№ 1168
гр. Пазарджик, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102761 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба, уточнена с молба от 24.08.2021 г., ищецът Р. Я.. Е..
чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че с влязло в сила Решение № 369
от 14.06.2021г. по АНД № 592/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик
ответникът Н. Л. Т. е признат за виновен в това, че на 04.10.2020 г. в гр.
Пазарджик, в заведение „**“, находящо се на ул. „**“ № 1, чрез нанасяне на
удари с ръка в областта на лицето, е причинил на Р. Я.. Е.. от гр. Пазарджик,
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като му е причинил кръвотечение от носа
и цепковидна рана по лицето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, за което му е наложено административно наказание – глоба. Твърди,
че в резултат от описаното деяние ответникът виновно му е причинил
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
физически характер вследствие на нанесените удари, психически тормоз,
унижение и душевни страдания, които оценява на 3 500 лв., както и
имуществени вреди в размер на 97.49 лв., от които: преглед в „Съдебна
медицина“ в „МБАЛ Пазарджик“ АД на стойност 30 лв., преглед в „ДКЦ 1 –
Пазарджик“ на стойност 40 лв., закупени лекарства на стойност 27.49 лв.
Поради това моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за
причинените му вреди в размер на 3 500 лв. за неимуществените вреди и
97.49 лв. за имуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноските по делото. Ангажира доказателства.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н. Л. Т. оспорва исковете по
размер. Не отрича, че на посочената в исковата молба дата е ударил ищеца и
му е причинил описаната лека телесна повреда, но счита, че справедливото
обезщетение за причинените му вреди е в размер на 1 500 лв., което е
съгласен да му заплати в първото по делото съдебно заседание. В съдебно
заседание представляван от пълномощника си адвокат Васев намира иска за
основателен до размера от 2 500 лв. и моли за отхвърляне на иска за
горницата над тази сума.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното по
делото АНД № 592/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, че с влязло
в сила Решение № 369 от 14.06.2021 г. ответникът Н. Л. Т. е признат за
виновен в това, че на 04.10.2020 г. в гр. Пазарджик, в заведение „**“,
находящо се на ул. „**“ № 1, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на
лицето, е причинил на Р. Я.. Е.. от гр. Пазарджик, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, като му е причинил кръвотечение от носа и цепковидна рана по
лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130,
ал. 1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1 000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пазарджик.
На 04.10.2020 г. в 03.59 ч. ищецът е посетил „МБАЛ Пазарджик“ АД с
оплаквания, че е бил ударен на публично място от познато лице, кървял от
носа, с рана на долна устна. Поставена му е диагноза „Повърхностна травма
на други части от главата“. Извършена е обработка на раната, ТАП, дицинон.
На 05.10.2020 г. ищецът е посетил съдебен лекар при „МБАЛ
Пазарджик“ АД, който след извършен преглед е установил цепковидна рана
по лицето, кръвонасядане и травматични отоци по лицето и шията, които са
получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или
върху такъв и добре отговорят да са получени така, както е съобщил
пострадалият. Цепковидната рана на лицето е причинила на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК, а кръвонасядането по лицето – болка и страдание по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от НК. Издадено е съдебномедицинско удостоверение № 269/2020 г.
На 30.07.2021 г. съгласно представения по делото амбулаторен лист от
първично посещение при СИМП ищецът е посетил д-р Радмила Панчева –
специалист по психиатрия, за първичен психиатричен преглед. Споделил е, че
след преживян инцидент преди 9 месеца станал неспокоен, напрегнат, сънят
му се нарушил, страхувал се да излиза, престанал да посещава заведения.
Поставена му е диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“.
2
Предписана му е терапия съгласно представената рецепта.
