МОТИВИ към присъда №21/27.02.2020г. по НОХД № 179 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2020 година
Окръжна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.Г.Б. за това, че на 05.07.2018 г. на Автомагистрала „Тракия“ 131 километър, обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ****е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата:“Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ч.Д., ЕГН ********** - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б“в“, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата
поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и предлага съда да признае
подсъдимия Б. за виновен в извършване на
процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия
държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че
справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е четири години, който
след прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, следва да се редуцира до две
години и осем месеца. По отношение на
последното, държавното обвинение намира, че целите на индивидуалната и
генералната наказателна превенция биха се постигнали и с отлагане изпълнението
на наказанието на основание чл.66 от НК с определяне на максималния, предвиден
в закона изпитателен срок в размер на пет години. Относно кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право“ прокурорът излага становище, че
съответният на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, е
размер по-висок от този на наказанието лишаване от свобода, а именно пет
години.
По делото не бе предявен за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия от пострадалите от
престъплението лица, като същите не изразиха желание за конституирането им в
качеството им на граждански ищци и частни обвинители по делото.
Производството по делото бе
проведено по реда на глава XXVII от НПК
– съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Б. направи признание на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Принципно се солидаризираха с предложението на прокуратурата
относно наказанието лишаване от свобода, като от страна на защитата бяха
наведени аргументи относно определянето на по-кратка продължителност на
кумулативната санкция „лишаване от права”, както и на изпитателния срок по
чл.66 от НК.
Съдът, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните,
намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства,
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е
образувано съдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ
Н.Г.Б. е роден на *** ***. Живее в същия град. Той е българин, български
гражданин е, има средно образование, работещ е, женен, реабилитиран, има ЕГН:
**********.
Подсъдимият Н.Б.
***. Подсъдимият и М.Д.работели във фирма за разносна търговия. При тази си
дейност двамата използвали товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“
с per. № ****, собственост на дружество „***“
ЕООД. С пълномощно, важащо до 10.08.2018 г., издадено от представител на
посоченото търговско дружество, дъщерята на Б. свидетелката К.Б.била
упълномощена да управлява товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“.
Свидетелката Б.предоставила процесния автомобил на
баща си за ползване във връзка с обслужване на търговската му дейност. Товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с per. № ****преминал технически преглед на 18.06.2018 г., като
следващият технически преглед, който превозното средство следвало да премине,
бил насрочен за 18.06.2019 г.
Б. притежавал
правоспособност за водач на моторни превозни средства категории А, М, В и АМ.
През 2017 г. на подс. Б. било издадено от ОД на МВР гр.Пловдив СУМПС №
*****, валидно до 07.06.2027 г. Подсъдимият бил санкциониран за нарушения по
ЗДвП, като в периода 1999 г. - 2017 г. по отношение на него били издадени 21
наказателни постановления, както и 4 фиша.
На 05.07.2018 г.
около 08,00 часа подс. Б. и М.Д.осъществили служебно
пътуване от гр. Раковски, обл. Пловдивска до гр.
Несебър, обл. Бургас. Двамата се придвижвали с
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с per. № ****, като превозвали месо и месни
продукти. По маршрута от гр. Раковски до гр. Несебър процесният
товарен автомобил бил управляван от Н.Б.. Двамата спътници разтоварили стоката
в два търговски обекта в гр. Несебър, като кратко време след това на същата
дата 05.07.2018 г. се отправили към гр. Раковски, обл.
Пловдив с посочения товарен автомобил. Автомобилът бил управляван от подс. Н.Б., като Д. се намирала на предна дясна седалка в
превозното средство. Придвижвали се по маршрут към гр. Раковски по
автомагистрала „Тракия“ в посока от изток на запад, като при движението около
16,30 часа достигнали в района на 131-ви км. обл.
Пловдив на автомагистрала „Тракия“. Движението по северното платно на
автомагистралата, по което се придвижвали Б. и Д., било разделено на две ленти
за движение и допълнителна аварийна лента. Движението било натоварено.
Управляваният от Б. товарен автомобил се движел по южната - крайна лява лента
на северното платно за движение на магистралата. Подсъдимият управлявал
превозното средство със скорост около 110 км/ч. В същата посока от изток на
запад, по северното платно на автомагистрала „Тракия“, се придвижвала свид. И.Б., като същата управлявала л.а. „Пежо 307“ с per. № ****. Б. се придвижвала с автомобила си
по дясната - северната лента за движение на северното пътно платно на
автомагистралата. Пред свидетелката имало други автомобили, които се намирали в
нейната лента за движение и се движили в същата посока. Сред тези автомобили се
намирал л.а. „Нисан Навара“ с per. № ****, управляван от свид. К.З.,
като неговият автомобил бил позициониран по дясната - северната лента за
движение на северното платно на автомагистралата. Свидетелят З. управлявал
автомобила си със скорост около 90 км/ч. На около 30-40 метра пред автомобила
на свид. З. се намирал неустановен в хода на
разследването тежкотоварен автомобил, който се движел по дясната - северната
лента за движение на северното платно на автомагистрала „Тракия“ в посока от
изток на запад. Подсъдимият Б. достигнал с управлявания от него товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ до мястото, където на
пътното платно се намирал автомобилът на свид. З.,
който се придвижвал по дясната - северната лента от северното платно на
магистралата. Подсъдимият Б., достигайки до километър 131 на автомагистралата и
придвижвайки се по южната лента на северното платно, предприел маневра по
изпреварване на автомобила на З., като управляваният от него автомобил се
движел с около 110 км/ч. При това, подс. Б. изгубил
контрол върху управлението на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“
с per. № ****. Задействал спирачната уредба на
автомобила, като при това преминал покрай - вляво от изпреварвания л.а. „Нисан Навара“ с per. № ****,
управляван от свид. З.. Управляваният от подс. Б. товарен автомобил напуснал северното платно за
движение от южния му край /наляво от гледна точка посоката му на движение/,
като автомобилът продължил движението си с направление към северната мантинела на разделителния остров на двете платна за
движение на автомагистралата. Последвал удар в мантинелата,
който настъпил в предна лява част на автомобила със северната мантинела на разделителния остров. След удара задната част
на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
ротационно движение започнала да изпреварва предната, завъртайки автомобила
обратно на движението на часовниковата стрелка. При това дясната страна на
автомобила започнала да се плъзга по мантинелата.
Последвало второ завъртане на товарния автомобил около предната му част с
направление, обратно на часовниковата стрелка, след което превозното средство,
управлявано от подс. Б., се отделило от мантинелата и паднало на колела на асфалтовата настилка.
При това завъртане се отворили предна дясна врата и задните врати на
автомобила, а телата на водача Б. и пътника Д. се отправили напред и надясно. В
края на завъртането предна дясна врата, достигайки максимално отворено
положение, се отправила в обратна посока - да се затваря, при което вратата
затиснала главата на пътничката към предна дясна колонка на автомобила.
Автомобилът напуснал северното платно за движение на автомагистралата от
северния му край, като застанал косо на пътя и останал в спряно положение. При
инцидента М.Д.получила множество травматични увреждания в областта на главата,
дясната страна на тялото, шията, десния горен и двата долни крайника, които
увреждания били несъвместими с живота, поради което пътничката Д. починала на
мястото на инцидента.
Свидетелят З.
успял да спре управлявания от него автомобил „Нисан
Навара“ на няколко метра преди товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“
на подс. Б., а на кратко разстояние зад него спряла
свидетелката И.Б.. Двамата свидетели забелязали подс.
Б., който излязъл от товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“
от предната му лява част.
Свидетелката Б.
сигнализирала за инцидента на спешен телефонен номер 112, като на място
пристигнали полицейски служители - свидетелите Т. и К., които запазили
местопроизшествието. Подсъдимият Б. бил тестван с техническо средство за
наличие на следи от алкохол в издишания от него въздух, като резултатът от
пробата бил отрицателен за наличие на алкохол.
Предвид предмета на делото, в
хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени експертизи,
както следва :
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза /л. 71-75 от ДП/: при
съдебномедицинското изследване върху трупа на М.Д.е установено пълно прекъсване
на гръбначния от продълговатия мозък на ниво 1-ви — 2-ри шиен прешлен с размачкване
на продълговатия мозък, дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на втори шиен прешлен и отделянето
му от първи шиен прешлен, частично счупване на трети шиен прешлен, разкъсно-контузна рана в дясна лицева половина и към
окосмената част на главата, разкъсване на кожа, подкожие,
мускули и кръвоносни съдове на дясна мишница и предмишница,
счупване на дясна лъчева кост, кръвонасядане по шията
и долните крайници. Според експертизата, смъртта на М.Д.се дължи на пълното прекъсване
на гръбначния от продълговатия мозък на ниво 1-ви - 2-ри шиен прешлен с
възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове - на дишането и на
сърдечната дейност. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като е възможно да са
получени при настъпилото ПТП на 05.07.2018 г. Смъртта се намира в пряка
причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП.
Според
заключението на назначената съдебно-химическа експертиза /л.
82-85 от ДП/ от извършените изследвания на проба от кръв от трупа на М.Д.се
установява наличие на алкохол /етанол/ в концентрация
0,25 g/L. Не е установено
наличие на наркотични, упойващи и токсични вещества и медикаменти. При
наличните данни вещите лица приемат, че установеното в кръвната проба наличие
на алкохол е образувано постмортем или ин витро в
пробата кръв. Съдебно- токсикологично няма данни за употреба на алкохол и
наркотични вещества, вкл. психоактивни или медикаменти.
Видно от
заключението на назначената дактилоскопия експертиза /л.92-98
от ДП/ се установява, че дактилоскопна следа, иззета
от външна страна на предна лява врата на процесния
товарен автомобил с протокол за оглед на местопроизшествие, е годна за
идентификация и е оставена от ляв безимен пръст на Н.Г.Б..
Според
заключението на назначената автотехническа
експертиза вещото лице /л. 100-141 от ДП/ се установява, че
ударът е настъпил по дължина на около 3,5-4 м. западно от ориентира, приет в
протокола за оглед и по широчина - на около 1,5 м. северно от същия ориентир в
северната мантинела на разделителния остров на двете
платна за движение. Скоростта на движение на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ преди задействане на спирачната система е била
около 110 км/ч. Няма технически условия, които да са налагали движение на
автомобила със скорост по-ниска от установената. В анализираната пътна
ситуация, от момента на началото на реакцията на водача на товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“, той е нямал техническа
възможност да установи /спре/ преди мястото на удара. Според експертното
становище, достатъчно условие за ненастъпване на удара е било водачът на
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ Н.Б. да не
загубва контрол над автомобила. Причина за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“
Н.Б. е загубил управление над машината на място и по начин, когато това не е
било безопасно. Най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
анализираното ПТП: Н.Б. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с per. № **** по северното платно за движение на АМ „Тракия“ в посока от изток на
запад с около 110 км/ч, а М.Д.била пътник на предна дясна седалка в същия
автомобил. В един момент Н.Б. задействал спирачната система на автомобила и
изгубил управление над машината. Последвало напускане на северното платно за
движение от южния му край /наляво/, като автомобилът продължил движението си с
направление към северната мантинела на разделителния
остров на двете платна за движение. Последвал удар. Ударът настъпил в предна
лява част на автомобила със северната мантинела на
разделителния остров. След удара задната част на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с ротационно движение започнала да изпреварва
предната, завъртайки автомобила обратно на движението на часовниковата стрелка,
при което дясната страна на автомобила започнала да се плъзга по деформираната мантинела. В този контакт с мантинелата
участвал и пътникът в автомобила. Последвала втора ротация на автомобила около
предната му част с направление обратно на часовниковата стрелка, отделяне от мантинелата и падане на автомобила на колела на асфалтовата
настилка. При тази ротация са се отворили предна дясна врата и задните врати на
автомобила, а телата на водача и пътника се отправили напред и надясно. В края
на ротацията предна дясна врата, достигайки максимално отворено положение, се е
отправила в обратна посока - да се затваря, при което вратата затиснала главата
на пътничката към предна дясна колонка на автомобила. Така автомобилът
достигнал в положението, отразено в протокола за оглед.
