О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1111 16.04.2020г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско
отделение, първи въззивен състав, на шестнадесети април през две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 774 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Г.Б.М., ЕГН **********, чрез адв. Й.К. с адрес *** против Решение №
3774/27.12.2019г. по гр.д. № 6223/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е
отхвърлил иска на Г.Б.М. за осъждане на ответника Р.У.Д. да премахне незаконно
изградения в коридора на избения етаж на триетажна жилищна сграда с
идентификатор 07079.610.66.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.610.66, адрес в гр.Бургас, ул. „Възраждане” №23, преграден монолитен
тухлен зид в линията на разделителния зид между собствените на страните
складови помещения, както и да й осигури свободен достъп и преход през
източната част от коридора в избения етаж с излаз към входа от към двора на
жилищната сграда от към югоизток, като възстанови източната част на коридора в
избения етаж, както и да й предаде ключ и свободен достъп за ползване на
вратата на избения етаж от към югоизточната част на сградата от към двора.
С
въззивната жалба решението се намира за неправилно като постановено в нарушение
на процесуалния и материалния закон. Счита, че съдът е допуснал нарушение на
чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът не неправил цялостен анализ на всички
събрани доказателства, не съпоставил събраните доказателства и не изложил
мотиви по фактическите и правни доводи на ищцовата страна по претенцията с
правно основание чл. 109 ЗС. Претенцията на ищцата била ответникът да премахне
незаконно изграден в коридора на избения етаж преграден монолитен тухлен зид в
линията на разделителния зид между складовото помещение на ищцата и ответника,
да й осигури свободен достъп и преход през източната част от коридора в избения
етаж с излаз към входа от към двора на жилищната сграда от към югоизток, като
възстанови източната част на коридора в избения етаж в предишното му състояние,
както и да й предаде ключ и свободен достъп за ползване на вратата на избения
етаж от към югоизточната част на сградата от към двора. Намира за неправилен
мотива на РС, че с изградения зид не се препятства достъпа на ищцата до
избеното й помещение, тъй като имало и друг вход до избеното помещение откъм
улицата на жилищната сграда. Този извод бил направен при игнориране на
представените от ищцата доказателства. Установило се, че ищцата освен, че била
собственик на апартамент на първи етаж от жилищната сграда била собственик и на
2/3 идеални части от поземлен имот /дворното място/ и на едноетажна масивна
жилищна сграда в дъното на дворното място. Ползвала, освен апартамента на
първия жилищен етаж, още и къщата в дъното на дворното място и във връзка с
ежедневните дейности било крайно неудобно да обикаля дворното място, да излиза
на улицата, да обикаля цялата фасада на сградата и да влиза в избата си от входа
със стълбището за етажите. Акцентира, че съгласно заключението по делото с
незаконно изградения тухлен зид се обособява допълнително помещение достъпно
само за ответника откъм югоизточната врата и са приобщени 4,60 кв.м. от
коридора. Поддържа, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно
основание чл. 109 ЗС. Сочи, че ответникът препятства възможността ищцата да
ползва дворното място с оглед най-прекия достъп до вратата на избеното й
помещение, ограничавало се възможността да се ползва и едноетажната къща в
дъното на дворното място, която нямала избено помещение и били принудени да
обикалят цялата фасада на жилищната триетажна сграда и да влизат откъм улицата,
ограничавала се възможността им да ползват общата част от коридора, която била
приобщена към избеното помещение на ответника. Била лишена от възможността като
собственик да ползва коридора, чието предназначение било да обслужва всички
изби в избения етаж и всички входове на този етаж. Твърди, че липсва общо
съгласие на всички собственици ответникът да отнема общи части от коридора и да
ги приобщава към собствената си изба. Намира, че претенцията с правно основание
чл. 109 ЗС е доказана по основание и моли решението на БРС да се отмени и
вместо това да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.
Няма
искания за събиране на доказателства.
В срок е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Р.У.Д. чрез адв. Д. (пълнм. л.
43) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 2, ет. 2 съдебен
адресат адв. Д.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да се
уважава. На първо място намира за ирелевантни обстоятелствата, че ищцата
притежава и друга къща в дворното място, която нямала мазе, тъй като избените
помещения били създадени, за да обслужват апартамента, към който са придадени.
Процесният избен етаж обслужвал апартаментите в сградата, а всяка сграда в дворното
място имала свободен излаз на улицата през двора и на собственика на
едноетажната сграда не се налагало да преминава през предната триетажна сграда,
за да излезе на улицата. На второ място счита, че коридорът на избения етаж е
обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, а съгласно практиката на
ВС на РБ и ВКС части от общи части по предназначение можело да се придобиват
включително и по давност, а съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС съгласието на
собствениците можело да бъде устно, мълчаливо или изявено чрез конклудентно
действие. Акцентира на съдебна практика. По делото било установено, че още през
деветдесетте години било постигнато съгласие за разпределяне на сутеренния етаж
като се позовава на свидетелски показания. Сочи, че съгласно разпитаните
свидетели стената била изградена по настояване на майката на ищцата, която
искала да не преминават през общ вход, а всеки да има отделен вход за избата,
което пък дори причинявало неудобство за ответника, който, за да отиде до
мазето си трябвало да излезе на улицата, да влезе в двора и оттам да влезе в
своето мазе през допълнителни стълби. В съдебно заседание вещото лице посочило,
че след присъединяване на коридора помещението на ответника имало
характеристиката на изба. Настоящото фактическо състояние съществувало 22
години, което водело до извод за постигнато съгласие между страните относно
собствеността и ползването на избения етаж. На трето място, дори да не е имало
съгласие по чл. 38, ал. 2 ЗС, то счита, че процесната част е присъединена към
избеното помещение на ответника поради изтичане в негова ползва на придобивна
давност. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма
искания за събиране н доказателства.
Препис
от решението е връчен на жалбоподателката на 08.01.2020г, а въззивната жалба е
постъпила на 20.01.2020г., поради което същата е в срок и срещу подлежащ на
обжалване акт. Съдът констатира, че към въззивната жалба не е представено
надлежно пълномощно от Г.Б.М. в полза на адв. К. за подаване на въззивна жалба
и евентуално представителство пред въззивна инстанция, поради което следва да
се укаже на въззивницата в срок до датата на съдебно заседание да представи
пълномощно за адв. К..
Предвид изложеното и на основание чл. 267,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Г.Б.М.,
ЕГН **********, чрез адв. Й.К. с адрес *** против Решение № 3774/27.12.2019г.
по гр.д. № 6223/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Г.Б.М. в срок до датата на съдебно
заседание да представи пълномощно за адв. К. за подаване на въззивна жалба и
евентуално представителство пред въззивна инстанция.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.