За извършеното освидетелстване ищецът е заплатил такса в размер на
30 лв., за първичния психиатричен преглед – такса в размер на 40 лв., а за
закупуване на предписаните му лекарства оропрам и тритико е заплатил сума
в размер на 27.49 лв., за което по делото са представени платежни документи.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебномедицинската
експертиза при инцидента на 04.10.2020 г. на Р. Я.. Е.. е било причинено:
травматичен оток по гърба на носа, оток и кръвонасядане по дясната буза,
оток и кръвонасядане по горната и долната устни, разкъсно-контузна рана по
лигавицата на долната устна, кръвонасядане по предната повърхност на
шията. Разкъсно-контузната рана по лигавицата на долната устна е довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Травматичният оток по гърба на носа, отокът и кръвонасядането по дясната
буза, отокът и кръвонасядането по горната и долната устни, кръвонасядането
по предната повърхност на шията по отделно и по съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин да възникнат така,
както се посочва в исковата молба, а именно при нанасяне на удари с юмруци
или шамари по дясната половина на лицето, по гърба на носа, по горната и
долната устни, както и от стискане по предната повърхност на шията.
Описаните травматични увреждания се възстановяват напълно, без да остават
трайни последици за здравето на пострадалия. Обичайният възстановителен
период при такива травматични увреждания продължава около 15-20 дни, при
благоприятен ход на същия, без настъпване на усложнения в него, за каквито
доказателства по делото. Според вещото лице относно смесеното тревожно-
депресивно разстройство, което е поставено като диагноза на 30.07.2021 г.
близо 10 месеца след инцидента, не може с категоричност да се приеме, че е в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 04.10.2020 г. Такива
тревожно-депресивни състояния могат да се провокират и от други психо-
емоционални травми, които да са настъпили след въпросния инцидент. Ако се
приеме, че смесеното тревожно-депресивно разстройство е в причинна връзка
с инцидента, то неговото лечение трае около 6-8 месеца, при благоприятен
ход на оздравителния процес и спазването на предписанията на лекуващия
лекар. За травматичните увреждания не се налага никакво лечение с
медикаменти. Същите се възстановяват в резултат на регенеративните
възможности на организма. За лечението на смесеното тревожно-депресивно
състояние се предписват антидепресанти, изписани от лекар специалист по
психиатрия, по специална схема и при стриктното наблюдение от същия.
Според показанията на свидетелката М.И.М., живееща на съпружески
начала с ищеца, на 04.10.2020 г. ищецът отишъл с неговия приятел А.П. в бар
„*“. Когато се върнал бил с подуто насинено лице. За него това било много
травмиращо. Той разказал как напълно непознат човек, неочаквано за него му
нанесъл удари в лицето. Освен физическата травма, която имал, ищецът се
3
чувствал зле и емоционално, тъй като не бил влизал в пререкания с никой и
подобно нещо му се случило съвсем неочаквано. Той изпитвал донякъде и
срам поради това, че имал много познати в града и в заведението и се
притеснявал от това какво са си помислили за него хората, които го
познавали като съвсем добър човек. По принцип бил контактен и весел човек,
а след случилото се се затворил в себе си, станал неспокоен и напрегнат. Това
се отразило много зле на съня му. Заспивал за два часа, събуждал се и след
това с часове не можел да заспи. Инцидентът се отразил и на желанието му да
излиза навън със семейството си, защото се притеснявал да не срещне Н.Т.
някъде. Излизал само през деня. Основно се движил из града с кола.
Разхождал се със семейството си на Острова. Ищецът бил по-чувствителен и
по-емоционален човек. В началото смятали, че с времето нещата ще се
успокоят, но безпокойството на ищеца продължило прекалено дълго, поради
което решили да посетят д-р Панчева, която била психиатър. Тя му
предписала лекарства за успокоение и с времето лечението показало ефект.
Лекарката им казала, че лекарствата са специфични и не могат да очакват
бърз резултат. Ищецът от доста време не работел, тъй като не можел да си
намери подходяща работа. Към датата на инцидента също не работел, но бил
спокоен и уравновесен. Проблемите му започнали след инцидента на
04.10.2020 г.
Съгласно показанията на свидетеля А.А.П., без родство със страните,
преди често излизали с ищеца. Ходили в бар „*” и в други барове. След
инцидента ищецът вече не искал да излиза. Казвал, че не иска да се вижда с
никого. Личало си, че го било страх и бил изплашен. Това продължавало вече
година, като ищецът все още не излизал. Ищецът не бил споделял на
свидетеля, че е ходил на психиатър, но му бил казвал, че е започнал терапия с
хапчета. След инцидента двамата се виждали сутрин в хотела, в който
свидетелят работи, след като ищецът оставял детето на детска градина.
Според свидетеля ищецът вече не бил същият човек. Преди бил весел човек.
Търсил го, за да излизат, а сега свидетелят искал да излязат, а ищецът
отказвал, защото го било страх от това, което му се било случило.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на имуществените и
неимуществените вреди от непозволено увреждане.
Основателността на исковете предполага осъществяване на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
причинените вреди.
Съгласно чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, по въпроса за извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Аналогична е и
4
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК, съгласно която влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието, а
съгласно чл. 413, ал. 3 от НПК тази разпоредба се прилага и за актовете на
районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Задължителната
сила на присъдата и решението по глава двадесет и осма от НПК лишава
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, от правото на
преценка и пререшаване на въпросите, предмет на наказателното
производство, решени с влязла в сила присъда, и го задължава да възприеме
установените в наказателното производство факти, включени във
фактическия състав на престъпното деяние. Ето защо в настоящото
производство съдът следва да приеме за установено по силата на чл. 300 от
ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка с ал. 3 от НПК извършването на
противоправно деяние от ответника и неговите последици, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка с деянието, а именно причиняване на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК на ищеца. Всяко
престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, доколкото осъществява елементите от фактическия състав на деликта.
Налице са следователно всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника за извършеното от него непозволено увреждане на
ищеца, което е накърнило правната му сфера и му е причинило имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед установеното по делото осъществяване
на непозволено увреждане от страна на ответника същият следва да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
По общото правило на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а представлява критерий за
определяне на такъв размер на обезщетението, което най-пълно и точно да
обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане
на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица
конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са претърпените от пострадалия болки и страдания,
продължителността и интензитета им, характерът на увреждането, прогнозите
за отшумяването му, настъпването на необратими или остатъчни телесни
дефекти, съпровождащата увреждането емоционална травма, отражението на
увреждането на обичайния начин на живот на пострадалия, настъпването на
ограничения във възможностите на пострадалия за житейска реализация,
социално-икономическите условия в страната към момента на извършване на
непозволеното увреждана, стандарта на живот и установения от съдебната
практика размер на обезщетението за неимуществени вреди при сходни
5
увреждания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че ищецът е получил телесни увреждания в областта на главата, където се
намират жизненоважни органи и сетива. Уврежданията са получени в
резултат от удари с юмруци, които са нанесени нееднократно и са засегнали
различни части от главата на ищеца. С оглед правилата на житейската логика
следва да се приеме, че в момента на нанасяне на травматичното увреждане и
непосредствено след това пострадалият е изпитвал най-силна и интензивна
физическа болка, която постепенно е отшумяла с времето. До пълното му
възстановяване са изминали около 15-20 дни съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза.
Увреждането на здравето се е отразило на ищеца не само на физически,
но и психически и емоционално. След инцидента ищецът се променил. Преди
бил весел и контактен човек. Обичал да се разхожда със семейството си и да
излиза с приятели. След това се затворил в себе си. Изолирал се от познатите
си. Ограничил социалните си контакти. Срамувал се от случилото се, заради
начина, по който неговите познати ще възприемат случая. Изпитвал страх да
излиза навън, за да не срещне извършителя и да пострада отново. Особено
неблагоприятно това се отразило на съня му. Според свидетелката Михова,
живееща на съпружески начала с ищеца, в продължение на месеци той не
можел да спи – заспивал за два часа, след което се събуждал и повече не
можел да заспи. Това състояние на ищеца продължило месеци без да има
подобрение, което наложило посещение на лекар психиатър, който му
поставил диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ и му
предписал лекарствена терапия за успокоение. Пак според показанията на
свидетелката Михова с времето лекарствата подействали и ищецът станал по-
спокоен. Всички тези негативни последици за ищеца продължавали и към
момента.
Изложеното съдът приема за установено преди всичко въз основа на
показанията на свидетелите Михова и Пенчев и писмените доказателства по
делото. Тези свидетели поради близките си отношения с ищеца имат преки и
непосредствени впечатления за начина, по който случилото се на 04.10.2020 г.
се е отразило на ищеца. Освен това показанията им са детайлни, логични,
последователни, взаимно допълващи се и се подкрепят изцяло от писмените
доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение и амбулаторен
лист. Липсват каквито и да е било други доказателства по делото, които да
опровергаят показанията на двамата свидетели изцяло или частично. Поради
това съдът възприема показанията им изцяло, въпреки заинтересоваността на
свидетелката Михова, като приема, че описаните в исковата молба и
установени от гласните и писмените доказателства по делото негативни
физически и психо-емоционални преживявания за ищеца се намират в пряка
причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане.
Като взе предвид тези специфични особености на случая, установената
6
съдебна практика за справедливия размер на обезщетението в сходни случаи
и социално-икономическите условия в страната към датата на непозволеното
увреждане (по данни на НСИ през месец октомври 2020 г. средната работна
заплата е в размер на 1 442 лв.) съдът намира, че справедливото обезщетение
на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да е в размер на 3 000
лв. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид
причинената на ищеца физическа болка, необходимото време за пълното му
възстановяване, съпътстващите физическата болка емоционални страдания и
дискомфорт по време на възстановяването и преди всичко особено изявеното
в конкретния случай негативно отражение на увреждането върху
психическото здраве на ищеца, което се отличава с особена интензивност в
сравнение с останалите случаи от този тип и се характеризира с трайно
продължаващо във времето безпокойство, безсъние, нервност и социална
дистанцираност, породени от страха случилото се да не се повтори.
От друга страна обезщетяването на неимуществени вреди не следва да
се превръща в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. С
оглед на това съдът отчете пълното физическо възстановяване на ищеца за
кратък период от време при това в домашни условия без необходимост от
престой в болнично заведение и приемане на медикаменти, липсата на трайни
и необратими телесни увреждания и белези и на особено съществена промяна
в начина на живот на пострадалия след увреждането. При тези данни
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер от
посочения би противоречало на изискванията на справедливостта и би
създало предпоставки за неоснователно обогатяване на пострадалия.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност съдът приема, че заявените от ищеца
имуществени вреди действително са претърпени от него. За това
свидетелстват ангажираните от ищеца писмени доказателства по делото –
съдебномедицинско удостоверение, фискални бонове, фактура, амбулаторен
лист, рецепта, които удостоверяват направените от ищеца разходи за
освидетелстване – 30 лв., за преглед при психиатър – 40 лв. и за закупуване
на лекарства – 27.49 лв. Тези имуществени вреди са пряка последица от
увреждането, тъй като без непозволеното увреждане на ищеца нямаше да се
налага да посети съдебен лекар, който да го освидетелства, нито лекар-
психиатър за извършване на преглед, нито да закупи лекарствата, предписани
му от последния. С тези разходи имуществото на ищеца е намаляло, което
означава, че е претърпял имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена
от ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за имуществени вреди
следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 97.49 лв., а този за
неимуществени вреди – до размера от 3 000 лв., а за разликата над тази сума
до размера от 3 500 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане се
дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.10.2020 г., до
7
окончателното изплащане.
Разноските по делото следва да бъдат определени по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса (макар от заплащане на последната ищецът да е бил освободен на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК) съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да му бъдат
присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но искане
за това не е направено, а и липсват доказателства за направата на такива.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
дължимата държавна такса и възнаграждение на вещо лице съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Л. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „**“ № **
да заплати на Р. Я.. Е.., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***
обезщетение за имуществени вреди в размер на 97.49 лв. за заплащане на
преглед за освидетелстване, първичен психиатричен преглед и закупуване на
лекарства, както и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от физически характер, психически тормоз,
унижение и душевни страдания, в размер на 3 000 лв., причинени му от
ответника на 04.10.2020 г. в гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на непозволеното увреждане – 04.10.2020 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 3 000 лв. до
предявения размер от 3 500 лв.
ОСЪЖДА Н. Л. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „**“ № **
да заплати на Р. Я.. Е.., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*** разноски
за държавна такса в размер на 21.43 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 428.57 лв.
ОСЪЖДА Н. Л. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „**“ № **
да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 145 лв. и възнаграждение за вещо
лице в размер на 308.57 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9