При извършване на задължителната преценка
по чл.154 от НПК във връзка с всички изготвени по делото експертизи, настоящият
състав съобрази, че същите са изготвени обективно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответните области, поради което съдът ползва
като способ за подпомагане дейността му всички изготвени по делото експертни
заключения.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия
признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите К.З., И.Б., Д.Т., К.К, К.Б., И.Д. и В.Д., заключенията на назначените по делото експертизи, както и от приложените в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по
реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на пътнотранспортно
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /т.1, л.3 - 6, л.8-27 от ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум /л.28-29, л.32-44 от ДП/,
справка за нарушител /водач /л.166-171 от ДП/, удостоверение за наследници /
л.175 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.174 от ДП/, удостоверение за
съпруг и родствени връзки / л.178 от ДП/, справка от Национална база КАТ /л.196
от ДП/, копие на свидетелство за управление на МПС / л.197 от ДП/, справка за
съдимост /л.203-204 от ДП/ и др.
Разпитаните като свидетели близки родственици
на починалата не допринасят за изясняване на правнорелевантни
по делото факти. Същите дават информация за семейните им връзки с починалата и
макар да не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото,
показанията им следва да се кредитират.
В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване
на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371,
т.2 от НПК като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както
помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени
доказателства и заключения на изготвените експертизи.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимият Н.Г.Б. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б“в“, вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, за
това, че на 05.07.2018 г. на Автомагистрала „Тракия“ 131 километър, обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ****е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата:“Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ч.Д., ЕГН **********. По тази правна квалификация, съдът го призна за
виновен.
От обективна страна –
засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта.
Изпълнителното деяние е извършено чрез нарушаване на инкриминираното правило за
движение, регламентирано от чл.20 ал.1 от Закон за движението по пътищата.
Налице са всички обективни съставомерни елемнти на престъплението, а именно - противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване на едно от правилата за движение по
пътищата, констатираното нарушение на чл.20 ал.1 от Закон за движението по
пътищата е в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и уврежданията на М.Д., която е починала в резултат на тежките
травми, получени при произшествието. Престъплението е резултатно –
причинена е смъртта на М.Д., като е налице пряка причинно – следствена връзка
между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, което кореспондира и с
експертното становище, изразено в заключението на съдебномедицинската
експертиза.
Съдът прие, че в конкретния случай е налице инкриминираното нарушение на
правилото за движение по чл.20 ал.1 от
ЗДвП, което е в
причинна връзка с настъпилия резултат. Видно от заключението на автотехническата експертиза е, че достатъчно условие за
ненастъпване на удара е било водачът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ Н.Б. да не загубва контрол над автомобила.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ Н.Б. е загубил
управление над машината на място и по начин, когато това не е било безопасно. В
този смисъл правилно и в съответствие със съдебната практика е запълнена бланкетната норма на чл.343, ал.1, б.в, вр.
чл.342, ал.1 от НК, доколкото в конкретния случай нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП е самостоятелно и няма връзка с нарушение режима на скоростта, каквото и
не е налице в конкретния случай.
От субективна страна деянието на
подсъдимия Б. е извършено при форма
на вината непредпазливост във вида небрежност. Тази именно форма на вината е проявил деецът към съставомерното
последствие, защото, както напомня и ВС в ППВС №1/83г., „вината е отношението
на дееца към последиците, предвидени към съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на
съответните правила за движение”. Подс. Б. не е предвиждал настъпването на
престъпния резултат, но е бил длъжен да има поведение, съобразено с правилата
за движение по пътищата. Нарушавайки задължението си, вменено му със ЗДвП, сам
се е поставил в положение да не може да предотврати резултата.
При преценката относно субективната страна на процесното
престъпление съдът прие, че са налице и двата признака на небрежността:
обективен, тъй като деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл
да предвиди тези последици. В конкретния случай съществуват юридически правила,
които да регламентират конкретната ситуация-съответната норма на ЗДвП, нарушена
от подсъдимия Б.. Реализираното от последния
отклонение от дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди
настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли е
подсъдимият възможността, ако действаше в рамките на дължимото поведение, да
предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен.
Подсъдимият Б. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, предвид, както липсата
на изключваща вменяемостта му душевна болест, така и индивидуалното му
достигане на възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били всички
субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди настъпването на
престъпния резултат. Ако бе проявил дължимата грижа и взискателност, ако бе
подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимият можеше да
изведе в съзнанието си представата за общественоопасните
последици от своето деяние.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимия съдът изходи от общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в
съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване
от свобода” от 2 до 6 години. Съобразно императивната разпоредба на чл. 343г, чл. 343 ал. 1, б.
„в”, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, съдът лишава виновния от правото му по чл.37, ал.1,
т.7 от НК да управлява МПС.
Съдебното производство
протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2
от НПК, като подс. Б. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и в тази насока направи самопризнания.
Предвид изложеното и
съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен
да определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Ал.1 на същата разпоредба
препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание
следва да се намали с 1/3.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
В случая
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс. Б.
обстоятелства чистото съдебно минало, трудовата
му ангажираност, изразеното от него
съжаление за извършеното деяние и съдействието му за разкриване на обективната
истина. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе отчетен и
конкретният вид на проявената непредпазлива форма на вина, а именно небрежност.
Изложеното не представлява нарушение на чл.56 от НК, доколкото
законодателят е поставил под един знаменател извършваните при форма на вината
непредпазливост транспортни престъпления по чл.343 от НК, което дава възможност
при индивидуализация на наказанието, да се релевира
съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно субективната страна
на деянието се явява несъзнаваната непредпазливост или небрежността. В подобен
смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция,
според която видът на непредпазливост при транспортните престъпления
/съзнателна или несъзнателна/ е едно от обстоятелствата, които съдът е длъжен
да обсъжда съгласно чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на
наказанията, без това да съставлява нарушение на чл.56 от НК.
Съдът третира съдействието
на подс. Б. за разкриване на обективната истина като допълнително смекчаващо
отговорността му обстоятелство, доколкото същото е демонстрирано още в хода на досъдебното производство. Този извод на съда не
противоречи на задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7,
съгласно което направеното признание от подсъдимия е задължителна
предпоставка за приложение на
съкратеното съдебно следствие и води до смекчаване на отговорността му. Същото
„следва да се оценява с оглед на
характеристиките и съдържанието му като форма на съдействие при установяване на
обективната истина”, доколкото „е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство”. В противен случай самопризнанието не може да се ползва
повторно като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Видно от
материалите по делото, още в началния етап от разследването Б. дава подробни обяснения по случая, описвайки своите възприятия на
релевантните за делото събития.
Налице е и отегчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство – миналите, санкционирани по надлежния ред
нарушения на правила за движение от страна на подсъдимия, които го
характеризират като несъвсем дисциплиниран водач на МПС и са намерили място в
обстоятелствената част на обвинителния
акт, тоест били са обхванати от изявлението на подсъдимия за признаване на
твърдените от прокурора факти.
Не представлява отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство динамиката на разпространение на
престъпленията от този вид. Подсъдимият не може да бъде държан отговорен за
престъпленията, вършени в страната от други лица, особено когато става дума за
непредпазлива проява. Разпространеността на дадено поведение може да бъде мотив
на законодателя, не и на съда за завишаване на санкционирането. Впрочем, тази
теза означава да се приеме, че въпросното „обстоятелство“ ще е отегчаващо наказанието на всеки, без изключение,
автор на престъпление по чл.343 от НК, тоест според въпросната постановка не
може да има нито едно престъпление от този вид, санкционирането за което да е в
минимума.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на
изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс.
Б. обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да
се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55
от НК.
При
определяне на наказанието съдът отчете принципната теза, застъпвана и в
практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени
към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца”.
Гореизложеното дава основание да се направи извод, че на подсъдимия следва да
се определи наказание при условията на
чл. 54, от НК, като се отчете, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с
малко по-значителна тежест от отегчаващите, което изисква отмерване на
наказание „лишаване от свобода“ в
размер, малко под предвидената в закона среда /от четири години/ на основната
санкция. Тази среда (медианата на санкцията)
отразява типичната степен на обществена опасност на деянието и типизираната
степен на обществена опасност на дееца – степен, проявявана без друго, т.е. при
отсъствие на каквито и са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс
на наличните. При съвкупната преценка на противоположните по насоченост
индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, справедливо се явява
наказание от този вид в размер от три
години и шест месеца.
След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК,
приложима на основание чл.373, ал.3 от НПК, на изпълнение ще подлежат две трети
от посочения размер, тоест ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Това точно е наказанието, което отговаря и на двата
критерия по чл.54 от НК – съобразяване на степента на обществена опасност на
деянието и отчитане на личността на дееца, включая обществената
й опасност. Привилегията за редуциране, която подсъдимият ползва заради
приложената диференцирана процедура, не е обвързана с тези преценки.
В конкретния случай са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 66, ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. Б. не е
необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от
свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона
и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от
свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание
„лишаване от свобода” за престъпление от общ характер /същият е реабилитиран/,
както и за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива,
то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца.
Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение.
Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални
особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да
предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че съгласно константната
съдебна практика за приложението института на условното осъждане е водеща преди
всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните качества
на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието. За да бъде
същата завишена, трябва да са налице конкретни данни, които да характеризират
дееца и деянието с по-висока степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно за всяко по вид
престъпление законодателно е заложена съответна степен на обществена опасност
на деянието, намерила израз в предвидената санкция.
По отношение на подсъдимия Б. съдът, въз основа
направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се
приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В
конкретния случай подсъдимият е с добри характеристични данни, направил е
самопризнания, разглежданият случай е небрежно проявление на вината, деецът
съжалява за стореното и е искрено шокиран от случилото се, а конкретиката на деянието не го характеризира като такова
със завишена степен на обществена опасност, открояваща го от обикновените
случаи на престъпления от този вид. При тази си преценка съдът взе предвид и
обстоятелството, че в конкретния случай подсъдимият не е нарушил и друга норма
на ЗДвП, допускайки съставомерното последствие, което
пък да е довело до завишен обществен отзвук на инцидента.
С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на
подсъдимия Б. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” на
основание чл.66 от НК. При определяне размера на изпитателния срок съдът
отчете, че настоящото престъпление е непредпазливо като форма на вина, при това
във вида небрежност. Не е правилно понасяне и на минималния срок (три години),
доколкото е налично съществено отегчаващо обстоятелство, обосноваващо нужда от
по-дълъг срок за изпитание на дееца. Справедлив се явява средният законоустановен размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Именно
изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да
се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново
престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието от
престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на
закона, са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал
своето поправяне и превъзпитание.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.
с ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Б.
наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР за 24 часа на 05.07.2018 г. и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от
06.07.2018 г. до 09.07.2018 г., като един ден задържане се зачете за един ден
лишаване от свобода.
Що се отнася до кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК
„лишаване от право да управлява МПС”, при определянето на срока му значението
на отегчаващото обстоятелство се очертава като голямо, при положение, че
характеризира подсъдимия като недисциплиниран шофьор – санкциониран
нееднократно в миналото за нарушения на ЗДвП. Респ. води до извода, че е редно
да бъде отстранен като участник в движението за по-продължителен период от този
на наказанието лишаване от свобода, а именно за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, който е
съобразен и с изискванията на чл.49, ал.2 от НК.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от
така наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, времето през което подсъдимият е бил лишен от тези права по реда на
чл.69а от НПК, считано от 10.01.2020 г. до
влизане на присъдата в законна сила.
Съдът намира, че така определените на подсъдимия Б.
кумулативни санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК,
според което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено
престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът,
като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко
едно от тях, така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в
чл. 36 от НК.
Съдът се произнесе и относно приобщените по делото
веществени доказателства, както следва:
Иззетото по делото веществено доказателство, находящо се на съхранение в сектор ПП при ОД на МВР –
Пловдив – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ****-да се върне на собственика „***“ ЕООД, а иззетият по делото тампон,
запечатан в хартиен плик - да се унищожи като вещ без стойност след влизане на
присъдата в законна сила. Постанови се 1 бр. магнитен носител със запис на
разговорите от тел. 112 – да остане към кориците на делото.
С оглед постановената осъдителна присъда подсъдимият
Б. беше осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 1433,63
лева (хиляда четиристотин тридесет и три лева и шестдесет и три
стотинки).
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :