Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1540
В ИМЕТО НА НАРОДА
16.08.2018г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6884 по
описа за 2018 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-006858
от 29.08.2018г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна
полиция”, с което на К.Т.Т., ЕГН **********, му е наложено административно
наказание за нарушение на чл.58, т.3 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ и
на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-006858 от 29.08.2018г. на
Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на К.Т.Т.,
ЕГН **********, му е наложено административно наказание за нарушение на чл.58,
т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1
от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Жалбоподателят, К.Т.Т., по съображения, изложени в жалбата и в
съдебно заседание - лично и чрез процесуалния си представител – адв. В.П., моли
съда да отмени процесното наказателно постановление.
Административнонаказващия орган ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор
„Пътна полиция”, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.08.2018г. от актосъставителя А.Н.Н. е съставен акт за установяване на
административно нарушение против К.Т.Т., с ЕГН **********, за това, че на 05.08.2018г.
около 22:00 ч. в община Марица, на път Автомагистрала № А-1-137 км, посока
София, управлявал личния лек автомобил „Шевролет
Авео” с рег.№ ..., движейки се в лента за принудително спиране и създава
опасност. Актосъставителят квалифицирал извършеното като нарушение по чл.58,
т.3 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А.Н.Н., потвърждава
авторството на АУАН и констатациите в него, като показанията му се кредитират
само дотокова, доколкото служат за устанояване на обективната действителност.
В качеството на свидетел бе разпитана и свид. Н.К.Т., ангажирана
от жалбподателя. От показанията й се установява,че в процесното време и място,
са се връщали от морето, когато светнала лампичка в оранжево, отнасяща се за
двигателя. По тази причина жалбоподателят отбил колата и докато спре,
контролните органи в полицейския автомобил наблизо ги спрели и поискали
документи. Не било взето под внимание обяснението от жалбоподателя,че е налична
повреда на МПС. Съдът кредитира показанията на този свидетел, като достоверни и
служещи за установяване на истината.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.58,т. 3 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на
посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по
надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.Съгласно квалификацията
под която е подведено констатираното нарушение, а именно - чл. 58, т.3 от ЗДвП
при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. Същевременно чл. 59, ал.1 от ЗДвП предвижда,че водачът на пътно превозно средство, принуден
да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това именно върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. В настоящия случай в показанията си актосъставителят
не сочи по-обстойно обстоятелствата, касаещи конркетния случай. От друга страна
и в противовес на отразената в АУАН и НП фактическата обстановка, от
показанията на свид. Т. става ясно,че на
процесната дата и място, по таблото на управлявания от жалбоподателя автомобил
е сигнализирала лампата за повреда на двигателя, поради което се наложило
отбиване и спиране в лентата за принудително спиране на автомобила. Последното,
в частност повредата на автомобила, съдът намира именно за независещи от
жалбоподателя обстоятелства, които не само са го принудили да спре в лентата за
принудително спиране извън платното за движение, но и при които законът
позволява именно такова поведение. Разбира се една такава хипотеза през нощта е
свързана и с последващо поведение на водача по означаване и сигнализация на МПС
с оглед избягване на инциденти.
Предвид горното, следва
да се отбележи, че декларативното потвърждение от актосъставителя на отразените
в акта фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства по
извършване на нарушението, има само формален характер.
Необходимо е да посочи, че в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата
на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. Едва след като събере категорични данни е
обосновано да наложи и наказание.
Ето защо, съдът намира, че неоснователно е ангажирана
администртаивнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК