. ЕАД М. мобилен телефон Н. модел 5800. Същият бил с
фабр. № 358247033089157. Дала го да го ползва сина й -свид. С.Ж. с карта №
**********, последната също на името на свидетелката.
На 20.09.2010 година около 17.30 ч. свид.
Ст. Ж. бил със свои приятели в градинката, находяща се до кръстовището на
булевардите “Трети март” и “Ал. Стамболийска”, там ползвал телефона си, след
което го прибрал в задния джоб на панталона си. Липсата му установил около 20
минути по-късно. Опитал да се свърже със собствения си номер от друг телефон, но
неговия вече бил изключен.
Около 17.30 ч. на същата дата подсъдимата
Д. минала през градинката, където малко преди това се намирал свид. Ж., на една
от пейките намерила мобилния му телефон и го взела, същия бил в кожен калъф. Д.
извадила сим- картата, дала го да го ползва дъщеря й - свид. Д.Д..
След като подсъдимата Д. била
потърсена от полицейски служител от РУ Полиция М. на 10.11.2010 г. доброволно
предала мобилния телефон, заедно с кожения калъф, сим- картата обаче била
изхвърлена.
От предоставената справка, ведно с
подробна разпечатка от „М.” ЕАД се установява, че мобилен телефон Н. 5800 с
фабр. №358247033089157 е бил използван в мрежата на този мобилен оператор от
25.09.2010 година със сим - карта с № **********, регистрирана на името на А.
И. Д. - брат на свид. Д..
Според заключението на вещото лице
по съдебно - оценъчната експертиза стойността на вещта, предмет на инкриминираното
деяние възлиза на 484.55 лева, възстановените вещи - моб. апарат и кожен калъф
възлизат на 474.55 лева.
По делото е депозирана молба от
свидетелката Т.Ж., в която заявява, че няма да предявява гр. иск срещу
подсъдимата и не желае да бъде конституирана като страна в производството. Заявява
още, че няма имуществени претенции към подсъдимата, предвид обстоятелството, че
същата изцяло е възстановила причинените вреди от престъплението.
Гореизложената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително
и приобщените свидетелски показания по реда на чл. 281 от НПК, чийто показания
съдът кредитира като обективни, без противоречиви и взаимно допълващи се и по
нея НЕ СЕ СПОРИ.
Мотивиран от изложеното по-горе съдът намира, че
с деянието си подсъдимата А.Л.Д. е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл. 207 ал. 1 от НК- на 20.09.2010 г. в гр. М. намерила чужда
движима вещ - 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „Н.”, модел 5800 в комплект
със СИМ карта, батерия и кожен калъф на обща стойност 484.55 лева, собственост
на Т.Т.Ж. xxx и в продължение на една седмица не съобщила за нея на собственика
или на властта.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл - подсъдимата е съзнавал престъпния характер на деянието и е искала
настъпването на общественоопасните последици.
Съдът след като призна подсъдимата Д. за
виновна по повдигнатото и й предявено обвинение за извършено престъпление по чл.
207 ал. 1 от НК намери, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като престъплението по този престъпен състав попада в обхвата на чл. 78а
от НК и води до друг вид отговорност, при наличието и на другите предпоставки, предвидени
в закона, които съдът установи, че са налице с оглед на събраните по делото
доказателства.
В особената част
на Наказателния кодекс е предвидено наказание глоба от сто до триста лева за
това престъпление, подсъдимата е с чисто съдебно минало и досега по отношение
на нея не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност, имуществените
вреди от деянието са изцяло възстановени на свидетелката Ж. с оглед
депозираната от нея молба по делото.
Съдът
констатирайки наличието на условията за прилагане на разпоредбата на чл. 78 а НК е длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност. В случая административната
санкция, която следва да бъде наложена по разбиране на докладчика е глоба в
размер на 100.00 лева.
При определяне
размера на глобата съобразявайки чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид, обстоятелството,
че подсъдимата Д. е извършила престъпление за първи път. Липсват данни за
имотно състояние на подсъдимата, а деянието и не се отличава с особена тежест, тя
е и безработна поради което съдът съобрази и разпоредбата на чл. 78а ал. 5 във
вр. с ал. 1 от НК и наложи глоба в размер на 100.00 /сто/ лева. Съдът не
определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта
на извършеното деяние от подсъдимата и другите обстоятелства по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН.
В посочения по–горе
смисъл е и решение № 480/2001г. ІІ н. о. при ВКС, което визира, че след като са
налице предпоставките на чл. 78а от НК съдът е длъжен да приложи тази
разпоредба.
Съобразно изхода на делото, подсъдимата А.Л.Д.
следва да заплати по сметка на ВСС - София сумата от 35.00 лева разноски по
водене на делото/ за изготвената съдебно – оценителна експертиза/ и сумата от 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: