№ 439
гр. Плевен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430106738 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, офис сграда Л*** законен
представител *** – И***,против ИВ. ХР. Д.. Ищецът е предявил обективно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правна
квалификация, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно
установено следното:
Претенциите си ищецът основава на сключен с *** договор за цесия от
10.09.2019г., за прехвърляне вземането му против ответника за главница,
лихви такси и разноски, произтичащи от Договор за заем и Договор за
допълнителни услуги - двата от 22.11.2018г., подписани между *** и и ИВ.
ХР. Д..
Съгласно процесния договор за заем *** + № ***-***, *** АД
предоставя в заем на ИВ. ХР. Д. сумата 617 лв, за срок от 12 месеца, при
фиксиран лихвен процент 30.91%, еднократна административна такса 32 лева,
Годишен процент на разходите 50%, при месечна погасителна вноска в
1
размер на 63.66 лв. платими на 23 число от месеца. На същата дата между
същите страни, към процесния Договор за заем е подписан и Договор за
допълнителни услуги „Пакет преференциално обслужване", съгласно който
заемателят дължи 42.90 лева, разсрочени на 12 месечни вноски, а също и
Договор за застраховка „Защита" към процесния договор за заем.
По реда на чл .410 от ГПК, ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение № 2893/ 26.07.2021 г. по ч.гр. д.№ 4875 / 2021 г. на РС - Плевен,
за сумата 1358.30 лева, включваща главница, лихва, еднократна такса,
застраховка, пакет допълнителни услуги и лихви за забава.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно , осъществяването на
следните факти: Наличието на валидно възникнало облигационно отношение
между заемодателя *** АД и ответницата И.Д., на основание процесния
договор за заем 22.11.2018 г. и свързания с него договор за допълнителни
услуги и застрахователен договор.
Договорът за заем е реален и само писмената форма не е достатъчна за
възникването на облигационна връзка между страните по него. За
възникването на валидно облигационно отношение между страните по
договора за заем, ищецът следва да докаже ,че ответницата е получила реално
заемната сума от 617 лева - в брой или по банковата си сметка.
Договорът за заем да отговаря на изискванията за действителност
съгласно Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите, като за действителността му съдът следи служебно и без да са
направени изрични възражения.
Договорът за цесия, от който ищецът черпи претенциите си, да е
действителен по отношение на ответницата, т.е. , съгласно разпоредбата на
чр.26,ал.1 от ЗПК, в договора за заем изрично да предвижда такава
възможност кредиторът да прехвърли вземането си на трето лице, с която
заемополучателят да се е съгласил.
От събраните по делото доказателства е видно ,че ищецът не е доказал
пълно и главно предявените искове по основание и размер, поради което
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
На първо място, ищецът не е доказал пълно и главно, валидно
сключване на процесния договор за заем, тоест, че ответницата е получила
2
реално заемната сума от 617 лева, било то в брой или по банкова сметка на
определена дата и място.
В съдържанието на договора заем е вписано, че с полагането на подписа
си заемополучателят удостоверява и потвърждава, че е получил заема ,
съгласно параметрите посочени в поле № 2. Тази клауза обаче, не съдържа
съществените реквизити на разписка, с която да удостовери, че заемна сума в
точно посочен размер е получена реално от ответницата.
Видно е от съдържанието на клаузата, че от нея не става ясно: каква точно
сума е получила ответницата; на кое точно място - в кой град и на какъв
адрес/ ; по какъв начин - в брой на каса; по лична банкова сметка или в офис
на *** ако е получена сумата в брой, в кой точно момент е станало това -
преди подписването, по време на подписването или след подписването на
договора.
Посоченият в процесния договор, като заемодател *** е търговско
дружество, небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, която може да
отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове.
От своя страна, ответницата ИВ. ХР. Д. е потребител.
При отпускането на заеми и получаването на погасителни вноски,
търговските дружества следва да издават съответните първични счетоводни
документи: при отпускане на заем на каса в брой , следва да издават разходен
касов ордер или разписка, които да са подписани от заемополучателя. Такива
писмени доказателства ищецът не е представил. Видно от заключението на
съдебносчетоводната експертиза, в счетоводството на заемодателя не е
наличен разходен касов ордер с размера на заемна сума, който да е подписан
от ответницата , нито разписка, със съответните реквизити.
При тълкуването на процесния договор е видно, че въпреки
декларативната клауза, че заемополучателят удостоверява да е получил
заемна сума без посочен размер, място, начин и време, то след подписите на
страните има графа "ВАЖНО" С нея се указва на заемополучателя, че трябва
да получи 617.50 лева в брой, в офис на ***. От това следва извод, че преди
към момента и дори след подписване на договора, сумата не е била реално
получена от ответницата. Ето защо, самият договор в случая не доказва
предаването на определена парична сума и не съставлява разписка. Нито са
3
представени от ищеца други, валидни писмени доказателства - първични
счетоводни документи, изготвени съгласно Закона за счетоводството,
установяващи предаването й на заемателя, съответно сключването на
договора за заем.
В този смисъл е и Решени № 16 / 28.02.201 Зг. на ВКС , 2-ро г.о. по т.д.
№ 2181201 2r.
С оглед горното, следва да се приеме, че по делото не е доказано, при
условията на пълно и главно доказване, възникването на валидно
облигационно отношение на основание подписания договор за заем от
18.11.2018г. между *** АД и ответницата ИВ. ХР. Д.. Съответно ищецът , в
качеството си на цесионер не е имал вземане против ИВ. ХР. Д., което да е
съществувало към момента на сключване договора за цесия.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че
ищецът не е придобил вземанията, чието съществуване цели да установи с
исковата молба, тъй като Договорът за цесия от 10.09.2019г. е недействителен
по отношение на ответницата ИВ. ХР. Д., поради противоречие с
императивната разпоредба на чл.26,ал.1 от ЗПК.
От съдържанието на процесния Договор за заем е видно, че в нарушение
императивната разпоредба на чл.26, ал.1 от ЗПК, в него не е предвидено
изрично възможност, че кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за заем на трето лице. След като такава възможност не е изрично
предвидена и заемополучателят не се е съгласил с нея, то договорът за цесия
е недействителен по отношение на И.Д., съответно ищецът не е придобил
претендираните вземания против нея.
На следващо място: Процесният договор за заем е нищожен на
основание чл. 22, вр. с чл.10.,ал.1, чл.11, т.9 , т.10 , т.11 , т.12 от ЗПК, чл.21
ЗПК и чл.26,ал.1 ЗЗД , вр. с чл146 ЗЗП.
Договорът за заем противоречи на императивната разпоредба на
чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като не отговаря на задължителното изискване, всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата от съда
съдебно компютърна - техническа експертиза се установява, че шрифтът, с
който е изготвено съдържанието на процесния договор за кредит, свързания с
4
него Договор за допълнителни услуги и е по вид **** с размер 11р1, а на
Общите условия ***. Само на това основание, следва да се констатира
нищожността на процесния договор за заем, с оглед изричната разпоредба на
чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10,ал.1 ЗПК, тъй като шрифтът на процесният договор
е по- малък от 12.
С Решение на Съда на ЕС по дело С535/2020г, т. 32 -35 от същото, съдът
е дал проюдициално заключение, че „чл.10, пар.2 и чл.22 , пар.1 от Директива
2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г, относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/107/ ЕИО
на СЪВЕТА , трябва да се тълкуват в смисъл ,че допускат национална правна
уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт."
Договорът противоречи на императивната разпоредба на чл.11,ал.1, т.9
от ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането на фиксирания
лихвен процент.
От съдържанието му е видно, че липсва уточнение, за базата върху която
се начислява същият - дали върху целия размер на кредита плюс еднократната
такса от 32 лева, или върху остатъчната главница. Следователно, от клаузата
относно приложимия лихвен процент не става ясно как е разпределен
лихвеният процент във времето, а от там - как е формирана
възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, в договора трябва да са посочени условията / начините/ за
прилагането му. Това изискване на закона не е изпълнено, с което е нарушена
разпоредбата на чл.11 ,ал.1 т.9 от ЗПК
- самостоятелно основание за нищожност на договора за заем.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК
относно Годишния процент на разходите/ ГПР/. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по заема и
общата дължима сума от потребителя, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчислението на ГПР по определения в
Приложение 1 начин. Съгласно чл.19 от ЗПК „Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
5
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В процесния договор не се съдържа информация какви са общите
разходи по кредита; кои компоненти са включени в него. Не става ясно
какви конкретни разходи се включват в общите разходи по заема , настоящи
или
бъдещи, доколко е предвидена дължимост на някои такси, застраховки и
други пряко или косвено свързани със заема. Тоест не са посочени в договора
по ясен и разбираем за потребителя начин всички разходи, които той ще
направи и които са пряко свързани със заемното правоотношение.
Неспазването на тази разпоредба на ЗПК е самостоятелно основание за
нищожност на процесния договор за заем, с произтичащите от това
последици. Видно от заключението на вещото лице В.В., изготвила
Съдебносчетоводната експертиза,-л.6 и 7 закл., при проверката в
счетоводството на *** АД е установила, че всъщност действителните разходи
по заема, осчетоводени при заемодателя, включват освен договорната лихва,
но също така застрахователна премия, такса по договор за допълнителен
пакет услуги, както и първоначалната административна такса от 32.50 лв., в
резултат на което действително приложения ГПР не е този посочен в
договора, а друг в размер на 416.48 % - надхвърлящ осем пъти допустима от
закона размер от 50%. С оглед на това , на отделно основание , клаузата
относно размера на ГПР е нищожна, като неравноправна по смисъла на
чл.143,т.19 от ЗЗП, като заблуждаваща потребителя относно действителния
размер на разходите по кредита и съответно общата дължима сума на заема,
като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; Клаузата не е индивидуално уговорена, а
типизирана, върху която потребителят няма възможност да влияе.
С преюдициално заключение по дело, Съдът на ЕС е приел, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се
непосочване действителния размер на ГПР, представлява един от елементите,
на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
6
В процесния договор за заем не е спазено императивното изискване на
чл.11 ,ал.1 ,т.12 от ЗПК.
Договорът не съдържа задължително изискуемата от закона информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; Това нарушение
също е самостоятелно основание за нищожност на процесния договор за заем.
Недействителна, на основание чл.21,ал.1 ЗПК, е клаузата от процесния
договор за паричен заем, предвиждаща заемателят да плати 32 лв.
„еднократна административна такса, тъй като очевидно заобикаля закона -
чл.10а,ал.2 от ЗПК. По съществото си тази такса представлява действие,
свързана с усвояване и управление на заем. Горепосочените нищожни клаузи
не са индивидуално уговорени. В разпоредбата на чл. 146,ал.2 от ЗЗП са
посочени критериите, според които клаузите на договора не са индивидуално
уговорени. Процесният договор е типов, като потребителят няма възможност
да влияе върху неговото съдържание. С оглед горното, договорът за паричен
заем се явява изцяло недействителен - нищожен , поради което между
страните по него, не е възникнало твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение. Поради това, ответникът не дължи сумите, посочени в ИМ,
по размер и на посоченото в ИМ основание.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото сключване.
По тези съображения, съдът намира, че процесният договор за кредит е
нищожен В резултат от нищожността на процесния договор за паричен заем,
ищецът не е придобил от *** претендираните по основание и размер
7
вземания, посочени в Заповедта за изпълнение, тъй като не са възникнали и
не съществуват.
В случая, при констатиране нищожността на процесния договор,
неоснователни се явяват претендираните от ищеца акцесорни вземания за
лихви ,такси и разноски.
В настоящия случай, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която,
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, не може да бъде приложена .
В противен случай, това би било в противоречие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е аналогична на тази по чл. 55 от ЗЗД и се
базира на института на неоснователното обогатяване . При липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил и на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на
главницата, различно от това, на което същата е претендирана със
заявлението в заповедното производство.
Прилагането на последиците по чл. 23 отЗПК по почин на съда, без
ищецът да е поискал установяване дължимостта на чистата стойност,
основано на неоснователно обогатяване поради нищожност на договора, би
било недопустимо. Дори да се приеме за доказано твърдението на ищцовата
страна, че ответницата е получила без основание сумата 617 лева лв., тъй
като договорът е нищожен, съдът не би могъл да уважи иска на посоченото в
ИМ договорно основание. Ищецът претендира вземането си за главница
именно на договорно основание, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение. С исковата молба не е предявен при условията на евентуалност
иск по чл.23 от ЗПК, нито своевременно е изменен иска си по основание по
реда на чл.214 от ГПК.
От заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, се
установява, че към датата на подаване исковата молба, по процесния договор
за заем са направени общо седем погасителни вноски общо за сумата 662.12
лв., която погасява изцяло претендираната главница. Поради това, съдът
намира, че следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли
предявените обективно съединени установителни искове, като
8
неоснователни и недоказани.
Ищецът, при този изход на делото, следва да заплати направените
деловодни разноски, съгласно представения списък на разноските и
писмените доказателства, както и на осн .чл.38,ал.2 от ЗА, да заплати
адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, офис сграда Л*** законен представител *** – ***,
против ИВ. ХР. Д., ЕГН **********, Гр. Пл***, общ. *** по реда на чл. 422
от ГПК, с правна квалификация, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 от
ЗЗД и цена на иска 382,78 лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, офис
сграда Л*** законен представител *** – ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Г.
М., гр*** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9