Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. В. Търново, 04.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Ваня
Иванова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. д. № 2705 по описа за
Предявеният е иск с правно основание по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД гр. В.Търново, чрез пълномощника си адвокат Т.Т. в исковата си молба твърди, че в качеството си на експлоатационно предприятие е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в имот, находящ се гр. В. Търново, ул. „Бяла Бона” № 3, вх. А, ет.1, ап. 3. Ищецът сочи, че за този имот при него има разкрита партида с аб. № 9113752. Твърди, че за ползваните в този обект на потребление услуги за периода 31.08.2015г. – 20.08.2018г. е издал фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 487.13 лв. Ищецът изтъква, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на консумирана вода и получени услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ, регламентиращи договорните отношения между страните, поради което на основание чл. 44 от тях му е начислена мораторна лихва върху всяко отделно вземане, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, чийто общ размер възлиза на 98.41 лв. Ищецът сочи, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1843/2019г. на ВТРС, която била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК. В тази връзка ищецът желае да се приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 487.13 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация по фактури издадени в периода 31.08.2015г. – 20.08.2018г., както и сумата от 98.41 лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода от всяка просрочена вноска до 18.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът В.Д.Р., чрез особения му назначен представител оспорва определеното количество потребена вода, както и представените за това доказателства от ищеца. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ответникът е ползвател на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги по доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води за имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Бяла Бона” № 3, вх. А, ет.1, ап. 3. Липсва спор, че ответникът е титуляр на партида с абонатен № 9113752, по която е воден карнетен картон. От представените с исковата молба карнетни листи е видно, че за периода от 31.08.2015г. до 20.08.2018г. в процесния обект, чрез радиоотчет, е отчетена консумация на вода. От приложената справка – извлечение № 64644 и от издадените фактури за времето от 31.08.2015г. до 20.08.2018г., които писмени доказателства ответникът не оспорва, се установява, че в исковия период стойността на ползваните от него услуги по доставка на питейна вода и по пречистване на отпадни води и канализация възлиза общо на 487.13 лв. От горепосочената справка, както и от представената в съдебно заседание справка за актуално задължение е видно, че на основание чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /ОУ/ върху вземането по всяка от процесните фактури за периода 31.08.2015г. – 20.08.2018г. е начислена лихва за забава в общ размер на 98.41 лв. Общите условия са част от договорното съдържание на съществуващото между страните облигационно отношение, доколкото са спазени изискванията за публикуването им по чл. 11 ал. 7 ЗРВКУ и абоната не е възразил спрямо тях в срока по чл. 11 ал. 8 ЗРВКУ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
При предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води, регламентирана от публично известни ОУ, изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за пречистване на отпадни води и канализация по отношение имота на ответника за процесния период. В случай на установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
По делото е безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 от ОУ и като такъв е в договорни отношения с ищеца по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води. Липсва спор, че имота на абоната е водоснабден, а от представените писмени доказателства се установява категорично, че през исковия период е имало монтиран измервателен уред, с който при условията и реда на чл. 30 и сл. от Наредба № 4/14.09.2004г. се е отчитало потребеното количество доставена вода. Безспорно се установи по делото, че в процесния период ответникът е консумирал питейна вода на стойност 487.13 лв. Количеството потребена вода се установява от представените карнетни листи, в които са вписани данните за месечното потребление в обекта на абоната снети чрез радиоотчет. Макар да представляват частни свидетелстващи документи, доколкото не се оспорват от ответника карнетните листи установяват доставката и консумацията на горепосоченото количество вода. Неговата стойност по единични цени и в общ размер се установява от издадените от ищеца фактури в периода 31.08.2015г. – 20.08.2018г. Отразените стойности в справката и фактурите, както и начина на събиране на данните от водомера – чрез радиоотчет, бяха потвърдени от разпитания по делото свидетел Николина Недялкова, която потвърди, че водомера е отчитан дистанционно.
Предвид на изложеното настоящият състав намира, че абонатът дължи заплащане на потребени количества ВиК услуги в общ размер на 487.13 лв., фактурирани от ищеца в периода 31.08.2015г. – 20.08.2018г. по утвърдени от КЕВР цени. Ответникът не твърди и не доказва да е заплатил тази сума, както и да я е погасил по някои от другите предвидени в закона начини, поради което същият е останал задължена за нея. Възраженията му за недължимост на тази сума, основани на твърдения за недобросъвестно поведение на ищцовото дружество, доколкото не е преустановил водоподаването в имота на основание чл. 40 ОУ, поради наличието на множество неплатени задължения по фактури е неоснователно. Във визираната клауза от ОУ е уредено едно право на ВиК оператора, а не задължение, неупражняването на което респ. късното му упражняване не може да има за последица отпадане на отговорността на потребителя да заплати ползваните от него ВиК услуги. След като е потребявал вода в обекта си, последният дължи нейната стойност, без значение били ли са налице предпоставките за преустановяване на водоподаването и дали ищеца се е възползвал от това си право.
Основателността на главната претенция има за последица и основателност на акцесорната претенция за лихва за забава. Според чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК - операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С изтичането на този срок за плащане потребителят изпада в забава и без покана /арг. чл. 84 ал. 1 ЗЗД/, като дължи заплащане на мораторна лихва върху непогасената главница. В тази връзка нито съдържанието, нито неполучаването на поканата за доброволно плащане от абоната /листи 9-11/ има значение за поставянето му в забава. На основание чл. 162 ГПК, съдът намира акцесорната претенция за обезщетение за забава за доказана до заявения и поддържан в исковия процес размер на 98.41 лв. за периода от всяка просрочена вноска до 18.06.2019г.
Мотивиран от горното съдът намира, че предявените искове претенции за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответника на вземане за главница в размер на 487.13 лв., представляващо стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация по фактури издадени в периода 31.08.2015г. – 20.08.2018г., както и за сумата от 98.41 лв. - мораторна лихва за забавено плащане за периода до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1843/2019г. на ВТРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019г. до окончателно изплащане, са основателни и доказани изцяло.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски както в исковото, така и в заповедното производство. За настоящото дело същите са в размер на 585лв. - 75 лв. за държавна такса, 150 лв. възнаграждение за особен представител и 360 лв. адвокатско възнаграждение. По заповедното производство те са в размер на 385 лв. - 25 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.Р. с ЕГН: ********** ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. „П. Яворов” №30, СУМИТЕ ОТ: 487,13 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ - главница, представляваща цена за доставена, но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни води и канализация за периода от 22.07.2015г. до 20.08.2018г. за обект в гр. В. Търново, ул. „Бяла Бона” №3, вх. А, ет. 1, ап. 3 с абонатен №9113752, за които са издадени фактури за периода от 31.08.2015г. до 31.08.2018г., 98,41 лв. /деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/ - лихва за забава върху главницата, считано от датата на всяка просрочена вноска до 18.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 1843/2019г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА В.Д.Р. с ЕГН: ********** ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. „П. Яворов” №30, сумата от 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/ –направени по настоящото производство разноски, както и сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ лв. – направени по заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Районен съдия: